Равносметка

Навърших 31 години и започнах 32 :) Ха да ми е честито!

Ако направя равносметка на живота ми до сега виждам, че имах от всичко по много...Имах добри и лоши моменти, имах страстни любови у дълбоки разочарования, имах верни приятели(броят се на пръстите на едната ръка и остава) и преживях предателства от мними доброжелатели, правих грешки, някои фатални и с тежки последици за мен и за жалост също за други хора, има много неща в живота ми за които се срамувам..., правих и добри неща, неща с които се гордея, имах от всичко по много......

Ходих по живота и се учих от грешките си. Все повече си познавам недостатъците. Опитвам се да си опитомявам сама характера, който е от най-големите ми недостатъци! Нетърпелива съм, експлозивна и в момент на еуфория или силни нерви, спирам да разсъждавам, това е най-лошото от мен! Но имам и добри страни, едно от които е, че бързо ми минава, мога да си признавам грешките и не се срамувам да се извиня когато видя, че вината е била моя, по принцип не съм лош човек, горда съм но не съм надута превземка, не задържам дълго в себе си злоба или негативни енергии и не желая лошото на никой, дори на хора които са ми навредили умишлено. Мразя само омразата и страха, но дори на най-отвратителните нацисти, расисти и хомофоби не бих направила нещо лошо, стига да не е при самозащита разбира се, или защита...

За тези 31 години , научих много неща, направих много неща, работих, учих малко предимно заради обстоятелствата, но също и непостоянния ми характер има вина, емигрирах няколко пъти вътре в родината и накрая извън...Намерих си най-подходящата почва за мен и пуснах дълбоки корени в новата ми приемна родина.

Тук намерих моята партньорка в живота и двете заедно организирахме животите си, започнахме строежа на новото ни семейство така, че да можем да сме заедно...

Тези дни си говорим и си спомняме денят в който взехме решение как да формулираме нашата връзка и до ден днешен плащаме това решение...

Решихме да пожертваме свободното ни време, евентуалните пътувания които бихме могли да направим, излизанията и т.н и т.н..., всичко го отложихме за напред във времето, за да приключим бързо с изплащането на инвестиции които преди време решихме да направим. После и нашия дом в който живеем, децата които решихме да създадем...Разходите за всичко това ни струва много работа и жертви на свободно време, на време за нас...Но идва краят, когато човек работи упорито и е способен на саможертва, един ден получава компенсация! След още една- две години така, ще можем да намалим ритъма сериозно и вече да се наслаждаваме на нещата които сме постигнали с пот на челото.

Ако успеем да имаме деца до тогава, ще бъде идеално защото, ще можем да им отделяме нужното време, ще можем да им дадем стабилност и дом...Мисля, че аз бих искала такива родители като нас двете, за това и се наемам да докарвам деца на този негостоприемен свят. Защото знам, че ние ще им улесним съществуването максимално, защото знам, че ще им дадем сигурност и спокойствие, дом, топлина и обич...Аз бих избрала нашето семейство за място където да се родя, дано някой ден успея да убедя някое духче в това и да реши да дойде при нас :)

За тези 31 години, вече и един ден, мога да кажа твърдо, че съм доволна от себе си като цяло, че се гордея със себе си и се харесвам като човек, като партньорка, като дъщеря, като внучка, като сестра, като работник, като приятел за приятелите ми, за истинските, за другите не се потя излишно, признавам...За външните хора не винаги съм най-добрата, но по ме интересува да съм добра за близките ми.

Цели и задачи за другата година.

Имам няколко...

Първата и най-важна цел е да успея да имам дете или деца.

Следващата по важност цел е да изкарам наааааай-сееееетне шофьорска книжка...
Много ми е нужна, и за работата и за ежедневието, за бъдещото бебе...Вече ме е срам, срам, срам...Два пъти започвах, стигах до под крушата и зарязвах...имам собствена кола и гараж, а ооооще нямам книжка :(((((( Срам!

Третата цел е да се стегна най-сетне да отслабна, макар, че ако ще има бебе, тепърва ще дебелея още, оф....Но след това вече ще действам усилено, а и не смятам да се оставям да дебелея излишно! Тук в момента в който забременееш ти правят специална диета, няма простотии от рода на „яж за двама”. А и сега имам на моя страна теста за нетолерантност който си направих и вече знам кои вещества трябва да избягвам и кои да елиминирам от менюто...Истината е, че го спазвам от една седмица (въпреки празниците!) и вече се чувствам много по-добре...Сега и Беатриз си го направи, да видим какво ще и забранят на нея...



Остана ми да пожелая на всички много късмет през новата година. Дано да е плодотворна и успешна! Весело посрещане на 2010 и подобаващо изпращане на 2009, която беше така добра към нас специално...

Благодаря на всички които ме четат и споделят моите терзания! Всичко добро!