Започваме отново.

Вчера вечерта, ми дойде цикъла 11 дена по-рано от предвиденото. Не знам защо така, казано честно преди да се захвана с инсеминациите никога не съм се и замисляла на коя дата ми идва, дали е навреме, дали не е навреме, така, че не знам дали се е случвало преди и дали е нормално за моя организъм.
Още едно от предимствата на това да си лесбийка, не ми се е налагало като на много мои познати да треперя всеки месец дали ще дойде или не.

Както и да е, дойде ми и днес сутринта веднага се обадих на Лаиз, уреди ми среща светкавица(при неговия претъпкан режим си е чест), и след 15 мин бях в кабинета му за ехография. Оказа се, че всичко е ок, фоликулярните кисти от миналия месец са се изчистили и можем да започнем отново. Този път с друго лечение което обещава да е доста по-сериозно...

Трябва да се боцкам всяка вечер...в корема...Дадоха ми специален „химикал”, чийто пълнител е лекарството и само сменям върха , което е иглата. Освен това ми даде нови хапчета и веднага трябваше да започна с тях.

После тичах по целия град да търся дежурна аптека, днес е празник на Памплона и почти нищо не беше отворено, освен това вали дъжд, сняг че и лед на моменти...Чудна картинка!

Радвам се, че стана така и започва някакво движение. Аз винаги бих предпочела да нося камъни ако ще , от колкото да чакам без да мога нищо да направя, за каквото и да става дума. Предпочитам да се скапя от работа от колкото да съм безработна, да тичам като луда за нищо, но да не съм вързана да седя някъде...С две думи, радвам се, че отново ще мога да действам по въпроса та ако ще това действие да се изчерпва с това да си пия хапчетата и да си бия инжекциите, ще знам , че правя нещо...

Вече изобщо не си правя илюзий! Започвам спокойна и с идеята, че може да стане, може и да не стане. Не мисля, ще стане ли или не. Мисля само за това което правя в момента и точка, един ден ще стане а за целта трябва да се действа, това е!

Жена ми е цял ден в Тудела за някаква конференция и аз съм сама в къщи с мацинките и Патра , която категорично отказва да излезе на разходка в дъжда даже и с новото си яке...Няма по-специално куче от това! Ако може да се нарече куче, на мен по-скоро ми прилича на котка и тя...Но пък ги оичаме безкрайно всички! Душички мили!