Бъдни вечер и Коледа.

Не съм религиозна, дори в последно време ставам все по-анти религии ако има на къде... Обаче, бъдни вечер и Коледа, са традиционни празници и преди всичко е повод да се събере семейството.

За тази бъдни вечер исках да се съберем всички у нас. Под всички имам предвид тези които сме в Памплона, ние с майка ми с Беатриз и Хосе, леля ми с мъжа и, и братовчедите ми Милица, Ники и Крум. Исках да направим една сравнително традиционна бъдни вечер.

Напоследък се сещам често за баба ми...Липсва ми! Без нея нищо не е същото! Тя беше душата и сплавта на тая фамилия. В момента в който си отиде, всичко се разпадна, разпръснахме се и вече не сме се събирали всички заедно от години.

Вчера когато приготвяхме с жена ми коледния обед, който е традиционен в нейното семейство, и моето ново семейство, си спомнихме за свекърва ми и баба ми.Свекърва ми имаше в тази нова моя фамилия същата функция която имаше баба ми в другата ми фамилия...Функцията на сплав.

За нас бъдни вечер, за тукашната ми фамилия коледа, са дни в които липсата на тая сплав е много остра и осезаема...Нищо не е същото от както я няма баба ми, и нищо не е същото от какато я няма Долорес...

Ние с жена ми си поставихме за цел да поддържаме жива традицията да се събира семейството по коледа и всяка година, пазаруваме, готвим и приготвяме масата в къщата на село където се събира семейството за обяд.

Аз исках да направя до колкото е възможно нещо подобно за другата ми фамилия, но те не пожелаха. Леля ми ни прати баклава за бъдни вечер и каза, че не могат да дойдат...След смъртта на баба ми отношенията ни със семейството на леля ми се поохладиха по много причини...И двете страни се чувстваме засегнати от действия и думи на другите, но опитваме да се правим, че нищо не е станало за да се запазят все пак отношенията. Двете страни са майка ми и леля ми и съответните им деца. Не семе се събрали всички заедно на една маса от както баба почина, че и от преди това. Разпръснахме се и някак никога не се получава така да се съберем всички заедно.

Това лято когато идваха сестра ми, зет ми, децата и дядо ми, пак имах голямо желание да събера всички у нас, щеше да липсва братовчедка ми Иринка и семейството и ,които живеят в Сливен, но поне всички останали щяхме да съвпаднем на едно и също място в едно и също време. Точно тогава леля ми и семейството и решиха да ходят на България, точно когато тези от там идваха тук...

Баба ми правеше хиляди баници, баклави, боб, сърми, традицията с четирите орехи, погачата с паричката, печената тиква, обиколката на къщата с тамян...Всички онези неща които се правят по бъдни вечер...Не съм имала такава бъдни вечер от тогава... Понякога ме наляга носталгия по онова време.

В последните години по бъдни вечер се събираме в къщата на майка ми и Хосе и правим нещо като смесица на традиции и испано-българска трапеза. Никога не липсва баклава, погачата с паричката, предимно я прави майка ми, макар, че една година се пробвах и аз. Остатъка от храните са предимно традиционни за тукашната бъдни вечер : гуляс с чесън и сухи чушки, тигрови скариди, каламари в собствен сос, кардо, печено агнешко и т.н. За десерт куп турони и мазапани...Спазваме традицията да има от всичко по много, но не да е постно. Тази година бях намерила зелеви листа от българския магазин за сърми, но не смогнах да направя, ще останат за друг път.

Най-много ми липсва сестра ми на тоя ден! Тя е най-близкия ми човек, който е далече. Ако тя беше тук, щях да имам всичките си най-любими хора до мен, семейството ми щеше да е пълно...

Макар и далече те с децата са винаги в нашите мисли.

Методий и Ивана имат предимството да пишат на двама дядо коледа, на българския и на испанския , и от двамата получават подаръци :) Някоя година може и да се съберем заедно за бъдни вечер, дано!

На коледа се събрахме с другото ми семейство. Също е сложно да се съберем всички и се случва наистина едва 3-4 пъти в годината. Бяха Санхел с жена му Тере и децата Карлос и Виолета, Хуанхо с Елена, и Йон и Леире, свекър ми и неговия приятел Алфонсо, самотен вдовец без деца , който живее в един старчески дом и по коледа идва с нас и естествено ние с жена ми.

Дадох си сметка колко са пораснали децата. Когато се запознах с тях преди 6 години, бяха толкова мънички...Сега Карлос носи 45-ти номер маратонки и се прибира в 6 часа сутринта от дискотека и Йон 44-ти и е по-висок от майка му... Същото се случва и с малките ми братовчедчета Милица и Ники на които сменях пелените преди години и ги возех с количката а сега Милица вече има гадже и Ники е с една глава по-висок от мене...Остарявам!

Прекарахме чудесно, ядохме пихме и се веселихме, жена ми беше щастлива и аз също :) Всички пожелаха догодина да сме повече на масата...И предложиха помощта си ако имаме нужда от нея. Страхотно е да чувстваш, че имаш семейство което те подкрепя!

Децата вече ме наричат „Тиа”- леля и аз се разтапям :) До сега винаги ми казваха Виктория, явно вече се отпускат с мен. С Карлос и Виолета се виждаме повече защото живеят по-близо, но Йон и Лейре ги виждаме рядко, живеят в Тудела. Не, че е много далече, но с работата и всичко останало не се засичаме често и като ги видя разликата е голяма от предния път.

Патра изпати малко защото беше представена на новата си братовчедка Лара, новото куче на Хуанхо. Тримесечно териерче, игриво и „леко” агресивно, два пъти по-голямо на размери от горката Патра, която трябваше да лае много сериозно за да накара мъничето да я вземе на сериозно :)

Харесвам семейните празници. Харесвам бъдни вечер, въпреки, че не е това което беше...