Равносметка 2010

2010-та година беше за мен много разнообразна, силно наситена и изпълнена с много неща, макар не всичките добри, през нея ми се случи най-хубавото нещо на света, най-важното и най-милото. Роди ми се Велик и само тоя факт променя всичко, украсява тая година, която освен това ми донесе и много лоши моменти, много загуби в личен и професионален план, в здравето и в какво ли не... Но факта, че ми се роди детенцето тежи толкова много, че ако сложехме всичко на една везна, от една страна всичко лошо което ми се случи, наред с развода ми, изневерите, тежката бременност, разбитото ми здраве в последствие, смъртта на дядо ми, на чичо ми, кризата...всичко това го преборва с един замах идването на бебето ми на този свят!!!

Тази година за мен ще е паметна, ще я запомня винаги с добро! В нея ми се роди детенцето, слънцето на моя живот!!! Не знаем какво е да си родител докато не ни сложат едно беззащитно същество в ръцете...Тогава човек вади сили за борба дори да умира, дори да агонизира или да не може да се помръдне от болка, до последната капка кръв която остава във вените...Когато едно малко същество те погледне с неговия чист поглед, с неговата чиста малка душа и знаеш, че зависи изцяло от теб и от това да намериш сили - намираш сили!!!! Намираш сили и то толкова, че дори да не можеш да се помръднеш за себе си, ако някой се доближи до бебето с лоши намерения, сме способни да разкъсаме със зъби всеки, който и да е...

В тоя ред на мисли, не знам кой на кого дава живот, аз ли му дадох живот на Велик или той на мене...

На мене и на майка му Беатриз , за нея също не беше лесно всичко което се случи, и за нея също Велик е най-важното нещо на тоя свят. Тя също прекара тежка година, поне колкото моята, а може и повече! Раздялата ни се дължи на нейните действия, но и на нея никак не и е лесно. Аз не плача вече отдавна за раздялата ни, имах тежки моменти и от време на време се ядосвам, това е неизбежно. Но вече съм много по-добре, и не само това, имам усещането, че аз го понасям стотици пъти по-добре от нея. Тя е тая която изпада в плач изневиделица, защото тя е която взе решението и макар, да има нова любов и да е щастлива от което, е разкъсвана от вина, страх, съжаление...Отслабна с 10 кила и ден и нощ се оплаква от болки в стомаха...Всичко това ни се отрази на здравето и на двете, няма никакво съмнение!

Разделите са винаги много болезнени , но още повече когато си градил дълго една идея, едно семейство... Брака е вложение, голямо вложение на много неща, в повечето случаи на всичко което имаш в много аспекти и когато рухне...човек е сринат дори той да е който бутне кулата, там в руините вижда целия си живот...

Всичко това има и хубава страна обаче! Хубавото на руините е само едно, че сега можеш да започнеш наново :) Една нова и стабилна постройка, с нови материали и с много по-добри планове...Щеше да е по-лесно да ремонтирахме старата къща, за позакърпим течовете, да позамажем пукнатините...но със сигурност винаги щеше да си остане влагата и мухала щеше да се разраства все повече и повече, има неща които не си струва да се замазват...!!!

Но, понеже всичко има своята хубава страна, и най-вече своят мотив за да се случи -имаме Велик, който е плод на тоя брак който пропадна. Дори само заради него си струва всичко, всичко си струва заради Велик, всичко!!!

Когато започна тази година си пожелах три меща (http://dvejeniiedinobshtproektzasemejstvo.blogspot.com/2009/12/blog-post_30.html) да имам дете, да изкарам книжка и да сваля някой и друг килограм...Сега мога да кажа с радост и гордост(!), че успях с най-важните от задачите ми, имам детето което толкова желах и карам кола :))) Отслабването, не можах да го постигна, но то е сред целите ми за другата година, т.е за тази година, че вече дойде :)))

Сега като прочетох поста от миналата година...........Да, това потвърждава, което казах току що, че къщата която градихме ние до сега имаше страшно много дефекти и кърпенето до нищо няма да ни доведе, сега го виждам с призмата на времето, преди съм била убедена, че действаме правилно влагайки цялото ни време в бъдещи планове, в бъдещи пътешествия, бъдещи веселия, бъдещи близости...лош беше тоя план, до никъде не ни доведе! Следващия път като започна нещо ново, ще знам от кое да бягам и кое може да се окаже пагубно. Лошите неща които се случват, често имат доста добри страни, както е случая с развода ми, най-малкото можеш да се научиш от тях и следващия път да си подредиш нещата по друг начин...

За следващата година имам малко изисквания, няма да я натоварвам с очаквания като 2010-та, само искам да мине възможно най-плавно, да са ми добре хората който обичам, да няма вече смърт или лоши работи...Да ми зарастват раните малко по малко в духовен, финансов и здравословен план...Не искам друго, 2010 беше интензивна и като цяло много добра, но сега имам нужда от почивка, 2011 ми е нужна като балсам и не искам да ми се случват любови или приключения, сега искам само здраве, спокойствие и да се радвам на Велик .

Желая на всички да получите това от което се нуждаете през тази година, и предимно много здраве, всичко останало се постига по един или друг начин, само е важно да се има здраве! Честита Нова Година!!!