Две жени и един общ проект

За сапун!

2011-09-27T13:22:00.000-07:00

Днес ще пиша на тема която не е много в тон с тематиката на блога, но ми се налага да обясня, за да стане ясно на хората които изтрих от приятелите ми защо съм го направила. Има и хора които ако не бяха които са, също щях да ги изтрия и се надявам ако прочетат това което имам да кажа, да преосмислят гледната си точка.

Масово хората използват размириците които сега се случват в България за да се настървят още повече срещу цялата етническа група на циганите. Веднага започнаха да разпространяват разни писания, от тоя род :
"Една 11-15 годишна циганка, която вместо да учи, роди първото дете, си осигурява автоматично следните детски и помощи :

- 100 лв. детски МЕСЕЧНО до навършване 1 година на циганчето
... ... ... ( след 1-та година тези 100 лв. месечно продължават да се дават, но вече като соц. помощ)
... - 35 лв. детски МЕСЕЧНО до 18 г. на циганчето
... - 20 лв. детски МЕСЕЧНО от партия "Евророма"
- още 2,15 лв. МЕСЕЧНО допълнителна помощ за достигане на семейния ДМД
(ДМД = Диференциран Минимален Доход по Закона за Социално Подпомагане)

- 150 лв. ЕДНОКРАТНА помощ за бременност
- 250 лв. ЕДНОКРАТНА помощ за раждане на първо дете
- 284 лв. ЕДНОКРАТНА енергийна помощ
- 325 лв. е максимума на т.н. "КРАТНА ПОМОЩ", за посрещане на инцидентни обстоятелства
- 4 пъти хранителни помощи (2 пъти от ЕС, от ДФЗ, и от БЧК )

Това прави около 240 лв. чисто (без никакви данъци върху тях) МЕСЕЧНО !!!

Освен това, циганката потребява няколко-стотин лева на месец Ток и Вода, дето ги плащаме НИЕ !!!
Много цигански семейства имат вече от 20 до 50 000 лв. неплатени сметки само за ток!!!

Освен това не плаща Данък-Сгради и Такса-Смет!!!

Освен това държавата плаща ОТ НАШИТЕ ДАНЪЦИ И ОСИГУРОВКИ, ЗДРАВНИТЕ ОСИГУРОВКИ на всички цигани!!! ... Не знам на каква стойност !!!

Т.е., истинския резултативен доход на тази циганка, преди да почне да краде е далеч над 500 лв.
А на работещата за минималната заплатка "бяла робиня" на 240 лв. БРУТО, доходът е 188 лв. НЕТО, след като държавата им прибере почти 22% за осигуровки и данъци!!!

НАКРАЯ СЕ ОКАЗВА, ЧЕ НЕРАБОТЕЩАТА ЦИГАНКА (само с 1 дете !), ПОЛУЧАВА 3 (три) ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ РАБОТЕЩАТА БЯЛА за МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА!!!

Не забравяйте, че тази 11-15г. циганка, освен че взема детски, нейните родители също вземат детски за нея, щото тя още няма 18г.:|"

Потресаващо! Потресаващо е, не само защото хората едва ли не завиждат на младата циганка за мизерните помощи с които едва ще изхранва това дете, за това, че ще краде ток а те не могат явно да крадат...за това, че е родила едва ли не а те не могат да си позволят да родят...Потресаващо е най-вече, защото от всички коментари които изчетох, признавам, не са много, че ми кипва кръвта бързо, не видях един да отбеляза , че тука става дума за БЛУДСТВО С МАЛОЛЕТНА...

Никой не помисли как е живяло това момиче за да стигне до там да роди на 15...Дали е била малтретирана още от малка та е търсила начин да се спаси и се е хванала като удавник за сламка за някой, които най-вероятно я е изнасилил или полу...Никой не помисли, че за да роди на 15 , на 14 е била принудена да прави секс, къде доброволно, къде не. Но дори да е било доброволно, моля ви се, става дума за малолетно момиче...
Това момиче би трябвало да получи закрила, в една нормална държава би могло да се даде сигнал до социален работник а той да заведе под съд бащата на детето и, а и нейните родители за небрежност и неспазване на родителски задължения, в една нормална държава това момиче би влязло в програми за подпомагане на малолетни майки за да може да си гледа детето и да учи едновременно с това и за да може това, че е родила толкова рано да не и съсипе целия следващ живот...Защото да, колкото и да ви е яд за помощите които ще получи това дете защото е родило, то никак не е достатъчно и начина по който се дават тия помощи не е правилен! Не само, че ТРЯБВА да получава помощи, а трябва да получи и защита, би трябвало да бъде третирана като ЖЕРТВА!!!

Наскоро четох, че някъде, мисля в Бургас, пребили бременна циганка...псевдо патриотите...Явно пак им е пречела раждаемостта на циганите и пак са им смятали помощите които получават...

- След такива неща мразя българите! Ама много ги мразя,на сапун бих ги пратила!

Значи скъпи „патриоти”, за да няма такава раждаемост сред циганите, трябва да се промени коренно политиката спрямо тях. Трябва да бъдат интегрирани! Да бъдат принудени да учат и да се образоват сексуално, да имат достъп до нормално здравеопазване и да се научат на семейно планиране...все сложни неща в нашата държава, изисква се много време за да се въведат промени и още толкова за да се започне да се вижда някакъв резултат. Но това е единствения път, другото води само до гражданска война.

Това което мен лично най-много ме отвращава в циганите и в техните култури по целия свят е невероятния мачизъм! Жените са третирани като предмети и насилието е за здрасти. Наскоро гледах документален филм за циганските култури в европейските държави и за пореден път се ужасих. Значи в централна Европа и най-развитите страни, начина на свалка сред тях е да завлечеш за косата и почти да изнасилиш някое момиче, ако искаш да се ожениш за нея...Колкото повече се дърпа, толкова по-добре, скромна е значи, става за жена... Нейното мнение не е важно, тя знае, че няма друга възможност, от дете е учена, че това я чака и после мъжа който я е завлякъл е нейния цар и господар а тя слугинята му...Никой не я пита иска ли, не иска ли, него ли точно го иска и изобщо не и минава през главата, че може да има предпочитания....

След такива работи мразя циганите!Много ги мразя!

Мразя циганите и когато видя група румънски цигани на един площад тук, където обикновено седят и видя жените в единия край а мъжете в другия. Когато видя, как жените им просят по цял ден и ровят в кофите а мъжете се дуят като петли насядали върху някакви трошки, надуват музиката и се хвалят как са си набили жените...

Наскоро и аз бълвах змии и гущери когато трима тукашни цигани убиха едно младо българско момче. Наръгали го в гръб и то защото защитил една жена която те малтретирали вербално...да, има цигани които са за избиване и са силно отвратителни! За сапун са направо!

Но не по-малко са отвратителни и за избиване са обаче и българите които са нападали бременната циганка или онези които са опитвали да изнасилват циганки след размириците.

Ми да, най-стария начин на по-силните след битка, да покажат превъзходство над врага е да изнасилят жените им...Жените нали не са хора, те са обекта върху които мъжагите да демонстрират надмощие, нищо повече....

Стигам до заключението, че нито българите сме прелест нито циганите. Има си боклуци навсякъде и хора за изтребване колкото щеш!

За сапун казват...Аз бих пратила за сапун първо тия дето са ударили бременната жена, после тия дето изнасилват циганки, и българки,без никакво значение те от каква раса са, и тези цигани които убиха момчето преди една седмица тук в Памплона, и те са за сапун, за сапун са и циганския мафиот и синовете му, както и българските мутри, всички на сапун! На сапун циганина които завлича жена за косата и я пребива ако тя се бори и му казва, че не иска, на сапун и родителите на циганката която не искаше да се жени за този които я преби а те я пратиха насила, защото е обезчестена и край, за сапун и българите които заплашват деца и ги гонят от училищата им, само защото са циганчета, за сапун всички които казват “За сапун”...

И много, изключително ми е неприятно като видя мои познати и хора на които държа да разпространяват такива линкове!!! Тези на които не държа ги изтрих, а какво да правя с тези на които държа???

Кога мина една година?

2011-09-25T05:46:00.000-07:00

Здравейте! Много време мина от както не съм писала тук и вече има някои оплаквания , което ми показва, че не сте ме забравили :) Много благодаря за което!

Тази година мина много интензивно…Първо се развеждах, не е толкова лесно да го направиш колкото да го кажеш..., после се лутах като муха без глава, правих глупости в личен план и си губих времето, моето и на други хора в безсмислени контакти водена само от ужаса от самотата и страха от неизвестното, после тъкмо взех решение да не се занимавам с никой и взех, че се влюбих истински, ненадейно и до уши...Живота е непредсказуем! Всичко това на фона на отглеждането на малкото ми детенце и на плахи и в началото също хаотични стъпки в опити да си подредя живота. За това и ще ме разберете, че не исках да пиша тук, не бях в състояние.

Сега обаче, мога спокойно да кажа, и колкото и клиширано да звучи, че това е най-щастливата година от моя живот!!!

Детенцето е светлина и слънце което наистина дава смисъл на всичко. Винаги съм се ядосвала на хора които казват, че децата ти осмислят живота и съм спорила- „Ама как може, единствената причина да съществуваме е в това да се възпроизвеждаме???Не може ли да имаме други цели, стремежи...” И разбира се, че може и трябва, но сега разбирам, че детето ти дава смисъл на живота не защото иначе не струваш нищо или не можеш да имаш други цели а защото те зарежда с оптимизъм, с желание за живот и когато падаш духом, си казваш трябва да се държа, отговорен съм за друго човешко същество и дори да паднеш, се изправяш веднага!

Той расте

става все по-красив и силен, неудържим е просто! Вече почти ходи, все още се държи с една ръчичка, но не за да се подпира а само за да си мисли, че го водиш, иначе истината е, че той тича напред и те влачи след себе си. Мина бебешкия период и вече е голямо детенце. След няколко дни има рожден ден и става на една годинка :) Голям човек, моето момченце :)

Но не само Велик е моето слънце в живота, имам и друго :) Другото прекрасно нещо което ми се случи тази година, беше, че срещнах жената която съм търсила винаги. Изградих си нов план за живот и искам този живот да бъде с нея. Вече не се лутам като празна бутилка в морето, имам си я нея и нашия бъдещ живот, който ще градим заедно.

Питат ме коя е и каква е...Само мога да кажа, че е прекрасна, невероятна, умна, мила, добра, красива, най-красивата...Всичко което може да се каже е малко! Няма такова прекрасно цвете на цялата планета и на всичко отгоре си е мое :)))))) И аз като малкия принц ще кажа „Миличко, ти си моята прекрасна роза! Единствената роза на моята планета!”

Когато се запознахме, и аз почти мигновено се влюбих в нея(онлайн :) ), не вярвах, че изобщо, ще ми обърне грам внимание, та тя е истинска богиня!...За мое огромно учудване обаче се оказа, че това невероятно същество ми отговори на чувствата и...Просто няма по-щастлив човек на света от мен сега!

Това лято ходихме с Велик на България се видяхме... Разменихме си пръстени и от тогава съм окончателно сгодена :) Повечето хора са учудени как след тежък развод и всичко около него, съм решена толкова бързо да се оженя отново. Само ще кажа, че когато се намери нещо толкова прекрасно, човек бърза, бърза много да си го вземе, защото ако нещо научих до сега в тоя живот, е че истинската любов не се намира през ден, нито често или лесно, не...Тя е от тези жени които не се срешат всеки ден и нямам никакво намерение да оставя да ми се изплъзне!

Имам си прекрасно детенце и невероятна жена, моето прекрасното цвете ,която на всичко отгоре ме обича и обича Велик. Съгласна е да рискува и да остави всичко което е градила до сега за да дойде при мен и да започнем нещо ново отначало. Ще остави сравнително добра работа и спокоен живот в България за да рискува да дойде тук и да се изправи с мен срещу всичко което може да ни чака, въпреки настоящата криза и въпреки всички пречки които най-вероятно ще имаме, тя ще дойде при мен...

С бившата ми жена се разведохме окончателно, но все още живеем заедно, все още по финансови причини, но и детето ни е малко и ни идва много добре това, че можем заедно да го гледаме. Ние се разбираме чудесно и сме си приятелки. Беатриз и моето прекрасно цвете също се разбират добре, пращат си поздрави и се уважават. Беатриз се радва много, че я има и че съм щастлива и ми помага много да мога да си уредя живота така, че да сме добре после с нея. От друга страна ТЯ, уважава Беатриз и нейното място в моя живот и в живота на Велик, което мен лично много ме улеснява. .

Де да можех и аз да се държа с гаджето на Беатриз както тя с моята годеница...Въпреки, че осъзнавам колко добре всъщност се подреди всичко за всички ни и как това е благодарение на това, че тая жена нямаше скрупули да тръгне с някой чиято жена е бременна...не мога да и простя и не искам да имам контакт с нея все още. Може някой ден да се променя, но за сега не мога...

Относно детето, и двете имаме родителски права и задължения, но до третата му годинка той ще живее постоянно при мен(след като се изнеса, надявам се скоро!) а другата му майка ще може да го посещава. След това вече започва да да го взима събота и неделя и половината от празниците и ваканциите а след петата годинка на детето и два дни през седмицата за сметка на някой и друг уикенд, където той ще остава при мен. Така решихме, споразумяхме се и това подписахме в развода ни, но между нас се разбрахме, че винаги ще подхождаме приятелски и няма да се придържаме стриктно към договора и да си вадим очите за една минута закъснение или други дреболии. Ако и занапред се разбираме като до сега, няма да имаме никакви проблеми.

Виждате, че не преувеличих изобщо като казах, че няма по-щастлив човек от мен! :)
Сега обещавам да опитам за напред да пиша по-често в блога. И мисля, че ще го правя, защото мина най-странния период и вече съм на себе си :)

ЛГТБ Пловдив

2011-04-16T03:29:00.000-07:00

Има хубава новина, макар, че за повечето може да не е вече новост, но аз разбрах наскоро за тази нова група млади хора в Пловдив, след като се свързаха с мен.

Каква радостна новина! Вижда се, че има хора готови да действат в тази държава, и освен това се правят неща и извън София. Има живот и извън София, представете си...
Като видя такива инициативи, и изобщо инициативи към развитие в каквато и да било положителна посока, си мисля, че има надежда за България!

Новата ЛГТБ организация се е заела усилено с прочистване на Интернет пространството от скинарски сайтове и видео клипове и дори издава ЛГТБ вестник! "Идентичности" е името на поне по мои сведения, първия вестник в България за ЛГТБ общността.

Другата нова инициатива на тази организация, е и причината по която се свързаха с мен. Съвместно с една испанска асоциация на хомосексуални семейства с деца, са решили да правят документален филм който да покаже трудностите през които преминават хомосексуалните родители на деца в страните от източна Европа и предимно България, как дори не могат да си вземат децата от детска градина и много други неща от този род. Филма ще бъде излъчван пред Европейския парламент.

Организаторите се нуждаят от доброволци които да разкажат своята история, като предлагат да скрият лицата, гласовете и имената на готовите да разкажат за това което им се случва, ако се налага. След като явно още не са намерили достатъчно хора, слагам това съобщение тук с надежда някое семейство да се отзове и престраши да застане пред камерите на екипа им и да покаже на европейските депутати през какво минават хомосексуалните хора в България и техните деца.

И най-важното според мен, е да се покаже, че такива хора и семейства, и деца, съществуват а не са някаква химера или измислица на новото време, че това също се отнася за източна Европа, че тук също има незащитени от никакви закони хора, деца...

Желаещите да видят вестника могат да го намерят в www.bgles.com

А всеки желаещ да се включи в проекта на организацията може да се свърже с тях на lgbt_plovdiv@abv.bg или по скаип lgbt-plovdiv

Успех на новата организация, попътен вятър и много сили , ще им трябват!

Отговора на Мария

2011-03-06T09:08:00.000-08:00

Понеже мисля, че темата си заслужава и отговора на Мария още повече, го слагам като отделна тема за да може да се прочете от повече хора.

