Да…….Днес сутринта си правих първия тест, и то 4 дена по-рано от колкото трябваше да го направя. На теория в неделя ставаха 15 дена от инсеминацията и тогава трябваше да правя тест. Обаче не удържах и още вчера пратих майка ми да го купи. Сутринта си го направих и…беше негативен…..
Оставаше ми надеждата, че съм избързала и че ако го повторя в неделя ще е положителен…
Не!....
Няколко часа по-късно отидох до банята и…не, няма да бъде този месец, няма да правя тест в неделя :(((((((……..
Обадих се на жена ми да дойде да ме вземе, отидох до клиниката да оставя бележка на Лаиз за да знае че ми е дошъл цикъла…
Когато Беатриз пристигна беше като да отпушиш бент…Потекоха ми сълзите като из ведро и нямаше кой да ги спре…
Принципа на жена ми е “а mayor disgusto, mayor premio ” или “ колкото по-голяа е мъката, толкова по-голяма премия” т.е когато имаме някаква мъка веднага трябва да мислим за някаква компенсация. Отидохме да обядваме на ресторант.
Тя опитваше да ме успокоява и разсейва през цялото време. Правеше ми смешки и измисляше шеги от всякакъв вид. Даже и повярвах, че е много спокойна и се замислих дали я е грижа изобщо…
Обаче когато излязохме и си тръгнахме, се обади Лаиз, си дадох сметка, че нито е толкова спокойна колкото се представя нито не и пука хич… Превърна се в друг човек, падна и маската която имаше за пред мен. Беше ядосана на Лаиз, беше бясна, каза му, че е много притеснена заради това което ми се случва и много ядосана на него и екипа му защото когато отидохме да правим инсеминацията не знаехме, че ще има друг доктор, а другия доктор не знаеше, че ние отиваме за инсеминация, мислеше, че отиваме за ехография и не бяха размразили спермата.... Трябваше да се размразява на момента и то на бързо…
Ужасена гледах как жена ми се кара с доктора и то все по-сериозно. Но едновременно с това се почувствах защитена, странно нещо е човешката психика...Накрая Лаиз се извини и тя му каза, че при следващ фал ще търсим нова клиника. Когато пристигнахме в къщи жена ми каза "Още не се е родим човека който да ти причини болка без да се срещне с мене!"
Истината е, че те не са виновни, но при някаква случка като тази е логично да помислиш първо че вината е в друг, ако има вина... Или просто е въпрос на късмет. Ние нямахме този път…Щеше да е прекалено голямо щастие да имахме деца от първия път когато повечето хора правят по няколко опита. За сега във вторник започваме следващия цикъл посещения....
Е, следващ път ще е, сега…
За сега си взех почивен ден който смятам да запълня със садене на двора…Това поне ми се хваща…
Моята кола от Ада
Преди 8 месеца
Публикации
Формално погледнато дори не те познавам, но много те мисля напоследък с твоите тревоги! Сигурно защото и аз минах през това в началото на годината. Моето бебе си го направихме с мъжа ми, но искам да ти кажа че в епруветка или не принципно това е сложен проект. И не се отчайвай като не е станало от първия път! Аз и един спонтанен аборт имам , така че се чувствам малко по-наппред с материала по темата. Разбирам те напълно колко си ентусиазирана, че решението е взето, че вече сте направили първите стъпки - ами то си е вълнуващо! Обаче не се оставяй на емоциите да те изгорят, защото като забременееш ще ти трябват много сили. Аз като бях в твоето положение изкарах няколко месеца в мерене на овулации и секс по график, докато един ден ми дойде акъла в главата - престанах да мисля за бебета и започнах да планирам 3 седмична ваканция във Виетнам!
ОтговорИзтриванеБам - на следващия месец бях бременна! Така зе, както казва моя гинеколог, човек трябва да си управлява мислите в позитивна насока и резултата не закъснява. Не се отчайвай :)!
Много ти благодаря за добрите думи!!!
ОтговорИзтриванеВсички това ми казват, че съм прекалено нервна, че прекалено мисля за темата...
Щом си го изживяла сигурно знаеш, че логиката трудно достига до човек в такова състояние...
Ще опитам да мисля за други неща , но за момента не мога да го постигна...
Никога не съм се чувствала толкова...не знам, тези дни не спирам да плача, или спирам за малко и после пак...Какво е това? Аз по принцип съм силен човек, който ме познава ще ти каже, никога не съм била ревла или лигла, изправяла съм се срещу къде къде по-сериозни неща. Да не говорим, че разума ми казва, че е логично, че даже трябваше да го очаквам, и че да, един ден ще имаме деца, по един или друг начин, но ще имаме деца! И въпреки това...Предполагам, че ми трябва малко време...Не очаквах такава реакция от себе си....