Първоначалния проект за нашето семейство включваше само и единствено нас двете, това беше нашата идея и цел, да посветим живота си една на друга, да се наслаждаваме една на друга и да се обичаме ние двете...Този проект беше красив, но му изтече срока на годност. Започнаха да ми се събуждат едни странни нужди малко по малко, усещах, че имам желание да се грижа за някои, да се чувствам нужна, необходима, да бъда ...майка? Жена ми се пренастрои по-бавно, но сега е почти толкова ентусиазирана колкото и аз. Онзи ден се поряза докато правеше сок защото вместо да гледа какво прави си представяше бъдещото ни бебе :)
Жена ми твърди, че за всичко е виновна Марчелина...
Тя беше първата което се изпречи на пътя ни ,буквално! Намерихме я насред шосето и трябваше да тичам сред колите рискувайки собствената си кожа за да я спася. После се видя, че е самотна и решихме да и вземем сестричка така в къщи дойде малката Манолия която е душата на всяка компания. Постепенно станахме по-чувствителни на тема животинки, започнахме да ходим по ветеринарни лекари, да общуваме с тях и с хора от кучкарника, така стигнахме до Патра а сега и тя ни е малко :)
Марчелинаааа...Ти си виновна за всичко!
В началото казвах на жена ми, че искам да осиновим дете ,никога не ми и мина през главата идеята да родя, а тя ми беше казала супер категорично още в началото, че не възнамерява да ражда, така, че мислех за осиновяването като единствен вариант да се сдобием с дете. Освен това ме радваше идеята да дадем дом на някое сираче или изоставено дете. Разучих всичко свързано с осиновяванията, процеса, сигурността, възможностите за една лесбийска двойка, каквато сме ние...Жена ми не беше въодушевена, но и никога не се противопостави. Но когато се реших да родя аз, се зарадва и призна, че предпочита това пред осиновяването, и че това би я зарадвало наистина много, докато другия вариант я въодушевява слабо заради рисковете, протакането, пълненето на гушите на купища адвокати, бюрократи и всякакви книжни плъхове които живеят за сметка на децата които ще бъдат осиновени пиейки кръвта на евентуалните бъдещи осиновители и затруднявайки процеса до такава степен, че всъщност отказват хората от осиновяване и обричат много деца да останат по домовете за винаги, маскирайки интереса за собственото им оцеляване, със загриженост за съдбата на децата. Е, сигурно има и съвестни хора чиято цел наистина е да се осигурят за съдбата на децата, сигурно...
Колкото повече се настройвам за бременност и раждане толкова повече го желая! В началото го възприемах като голяма саможертва, и с цел да ни излезе по-евтино ,едно осиновяване излиза средно 12 000 евро и трае поне две-три години, докато една инсеминация максимум 2 000. Та в началото го реших с цел спестяване на пари да си кажа честно...