Здравейте на всички! Аз съм Мария, "героинята" от разказа на Вики! Първо искам да изкажа своята благодарност на Виктория, затова че разказа възможно най-коректно и вярно нашата история и я направи достояние за вас. На второ място искам да изкажа благодарност на хората, които ни подкрепиха в това начинание-моите родители, а също така дъщеря ни и таткото на Елена, с когото живеем заедно. Той е неотлъчно до нас от самото начало на създаването на бебето ни, дори изяви желание да присъства на един от прегледите с ултразвук, за да види бъдещото си внуче.И в момента е много горд и щастлив, държейки го на ръце! На трето място изказвам огромна благодарност на д-р Ганева, от клиника "Д-р Щерев"-за отношението й към нас, за професионализма й, за искрената радост с която тя следеше бременността и за перфектното водене на раждането. Престоят в клиниката беше повече от приятен и нито за момент не усетихме каквато и да било дискриминация или намек за това. Към мен се отнасяха като към другият родител на това дете, бях допусната до всички контролни прегледи, а също така и до раждането.
Изказвам благодарност и на хората , които са прочели и коментирали тази статия- дори и без да ни познавате, вие искрено ни желаете здраве и успех, за което ви благодарим и желаем същото и на всеки един от вас!
От личен опит успях да разбера, че ние-хората с хомосексуална ориентация, донякъде сами се обричаме на самота и нещастие, смятайки че родителите ни ще се отрекат от нас, ако проведем разговор с тях и разкажем за себе си. На нас като че ли ни е по-лесно да се изнесем на квартира по-далече от родителския надзор, но не и да седнем и да поговорим с родителите си, давайки им шанс да ни разберат. Възможно е след такъв един откровен разговор, отново да ни се наложи да се изнесем на квартира, но в този случай ние вече не бягаме , а просто си тръгваме. И си тръгваме освободени от бремето на съмнението какво ще кажат родителите ни за нас самите. След като разберем мнението им, всичко останало е много по-лесно, защото изричането на истината дава свобода. Пожелавам на всеки от вас да бъде свободен и да докосне щастието си смело и категорично!

Мария, Елена и Николай :)

2011-02-27T00:41:00.000-08:00

Роди се първото българско бебе с две майки, което ще бъде признато до известна степен от не биологичната си майка. За мен е огромна чест, че познавам тези чудесни хора, тези смели жени, който се изправят срещу системата и се осмеляват да се борят за щастието си и да дадат на детето си не само едно щастливо семейство в което да расте, а и едно име, една фамилия...

Мария и Елена са две жени свързани от една огромна взаимна обич, уважение и разбирателство, общ дом, общ план за живот...От вчера (26.02.2011) ги свърза за винаги, и това наистина е за винаги(!), и общия им син- Николай! Общ, защото го създадоха заедно, с много желание и надежда, с много обич която да му дадат и много увереност в силата на това което има между тях, те създадоха това дете заедно и заедно ще го отглеждат и възпитават, като всяка от тях ще му даде най-доброто от себе си и ще се бори за него до последен дъх. До тук нищо ново под слънцето, има и други такива двойки в България, жени които се решават на стъпката да създадат заедно един нов живот , заедно да отгледат едно дете и да споделят майчинството с всичките му радости и трудности.

Разликата в случая на тези две жени е, че те намериха начина, да узаконят поне от части детето си, т.е, детето ще носи фамилията на не биологичната си майка! Това щастие го дължат на родителите на Мария! Благодарение на тези невероятни хора, малкият Николай няма да е поредното незащитено от никакъв закон дете на хомосексуално семейство в България. Майките му ще могат да са спокойни , че не дай боже да се случи нещо с биологичната майка,Ели, детето не остава в сиропиталище, вярно, че другата му майка,Мария, няма да фигурира точно нато майка, но тя ще може да си го гледа винаги защото вече фигурира като семейство на това дете! Мария ще може да има гордостта от това, че детето и носи нейната фамилия и когато отива да го взима от училище, или да го записва някъде, където и да било, няма да е подложена на унизителни изпитателни и погледи, и коментари от рода на "ти не си никаква на това дете, къде си тръгнала"...Ели ще може да е спокойна по отношение на това до каква степен Мария е обвързана към детето им,дори да се разделят, и че тя и семейството и го обичат и го признават, което от друга страна ще допринесе и за самочувствието на детето когато расте и с това, че той също ще приема семейството на майка си Мария за свое, защото наистина е част от него и защото са му показали и те, че го приемат като това което е-син на дъщеря им! И мога да изреждам до безкрайност ползите от това едно дете да е осигурено от двете си майки, лошото е, че е малко вероятно това да го прочете някой важен политик и още по-малко вероятно да предприеме нещо по въпроса...

Благодарение на родителите на Мария и този невероятно смел акт на безгранична обич към дъщеря си, на огромна щедрост и подкрепа... с който признаха детето на дъщеря си за свое, като по този начин му дадоха фамилията си,а с това права и защита. Направи го бащата на Мария,който като човек от мъжки пол, е единствения от семейството който можа да признае детето при сегашните закони в България, разбира се подкрепен във всеки момент от жена си!

Имайки предвид, че живеят в България, с нейните средновековни закони и манталитет, това което правят те е огромен напредък, много смела стъпка напред която заслужава огромно възхищение и аз определено свалям шапка на Мария, на Елена, на малкия Николай, и най-вече на родителите на Мария!

Възхищавам се на тези хора! Не само защото приемат дъщеря си такава каквато е и я подкрепят, не само защото приемат детето и, въпреки, че не го е родила тя, което за българския манталитет е сериозно постижение! Възхищавам се на смелостта на тези хора! Става дума за възрастни хора от провинцията, съвсем обикновени хора които на всичко отгоре живеят в едно село... Аз знам какво е да живееш в село и мога да си представя колко, КОЛКО коства да направиш стъпка като тази...Представям си колко извисени трябва да са духом, за да превъзмогнат всичко което трябва да им е минало през главата, страха от това какво ще кажат хората...Представям си колко добри трябва да са за да са готови на такава стъпка и колко умни, наистина УМНИ са щом като избират това да са до детето си. Умни да, защото какво следва от това, че защитават дъщеря си? Следва това, печелят за винаги обичта и признателността на дъщеря си, на снаха си и на внука си, печелят ги тях които са семейството им а не тези хора които минават по улицата и чието мнение е толкова важно за толкова други родители... Печелят, че от признателност Мария и Ели наричат сина си на името на дядо си и винаги ще са с тях, убедена съм в това. Те ще имат до себе си семейството на дъщеря си и чистата съвест, че са си изпълнили родителския дълг към детето си.

Познавам прекалено много други случай, на точно обратното, хора които се считат за "интелигенция", "столичани" и какви ли не, които си отричат децата и ги обричат на куп страдания отлъчени и изоставени в ужасните условия на живот в България, за да не кажат хората "гледай"...Хората? Кой хора???

Тези хора , другите, не родителите на Мария а "интелигенцията" постигат децата им да са нещастни, сами и озлобени срещу тях, дори да не го казват, постигат да държат децата си сами и под пълен родителски контрол, принудени да лъжат и да се изнизват по търлъци за някаква случайна среща с любимия човек с който дори и на 40 години не се осмеляват да се съберат, или ги принуждават да изберат между това да са щастливи с партньора си и да имат родители, заплашват със самоубийство и подлагат и без това измъчените си деца на страшен психически тормоз... Има толкова такива примери за жалост, че...Малко са примерите на родители като тези на Мария, за това не мога да не се възползвам да разкажа за тях, толкова се радвам, че ги има и, че ми дадоха разрешение да говоря за тях!

Мария и Елена ми дадоха разрешение да разкажа за тях с надеждата техния пример да послужи на други, да даде сила на други двойки да опитат като тях да създадат семейство, да се борят...Те са за мен героини! Казват, че аз съм им служила за пример, и че аз съм смела...Аз не съм смела! Не съм нищо сравнена с тях! Аз съм смела от разстояние и признавам, че говоря много но живея мирно и тихо в друг тип общество и с други, съвсем други условия. Но те...Те са истинските героини тука, те са тези които ще трябва да преглътнат много коментари, много шеговити погледи и кой знае колко подмятания...Те са тези които ще трябва непрекъснато и всеки ден да се борят за правото си да са и двете майки на детето си...Познавам ги, свидетел съм на целия процес на създаването на детето им , бременност, раждане, и знам, убедена съм просто, че ще се справят! Ще се справят защото се обичат и защото за смели и умни жени, и двете! Ще преборят всичко и ще бъдат много щастливи! Не може да не си щастлив, с една жена която обичаш и те обича, с едно прекрасно детенце, две в техния случай, имат и дъщеря от предишен брак на Ели, и с такива страхотни родители като техните!
Дерзайте момичета! И се наслаждавайте на малкото си бебе, тепърва ви предстоят толкова хубави моменти с него...:)))))))))

В снимки

2011-02-22T04:04:00.000-08:00

Отдавна бях забелязала, че когато се стане майка се занемарява и блог и всичко. Ето и аз така направих, но няма как! Бебето е номер едно, и номер две и номер три...То е задължение, свободно време, забавление, всичко. И не се оплаквам, напротив! Никога не съм чувствала толкова енергия и толкоча щастие, е добре, поне отдавна не бях чувствала толкова енергия и щастието което дава бебето не може да се сравни почти с нищо. Поне за мен де, и поне за сега :)

В снимки, защото „una imagen vale mas que mil palabras” (една снимка струва повече от хиляда думи) и защото така най-лесно ще разкажа всичко което се случи с нас с Велик пред изминалите месеци.

Накратко, растем! Растем и преминаваме етапи. Светкавично бързо ако питате мен!
Беше малко бебенце;)

и сега е ,

...голямо бебенце :)))

Папкането ни беше така...
и преминахме през това...
и дори вече така.

Спинкахме в малко креватче
и после преминахме...
в голямото :)

В колата се возехме така...
,

и сега така :)

Велик беше цар на деня на црете и там където ходи, навсякъде е цар, цар и център на всичкото внимание!

Маците го обожават! Особено Патра и Маноля
, Марче е толкова мързеливо мече, че единствено мисли къде да си легне и да мърка, но не се занимава с никой
. Патра го защитава и всеки който се доближи до количката бива плашен а понякога и захапан за крачола!

Чичовчите го обожават,

и братовчедите,
бате Методий му чете писма по скаип
И вуйчовците го обичат
, и бабите
,
и дядовците
,
И най- много майкитееее :)))

Равносметка 2010

2011-01-01T00:16:00.000-08:00

2010-та година беше за мен много разнообразна, силно наситена и изпълнена с много неща, макар не всичките добри, през нея ми се случи най-хубавото нещо на света, най-важното и най-милото. Роди ми се Велик и само тоя факт променя всичко, украсява тая година, която освен това ми донесе и много лоши моменти, много загуби в личен и професионален план, в здравето и в какво ли не... Но факта, че ми се роди детенцето тежи толкова много, че ако сложехме всичко на една везна, от една страна всичко лошо което ми се случи, наред с развода ми, изневерите, тежката бременност, разбитото ми здраве в последствие, смъртта на дядо ми, на чичо ми, кризата...всичко това го преборва с един замах идването на бебето ми на този свят!!!

Тази година за мен ще е паметна, ще я запомня винаги с добро! В нея ми се роди детенцето, слънцето на моя живот!!! Не знаем какво е да си родител докато не ни сложат едно беззащитно същество в ръцете...Тогава човек вади сили за борба дори да умира, дори да агонизира или да не може да се помръдне от болка, до последната капка кръв която остава във вените...Когато едно малко същество те погледне с неговия чист поглед, с неговата чиста малка душа и знаеш, че зависи изцяло от теб и от това да намериш сили - намираш сили!!!! Намираш сили и то толкова, че дори да не можеш да се помръднеш за себе си, ако някой се доближи до бебето с лоши намерения, сме способни да разкъсаме със зъби всеки, който и да е...

В тоя ред на мисли, не знам кой на кого дава живот, аз ли му дадох живот на Велик или той на мене...

На мене и на майка му Беатриз , за нея също не беше лесно всичко което се случи, и за нея също Велик е най-важното нещо на тоя свят. Тя също прекара тежка година, поне колкото моята, а може и повече! Раздялата ни се дължи на нейните действия, но и на нея никак не и е лесно. Аз не плача вече отдавна за раздялата ни, имах тежки моменти и от време на време се ядосвам, това е неизбежно. Но вече съм много по-добре, и не само това, имам усещането, че аз го понасям стотици пъти по-добре от нея. Тя е тая която изпада в плач изневиделица, защото тя е която взе решението и макар, да има нова любов и да е щастлива от което, е разкъсвана от вина, страх, съжаление...Отслабна с 10 кила и ден и нощ се оплаква от болки в стомаха...Всичко това ни се отрази на здравето и на двете, няма никакво съмнение!

Разделите са винаги много болезнени , но още повече когато си градил дълго една идея, едно семейство... Брака е вложение, голямо вложение на много неща, в повечето случаи на всичко което имаш в много аспекти и когато рухне...човек е сринат дори той да е който бутне кулата, там в руините вижда целия си живот...

Всичко това има и хубава страна обаче! Хубавото на руините е само едно, че сега можеш да започнеш наново :) Една нова и стабилна постройка, с нови материали и с много по-добри планове...Щеше да е по-лесно да ремонтирахме старата къща, за позакърпим течовете, да позамажем пукнатините...но със сигурност винаги щеше да си остане влагата и мухала щеше да се разраства все повече и повече, има неща които не си струва да се замазват...!!!

Но, понеже всичко има своята хубава страна, и най-вече своят мотив за да се случи -имаме Велик, който е плод на тоя брак който пропадна. Дори само заради него си струва всичко, всичко си струва заради Велик, всичко!!!

Когато започна тази година си пожелах три меща (http://dvejeniiedinobshtproektzasemejstvo.blogspot.com/2009/12/blog-post_30.html) да имам дете, да изкарам книжка и да сваля някой и друг килограм...Сега мога да кажа с радост и гордост(!), че успях с най-важните от задачите ми, имам детето което толкова желах и карам кола :))) Отслабването, не можах да го постигна, но то е сред целите ми за другата година, т.е за тази година, че вече дойде :)))

Сега като прочетох поста от миналата година...........Да, това потвърждава, което казах току що, че къщата която градихме ние до сега имаше страшно много дефекти и кърпенето до нищо няма да ни доведе, сега го виждам с призмата на времето, преди съм била убедена, че действаме правилно влагайки цялото ни време в бъдещи планове, в бъдещи пътешествия, бъдещи веселия, бъдещи близости...лош беше тоя план, до никъде не ни доведе! Следващия път като започна нещо ново, ще знам от кое да бягам и кое може да се окаже пагубно. Лошите неща които се случват, често имат доста добри страни, както е случая с развода ми, най-малкото можеш да се научиш от тях и следващия път да си подредиш нещата по друг начин...

За следващата година имам малко изисквания, няма да я натоварвам с очаквания като 2010-та, само искам да мине възможно най-плавно, да са ми добре хората който обичам, да няма вече смърт или лоши работи...Да ми зарастват раните малко по малко в духовен, финансов и здравословен план...Не искам друго, 2010 беше интензивна и като цяло много добра, но сега имам нужда от почивка, 2011 ми е нужна като балсам и не искам да ми се случват любови или приключения, сега искам само здраве, спокойствие и да се радвам на Велик .

Желая на всички да получите това от което се нуждаете през тази година, и предимно много здраве, всичко останало се постига по един или друг начин, само е важно да се има здраве! Честита Нова Година!!!

Първата коледа на Велик

2010-12-25T03:24:00.000-08:00

Тази е първата коледа на малкото ми момченце, първата от много бъдни вечери, коледи, нови години и т.н, които ще изживее и надявам се да съм с него в колкото се може повече от тях.

