Как се съчетава отглеждането на деца и работата?

В Openly feminist обсъждат в момента, как майките предприемачи успяват да съчетаят семействата и работата си, та и аз се запитах същото. Имайки предвид, че бих мога да бъда счетена за предприемач с моят мини „бизнес” и с бъдещото ми майчинство се поставям на мястото на тези жени и се замислям по въпроса как бихме се справяли.

В нашия случай сме две жени в къщи и не мога да не отбележа, че едно от предимствата на това да си лесбийка, е, че партньора ти в живота не очаква от теб да носиш чехлите и да сервираш масата, докато той/тя чете вестника. В нашия случай , задълженията се делят, даже не се делят а се вършат от двете в зависимост от това коя е свободна, когато установи нуждата да се направи еди какво си. До сега не сме имали усещането, че никоя от двете да се е натоварила повече от другата, или някоя да „кръшка” товарейки другата.

Ако всички семейства деляха така домашните задължения гаранция, че щеше да има наполовина по-малко разводи!

С детето ще бъде същото, или поне до колкото е възможно. В нашия случаи, аз ще се занимавам повече с детето докато е много малко, предимно заради удобствата които имам в организиране на работното ми време и защото на нас ни излиза по-изгодно да намалим моите доходи, от колкото да намалим тези на жена ми. Въпрос на математика нищо повече. Това не означава, че след работа, в къщи, отглеждането на детето няма да се осъществява от двете. Дори когато дойде време за възпитаване и даване на уроци,знаем, че жена ми ще трябва да полага повече грижи от мен, защото тя е много по-спокойна натура и страхотен педагог.

Всеки човек си има своите качества и търпението не е от моите, за сметка на това Беатриз компенсира, и съм убедена, че ще беде страхотна майка, вероятно много по-добра от мен в това отношение.

Имам и друго огромно улеснение в лицето на майка ми. Не, че възнамерявам да я натоваря нея с отглеждането на детето ни, даже силно съм против такъв вид експлоатация на родителите, но тя определено има желание да помага понякога и преди всичко ще ми е от огромна полза в това, че бъдейки тя в ателието , аз мога да си позволя да отивам във време в което ми е удобно, и да си водя детето с мен.

Също си мисля за другата светлина която дадоха някои читателки в дискусията в Openly feminist, е че до някъде за детето е добре да общува с повече хора, например в детските градини, защото там се учи да отстоява своето и т.н.

Аз си мисля, че освен това за детето е добре да расте с идеята и с примера за това, че майките не спират работа, не зарязват кариерата си и не жертват себе си за тях, защото след това винаги на съзнателно или подсъзнателно ниво ще мислят, че това е правилно и ще изискват това от партньорките си или себе си, и ще се чувстват виновни ако не го правят, както намекна една читателка на Петя .

Аз не искам да давам такъв пример на децата ни. Искам децата ни да растат свободни, но не само това, искам да дават свобода и не да отглеждам тирани и търтеи. Искам да бъдат независими хора а не залепени за полите ни докато навършат 30 и после залепени за полите на партньорките/рите си които да задушават след като са задушили нас с майка им.

И мисля, че понеже наистина първите месеци и години са много важни за развитието на психиката на хората ( твърди се, че научаваме 80 % от всичките си знания и усещания през първите 3 години от живота), именно тогава искам децата да свикнат и с тази идея а не точно обратното...Идвайки с мен на работата, ще се научат и на труд, а това е едно от нещата за които и двете с Беатриз сме категорични , че искаме да научим децата ни. Ние и двете сме трудолюбиви, дори според някои- работохолици, но това изобщо не ни е проблем, напротив, гордеем се и искаме да го предадем на децата ни като основна стойност.

И двете сме израствали в скромни работнически семейства, които са изплували само и единствено с много труд ,и двете от малки сме се запознали добре с работата. Държим да научим децата ни на същото защото сме убедени, че винаги ще им е от полза в живота.

Ако не можех да си позволя да го водя с мен в работата, бих обмислила варианта да се наеме някой който да се грижи за детето няколко часа(в работното ми време) докато е много малко детето и след това на детска градина а ние с другата му майка на работа. И след работа споделяне на задълженията за детето и дома с партньорката...

Това е моята идея за нещата и дано скоро имам възможността да го приложа на практика