После се въодушевихме , видяхме, че има варианти да направим ин витро, където аз да износя и родя яйцеклетка на съпругата ми, и детето да е на двете ни дори биологично, не само законно. След това обмисляхме варианта да направим ин витро където да ни се имплантират два ембриона единия от яйцеклетка на жена ми, другия от моя, като по тоя начин си спестявахме следващо раждане (защото намираме за жестоко да оставим едно дете само, в смисъл без братче или сестриче) и ни се струваше много романтична идеята. Всички тези идеи ги имахме преди да говорим с някоя уважавана клиника и може да се каже, че мечтаехме и приготвяхме терена, настройвахме се нас самите за бъдещото майчинство. Още миналата година говорих с една българска клиника, препоръчана ми от позната, която е правила там инсеминацията си, и развих теорията за двете бебета от различни яйцеклетки и така нататък на докторката. Отговориха ми много любезни, че няма никакъв проблем, всичко ще ни направят, няма да има ниииикакъв проблем. Един съвет към бъдещи мечтателки, когато ти обещават безрезервно каквото и да е, имай предвид, че трябва да се замислиш за честността на отсрещния...Преди около два месеца, решихме вече сериозно да се задействаме и да говорим и с клиники тук, да съпоставим , в България ни бяха обещали миналата година небето, звездите и луната, даде ни всичките проценти на света и то на много приемлива цена, но се притеснявахме за пътувания, периоди в които трябва да отсъстваме от работа...В крайна сметка се свързахме с една тукашна клиника и поискахме информация. Когато развихме теорията за двата ембриона от двете ни, автоматически ни казаха, че е незаконно, че това никой, никъде няма да ни го направи, чисто и просто, защото е незаконно. Че ако искаме да имаме деца на двете ни, трябва да износя яйцеклетка на жена ми, което е не само възможно, а и много лесно, стига яйцеклетките на жена ми да са в добро състояние. Добре, за всеки случай реших да попитам още веднъж в българската клиника, и да поискам повече информация и от тях и да решим къде да се насочим вече окончателно. Написах едно дълго писмо на докторката която ми беше обещала всичко, уважително, на кирилица,без правописни грешки даже..., но и писах, че съм поискала мнение и в тукашна клиника, и че тук са казали, че това е незаконно, да ми отговори, дали в България не съществува такъв проблем, и ако не със сигурност ще отидем там...Отговора които получих ме потресе, съжалявам, че го изтрих, беше добре да го сложа тук да се види ясно и точно как се променя отношението към теб когато се усети, че вероятно няма да те спипат за клиент... Писмото беше не по дълго от три реда, написано на латиница,от доктор(!)... с цифри вместо букви и даже груб тон. Само ми каза, че да, имало такъв закон, който бил излязъл след като тя ми е отговорила преди време, и че сега вече не можело и точка. Звучеше грубо, написано по такъв начин след супер писмото което аз и спретнах звучеше даже обидно...Предполагам, че като е видяла, че търся и в други клиники и е станало ясно, че няма да отида там след като не може да ми предложи нещо повече, за какво да се тормози да ми пише четливо на кирилица и да слага "с уважение:" като миналата година когато още вярваше , че ще сме им клиенти...Не поставям името на клиниката за да не отчайвам никого, все пак за хората които живеят в България, не им остава друго освен да ползват услугите на тези клиники...Все пак бъдете внимателни и не вярвайте сто процента каквото ви казват! Подхождайте със съмнение към всичко което ви обещават, особено ако става дума за ин витро. Иначе предимството на тези клиники у нас е наистина по-ниската цена... Има и предимства все пак какво да се прави...
В тукашната клиника ни разбиха фантазиите но пък ни казаха истината, само истината и цялата истина. Ин витро излиза скъпо, 7 500 евро за опит като за яйцеклетките на жена ми, които трябва да износя аз не дават повече от 20% вероятност да се захванат главно заради възрастта на жена ми-38 и плюс това процеса е доста дълъг и болезнен. А Беатриз припада като и взимат кръв... Болезнено е изваждането на яйцеклетките всъщност. Жена ми се отказа, аз не но не мога да направя много за да я убедя, поне докато не спечеля от тотото и предоставя няколко пъти по 7 500 с които да опитваме на воля докато стане и докато не измисля някаква упойка която да може да и се приложи докато и се изваждат яйцеклетки... Освен това Беатриз изобщо не държи да е биологична майка, макар,че аз бих искала да можеше. Толкова бих се радвала да имам една малка палава Беатриз junior...Това което ни остава е инсеминацията, най-лесния, евтин и сигурен начин, което и решихме в крайна сметка да направим!
Колкото и да е лесен варианта за инсеминация, все пак процеса е дълъг и вече ни предупредиха , че самия процес на събирането на всички изследвания и процедури , за които ще разкажа друг път, че поста стана доста дълъг вече, трае дълго, приблизително половин година, а ако има няколко неуспешни опита (ох дано не!), може да се проточи и повече...Ами това е за сега, следващия път ще разкажа за първата ни среща с доктор Лаиз, един от най-известните гинеколози в Наварра и собственик на една уважавана клиника в Памплона и последвалите изследвания на които вече започнахме да се подлагаме.