Бъдни вечер я прекарахме както винаги в къщата на майка ми и Хосе и трапезата беше отново българо-испанска, имаше и погача с паричка, която се падна на Велик "съвсем случайно" ;), и постни гозби наред с тигрови скариди и коледен турон, както винаги :)

Не всичко беше както винаги обаче... тази бъдни вечер беше различна не само с това, че сега имахме Велик сред нас, но и с това, че ние с Беатриз вече сме поели по различни пътеки и с това, че за пръв път аз няма да присъствам на коледния обед в къщата и. Тя беше с нас на бъдни вечер и искаше аз също да съм с тях на коледа, както винаги..Но аз виждам нещата по различен начин и няма да отида, въпреки, че с това отказвам възможността на нея и семейството и да бъдат и с Велик.

Това е така, защото аз приемам този ден за официален семеен празник а аз вече не съм част от това семейство, това е което чувствам и така е както ще действам. Покрай мен и Велик няма да може да пръсъства, за мое голямо съжаляние, въпреки, че той е част от семейството, но за сега това е положението.

Нямям никакъв проблем да бъда с братята на Беатриз и семействата им, напротив, разбираме се идеално и те, особено Санхел, който живее по-близо и децата му често идват да видят Велик я в ателието , я в къщи, и прекарват много време с него и го гушкат и му говорят, това мен само може да ме радва и знаят много добре, че никога няма да ги спра да го виждат, даже аз ходя у тях да го водя него а и аз да ги видя тях, все пак сме били близки много време и така се надявам да си остане, просто на официални семейни събирания аз вече никога няма да присъствам, защото вече нещата са различнии и колкото по-скоро свикнем с промените, толкова по-добре, поне за мен е по-добре...

Беатриз не е на това мнение и дори имахме дърпане по въпроса, за нея нищо не се е променило и само и единствено имаме нови хора в живота си, но това според нея не означава, че ние не сме вече семейство, за това и тя дойде с нас на бъдни вечер, да ми покаже как нищо не се е променило, и иска да сме заедно на нова година и на всички празници, а с гаджето си ще прекара други дни извън празнците... но за мен не е така и аз деиствам според моите разбирания. За мен нещата са коренно различни и въпреки, че все още живеем заедно и развода не е приключил,за мен вече сме разделени и разведени окончателно.

Беатриз се сърди и за това, че като аз няма да ходя, и спирам и детето,но това е само защото все още е бебе и трябва да е с мен. Според предварителния ни договор за развода който сключихме, детето ще е живее постоянно с мен и докато навърши 3 годинки Беатриз има право на посещения и да прекарва време с него, но няма право да го взима от мен, а чак след това ще започне да го взима за съботите и неделите и след като навърши 5 годинки ще делим и ваканциите и празниците, следователно на едната ще се падне да е с него например на коледа а другата на нова година и следващата година обратно и т.н. За сега е бебе и е с мен...

Аз ще прекарам коледата с новото ми семейство което е изградено от мен и Велик, трябва да свикна, че това е така и за напред ще бъде така винаги ,така че колкото по-скоро толкова по-добре...

Въпреки, че четейки това може да оставате с впечатлението, че съм тъжна от новото положение, не е така! Аз също очаквах, че ще ми е тежко , но истината е, че съм доста добре и дори съм изпълнена с едно усещане за спокойствие което не мога и да си обясня от къде се появи :)

Сега когато се оказах сама с една раздяла като тая която изживявам, си дадох сметка че имам добри приятели като някои от тях ги бях занемарила до крайност но в момента в който имам нужда от тях са до мен...Открих и пре-открих нови хора които си струва да опозная и възнамерявам...

Мога да кажа с ръка на сърцето, че съм един щастлив човек, имам семейство което е до мен винаги, майка която ме подкрепя винаги и във всичко, сестра която предимно ми къса нервите, но ме обича и мога да разчитам на нея за много неща, племенници и детенце като слънца, имам и приятели и познати които са до мен в тежките моменти...

Ако нещо трябва да си пожелая на този ден то е да ми е живо и здраво детенцето и да расте щастливо и спокойно, да успеем с другата му майка да компенсираме факта, че се разделихме така,че той да не чувства нужда от никакъв тип и да се разбираме добре като до сега за да не страда детето гледайки скандали и лошо отношение между нас...
Желая си да са живи и здрави хората които обичам и ме обичат, да са добре всички и да мога да ги виждам по-често, особено тези които са далече...

Желая на всички щастие и весели празници!

Кърмене?!

2010-11-14T02:55:00.000-08:00

На първо място искам да кажа, че съм очарована от това да бъда майка! Очарована съм от промяната която виждам у мен с идването на детето и как той ме направи още по-силна и смела, по-чувствителна към много неща които преди не съм разбирала и забелязвала дори..., още по решена да се боря за постигане на един добър живот за мен и за него. Мисля, че да изживееш това е една стъпка напред в индивидуалното развитие на човек.

Въпреки това винаги съм била против идеите за това, че детето осмисля живота на жената, че едва ли не без дете сме кръгли нули и това трябва да е висшата цел към която да се стремим жените.
Жената, мъжа и изобщо хората сме това което сме и всеки има стойност и може да намери смисъл за живота си в различни начинания, да ги съчетава и избира както му се иска и да живее според критериите си за щастие.

Майчинството (или бащинството) е едно от нещата които човек може да избере да изживее и е добре това да не те ограничава да изживееш други неща и същевременно да направиш още много със себе си и с живота си. За мъжете е доста по-лесно да съчетават бащинство с работа, бащинство с излизане на вън, бащинство с контакти, бащинство с нова връзка и т.н. и т.н....Докато за много жени да имаш бебе е равносилно на 3 години домашен арест.

Жените сме доста ограничени от много неща по времето когато имаме деца и още повече когато са бебета. Кърменето, като основната причина по която сме вързани да бъдем винаги с децата си в началото, е едно от нещата които могат да ни заробят и затворят между 4 стени за доста дълъг период от време, или точно обратното... това е което може да ни спаси от затвора и да ни даде възможност да живеем пълноценно и да не се отказваме от излизания и социалния живот който сме водили преди!

Аз не съм се ограничила в нищо от както имам бебе и то именно благодарение на това, че за сега имам късмета да мога да си кърмя бебето. Ходя на работа, поне 3 пъти седмично обядвам на вън, излизам с приятелки на кафе и ходя да пазарувам по времето по което ми хрумне...Нямаше да мога да мога да правя почти нищо от това ако не можех да си храня детето където и да се намирам в момента в който той поиска.
Може да се намирам на центъра на града, ако той се разплаче, сядам на една пейка, вадя гърдата и го храня, ако съм в някой ресторант същото, в кафе, в работата...навсякъде!

Казано честно стана съвсем случайно,в началото се притеснявах а и винаги съм била срамежлива. Как да не бъдеш като съм получила такова възпитание, да се срамувам от всичко...предполагам, че това е на което са учени повечето момичета още повече по нашите географски ширини...

Та, стана случайно, бяхме на пазар и не очаквах, че ще се събуди толкова рано да яде, когато се разплака и не можех да направя нищо друго освен да седна на една пейка да го храня. Това което имах като храна в мен беше кърмата...
Бях доста притеснена но си казах майната на всичко, на мен да ми е добре детето та каквото ще да става! После обаче установих, че никой не се обръща да ме гледа специално, нито хората се стряскат и се въртят на другата страна да не ме гледат...нищо такова! Даже минаваха познати и ме поздравяваха, спираха да го видят...На никой не му пука от това, че аз кърмя, освен това си дадох сметка, че много други жени го правят, преди това и аз не съм ги забелязвала а сега виждам, че моето не е никакво откритие. Последния път в един ресторант, бяхме три които си кърмехме бебетата...Никой, ама никой не се шашка, не се върти на другата страна и подобни.

Никой с изключение на българите...веднъж дойдоха да ме видят в ателието една позната и мъжа и, и той се шашна толкова задето ме завари да кърмя, че почервеня и се чудеше къде да се дене.
Е тая реакция е която заробва жените!!!

Аз не съм отишла да правя стриптийз на публични места, това което правя е да си храня детето! Нали майчинството е свещено и трябва да е цел в живота, защо тогава кърменето е нещо срамно?

Какво ми остава на мен (на мен и на останалите жени) ако не мога да кърмя детето навсякъде? Остава ми ИЛИ да не излизам никога никъде, защото детето яде на два часа, да си стоя в къщи и да се крия от всеки поглед, остава само и фередже да си надена не дай боже да му е неудобно на някой от това да се наложи да ме гледа...

ИЛИ да мъкна с мен храната на детето –това е голяма желязна кутия с мляко на прах, да мъкна шишетата, стерилизирани и стерилизирана вода, като се разплаче детето да вадя шишето, да вадя водата, да меря количеството вода, да моля сервитьорите да ми я затоплят точно на 180 градуса за точно 35 секунди, да меря точното количество прах който да сложа в точното количество вода затоплена точно до определена температура....

Става пределно ясно, че втория вариант е толкова неудобен за мен и за околните, че ако не кърмя, не ми остава друго освен да си седя вкъщи като една кадъна и да чакам да минат няколко години от живота ми докато детето порасне та да мога да опитам наново да работя, да излизам, да живея...

Да бъда майка не ме ограничава да правя каквото искам, това което би ме ограничило са традициите и културата която налага на жените определени норми за поведение когато са момичета, когато са жени , когато са майки, когато са възрастни...Аз съм решила за себе си, че няма да следвам никакви норми които ми ограничават свободното движение в живота и ми вгорчават майчинството, което иначе е много красив период изпълнен с много емоции и искам да му се насладя!

С две думи, момичета които сте или ще ставате майки, ако можете си кърмете децата винаги и навсякъде. Кърменето е най-доброто наследство което можем да им дадем , защото кърмата най-добрата храна в най-важния период от живота им.
Кърмата спомага за развитието на децата и според много изследвания, децата които са кърмени боледуват много по-малко и се развиват умствено много по-добре. А ако добавим към всички тези неща и удобството което ще имате вие при храненето на децата, няма по-добро хранене!

Първи месец

2010-11-03T01:56:00.000-07:00

Ето, че нашето бебе вече навърши месец ! Продължава да е сред най-големите бебета 97-ми параметър а според майките и най-хубавия :)

Велик е едно наистина много обичано бебе! Аз го обожавам, другата му майка го обожава а баба му даже го боготвори...Всички останали роднини също го обичат и особено тези които са далече- леля му и братовчедите от България нямат търпение да го видят.

Като цяло детето е кротко и не реве по цели нощи. Сега, има си своите моменти на колики и когато нервничи следобедите и не ме оставя да работя , но като цяло е доста добричък поне сравнен с това което чувам от други хора ПУ-ПУ!

Толкова е добричък, че успявам доста добре да съчетавам майчинството, с работата. Още от 15-тия ден на детето започнахме да ходим да работим и аз и той и с помощта на баба му се справяме много добре със задачите.

Понякога обаче съм доста уморена , и въпреки, че вече свиквам, ми е доста тежко, а и не съм се възстановила напълно още. Вчера например излязох от вкъщи сутринта в 9 а се прибрах след 22.30...цял ден навън по задачи и на работа...

Беатриз също работи много, особено сега на края на годината когато има да довършва три проекта плюс останалата и работа, но въпреки това помага винаги и с каквото може. Винаги когато има време дава биберони, сменя памперси и си умира да прекара време с малкото. Ако има половин час почивка гледа да дойде или до вкъщи или до ателието ако сме там за да го види поне за 5 минутки.

Може да не се представи особено добре на финала на връзката ни, на любовната ни връзка, защото сега продължаваме да имаме друг тип връзка... Но, като майка и партньорка е идеална , това никой не може да и го отрече! Работи като луда и както винаги се грижи на нас с Велик да не ни липсва нищо и помага с всичко което може в къщи и за бебето, та даже и повече от колкото може.

Добре, че карам колата!!! От две седмици някъде се движа навсякъде сама (преди това ме караха докато още дърпаха шевовете) и се оправям идеално с колата.

Е...с някои малки изключения...като когато горката ми Патра повърна от резките потегляния, от тогава карам много по-меко и вече не повръща! Или като когато цял ден бях карала с вдигната ръчна без да си дам сметка, или като когато ми забиваше 4-5 пъти преди да потегля...а то трябвало да изчакам да загрее защото мотора е дизел...такива дребни неща които вече започвам да ги изглаждам малко по малко...

Покрай всичката тази работа(натрупало ми се е от времето когато не бях в състояние), покрай бебчо който си иска неговото, и свободните дни в които се нижат още куп роднини и приятели да го видят...предполагам, че няма да имам много време вече за блога нито за много приказки във феиса като до сега. За радост времето ще ми е запълнено(времето извън работата) с нещо къде, къде по-приятно гледането на малкото ми бебе и да наблюдавам как всеки ден се променя и оформя като човече :)

Благодаря на хората които следите този блог за търпението и вниманието с които ме удостоявахте до сега, но занапред няма да пиша толкова често, а и мисията е изпълнена...сега само остава да растем и да се гледаме :)))

Да живееш с бебе

2010-10-14T03:15:00.000-07:00

Една седмица от както сме в къщи и вече започваме да свикваме един с друг и да се настройваме за бъдещия ни съвместен живот. Започвам да познавам по физиономията която прави дали само мрънка на сън или наистина ще се събуди, по начина по който спира да яде дали иска само почивка или да му махна този биберон от погледа...

Целия ми живот се върти около него и това да е добре той. Понякога имам параноични състояния когато виждам всякакви неща които могат да му се случат и изпадам в паника, друг път ставам по сто пъти на нощта , дори когато той спи, за да проверявам дали диша…Както се казва „никога да не ти се случва това което мисли майката”!!!!

Когато го гушне някой от купищата роднини и приятели които се изнизаха да го видят тая седмица, и го държи свит или в поза в която ми се струва, че ще го изпусне и ще падне, стоя на тръни докато не го оставят… Тука е едва ли не задължително всеки който дойде да вземе бебето в ръце а аз понякога страдам от това но пък и не мога да откажа, достатъчно ми се носи славата на странна…

Усещам как съм се занемарила себе си до краен предел, понякога си давам сметка, че не съм смогнала да си измия зъбите до 12 часа, а сега видях, че са започнали да ми се появяват стрий на корема, сега когато спада…Цялата бременност издържах без една стрия и то при положение, че имах ОГРОМЕН корем (като за бебе от 5 250…) и сега, когато точно обратното корема спада, сега ще се изпусна и ще ми се появят стрий? Ами да, логично е…аз преди си слагах крем по три пъти на ден а сега от както се е родило бебето успях да си сложа два пъти, в 15 дена…

Не, че нещо може да оправдае това безхаберие за себе си, но поне ме утешава мисълта, че е временно, че сега наистина бебето е приоритет, че дефакто сме в най-сложния период-когато свикваме един с друг. Сега не мога да мисля за външен вид, прически или диета и да се слагам във форма, сега главната цел в живота ми е да имам кърма за да мога да му дам на това малко беззащитно същество свястно хранене.

Казваха ми, че повечето бебета предпочитат биберон пред гърдата, защото им идва по-лесно и им е по-сладко, но моето е точно обратното, иска гърда и биберона го приема само в краен случай, и след като се е убедил собственоръчно, че в гърдите вече няма нищо и то приема малко и винаги протестирайки и правейки многозначителни физиономиики на неодобрение…

Освен това моите сили още са доста ограничени, анемията продължава да ми разказва играта а съчетана с безсъние, нередовно хранене (нямам време и да ям понякога), умора и т.н. просто не остават сили и желание за друго освен за най-важното и задължителното-бебето!

Но пък да ви кажа честно, всичко това после го компенсира усмивчицата на малката топчица :))))) Толкова е сладък и чаровен…понякога прави такива смешни физиономиики, така върти очичките и устичката, че просто се разтапяме :))) Можем да стоим и да го гледаме буквално с часове. А и той понякога не иска да спи и като го гушкам ме гледа и той без да отмества поглед.

