Реших да се грижа за себе си!

Мислих много тези дни, говорих с хора... Стигнах до заключението, че трябва коренно да променя начина по който гледам на нещата ако не искам да влезна в лудница докато успеем да имаме дете.

Трябва да призная, че си нямах много големи понятия от тези въпроси и макар да звучи наивно си мислех, че ще забременеем едва ли не с поглед.
Не си представях, че ще трябва да ходя през ден на гинеколог и да се качвам на магарето..., да се тъпча с какво ли не и то без никакви гаранции за успех. И само с надеждата, че ще се получи някои път...Мислех си, че бебетата идват в момента в които ние решим, че ги искаме и отидем да ни сложат една инжекция и готово. Честно, така си мислех!

Лошото на това да си игнорантен е , че когато реалността те принуди да отвориш очи...се разочароваш. И...се случва да има по няколко дена изпълнени със сълзи когато си дадеш сметка, че всичко което си си представяла няма да го бъде, или поне не така както си си го представяла...

Единствения начин да се оцелее след като направиш това откритие, е да промениш гледната точка!

След караницата с Лаиз по телефона имахме час за нова ехография в петък сутринта, но Беатриз трябваше да замества колежка в последния момент и отидох сама.
След прегледа говорихме много, чувствах се като при психоаналитик. Говори ми много, каза ми да изместя точката в която съсредоточавам живота си. Да се съсредоточа в себе си и да се наслаждавам на живота и да приемам опитите като нещо което може да стане, може и да не стане. Да знам, че ще имаме дете един ден, но да не го чакам утре или вдругиден, а в неопределено бъдеще. Да не слагам дата на събитията нито да се опитвам да си представям бъдещото ни бебе, че това е голяма грешка която единствено ме травмира и хормоните които това предизвиква не са благоприятни за успешен резултат...

Освен това ми каза, че този месец не може да имаме нов опит защото сега няма да има добра овулация заради лечението предния месец. С други думи ще започваме следващото лечение и следващия опит в следващия цикъл, след един месец...

В началото като ми каза това ми подейства малко зле. Нетърпелива съм по принцип а за това още повече! Но сега като мисля и може да е за добро. Ще имам време да се успокоя, да се пренастроя...

Когато излязох от кабинета реших да се грижа за себе си! Отидох на фризьор, после на пазар, купих си дреболийки които ми харесват, похарчих повече пари от колкото мога да си позволя да не говорим че тези дни не съм и от наи-добрите работници :)...Но се почувствах супер и съм заредена с нови сили!

Реших да спортувам още веднъж, обадихме се в спортния център в новия ни квартал, но сме изпуснали сроковете за есенния сезон, ще трябва да почакаме Януари за да се записваме за новия сезон... Важното е, че взех решението да се грижа за себе си а това казват, е средата на пътя :)