Жена ми твърди, че за всичко е виновна Марчелина...
Тя беше първата което се изпречи на пътя ни ,буквално! Намерихме я насред шосето и трябваше да тичам сред колите рискувайки собствената си кожа за да я спася. После се видя, че е самотна и решихме да и вземем сестричка така в къщи дойде малката Манолия която е душата на всяка компания. Постепенно станахме по-чувствителни на тема животинки, започнахме да ходим по ветеринарни лекари, да общуваме с тях и с хора от кучкарника, така стигнахме до Патра а сега и тя ни е малко :)
Марчелинаааа...Ти си виновна за всичко!
В началото казвах на жена ми, че искам да осиновим дете ,никога не ми и мина през главата идеята да родя, а тя ми беше казала супер категорично още в началото, че не възнамерява да ражда, така, че мислех за осиновяването като единствен вариант да се сдобием с дете. Освен това ме радваше идеята да дадем дом на някое сираче или изоставено дете. Разучих всичко свързано с осиновяванията, процеса, сигурността, възможностите за една лесбийска двойка, каквато сме ние...Жена ми не беше въодушевена, но и никога не се противопостави. Но когато се реших да родя аз, се зарадва и призна, че предпочита това пред осиновяването, и че това би я зарадвало наистина много, докато другия вариант я въодушевява слабо заради рисковете, протакането, пълненето на гушите на купища адвокати, бюрократи и всякакви книжни плъхове които живеят за сметка на децата които ще бъдат осиновени пиейки кръвта на евентуалните бъдещи осиновители и затруднявайки процеса до такава степен, че всъщност отказват хората от осиновяване и обричат много деца да останат по домовете за винаги, маскирайки интереса за собственото им оцеляване, със загриженост за съдбата на децата. Е, сигурно има и съвестни хора чиято цел наистина е да се осигурят за съдбата на децата, сигурно...
Колкото повече се настройвам за бременност и раждане толкова повече го желая! В началото го възприемах като голяма саможертва, и с цел да ни излезе по-евтино ,едно осиновяване излиза средно 12 000 евро и трае поне две-три години, докато една инсеминация максимум 2 000. Та в началото го реших с цел спестяване на пари да си кажа честно...
После се въодушевихме , видяхме, че има варианти да направим ин витро, където аз да износя и родя яйцеклетка на съпругата ми, и детето да е на двете ни дори биологично, не само законно. След това обмисляхме варианта да направим ин витро където да ни се имплантират два ембриона единия от яйцеклетка на жена ми, другия от моя, като по тоя начин си спестявахме следващо раждане (защото намираме за жестоко да оставим едно дете само, в смисъл без братче или сестриче) и ни се струваше много романтична идеята. Всички тези идеи ги имахме преди да говорим с някоя уважавана клиника и може да се каже, че мечтаехме и приготвяхме терена, настройвахме се нас самите за бъдещото майчинство. Още миналата година говорих с една българска клиника, препоръчана ми от позната, която е правила там инсеминацията си, и развих теорията за двете бебета от различни яйцеклетки и така нататък на докторката. Отговориха ми много любезни, че няма никакъв проблем, всичко ще ни направят, няма да има ниииикакъв проблем. Един съвет към бъдещи мечтателки, когато ти обещават безрезервно каквото и да е, имай предвид, че трябва да се замислиш за честността на отсрещния...Преди около два месеца, решихме вече сериозно да се задействаме и да говорим и с клиники тук, да съпоставим , в България ни бяха обещали миналата година небето, звездите и луната, даде ни всичките проценти на света и то на много приемлива цена, но се притеснявахме за пътувания, периоди в които трябва да отсъстваме от работа...