Толкова се заричах преди, как няма да го глезя, как ще го държа под строй и какво ли не…Никога повече няма да се заричам за нищо!!! Не мога да не го гушкам всеки път като поиска, нито да го оставям винаги в кошчето, не мога да правя или не правя нещо което на него не му харесва…
Това което мога е да го държа в ръце с часове и да го гледам дори докато спи. Понякога го взимам в леглото уж само да го спотля след баня или ако хълца и го гушкам да спи в мен…

Беатриз протестира, иска да го слагам в средата да може и тя да го гушка, но ме е страх да не заспим и да го задушим с някакво движение и за това искам да го държа само аз в поза удобна на него.

Истината е, че прекалявам… Дори когато Беатриз го вземе в ръце съм нащрек или когато ми каже да легна да почина няколко часа, че тя ще го наглежда и ако се събуди ще го храни и преобува, не мога да се отпусна…Някак си имам нуждата да контролирам всичко, дори тя да го обува и т.н. аз винаги искам да съм там и да наблюдавам.

Говорих с няколко приятелки които са били майки, и повечето потвърдиха, че са се чувствали по същия начин когато партньорите им мъже или жени, са се опитвали да се грижат за децата. Някой са убедени дори, че жените така отказваме другите родители, предимно мъже, да взимат активно участие в отглеждането на малките дори когато те имат инициатива, въпреки, че после се оплакваме от прекалено малко помощ. Замислих се…твърде много логика има в това а и виждам себе си как действам…

А иначе вече започваме малко по малко да излизаме на кратки разходки с Велик. Дори вече започвам да ходя на работа за по 3-4 часа (вчера за пръв път). Проблема на излизанията е, че все още не съм организирана и докато облека детето, приготвя количката, чантата-да не липства нищо което може да ни потрябва, сложа каишката на Патра, облека се мене, нареша се и т.н. той се събуди отново, отново хранене и преобуване (винаги след ядене следва смяна на памперс) после пак количката, чантата, Патра, аз…та докато се наканим да излезем за една разходка от 15 минути, не мога да ходя повече все още дърпат конци и какво ли не, се приготвяме по 2 часа…

Така горе долу е ежедневието на една майка с малко бебе , предполагам, че много от вас ако сте минали през това ще се познаете в разказа ми, други ще ме критикуват и ще мислят, че действам неправилно,че се превръщам в типичната повлекана чиято единствена тема за разговор са памперсите и млякото на детето, как яло и как уригнало… което сигурно е така в много отношения, но просто нямам контрол над ситуацията а и казано честно съм щастлива с тези ми тривиални проблеми, с малкото ми слънце и даже със занемарената ми физиономия в огледалото:)))))

Снимки

2010-10-09T23:42:00.000-07:00

ето меее :)

на 4-тия ден от раждането

с любимото му тете

тук го гушка дядо му Хесус

в отделението за бебета

с баба си

Моето слънце

Велик е вече при нас

2010-10-08T08:46:00.000-07:00

Велик се роди в сряда на 29 септември в 15:00 след обяд. Тежа 5 250 кг и дойде с цезарово сечение след 38 часа контракции.
Много е сладък, топчест и миличък! Най-сладкото бебе на света, всички сме влюбени до уши в него и моментите в които е буден и може да се гушка са най-дискутираните :) Макар, че аз покрай кърменето имам най-голям достъп до него и се чувствам щастливка.

Раждането беше тежко, дълго и болезнено и само съгласието на лекарите накрая да ми направят операция ме успокои.

Предния вторник 28-ми отидох на рутинна проверка при акушерката ми, когато бяха минали 4 дена от предвидената дата за раждане. Бях много зле последните две седмици но понеже се проточи много след изтичането на тапата, си мислех, че е нещо нормално да съм така накрая.

Акушерката се уплаши от високото ми кръвно и ме прати веднага при лекарката, тя ме прегледа, направи видеозон на бебето и видя, че и той е с много малко останала течност и ме изпратиха по спешност в бърза помощ да се провокира раждане.

Без подготовка от никакъв вид, се оказахме в болницата и веднага започнаха да ми слагат медикаменти за провокиране на контракции. Така започна малкия ни частен АД на мен и на Беатриз...Казвам за двете, защото ако само мен ме болеше, тя беше до мене през цялото време с мен и опитвайки всячески да ме облекчи. От опит знам, че понякога боли повече да гледаш безпомощен как страда някой друг.

Беше невероятно, че издържа на всичко което ми правиха при положение, че тя като види капка кръв припада. Но се държа и дори помага и участва всячески във всичко.

Над 20 часа преминах с разкритие от 8-9 см и детето без води, но просто не можеше да спадне в канала и да се роди. Когато се видя колко е тежал им стана ясно на всички защо, просто няма как да се побере това голямо дете там...А настояваха да го родя по естествен път...Накрая Беатриз се развика на лекарките, че това са средновековни мъчения, че или ми правят операция или ще ги съди...те я упрекнаха, че така не ми помага и че те имат заповед да избягват до краен случай операциите....общо взето трябваше да се изпокараме и да ме измъчат до крайност за да ме пратят в операционната.

Започнаха да ми слагат епидурална упойка и уж облекчи малко...Казвам започнаха, защото не беше веднъж, нито два пъти, нито дори три пъти дето ми дупчиха гръбначния стълб...4 опита през тези незабравими 38 часа...Явно или не ми уцелваха дозата, или просто аз имам проблем и не ми действат този тип упойки, или понеже бебето беше много голямо и притискаше та не се получаваше...никой не знае защо, но не ми подейства дори радиалната упойка- упойка която се ползва за операции а не за раждане, и се наложи да ме приспят с пълна упойка.

Но мина и замина, събудих се в един коридор , водеха ме към залата за събуждане и ми изникна едно подобие на сън-спомен или нещо което не можех да определя дали е било истина или сън. Виждах Беатриз прегърнала едно вързопче и тичайки покрай мен да ми го покаже преди да ме откарат...Оказа, се че е истина и тогава за пръв път съм видяла сина си...

После го видях чак след два дена...Невероятно тежко е да не можеш да си видиш детето което си родила току що!!! Майка и Беатриз ми донасяха снимки и видео непрекъснато и непрекъснато си ги гледах, но въпреки това е тежко.

Аз излязох добре от упойката, но се оказа, че имам загуба на кръв и много силна анемия, плюс сериозно изтощение от раждането, защото въпреки, че накрая го извадиха с цезарово сечение, никой не оспорва, че съм минала истинско раждане...

Та сложиха ме на системи и то няколко а детето го задържаха в неонатология и той също имаше своите проблеми.

Роди се много голям и явно това също не е много добро. Тези деца, които са толкова големи често имат липса на глюкоза-това което ми беше на мен в излишък през бременността. Имат нужда от повече храна от колкото им достига за да се регулират и за дова го задържаха долу него, за да контролират храната която му достига и нивото на глюкозата.

След втория ден ми свалиха системите, поне постоянните и ме сваляха долу при него с инвалидна количка , още нямах сили да ходя, на всеки 3 часа да се опитвах да го кърмя. Постепенно започнах да се подобрявам и да слизам сама а той се оправи и даже го изписаха преди мен и ми го качиха в моята стая.

Вчера ни изписаха и двамата и сега сме в къщи, където също ще продължим да се възстановяваме, поне аз. На Велик единственото указание от лекарите е никога да не остава гладен и винаги да му предлагам биберон с храна след кърменето за всеки случай. Аз съм малко по-тежък случай. Още ме боли корем, ходя внимателно и анемията ме държи постоянно замаяна, но съм безкрайно по-добре и дори мисля скоро да почна да хода на работа. Е, няма да е веднага...

Заключението: след толкова процедури за инсеминации, след сравнително тежка бременност, и след ужасно и отвратително раждане...когато видях личицето на Велик си дадох сметка, че за него бих минала не веднъж а сто пъти през това, че и повече, бих страдала и бих изтезавала, бих умряла и бих убивала...Само за тези очички... Всичко си струва и е малко!!!!..........

Снимки ще сложа утре, сега нямам повече сили а и времето ми е все по-скъпо :))))

На края

2010-09-22T07:49:00.000-07:00

Вече сме на края и от две седмици очакваме появяването на Велик всеки момент. Той обаче явно си има свои планове за това кога да дойде.

Последните дни на бременността са от най-тежките, поне за мен.
Тапата изпадна още преди две седмици и от миналата неделя когато даже ходихме до болницата защото се притеснихме от едно кръвотечение което не очаквахме. Оказа се, че е било нормално да се кърви по малко при започване на разкритие...

Казаха да ходим в болницата само ако има контракции на всеки 5 минути или изтекат водите, останалото, като леки и непостоянни контракции (каквито имам аз) не са симптом за раждане. Така, че още чакаме.

От друга страна ми казаха, че по логика, след изпадането на тапата, следва скоро раждането, но ето, две седмици вече след като изпадна и аз съм с разкритие а детето още не идва. Просто не може да се съди по това как е било при други, защото явно всяко раждане си е индивидуално.

Най-ми липства плуването, вече не мога да го правя заради липсата на тапа която да защитава бебето от инфекции, така че останах и без това дребно удоволствие. Във водата беше единственото място където се движех спокойно и се чувствах лека и на воля.

Нищо, вече няма просто на къде да се удължава всичко това. Предвидената дата за раждането беше 24-ти и ето , че почти дойде :) Остава малко и добре или зле ще издържа.

С другата майка на Велик се разбираме повече от чудесно. Помага ми много и се грижи всячески за мен и детето. Вярно, че ситуацията в която се намираме сега не е идеалната , но сме решени да се разбираме и да си помагаме винаги за доброто на детето ни заради самите нас, които винаги си бяхме много близки и продължаваме да сме такива.

Ако не можахме да сме пример за идеално семейство, то ще направим всичко възможно да сме пример за идеално отношение след раздяла.

Дефакто раздялата , физическата, няма да е скоро но дори когато дойде ще правим всичко възможно да продължаваме така. Спокойна и щастлива съм, и защото ние нямаме типичните проблеми на разделените двойки които не могат да се гледат и само бълват змий и гущери един към друг. Ние напротив, ходим хванати за ръце, прегръщаме се и спим в едно легло, мислим една за друга и как да си помогнем взаимно в живота...

Общо взето хората са в шок защото не са свикнали да виждат такива разделени двойки. Но за нас е единствения възможен вариант, не сме се намразили, нито сме спрели да се обичаме, просто минаваме на друг етап в нашите отношения и даже съм доволна от развитието, мисля, че е добро за двете ни.

Ако не ставаше дума за раздяла чак бих казала „дай боже всекиму”, безспорно е по-добре да не се разделя човек ,но ако все пак се наложи нека е по този начин!

Та така, надявам се много скоро да мога да се похваля със синчето ни :)

9-ти месец

2010-09-06T10:59:00.000-07:00

Вече сме в 38-ма седмица и корема както можете да видите става неудържим :)
Последните дни и седмици са тежко от гледна точка на теглото, болките в глезените и гърба...тежест и всеобщо неразположение са нещо нормално. Установих и че не мога да говоря дълго време без да се задъхам, да не говорим за друго действие, уморявам се веднага. Нищо, сега е ред за почивка и пазене.

Беатриз се държи много добре с мене, да не кажа идеално. Прави масажи на краката сутрин и вечер, слага крем на корема и ми сервира и от сервира, кара ме на плуване всеки ден, донася ми всичко което ми се прииска и т.н. и т.н....

Любовницата я държи на разстояние и се съобразява с мен, казано честно не мога да се оплача от отношението и, ако продължаваме така съвместното съжителство няма да е трудно.

От около две седмици имам по малко контракции, леки и непостоянни, но достатъчно като да си дам сметка, че това е контракция. Днес изхвърлих тапата на матката, и говорих с акушерката, успокои ме, че това е нещо нормално и не е признак на раждане, просто трябва да съм нащрек и да внимавам за честотата на контракциите. Препоръча и да почивам активно и да спя следобеден сън, нещо което и без да ми каже правя отдавна :))

Резултатите от изследванията ми са дори, нямам никакви инфекции и никакви бактерии които могат да се предадат с раждането, нито никакви други неща. Кръвните проби са добре, с малко завишена глюкоза и малко анемия , но като цяло добре и без проблем.

Беатриз се шашна сериозно от изхвърлянето на тапата и цял ден ми звъни през 5 минути да види дали съм добре и как върви всичко. Днес май за пръв път си даде сметка, че бебето е нещо което идва ВЕЧЕ. По някога си мисля, че тя е като малко дете...Аз си мислех, че съм с 40 годишна сериозна жена а се оказа, че имам 15 годишно пубертетче....

Още един урок от живота- Възрастта не гарантира зрялост!

Аз иначе съм готова за раждането физически и психически. Силна съм духом и все по-изпълнена с оптимизъм! От доста време насам не страдам и не се ядосвам за нищо и само наблюдавам събитията без да допускам да ме афектира нищо.

Много скоро бебето ще е с нас и...нямам търпение :)))))

Разсъждения

2010-08-26T04:03:00.000-07:00

Сега когато всичко се обърна с краката нагоре, не остава друго освен да седнем и да обмислим стратегии за бъдещето и настоящето...

Говорихме много и стигнахме до заключението, че не можем нито искаме да се разделим сега, нито дори скоро, което ни поставя в ситуацията да продължаваме да живеем заедно още доста. Не само по финансови причини, а и заради удобството на това да сме заедно в отглеждането на детето поне докато премине първите няколко месеца и е стабилизира. Ако живеем всяка на отделно място ще е по-трудно да сме и двете с бебето а поне докато го кърмя трябва задължително да е с мен през цялото време, следователно просто нямаме избор.

За целта трябва да се разбираме както до сега и казано честно това няма да е трудно, винаги сме се разбирали идеално, сега въпреки всичко не е различно.

Може би именно това идеално разбирателство би трябвало да ми беше подсказало още преди време, че връзката ни колкото и идеална да изглежда е по-скоро на друго ниво...

Да, като сестри сме, като души близнаци, разбираме се с половин поглед, поглеждам я и и чета мислите и тя моите, знаем си...не кътните зъби а и мъдреците сигурно, обичаме се много и много дълбоко, дори сега, след всички тези събития, не сме престанали да се обичаме, и тя ми го казва, и аз, а и го виждам и го усещам...

Друг е въпроса, че също е истина, че физическото привличане между нас отдавна го няма- Lesbian bed death...Това също трябва да го призная. Колкото повече мисля, толкова повече стигам до заключението, че това което се случва е за добро. Истината е, че ние никога нямаше да съберем сили да се разделим и да си търсим щастието някъде с други хора, именно защото това разбирателство между нас ни задържаше, въпреки липсите които е имало винаги нашето семейство...

Освен това има и друго нещо, вярно, че страдах доста тези дни и се измъчвах от ревност и страхове за бъдещето, от разочарование и болка от наранената гордост...Казват , че момента беше неподходящ, че Беатриз трябваше да се въздържа докато родя...Да, но може да е точно обратното. Давам си сметка, че ако сега не бях бременна и нямах това съкровище вътре в мен и съзнанието , че заради него трябва да се държа, със сигурност бих рухнала и бих го изживяла много по-тежко.

Сега се държа а и казано честно съм много по-спокойна от колкото при която и да е раздяла която съм изживявала. Имала съм къде къде по-болезнени раздели с хора с които не съм имала и една хилядна от това което имаме с Беатриз....Изглежда нелогично но е факт. Не страдам и дори имам способността да гледам трезво на нещата и дори, ДОРИ имам способността да се зарадвам за Беатриз...

Невероятно но факт!

Сега, трябва да призная, че преминах през доста етапи. Имах момент когато исках да им се случат и на двете куп нещастия, когато и казвах, че ще платят скъпо това което ми направиха...После се замислих как бих се почувствала ако наистина им се случи нещо наистина гадно и си дадох сметка, че изобщо не искам това. За Беатриз в никакъв случай, но дори за любовницата и. Не искам да им се случва нищо лошо и на Беатриз специално и желая само добро!

Тя е която беше до мен толкова години поддържайки ме във всичко и помагайки ми, подкрепяйки ме и обичайки ме. Тя ми беше верен партньор до сега и макар за напред да не сме вече това което бяхме, ще продължаваме да бъдем партньори в отглеждането на детето ни и не само.

Не само, че тепърва трябва да живеем заедно още доста време, а и след това, Беатриз винаги ще бъде Беатриз за мен и за детето ни другата му майка....
Ако тя е щастлива с друга жена аз няма да съм тая която да и разваля щастието, не искам просто...

Освен това за мен самата може да е по-добре така също. Ако остана с една жена насила, една жена която не ме обича вече като жена а само като приятел. Ако остана насила и я задушавам със заплахи и изнудване, скоро ще дойде деня когато не само, че няма да остане приятелство между нас а и ще се намразим истински и дълбоко, както става с много двойки които познавам...

Не! Аз ще я оставя да живее и също ще гледам напред към бъдещето, където кой знае, един ден може също да срещна много по-съвместима с мен жена и да създадем наистина здраво семейство базирано на повече неща от които имахме с Беатриз...

Макар, че тя повдигна много летвата...

За сега само мисля и ще мисля за детето ми и за настоящето. На Беатриз и желая късмет, макар, че най-вероятно няма да е с тази жена заради която ме нарани толкова, сигурна съм в това. Първо защото усещам как нещата между тях започват да охладняват и второ защото човек способен на това което направи тази не е препоръчително да ти е партньор в живота. А сигурно и другата си е помислила същото за Беатриз. Поне аз бих се замислила какво да очаквам от някой който си оставя бременна жена и тръгва, както и обратното...
Та тяхната история я усещам как скоро ще приключи и по-добре!

Не, че очаквам Беатриз да се върне при мен! Веднъж отворена бутилката на духа няма смисъл повече, просто искам нещо по-добро за нея базирано не на такава негативна енергия която са набрали те до сега.

Съжителството ни до сега не се е променило, живеем много добре една с друга, направихме някой уговорки като да се уважаваме една друга и любовницата и да не се обажда в къщи, нито да чатят от вкъщи или поне когато аз съм тук. Вече го прави само и единствено от работата и, и когато ме няма. Аз също няма да чатя когато Беатриз е в къщи и няма да си сипваме сол в раните...Поне докато живеем заедно ще се съобразяваме една с друга.

Проблема е друг сега, всички роднини, приятели...Малко по малко започнахме да казваме на хората това което ни се е случило...Много е неприятно да трябва да се обяснява сто пъти на всеки поотделно за ситуацията...Другото неприятно е, че всичките ни приятели са общи и хората се чувстват неудобно виждайки се с една от нас, защото мислят, че другата може да помисли, че се говори за нея...Има такива моменти и е много неприятно.

Колкото до любовницата, тя живее в друг град и до сега са се виждали два уикенда с жена ми, останалото е чат и смс-и...Не е някакво постоянно присъствие в живота ни но е фактор...За мен е голямо облекчение факта, че не се налага да я виждам или да я познавам...ако живееше близо щеше да е много по-непоносимо, може би дори нямаше да е възможно да продължим да живеем заедно...

Сега, единственото с което ще трябва да свикна е, че Беатриз ще изчезва от време на време за един-два дена, и че ще знам къде отива...Останалото ще бъде съвместно съжителство и заедно отглеждане на детето ни. До сега също сме така, дори се прегръщаме и още спим в едно и също легло, нещо което няма да се промени и за напред. Истината е, че за сега няма никаква друга промяна в отношенията ни, с изключение на това, че знаем на къде отиват нещата.

Има неща от които ме боли, но трябва да призная, че Беатриз не ме изоставя, нито мен нито детето ни. Поема си отговорностите и се грижи за мен въпреки всичко.
Сега е на екскурзия с баща си но ми се обажда всеки ден няколко пъти и ми казва непрекъснато какво ми е купила, и на бебето, пита как сме... Когато се върне ще си вземе няколко дни за да е до мен в първите дни след раждането и по време на раждането също...

Много приятели ми казват непрекъснато, че може да се върне, че всичко ще се промени с идването на детето. Че се случва в много семейства...Истината е, че не само, че не вярвам да се върне а и не искам вече! Аз самата вече осъзнавам, че не искам да мисля за събиране с Беатриз а само за приятелство с нея.
Не бих могла да и вярвам никога вече като до сега, не бих могла да допусна да ме докосва и силно се съмнявам някога да се променя толкова, че да пея друга песен.

Скоро бях на среща с Акушерката която ми води бременността и говорихме и с нея за това което се случва. Исках да знам дали ако аз страдам, се отразява на бебето. Успокои ме, че то си е много добре там и не разбира нищо от случващото се.

Каза ми също, че това се случва с много, страшно много двойки по време на бременността. Това а и по-страшни неща. Много хора се отказват от отговорност и не искат бебето, други дори малтретират психически бременната...
Предимно хетеросексуални двойки и тя беше изумена да разбере, че жените също можем да правиме такива неща...

Ами да... жените можем да сме също толкова лоши като мъжете а понякога дори повече! Това ми срива до основи теориите, че жените сме друго нещо...Явно просто става дума за хора и ситуации. Дали са се подходящите фактори като да се извърши действието и пола тука няма никакво значение...

Общо взето ние се разделяме, но не е травмираща раздяла с крясъци и обиди, с „не искам да те виждам в живота” и подобни...Разделяме се емоционално но не и физически, за сега, и то се разделяме знаейки, че винаги ще сме една до друга подкрепяйки се и помагайки си, отглеждайки заедно детето си и уважавайки се една друга и дори уважавайки евентуалните ни бъдещи партньорки които ще се появят един ден...С изключение на тази която сега има Беатриз, би било прекалено да иска това от мен...

Та на фона на всичко това, искам да кажа, че като цяло съм много добре предвид обстоятелствата. Вървя усмихната по улиците и съм много спокойна, много по-спокойна от колкото се предполага. Имам подкрепата на много приятели, роднините ми са до мен както винаги, Беатриз е до мен също въпреки всичко, имам най-важното бебето ми....Аз съм един щастлив човек който започва нов етап в живота си :)))
Лошото е само , че новите етапи почти винаги се започват с малко тъга по старите такива...

И ще трябва да променя облика на този блог , след като вече не може да бъде това което беше когато го започнах...

Тихата вода...

2010-08-18T06:34:00.000-07:00

В живота ми настъпи неочакван обрат…

Много ми е тежко да напиша това което ще последва, но… нещата които не могат да бъдат променени или избегнати е добре да се научим да ги приемаме...

Преди време писах за кризата която изживяваме с жена ми , а преди това и за това, че тя започна да флиртува със стари познати…

Е, наскоро разбрах, че един от тези флиртове са се превърнали в нещо повече…

Не искам да говоря за вина и нетолерантност, макар, че точно това чувствам… Чувствам се предадена и изоставена в най-тежкия момент…

Добре, едва ли има момент в който е добре да откриеш, че жена ти има паралелна връзка, но при всеки случай бременността е време когато очакваш и се нуждаеш най-много от подкрепа и обич…

Тези дни говорихме доста по темата и тя призна за тази “връзка”…Призна, че от три месеца говорят и се срещат, че чакала “подходящ момент” да ми го каже, но е факт, че е влюбена и т.н. и т.н, и т.н.….

Призна, че страстта между нас от нейна страна отдавна е минало, че дори детето е било последен и отчаян опит да спасим връзката ни…

Ако се вгледам много дълбоко в себе си, трябва да призная, че в мен също отдавна няма следа от страст към нея, но аз вярвах, искрено вярвах(!!!), че имаме други неща, много по-важни неща...

Ще продължим да живеем заедно докато можем да си позволим да се разделим, и докато детето ни се стабилизира... но от тук нататък ще бъдем… само две партньорки в отглеждането на детето ни и “приятелки”…

Казано честно изживявам един от най-тежките моменти в живота ми…

Но от друга страна не мога да не призная, че може би в друго време бих рухнала много повече от такова развитие, докато сега самата мисъл за бебето ми ме изпълва с желание за живот и оптимизъм… Само с едно ритниче той успява да ме накара да се усмихвам и да гледам ведро напред…

Повечето хора които ни познават не могат да повярват… Никой не може да повярва всъщност...нито дори аз... Никой, никога не е очаквал това от Беатриз… Изглеждаше, че ме обича повече от живота си, изглеждаше така сериозна и стабилна, и толкова... правеше за мен ТОЛКОВА неща… шoка е невероятен!!!

Тихата вода най-много носи!!!

34 седмици :)))

2010-08-11T10:29:00.000-07:00

Продължаваме да напредваме, вече остава малко, приблизително месец и половина.

Да носиш такъв голям корем си е сериозна работа! Спи се все по-трудно, движенията стават все по тромави и на моменти болезнени, самото съществуване се превръща в предизвикателство...

От около две седмици насам ми става лошо всяка сутрин. Тъкмо мислех, че това е преминало, че с първите месеци си отиде и неразположението...ами не, върна се. Дори ми дадоха хапчета за да съм по-добре. До сега не пиех нищо ненужно защото не исках да тровя Велик с разни химии, но сега вече нямам сили и започнах да пия хапчетата. Още повече, че трябваше да шофирам всеки ден. Трябваше да съм в състояние.

Имам огромен късмет с времето! От повече от три седмици, времето тук е хладно и ветровито, понякога вали по малко. Не е студено, все пак е лято, но поне няма от онези жеги които ме убиваха преди. Дано издържи така още известно време!

Приключихме и курса за подготовка за раждането и вече съм си приготвила багажа за в болницата. Казаха да го приготвим от седмия месец нататък за да сме готови във всеки момент, ако се наложи да се тича или да се изпрати някой да ми донася неща от вкъщи да е готово.

Багажа за болницата се състои от : Халат, от 2 до 4 нощници или пижами по желание (за смяна, кърви се много и следователно се сменят често), чехли , еднократни бикини, сутиени за кърмене, тампони за спиране на кърмата, джапанки, несесер с нужните за личната хигиена неща и това е. Казаха, че в болницата дават специално превръзки и памперси за децата така, че това не трябва да се носи.

За интимната хигиена след раждането ме съветваха да ползвам сапун от този на килограм, като домашния сапун които всички сме виждали у нас, особено по селата. Казват, че за раните след раждането е най-доброто средство за по-лесно зарастване и т.н. Друг трик който предложи моята акушерка е да се мажат зърната на гърдите ако са напукани при кърменето или наранени, с крем за ръце. Казва, че за тази кожа , кремовете за ръце са по-добри от всички специални кремове които ще открием в аптеките...Аз лично ще пробвам, защото тази жена е много мъдра и ми вдъхва голямо доверие.

Друго важно нещо което научих в курса за подготовка за раждането е типове дишане за самото раждане. Казват, че само чрез контрол на дишането може да се премахне до 40% от болката при раждането. Принципно системата е да се диша дълбоко когато няма контракции или идват, но докато трае контракцията да се диша повърхностно, т.е без да се пълнят дробовете и да се издува диафрагмата. Защото контракцията свива матката и притиска диафрагмата предизвиквайки огромна болка като се допрат. Целта е докато матката е свита диафрагмата да не се допира до нея и така да се избегне болката. За това се вдишва дълбоко преди да дойде контракцията и учестено и повърхностно докато трае. Ако контракцията е дълга може да се сменя вдишване нос и издишване уста и обратно или само нос и после само уста...

Жените които крещят от болка докато им идва контракция, си предизвикват сами още повече болка защото издуват диафрагмата изпълвайки я с въздух и я допират до матката която в този момент е като камък. Така, че не крещете! Концентрирайте се да посрещате и изпращате контракциите с подходящо дишане.

За детето ще трябват после дрехи за изписване и нищо друго. Докато сме в болницата ще го обличат с техни дрехи. За изписването на малкия мислех да му сложа едно костюмче което му е пратила леля му Стефи , но се оказа, че е големичко за новородено, така, че ще почака да порасте малко за да му го обличаме.

Направихме вече голям пазар за него, купили сме му всички нужно а и получихме много подаръци. Доста се заричахме да не купуваме като луди, но истината е, че вече имаме толкова неща, че вече се замисляме къде да складираме всичко това...

Друго нещо което се заричахме беше да не купуваме само сини дрехи, и пак не можахме да го изпълним...От една страна е много трудно да се намерят дрехи унисекс, навсякъде където и да отидеш дрехите са разделени на сектори за момченца и момиченца. От друга на мен лично не ми харесват цветове като жълто, оранжево, искрящи тонове, цикламено, шарений...
Харесвам кафяво, зелено, синьо, бежово, сиво, бледо розово...Дрехите и нещицата на Велик са също в тези тонове, както и моите собствени дрехи, просто това ми хваща окото....

Но като оставим всичко това настрана, признавам, че дори в мен съществува онова...Онова с което толкова се ядосвам, дето прави родителите да слагат сини дрехи на момченца и розови на момиченцата, имам го наблъскано в подсъзнанието...

Не, че на Велик няма да му обличам от всичко, но поне за сега признавам, че като преглеждам покупките няма как да не призная факта, че повечето неща са сини...и то тези които съм купувала аз...

Реших да си сменя гражданството! Беше ми много тежко да взема това решение, но след страха който пребрах покрай гражданството на детето ми, си дадох сметка, че българското гражданство е нещо с което е по-добре да се разделя.

Не исках да го сменям и мислех, че не ми е нужно, освен това от романтични причини, за да може да съм си българка, детето ми да да е българче ако един ден предпочете... Но наистина ако някога искаме да си върнем гражданството можем да го постигнем лесно след като имаме български произход, както аз така и детето. Той си е испанец вече де, заради майка му Беатриз.

Предадох документите, молба за среща, свидетелство за съдимост и за раждане и сега се подготвям за прословутата среща, на която трябва да отида с жена ми и с двама свидетели не-роднини, както и още един куп документи.

Освен това днес приключих с шофьорските курсове, днес взех изпита :))))) Общо взето си изкарах цялата бременност в учебните коли, няма да ме учуди ако Велик реши да става пилот или поне професионален шофьор...

Изповед на една майка със сърцето

2010-07-28T15:37:00.000-07:00

Hester Prynne e автор на един от любимите ми блогове La Letra Escarlata (http://la-letra-escarlata.blogspot.com/). Определението което е дала за себе си с няколко думи е : Жена. Лесбийка. Феминистка. Активистка.Червена. Писателка. Домакиня. Любител на книгите.Готвачка. Отрекла се от църквата. Преводачка. Приятелка. Дъщеря. Сестра. Любяща съпруга. Майка.
За повечето хора които я четат е още много неща : утеха, вдъхновение, пример...Темите които засяга и начина и на писане достигат до дъното на душата, галят и успокояват, показват ни, че нашите емоции не са толкова странни...Естер и жена и очакват своята първа дъщеричка, по случайност разликата на децата ни, до сега, е три дни :)
Ако аз разказвам тук гледната точка на биологичната майка, тя разказва другата гледна точка, на майката със сърцето. Последния пост който публикува в блога си е именно с тази тематика. Толкова дълбоко и искрено описание на чувствата, вълненията , страховете които изпитва една такава майка...този и пост развълнува много хора, веднага получи няколко отговора от няколко други блога на майки лесбийки. Аз също се развълнувах доста и я помолих да ми позволи да го преведа за да може така да достигне и до момичетата в България, защото съм убедена, че разказът и ще помогне на много майки със сърцето да си изяснят емоциите а и на техните партньорки да разберат как се чувства половинката им, има неща които колкото и да опитваме не можем да почувстваме, добре е да ни разкажат и своята гледна точка.