В крайна сметка се свързахме с една тукашна клиника и поискахме информация. Когато развихме теорията за двата ембриона от двете ни, автоматически ни казаха, че е незаконно, че това никой, никъде няма да ни го направи, чисто и просто, защото е незаконно. Че ако искаме да имаме деца на двете ни, трябва да износя яйцеклетка на жена ми, което е не само възможно, а и много лесно, стига яйцеклетките на жена ми да са в добро състояние. Добре, за всеки случай реших да попитам още веднъж в българската клиника, и да поискам повече информация и от тях и да решим къде да се насочим вече окончателно. Написах едно дълго писмо на докторката която ми беше обещала всичко, уважително, на кирилица,без правописни грешки даже..., но и писах, че съм поискала мнение и в тукашна клиника, и че тук са казали, че това е незаконно, да ми отговори, дали в България не съществува такъв проблем, и ако не със сигурност ще отидем там...Отговора които получих ме потресе, съжалявам, че го изтрих, беше добре да го сложа тук да се види ясно и точно как се променя отношението към теб когато се усети, че вероятно няма да те спипат за клиент... Писмото беше не по дълго от три реда, написано на латиница,от доктор(!)... с цифри вместо букви и даже груб тон. Само ми каза, че да, имало такъв закон, който бил излязъл след като тя ми е отговорила преди време, и че сега вече не можело и точка. Звучеше грубо, написано по такъв начин след супер писмото което аз и спретнах звучеше даже обидно...Предполагам, че като е видяла, че търся и в други клиники и е станало ясно, че няма да отида там след като не може да ми предложи нещо повече, за какво да се тормози да ми пише четливо на кирилица и да слага "с уважение:" като миналата година когато още вярваше , че ще сме им клиенти...Не поставям името на клиниката за да не отчайвам никого, все пак за хората които живеят в България, не им остава друго освен да ползват услугите на тези клиники...Все пак бъдете внимателни и не вярвайте сто процента каквото ви казват! Подхождайте със съмнение към всичко което ви обещават, особено ако става дума за ин витро. Иначе предимството на тези клиники у нас е наистина по-ниската цена... Има и предимства все пак какво да се прави...
В тукашната клиника ни разбиха фантазиите но пък ни казаха истината, само истината и цялата истина. Ин витро излиза скъпо, 7 500 евро за опит като за яйцеклетките на жена ми, които трябва да износя аз не дават повече от 20% вероятност да се захванат главно заради възрастта на жена ми-38 и плюс това процеса е доста дълъг и болезнен. А Беатриз припада като и взимат кръв... Болезнено е изваждането на яйцеклетките всъщност. Жена ми се отказа, аз не но не мога да направя много за да я убедя, поне докато не спечеля от тотото и предоставя няколко пъти по 7 500 с които да опитваме на воля докато стане и докато не измисля някаква упойка която да може да и се приложи докато и се изваждат яйцеклетки... Освен това Беатриз изобщо не държи да е биологична майка, макар,че аз бих искала да можеше. Толкова бих се радвала да имам една малка палава Беатриз junior...Това което ни остава е инсеминацията, най-лесния, евтин и сигурен начин, което и решихме в крайна сметка да направим!
Колкото и да е лесен варианта за инсеминация, все пак процеса е дълъг и вече ни предупредиха , че самия процес на събирането на всички изследвания и процедури , за които ще разкажа друг път, че поста стана доста дълъг вече, трае дълго, приблизително половин година, а ако има няколко неуспешни опита (ох дано не!), може да се проточи и повече...Ами това е за сега, следващия път ще разкажа за първата ни среща с доктор Лаиз, един от най-известните гинеколози в Наварра и собственик на една уважавана клиника в Памплона и последвалите изследвания на които вече започнахме да се подлагаме.
Публикации
На мен ми е много интересно да чета, продължавай да пишеш :)
ОтговорИзтриванеАз се сблсквам с български АГ-та често по друга линия и не ми се отваря темата просто, толкова унизена и отвратена се чувствам... При всички случаи там е по-добре, отколкото тук! Тук даже и да демонстрират някакво уважение, и то е кухо. Както и да е.
Успех! :)