Изповед на една майка със сърцето

„ И така започнахме нашето пътуване по красивият, макар, че често пъти сложен път на двойното майчинство. За да продължим с метафората, скоро разбрахме, че тази земя беше нашият дом. Въпреки, че също беше дома на много други жени, беше нещо практически недокументирано. Къде бяха нашите примери? Къде бяха техните истории и поуките? Като биологична майка имах на мое разположение куп майки желаещи да ме посъветват, да ми разкажат за техните раждания да ме поучат за кърменето, имах моята гинеколожка и моята собствена майка, всички те с готовност да ми дават куп съвети, подкрепа и да ми разкажат истории подобни на моята за навлизането си в майчинството. Но къде беше подкрепата за моята жена? Къде бяха разказите на други жени които като Фаит, бяха решили да отложат или да се откажат да раждат за да могат да помагат на жените си за да могат те да го направят? Къде бяха разказите за ежедневието отглеждайки едно дете което е родила друга жена но което е също твое, но по един друг начин? Фаит се нуждаеше от всички тези неща. Аз се нуждаех от тези неща. И един ден нашата собствена дъщеря щеше да се нуждае от тези неща.” (превод от Harlyn Aizley в Confessions of the Other Mother).

Една майка със сърцето е една не биологична майка. Изразът се създава с цел да се избегне отричането в названието ни като майки, подобно на друг израз използван преди време за название на осиновени деца, които се наричаха деца от сърце. По този начин и също като когато някой осиновява, думата „сърце” показва едно много силно желание което дава на тези майки, също така и на осиновените деца, същата символична стойност като на биологичните.

Казвайки това става ясно, че никоя от двете майки не е по-истинска от другата, и в такъв случай въпроса с който се сблъскват много често двойките от две жени с деца „Коя е истинската майка?” отпада окончателно и заедно нея всеки тип обяснения и въпроси които не са на място и които никой не задава никога на никоя хетеросексуална двойка.

Лесбийските семейства предизвикват консепта за семейство който е въведен от системата като базира колоните си върху любовта и не върху биологията. Разбира се не са единствените които го правят- опърничави хетеросексуални и всеки вид гей семейства могат да следват и действително следват тази тенденция, но аз тук пиша за нас и не за друг тип фамилии.

След това въведение искам да ви призная (за това сложих това заглавие), че може би този е един от най-трудните постове които съм писала, които ми излизат от душата и които ми е много трудно да пиша защото личното, дълбоко душевното се сливат с политиката, и след като това е разказ за сърца и от сърце, думите ми идват от вътре, и чувствата на тази която пише и на много от хората които ще го четат могат да бъдат засегнати в един момент...

Тя е която е бременна, и за това нейните изживявания от последните две години през които сме в процеса, ще съвпаднат отчасти с моите, но в много други не. Много от изживяванията на бременните жени са отразени в много книги и курсовете за подготовка за раждането също помагат много. Други от изживяванията като на бременна лесбийка, или на жена подложена на сложен процес на изкуствено осеменяване, без да има репродуктивни проблеми а само заради факта, че с нуждае от сперма-те не се появяват в никоя книга , поне тук в Испания, като например факта, че си бременна те прави да изглеждаш хетеросексуална пред всички и трябва непрекъснато да излизаш от гардероба с доктори, продавачки в супермаркета и толкова много други случаи...Моята вещица има много неща за разказване върху нейния опит във всичко това, но тя ги казва по свой начин и аз по мой, поне тук, в моя блог.

За щастие всичкото това време в което опитвахме да имаме дете и последвалата бременност само постигнаха да ни сближат още повече. От моя страна любовта която чувствам към нея е много по-силна ако има на къде. Възхищавам и се, уважавам я и не минава един ден само без да се очаровам от силата и, нежността и към мен и към това бебе, което расте вътре в нея. Доброто настроение дори в моменти в които е била реално много зле и безкрайното и търпение към всички тези случки и хора които мен ме побъркваха и изпълваха с негативизъм. ОБИЧАМ ТЕ ВЕЩИЦЕ!

Но след като тази част от мен, като колко безметежно влюбена съм вече я познавате от този блог, който понякога е доста сълзлив, преминавам към темата която исках да разгледам днес: Самотата на майките със сърцето!

Може да генерализирам много и да има хора които не изпитват тези неща които ще разкажа сега, за това ще се радвам да участвате с коментари и да разкажете собствените си изживявания. Вярвам, че да го вербализираме е един много важен момент в този свят който всячески се опитва да ни направи невидими.

Глава 1: ИСКАМЕ ДА СМЕ МАЙКИ

Искаме да сме майки и за това започваме да се информираме. Нашата братовчедка Мамен ни представя едно момиче което от известно време опитва да бъде самотна майка по собствен избор, и която посещава една клиника която ни препоръчва и ние също поискахме среща. Предварително сме решили, че първата която ще забременее ще бъде моята вещица, защото тя работи навън а аз в къщи, и когато и дадат болнични по майчинство ще можем да сме двете в къщи и да се грижим заедно за детето. След като искаме да имаме повече от едно дете, следващата която ще забременее ще съм аз, така, че ако всичко излезе добре, след време че разказвам в La Letra Escarlata и другата страна на монетата.

Имайки предвид, че в този момент не сме женени, аз съм оная която седи там докато говорят на моята вещица и я карат да подписва разни документи.

Тогава започват да ни навлизат страховете, че аз не съм никой, когато се роди детето аз законно няма да съм нищо за него ,че ако нещо се случи с годеницата ми аз няма да мога да направя нищо....

За това решаваме да се оженим. Съжалявам, че звучи толкова не-романтично , след това сватбата беше толкова емоционална, че се радвахме много, че решихме да се оженим, но в първия момент решихме да го направим по тези причини.

Струва ми се много обидно, че една хетеросексуална двойка, не се нуждае да е сключила брак за да могат да запишат детето си на името на двамата и без никакви изследвания и доказателства за бащинството на мъжа, докато ние трябва да носим в гражданското доказателство за това, че сме женени и че бебето е било направено с изкуствено осеменяване(защото тук в Испания трябва задължително да е изкуствено осеменяване ако не забрави детето да е на двете дори да са женени), и след това много ясно, зависи дали служителя в гражданското е информиран и не те побърква излишно в дните в които се предполага, че трябва да са най-щастливите в живота ти, защото ти се е родило бебе, а да се наложи да се караш с хората

Процеса по лечението и изкуственото оплождане са много тежки за човека който се подлага на тях: хормони, да си отваряш краката пред някой всяка седмица, лечението на нещо толкова малко медицинско като да се направи едно бебе...и да не казвам, че всеки опит се изживява като една бременност, защото трябва да се пазиш като когато си бременна, и всеки негативен резултат се изживява почти като ако беше аборт. С две думи моята бедна вещица е като да била две години бременна.

И аз, нейната жена? Нервни очаквания и споделени разочарования с нея след всеки негативен резултат и лично аз- много страхове скътани вътре в мен. Страх , че никога няма да го постигнем, страх, че ще ни свършат парите, страх, че на нея ще и писне и ще се откаже, страх да не я боли, че ще и причинят болка или, че толкова хормони ще и се отразят на здравето, криех тези страхове за да не усети тя и да съм в позиция да я насърчавам. Също фрустрацията , че не мога да и дам аз тази сперма, това няма нищо общо с това да искам да съм мъж, а разочарованието, че трябва да зависим от един бизнес като този на изкуственото осеменяване. И разбира се въпросите...въпросите на хората които казват „баща” вместо „донор”, които питат за толкова интимни неща , че не знаеш как да отговориш и как да го асимилираш, и не, че го правят с лоши чувства, просто не могат да се поставят на твое място...

И също надежда, разбира се, аз тука само разказвам негативното, но през цялото време имаше една специална магия, перспективата за това абстрактно същество за което мечтаем и решението да го обичаме заедно. Тези безсънни нощи в които си говорим до сутринта за бъдещето, това нетърпение което ни караше да си стискаме силно ръцете.

Глава 2: НЕВИДИМАТА ЖЕНА

Друг път писах за тежкия опит който представляваше за мен процеса на осеменяването ин витро на жена ми. Тогава не знаех, че това е само малък аванс от това което ме чака като майка със сърцето. Колко наивни бяхме! Мислехме, че след като се оженим щяхме да приключим с дискриминацията, че нямаше защо да се притесняваме повече за това, че за напред всички щяха да се обръщат към мен като към мъжа ако бяхме хетеросексуална двойка,

И скам да кажа, че въпреки, че сега ще говоря негативни неща за доста лекари по този път също срещнахме много добри професионалисти, които се отнесоха много мило с нас и винаги ще си спомняме за тях. Дори трябва да кажа, че много от тези които не се отнесоха достатъчно почтително с нас, просто са го правели защото не знаят как да се държат в такава ситуация и не са имали толкова лоши намерения колкото изглеждаше. Възхищавам се на лекарите, сестрите, те са хора които прекарват много часове от живота си помагайки на хората.

Но честно, както ви казвах... майко мила, сега мисля за всичко това с някакво усещане подобно на нежност като към невинността на децата...Колко наивни бяхме!

В нито една консултация, въпреки, че се представях за съпругата на бременната, изглеждаше , че го разбират. Не ме поглеждаха, всичко обясняваха на моята вещица, всичко я питаха нея, включително имахме случай да и говорят за „твоя мъж” бъдейки аз там...Не ми казаха нищо, нито добро нито лошо, просто не ме виждаха. Абе, бях невидима, толкова невидима, че си мислех , че ако започна да крещя там и да си размахвам сутиена, пак нямаше да ми обърнат грам внимание. Всичко това до днес, когато моята вещица е бременна в седми месец.

Януари разбрахме, че най-накрая го бяхме постигнали. Имаше хора които и честитиха само на нея. Други ни честитиха на двете. И след това въпросите като „Как си?” са почти винаги насочени към нея. Не ме разбирайте погрешно, тя носи най-тежката част : гадене, световъртежи, един огромен корем който трябва да носи в тези тежки дни на лятото...Но аз също се нуждая от мили думи, да ме попитат как съм, как се чувствам, как изживявам всичко това...

Ролята на двойката не една бременна жена, била тя мъж или жена, трябва да е да се грижи за всичките движения, местения и носене на багажи за да може тя да бъде здрава и бебето да бъде здраво също. Например, задачата около готвенето е много важна, защото е форма да се грижиш както за нея така и за бебето. Също да чистиш къщата, да и правиш масажи...Аз правех всичко това очарована защото така се чувствах участница в бременността и не само един наблюдател.

Имайки предвид, че аз също съм една жена, хормоните които атакуваха жена ми, засегнаха също и моите тяло и душа. Но аз съм до някъде гледачката, емоционалната опора в двойката и много често трябваше да игнорирам собствените ми чувства и страхове, за да мога да мога да и помогна на нея и да нося нейните такива, защото всичко което се случваше с нея, се случваше също на бебето ни. И защото достатъчно имаше да страда тя, горката ми вещица...

И така докато дойде момента в който ако някой ми кажеше една добра дума и избухвах в плач, защото не си давах сметка колко много се нуждаех аз от една мила дума, от това да бъда призната...Защото изведнъж си давам сметка, че си бях изградила една броня на смела съпруга и не знаех да поискам опора от моите близки и те също не знаеха, че се нуждая от това. Защото страховете и всички тези неща които имаш вътре, са за споделяне с близките ти, когато не можеш да ги споделиш с жена си.

Културално и социално, ролята на съпруг на една бременна жена е признат и е много по-лесно да се срещне подкрепа, но на жена на бременната, това малко хора го разбират , и както в толкова много неща се превръщаме в пионери без да го искаме дори.

За капак, разбира се, имаш същите притеснения като всяка друга майка: Ще се справим ли?, Какво трябва да яде една бременна?, Не дай-боже да го загубим! Какво означава това което усеща жена ми, да не някакъв лош симптом? Как да се борим с гаденето? бла бла бла...

Търсиш информация в списания и книги и о изненада! Няма нищо за нас, НИЩО! Във всички статии се говори за „бъдещия баща” и „твоят съпруг”. Ставаш експерт в игнорирането на всичко това, да не обръщаш внимание на снимката на тази двойка момче и момиче на снимките и се питаш: „ Толкова ли е сложно да напишат „партньора ако го има”? Само това и вече ще могат да го четат жени с партньори мъже, жени и самотни майки.

Веднъж дори писах писмо до списанието „здравословна бременност” разказвайки им, че ми харесва много информацията която намирам там, но ми липсва да говорят за друг тип семейства. Писмото ми започваше така : „ Казвам се Естер и очаквам дете, но не съм бременна...” Беше писмо на месеца и ми дадоха награда, нещо което не знам какво е защото още не е пристигнало. Но два броя след това продължиха да правят същото...

Глава 3: Близко бъдеще

- Страх номер 1: Когато отида с жена ми в родилното, ще се отнесат ли добре с нас? Ще трябва ли също този ден, предполагаемия най-щастлив ден в живота ми, да се боря да не съм невидима и да давам обяснения на всички за това какво правя там? Надявам се, че не защото избрахме една болница където изглежда, че се взимат под внимание и „другите типове семейства”. Да стискам палци!!!

- Страх номер 2: Ще се справя ли добре по време на раждането? Ще знам ли да помогна достатъчно на горката ми вещица в това страдание?

- Страх номер 3: Какво ще почувства жена ми когато аз кажа, че съм майката на бебето бъдейки тя която го роди току що? Ще има ли някакво негативно усещане което сега не си представя, или ще иска ли тя сама да притежава титлата майка?

- Страх номер 4: първите месеци жена ми ще кърми детето ни, защото и двете мислим, че това е най-доброто. Това означава, че ще прекарва много време с него и ще създадат здрава връзка между тях. Освен това ще имаме много посещения-което е един късмет, нашата дъщеря ще я обичат много хора, които също ще искат да я вземат в ръце. Ще успея ли аз да изградя също здрава връзка с детето ми, ще ме обича ли, ще ме познава ли?

- Страх номер 5: Ще имаме ли някакъв проблем в гражданското?

Това да страхове които може да изглеждат абсурдни. Освен това от мен зависи да направя да ме уважават в болницата или в гражданското например.

Но разберете ме, понякога се чувствам уморена след всичко това. Мисля, че да напиша всичко това тук е освен един политически акт на визибилизация , един начин да махна всичко това от плещите ми и да събера сили . Само ни остават два месеца! Силно развълнувана съм и много щастлива, въпреки този пост който изглежда доста черен, вярвайте ми.

-Открих три книги които ми помогнаха много но са на английски. Без съмнение би трябвало да бъдат преведено за всички. Ако говорите този език не се колебайте да ги потърсите, особено първата:

1-The New Essential Guide to Lesbian Conception, Pregnancy & Birth, por Stephanie Brill (Ed. Alyson Books)
2-Confessions of the Other Mother. Nonbiological Lesbian Moms Tell All!, editado por Harlyn Aizley (Ed. Beacon Press)
3-For Lesbian Parents, por Suzanne M. Johnson y Elizabeth O’Connor (Ed. The Guilford Press).
-Други книги ненасочени към лесбийките, но много полезни за да се поставиш на мястото на бременната си жена и да можеш да и помогнеш и разбереш , са следните

1-La revolución del nacimiento, por Isabel Fernández del Castillo (Ed. Granica)
2-Amar sin miedo a malcriar, por Yolanda González Vara (Ed. RBA)
3-Qué se puede esperar cuando se está esperando, por Heidi Murkoff (Ed. Medici)

Навлязохме в 8-ми месец

2010-07-25T07:05:00.000-07:00

Остава малко, само два месеца, а може и по-малко.

Oт седмия месец се счита, че се навлиза в последното тримесечие, най-тежкото от гледна точка на неудобство. За мен също е тежко и определено корема ми тежи. Нощите са дълги, не намирам удобна поза, въртя се по цяла нощ...Имах около две седмици в които бях доста зле и почти не спях, четох за синдрома на неспокойни крака и мисля, че точно това ми се случваше. За щастие тези два-три дена съм по-добре. Поне успявам да спя по няколко часа.

Не искам и да си представям как бих била без възглавницата за бременност! Без нея просто не мога да спя! Отидохме един уикенд в една вила за селски туризъм на морето и не си взех възглавницата. Заклевам се, не можах да мигна! Накрая когато си тръгвахме, бях с такъв измъчен вид и такива торбички под очите, че домакинята се притесни да не би да не съм доволна от условията...Успокоих я, че просто ми е липсвала възглавницата, и че следващия път като ходим (което ще е скоро защото много ни хареса!) ще види как като си я нося няма да има проблем.
Препоръчвам горещо тази възглавница! Ето така изглежда

Последния месец беше доста тежък за мен предимно от емоционална гледна точка, а и си имах сериозно лични причини...смъртта на дядо ми, последвалите разправии а и имахме доста проблеми с жена ми, караници и отдалечаване...Тя премина някакъв тип депресия или емоционална криза, която според мен се дължеше на внезапното осъзнаване на огромната отговорност която означава идването на детето...

Тя го искаше и го чакаше, беше супер въодушевена...плачеше от умиление на ехографиите като чуеше сърдечния ритъм и т.н и т.н. но според мен не беше много наясно за това което реално означава идването на детето. В момента в който започна да вижда корема и да усеща движенията на бебето, някак като че влезе в шок и някакъв истеричен страх за загубата на свободата си и ... криза на 40те ли или знам ли...

Започна да говори пълни глупости, да флиртува чисто по детски с някакви девойки по интернет, да се записва в клубове на мотористи и да иска да ходи на екскурзии с мотори...Оплаква се, че от както съм бременна не ходим никъде с мотора, че не можем да излизаме вечер, че не издържам да ходя много, нито да седя много в барове и задимени помещения, че не можем да правим много от нещата които бяха част от живота ни преди...

Изобщо, имахме сериозни проблеми и доста тежка криза.
Сега уж се стабилизирахме и тя си осъзна грешките, призна си страховете и го обсъждахме...за момента сме добре...
Поне за сега се осъзна и аз, въпреки, че съм доста наранена от това нейно детско поведение, мисля, да преглътна и да опитаме да продължим нататък както преди тези инциденти.

При всеки случай, четох, че доста родители, предимно бащи, но и биологични и не-биологични майки, преминават период на истерия когато започне да се вижда ясно, че бебето РЕАЛНО идва. Защото е едно да искаш бебе и да си мислиш, че ще дойде, да но „един ден”...И когато се види, че е факт и почти щелия ти живот ще се промени и ВЕЧЕ се променя наистина...Освен това слабостите които имат бременните жени , постоянното хленчене от неудобства, постоянно неразположение и болки тук там, които другия родител не може да усети и често се взимат за капризничене, и го/я уморяват. Бременната жена от своя страна, в такива моменти се чувства изоставена и разочарована от партньора си, поне аз това чувствах...

С две думи, връзката може сериозно да се разклати ако не се положат големи усилия от двете страни да разбереш другия, а и въпреки това...
Сега жена ми пак се превърна в грижовна и любяща съпруга и майка, да се надяваме да продължава така...

Като изключим личните ми семейни обстоятелства, самата бременност върви доста добре. Бебето е добре, виждахме го няколко пъти, смао не позволи да му видим личицето...
Въпреки тежестта и неудобството, за мен нищо не може да се сравни с първите 4 месеца, което винаги ще считам като най-тежкия период от бременността, поне от моята бременност до момента.

Най-непоносимото за мен в този период е жегата! Жегата може да те убие, може да те съсипе! Винаги ще съветвам всички мой познати които могат да имат сравнително програмирана бременност, да се постараят да го направят така, че последните месеци да НЕ съвпаднат с лятото!!! Аз това не го предвидих и ето ме сега...
Хетеросексуалните двойки по-трудно могат да контролират това, но ние които можем , поне отчасти, нека се възползване от малкото предимства които ни дава факта, че бременностите ни са организирани.

Пропуснах няколко часа от курса за подготовка за раждането защото майка ми беше на България за погребението на дядо ми и аз бях сама в ателието. Сега от понеделник ще започна да ходя, поне на тези които остават. От началото на август ще започнат да ме контролират много по-начесто, да не би да се появи някакво разкритие предварително. Но вече ми казаха да си приготвя багажа за болницата, за да стои приготвено всичко за в случай, че трябва да се тича да е готово...

Иначе нещата на Велик са приготвени от-до :) Имаме дрешки, комплект за хигиена-бебешки гребенчета и други специални неща, шампоани, кремове, памперси, колички от всякакъв вид, седалки, хамаци, чаршафи и бельо, купихме му и ново кошче за бебе. Мислехме да ползваме едно подарено, но ни хареса това и не можахме да се въздържим. Синчето ни вече може да идва и всичко за посрещането му е налице :)

Наследство

2010-07-22T08:09:00.000-07:00

Реших да изтрия това което писах вчера или поне тази част която е твърде лична и едва ли засяга някой друг освен мен и моето семейство.

Остана това:
Пари или имоти получени без труд, паднали от небето, пари и имоти за които се е потил и страдал някой друг...това всеки го иска, всеки мисли, че има право на наследство и го чака, и изисква...

Повечето братя и сестри които не си говорят с години или роднини които си хвърлят кал едни на други до гроб...причината винаги е наследството!

Защо хората сме устроени така? Всички хора и навсякъде, не само ние българите, но ние като цяло, сме свикнали да разчитаме много и дори изцяло на наследството което (евентуално) ще получим за да можем да живеем някакъв сносен живот. За това у нас е много по-често срещано това братя и сестри да се изпокарат за наследство.

Дядо ми си отиде съвсем наскоро и сега вече започват да изплуват разни очаквания които някои е имал относно това което се предполага, че е имал човека...Веднага се появиха желаещи да „наследяват”...
************************************************************************************************************************************************************************************************************************
*************************************************************************************
Идеята ми е, че не може да се живее чакайки наследство! Не може да се изисква наследство от никого без да си си мръднал пръста за тоя човек! А дори да си, пак не може да се изисква наследство, защото всеки би трябвало да разполага с имотите си и с тях да гарантира собствената си старост , времето когато си болен и зависим....

Аз съм вече майка, поне ще бъда скоро, и от сега знам, че няма да науча детето ми да чака наследство!!!! Ще се грижа за него докато е малък и ще го науча, че трябва да може да разчита на себе си и ако нещо остане от мене и другата му майка-добре дошло! Но нито е задължително да остане, нито да го чака и още по-малко да го изисква!!!

Един се ражда друг умира

2010-07-12T12:45:00.000-07:00

Такъв е живота. Генерациите се менят, старите си отиват и идва ред на новото поколение...Дядо ми си замина, днес беше погребението...

Не дочака да види новия си правнук, а толкова се радваше...Толкова се радваше на Велик и на името му, толкова се заканваше, как ще го дондурка като го види, и че ще бъде „ного итър”...

Почина същата вечер когато Испания стана световен шампион, или поне тогава разбрахме, че е починал... Живееше сам и зет ми отишъл да го търси след като не отишъл да обядва както обикновено у тях...

Толкова се радваше на всички победи на Испания, страната където са децата му....Гордееше с Алонсо и Надал, следеше всички испански спортисти, музиканти и актьори и после ми казваше тържествено, кой какъв успех е имал...Щеше да се радва на победата за световното...

Харесваше му и Сан Фермин, миналата година присъства и беше много щастлив, гордееше се със снимките си от празника и с белите си и червени дрехи...Сега каза, че се чувства уморен и не му се пътува толкова, но си пазил дрехите от празника за друга година...

Беше свикнал да пита вече всеки път и за Беатриз. От началото не питаше за нея а аз вметвах между другото нейното име за да свиква с идеята. После премина на вълната да ми натяква да я представя на братовчед ми, че бил ерген а тя мома...

Аз му казвах, че тя не е мома а живее с мен...той се правеше на глух и пак повтаряше същото...

Следващия етап беше като идваха тук, вече не претендираше да я представям на никой, но говореше за нея в мъжки род и се подхилваше казвайки „тоя Беатриз”...

Той беше такъв, обичаше да дразни по малко и да го прави уж случайно и да се подхилва под мустак.

Последния етап започна когато си заминаха от тук, мисля, че тогава Беатриз истински му хареса. Видя, че е много добър човек, търпелива и много мила с него, винаги го наричаше „Дедо” и той се смееше на акцента J Спря да се заяжда от тогава и започна да пита за нея всеки път като говорехме и да и праща поздрави наред с Хосе. Беатриз се смееше и се шегуваше, че се чувства повишена, защото преди само беше важен Хосе, а сега и тя се нареди с него в хората за поздравяване, следователно беше я вече признал...

Когато му казахме, че ще имаме дете заедно се зачуди, не беше наясно как така детето ще е на двете , обяснихме му, че тука лекарите могат да правят такива неща и той се зарадва искрено, че ще има още внуци. Успокои се кога разбра, че детето ще може да бъде признато от двете , за пореден път стигна до заключението, че тука „ората са ного напреднали”...

Но днес вече го изпратихме... Аз само мислено бях с тях, не мога да пътувам с този корем...Майка ми замина веднага като разбрахме и успя поне да пристигне за погребението, поне за неговото...За погребението на баба ми не можа да си дойде и още не си е простила, сега замина с първия полет който можа да хване...

На мен се опитаха дори да не ми казват, искали да ме пазят... какъв ужас! И каква обида! Как са могли да си помислят първо, че няма да усетя, че нещо става и второ да крият от мен смъртта на дядо ми...Какво пречи на бременните жени да се казва истината? Изобщо....

Признаване на дете от две майки

2010-07-02T14:32:00.000-07:00

Обикновено когато се роди едно бебе, родителите отиват с акта за раждане в гражданското и записват бебето на името на двамата, или на един човек ако няма втори родител.

За да се запише едно бебе на две жени, дори когато имат сключен граждански брак, се прави предварително, преди раждането. Това защото в хетеросексуалните семейства съществува вярването, че мъжа е биологичен родител, дори когато не е, докато при нас се знае, че другата майка, не е биологичен родител и предварително трябва да заяви желанието си да сподели майчинството.

Това е много важно!

Нека всички които ще раждат деца с друга жена някъде където браковете между хора от същия пол са позволени, да обърнат специално внимание, особено ако са запазили българското си гражданство. Много е важно! Ако детето се роди преди да е признато от другата майка, а както казах, това трябва да се направи предварително, поне тук в Испания, когато детето се ражда автоматически става български гражданин и вече край! Може да имате брак и може да имате всичко, ако детето се роди като български гражданин, се води по българските закони, следователно другата майка не може да го признае колкото и да се напъва, че има брак и че по законите в Испания тя също е майка...

Аз си изкарах акъла когато разбрах това! Не знаех, дори, че трябва да се записва детето предварително, слава богу, че отидох при социалния работник и попитах така съвсем между другото...

Нужни са следните документи: -Документи за идентичност на двете майки и копия от същите.Важно е също да присъстват и двете майки.

- свидетелство за раждане на двете (чужденките това също трябва да го предвидят!) В моя случай се разбрах с работниците да ми извадят документите които съм предала когато подавахме за да сключим брак и успяхме да го направим иначе трябваше някой да ми го вади от България, да тича да превежда и заверява, да изпращя…а през това време детето може да се роди.

- адресна регистрация на двете

- семейна книжка

- И много важно, свидетелство от клиниката направила осеменяването, доказвайки, че е било със семе от неизвестен донор!
Важно е детето да се признае предварително, хората с испанско гражданство могат да си позволят лукса да се забавят, да не знаят и да си мислят не знам какво си, и ще могат да го направят и след това, но тези които рождената майка е чужденка , трябва да побързат! Аз сега например, съм на тръни докато не уредим това, имайки предвид, че съм в седми месец и фактически е възможно да родя всеки момент...

Днес представихме всички нужни документи, събрахме ги на тичане и добре, че тук няма така ва бюрокрация и хората се стараят да ти помогнат, успяхме да представим всичко нужно. Предупредиха ни да тичаме много защото тук скоро започва честването на Сан Фермин и всичко ще бъде затворено почти целия Юли и целия Август администрациите навсякъде са в отпуск…

Записахме че детето ще се казва Велик Укар Димитров. Това е даване на предимство на фамилията на жена ми, но както и друг път съм казвала, не ме интересува.

Но настоях да го запишат Ukar с К въпреки, че жена ми още се води Ucar с С но отдавна иска да го смени защото те са баски а в техния език К-то се пише с К докато С-то идва от испански. Бащата на жена ми е единствена който още си пише името с С, той и братята му , младите Укар, отдавна са си сменили всички фамилиите на Ukar с К. Всички с изключение на жена ми, но и тя също иска отдавна да го смени, все се отлага заради липса на време, но сега когато фамилията на детето зависи от нейната, трябва да го смени веднага, та като се роди детето да си го запишем както трябва а не после и на него да му сменяме фамилията.

Така, в понеделник вече ще подпишем окончателно признаването и вече спокойно J

C жена ми преминаваме кризата все още, но започва да се показва малко светлинка в тунела...да видим...

Само едно ще кажа, бременността, а според както ми казват познати и периода след раждането на дете са най-сериозната проба за всяка връзка. За добро или лошо, ще се види в бъдеще, но този сериозен изпит ни показва доста непознати лица на партньорите ни...

Иначе със здравето съм добре, страшното изследване което чаках се оказа добро и не само, че няма да ме вкарват в болница а и ми промениха диетата включвайки много неща от които ми бяха забранили, дори ми казаха да премина на нормално хранене с изключение на бързо разграждащи се захари. Отново мога да ям плодове, хляб, макарони, ориз, и не трябва са меря количествата.

От нервите, жегите които ме морят(!) и ми разказват играта, не само, че съм спряла да качвам кила а и за една седмица съм свалила два килограма. Попитах дали това се отразява на бебето и ме успокоиха, че имам много резерви и няма страшно :)

Иначе ме скъсаха за втори път на кормуването...На всичко от горе, сега и изпитващите и автоучилищата излизат отпуска за целия Юли и ще мога да възобновя опитите чак през Август, кой знае дали ще се побирам зад волана...Поне ми остава коза да заплаша изпитващия , че ако не ми даде книжка, ще му родя в колата и да му мисли, току виж се смилят...

Още малко усложнения

2010-06-23T00:50:00.000-07:00

Да започна с добрата новина, а тя е, че бебето е добре, развива се според нормите, пъргав е , рита много, сърдечния ритъм и всичко свързано с него върви идеално. Другата седмица ще му правим видео и снимки в 4Д, ще можем да му видим чертите на лицето и да си направим идея за това как изглежда :))))

На мен обаче изглежда ми се падна тежка бременност от където и да го погледнеш...Сега за капак ми откриха диабет по време на бременността. Тепърва ще ми правят още доста изследвания за да се види нивото и сериозността на проблема, но вече е факт, че живота ми сериозно ще се промени от тук нататък. И дано не остане постоянен диабет....

Диабета по време на бременността, е нещо доста често срещано сред бременните жени, особено когато има намесени и фактори като наднормено тегло, генетическа предразположеност и т.н. На една моя позната българка, която също е бременна и то в по-малки месеци, също и откриха диабет сега...На нея и се случи типичното силно наддаване на килограми за нула време заради прословутото хапване от всичко което видиш та да „не ти стане нещо”...

По принцип този диабет, не е вреден за здравето на бебето нито дори не е задължително вреден за здравето на майката след бременността. Едва 10% от развилите диабет по време на бременността жени, остават диабетици след раждането. По принцип с подходяща диета (много сериозна диета всъщност, уф....) , може да се контролира и да не се стигне до трайни усложнения.

На мен ми направиха едночасовото изследване което се прави на всички бременни за проверяване метаболизма на глюкозата, и се оказа, че резултата е доста лош. Диагнозата е нетолерантност към глюкоза и диабет по време на бременността. Сега следва да ми направят още едно по-сериозно изследване от три часа. Според резултата ме предупредиха, че е възможно да се наложи да ме задържат в болница за остатъка от бременността...

Сега...аз сама съм си виновна за това да стигна до тук. Преди бременността водех сравнително добра и здравословна диета, макар, че също имах наднормено тегло и преди това, и макар, че си позволявах доста „кръшкания” между основните хранения, но като цяло се хранех здравословно. От начало както забременях започнах добре, хранех се предимно с пресни зеленчуци и плодове, но после се отпуснах страшно и още повече след като не можех и да помириша месо, риба, яйца, и какво ли не, дълго време ядех само картофки а ла брава и разни боклуци като пасти и сладки...Много пъти ми говореха, че съм рискова група и ми поставяха диети, които съответно не спазвах...

Споделям всичко това тук защото напоследък разбирам, че този блог се е превърнал в референция за много жени, настоящи и бъдещи майки, и не само хомосексуални, и някои от тях намират тук отговори на въпроси които ги засягат или за в бъдеще ще са им актуални.

Именно по тая причина, искам да се обърна към тези настоящи и бъдещи бременни, и да им кажа, да не правят като мен. Да не се хранят неправилно, че може много да си усложнят положението, на тях и на децата си. Ако им поставят диета да я спазват навреме и да не се водят никога по бабини деветини и да „адът за двама” нито дори да искат да опитат от всичко само защото са бременни. Всичко това са пълни глупости! Трябва да се води правилен и разнообразен хранителен режим и да даваме на бебето и собственото ни тяло всички нужни вещества, без да се прекалява грам, защото самата бременност понижава доста обмяната на веществата и могат да се получат сериозно усложнения!

Аз сега съм на нокти, защото ако поискат да ме задържат в болница, за мен ще бъде фатално. Поне сега ми изглежда фатално...

Остават ми три месеца, аз не мога да си позволя да затворя ателието за три месеца, нито майка ми може да е сама там три месеца, нито можем да си позволим да наемем някой, защото няма какво да го правим този човек след това, нито мога да си позволя да спра уроците по кормуване за толкова време и след това да се наложи да започна отначало...

Изобщо от където и да го погледнеш, ще ме съсипят...

Пробата е утре и дано само да покаже добър резултат та да си остана у нас...Ако някой, някога е имал желание да ми праща положителна енергия, сега е момента :)

Шести месец.

2010-06-11T23:11:00.000-07:00

Как бързо минава времето...Имам чувството , че беше вчера когато правех тестове за бременност, понякога много преди да са минали 15-те задължителни дни от инсеминацията. Когато тичах през 5 минути в банята, да видя дали не ми е дошъл цикъл. Когато гледахме всеки ден в интернет развитието на бебето , когато беше с размер на грахово зърно, че и по-малко...

Без да се усетим влязохме в шести месец и корема изобщо не може да се скрие. Бебето вече рита все повече, върти се и ако преди се притеснявах, че не го усещам, сега се притеснявам, че ако сега съм така огромна и сега ме боли когато рита, какво ли ще е когато е още по-голямо...Сега бебето е в състояние в което би могло да оживее дори извън тялото ми, тежи около 700 грама и достига 30 см. Днес гледах метъра и си представях колко още трябва да ми порасне корема когато достигне 50 см и наддаде още цели две кила.

Дефакто остават три месеца и след това ще го имаме тук при нас :))))

Вече се подготвяме за идването му усилено, имаме много от нещицата му, други са поръчани, трети са ни обещани...

При следващото ми посещение при акушерката която ме следи (тук те следят паралелно акушерка и доктори), ще ме запише на курса за подготовка за раждане. До колкото разбрах, са няколко часа седмично, където те учат на много неща свързани с раждането, кърменето, показват ти как се къпе бебе, как се преоблича и т.н. Всички го препоръчват много горещо. Дори приятелки с по 3-4 деца всеки път като са бременни се записват, уверяват, че се научават много ценни неща. Освен това, на тези курсове, подаряват много продукти за бебетата, като шампоани, кремове, лосиони и т.н., както и много марки производители, дават продукти с цел реклама.

На курса може да те придружава другия родител, който също научава много неща, като как да асистира в момента на раждането и при болките преди това, също да полага грижи за бебето и т.н. Мисля, че е много добре да се учат другите родители(освен биологичната майка), били те бащи или майки, да споделят задълженията по отглеждането на малкото. Обществото има нужда от възпитание и това партньора да присъства на курса е една добра идея. Сега моята жена точно, със сигурност няма да може да присъства на всички часове, по принцип работи много, но винаги когато може ще идва, и аз ще настоявам за това също!

Иначе сега бременността е много по-поносима от първите месеци. Въпреки, че съм по-тежка, по-трудно подвижна, понякога ме дърпат сухожилията и понякога ритниците от Велик се усещат...да кажем много ясно :) Въпреки това нищо, не може да се сравни с първите 4 месеца които за мен бяха ад.

Вярно, сега още съм много нервна, рева още за щяло и нещяло, изживявам трагично какво ли не...

С жена ми се изпокарахме тази седмица, пак последица от това мое състояние, което явно става все по-непоносимо...

Стигам до заключението, че бременността, или поне в някои случаи, е сериозно изпитание за връзките. Ние никога не се бяхме карали толкова, поне не без да става дума за свекър ми...

Както и да е, оправихме се за сега, дори се шегуваме , че само заради сладкия момент на сдобряването си заслужава да се изпокараш... Но истината е, че изкарахме сериозна криза или поне аз сериозно го изживях...

Беатриз ми каза много тежки думи и аз на нея също, имахме три-четири дни в които мислехме какво ли не. Сега се гушкаме и тя ми носи цветя а аз и готвя любимите неща...До кога? Един Господ знае.

Познати и приятели с деца предупреждават, че още не са дошли най-сериозните изпитания за връзката, които са безсънните нощи, постоянния рев на бебето, когато се виждаме една друга не нарешени и изтормозени сутрин...Да се надяваме да преживеем всичко това като тази последната караница, но едно е ясно, пътя пред нас не е лек. Както не е лек пътя пред всяка двойка която живее заедно и трябва да си нагажда характерите един към друг, а когато се има и дете трудностите стават още повече.

Сега докато пиша това, получавам по някое и друго ритниче от Велик и си мисля, колко горчиво-сладък период е бременността и как различните емоции се преплитат в сложен коктейл. Но най-важното остава това малкото същество, което се оформя вътре в нас за да се превърне в нов човек, още едно сложно създание, което ще трябва да разгадаваме и търпим, и да ни разгадава и търпи поне докато дойде момента да поеме по своя път...

Ревността

2010-06-05T03:22:00.000-07:00

Мислех, че съм превъзмогнала и надраснала ревностите, мислех, че никога няма да изпитвам такива примитивни емоции..Да обаче, тази седмица имах пристъп...

Ние винаги сме били много спокойни и двете и в това отношение не сме имали никога никакви проблеми. Нито една от нас не обича сцените на ревност, нито да ги прави, нито да ги търпи...Даже на мен лично, някои бивши са ми ставали противни само заради такива тъпи истерии, държане на сметки, или реване. С две думи мразя това и не само, че не го търпя а и до сега никога не съм натоварвала жена ми с подобни истерии, нито тя мене.

Дори напротив! Понякога сме говорили и сме били единодушни, че ако някога, някоя от нас има желание да бъде с друга жена, няма да има проблем стига да не допускаме увлечението да разруши това което сме изградили. Винаги сме казвали, че семейството ни е свещено, ние двете, котките и кучето ни, и детето което чакаме, но това не означава, че ако някога имаме желание и това няма да нарани другата не можем да пробваме други неща.

Макар, че никога до сега не се възползвахме от това право което сме си дали(не сме имали това желание), за нас е достатъчно да знаем, че съществува тази възможност за да не се чувстваме задушени. Както казва жена ми „ Може в къщи да се чувстваш прекрасно и да обожаваш да си седиш у дома, но то е защото можеш да излезеш в момента в който поискаш, ако обаче те заключат или ти забранят да излизаш, стоенето в къщи вече няма да е удоволствие а затвор и единствено ще искаш да избягаш!” Нещо с което съм съгласна сто процента!

Жена ми откри стара позната с която не беше контактувала от години и естествено прекараха целия следобед и цяла вечер говорейки в скаип, и аз без да мога да го контролирам изпитвах ревност!

Опитвайки да мисля рационално, си давам сметка че това се дължи на собственото ми чувство на несигурност в тоя момент.

Осъзнавам, че от много време не мога да дам на жена ми неща които са нужни на всеки човек, като свестен секс например...

Първите месеци заради риска от аборт, всеки път когато ме пипнеше започвах да кървя...Сега вече по принцип можем , но внимаваме също, освен това вече съм като топка, тежка, подути крайници, нервна, уморявам се бързо , както и да застана ми е неудобно...Чак ми става обяснимо защо някои хора изневеряват когато жените им са бременни...

Жена ми не се оплаква, дори напротив. Милата не само, че не ме вижда дебела и трудноподвижна а даже ми казва, че ме харесва и желае повече от всякога, желание на което аз не мога да задоволя...Предполагам, че заради това се чувствам така ненужна и изпитвам страх...

Беатриз твърди, че никога не съм била по–хубава от сега, именно в момента в който аз се чувствам грозна и отвратителна. Искаше да си оперира очите за да спре да носи очила, аз никога няма да го позволя! :)

Много се срамувам от това което изпитах, много се срамувам, че опитах да се въздържа да коментирам а не можах...
Уж отидох да си легна и я оставих да си говори с тази приятелка, а не можах да заспя и докато не дойде си представях какво ли не. Когато дойде в спалнята изпаднах в плач и и стегнах един скандал...

Аз, която именно говори с часове с много приятели и познати и Беатриз никога не ми е казаа и половин дума, аз която винаги казвах, че това е което май-много мразя...Аз която твърдя винаги, че вратата трябва да е отворена за да знаеш, че човека е с теб не защото не може да си тръгне а защото иска да остане...Аз стегнах скандал от ревност!!!...Тогава всеки е потенциално податлив на това...

На другия ден ходех със слънчеви очила да крия торбичките-това спечелих от цялата работа... Извиних се и се оправдах с хормоните...

Жена ми е най-прекрасния човек на света и не само, че ме търпи, разбира, и подкрепя винаги. Не само, че не се сърди, нещо което аз със сигурност щях да направя(!), а и ме извинява тя самата и се чувства виновна задето не може да сподели повече от тежестта на бременността. Макар, че ако питате мен, тя може да няма подути крака и да не и се вие свят, но не търпи по-малко! Тя ме търпи мене с всичките ми настроения и пристъпи, старае се максимално да ме кара и докарва винаги когато може и когато не може се чувства зле, че не е могла да ме облекчи...

И да каже после някой, че бременността не я търпиме и двете по равно...

Хормоните може да са допринесли, но главния виновник беше собствената ми несигурност! Това е ревността всъщност, когато осъзнаеш собственото си несъвършенство, собствената ти слабост и недостатъци...Тогава се ревнува и тогава се обсебва, тогава се правят сцени и се обвинява другия...Никога вече няма да се дам на тези чувства!

Остава ни почти 4 месеца бременност и още един-два възстановяване, щом стигнахме до тук, ще издържим и на остатъка!

Но мисля, че е много важно да сме наясно с това което се случва с нас за да можем да противодействаме и да реагираме навреме.

Помощ за шествието на гордостта

2010-06-04T05:57:00.000-07:00

Нашата ГОРДОСТ се нуждае от помощ, ето какво казват организаторите :

Направи дарение, за да смаем София с най-готината шоу програма!

Неуморният организационен комитет вече е събрал по-голямата част от нужните за прайда 25 000 лева. Но за развлекателната част от събитието все още няма пари. Ето колко и за какво не достигат:
Платформа, гориво, шофьор и такси - 2600 лв
Озвучителна техника - 400 лв
Мобилен генератор за ток - 200 лв
Декорация - 500 лв
Затова апелираме към всички, съпричастни с идеите на шествието, да помогнат да покрием разходите по него. Желаещите могат да направят това по банков път, с дебитна/кредитна карта или с PayPal сметка

Желаещите да помогнат могат да намерят повече информация тук: http://www.sofiapride.info/pomogni

Трети гей праид в София.

2010-05-28T16:32:00.000-07:00

Най-точното обяснение и описание на това какво е праида и какви са неговите цели е дала Десислава Петрова- http://www.desislavapetrova.eu/blog/?p=457
Аз само ще добавя моята гледна точка и личните ми идеи защо е важно да се подкрепи праида...

Когато един хомосексуален човек се срамува да каже какви хора харесва, кой конкретно му е партньор, какво харесва и изобщо как живее, внушението което оставя в останалите, иска или не иска, е че върши нещо нередно...

Всички ония които казват „не мога да се разкрия в работата ми защото може да я загубя”, „защото работя с хора”, „защото...” всички те изпращат послание на работодателите и клиентите си, че хомосексуалните хора не заслужават еднакво отношение и се очаква да бъдат уволнени или санкционирани заради тази си ориентация.

Когато не представим партньорите ни в живота на семействата ни, които се очаква да са нашите най-близки хора, когато крием, че имаме връзка, това което всъщност казваме е, че той/тя в крайна сметка, не е толкова важен/а, че се срамуваме от него/нея, че не и даваме статуса (!) на наш спътник в живота а е някакво временно увлечение.

Това прави роднините да се надяват „увлечението” да отмине бързо, следователно се държат с него/нея по този начин и следователно партньора ни който получава такива сигнали и вижда, че не може да очаква от нас да го/я защитим, си тръгва от живота ни при първия удобен случай...

После ревем и се чудим защо стана така, защо все ни оставят и стигаме до подсказаното заключение, че „тези връзки не са трайни, трябва да свикнем с това и да си дадем сметка на време”...
Навреме, за да се оженим или омъжим за „правилен” човек, човек който ще представяме с гордост, човек който ще бъде приеман с почести в семействата ни, човек който да покажем на колегите си, и човек който да покаже на света, че сме „нормални". Лошото е само, че ще сме оставили да отмине истинската любов, и че сега ще трябва да живеем с някой когото не обичаме ние а само околните...

Това което не знаем е, че ако искаме да имаме един ден трайна и стойностна връзка, трябва да третираме партньорите си като ТОЗИ човек, да изискаме и настояваме пред всеки който ни е близък и които иска да съставлява част от живота ни, да третира партньора ни със същото уважение и зачитане като ако беше човек от „правилния” пол....

Ако искаме да зачитат децата ни, деца които не винаги са биологични, деца които често са пренебрегнати от една част от семейството си , деца за чието съществуване не винаги се знае дори(!)....
Представяте ли си какво трябва да означава това да криеш детето си, да не казваш, че е твое, родителите ти дефакто да не знаят , че имаш дете...Или пък да не приемат това дете като твое защото дори не зачитат връзката ти, да не говорим...

Ако искаме да получим това уважение ,ако искаме да зачитат партньорите и децата ни, ако искаме някой ден нещо да се промени а не само да се оплакваме „В България не може да се живее, скапана страна!”, трябва да правим нещо а не само да се оплакваме!

Наслушала съм се на „две птички пролет не правят, къде ще ходя на праид, като ще са двама души на кръст”, „ако има как да се скрия ще отида” , „не мога да отида, че ще си загубя работата” и подобни.

Как ще станат повече птичките ако всички се крият и чакат някой друг да отиде? Защо ще ходиш изобщо някъде ако ще искаш да се криеш дори бъдейки там? Защо да си загубиш работата защото си отишъл на един праид? Ами ако така се разсъждава, това се провокира!
По-добре е да се съсредоточиш в това да си добър/а в работата си за да не трябва да мислиш постоянно, че висиш на косъм и, че личния ти живот ще е решаващ за това дали да останеш на работа или не....

Освен това съществува друга култова фраза „ На никой не му е нужно да знае, с кой си лягам, няма защо да парадирам с това, личния ми живот си е мой...”
Да правилно, на никой не му е нужно да знае с кой си лягаш! Ако само си лягаш с някого няма нужда да го представяш никъде, ако само си лягаш с някого няма да има какво да очакваш от този човек и той/тя няма какво друго да очаква от теб...

Ако сексуалната ориентация за теб не означава само „сексуална” а и емоционална, сантиментална и прочее ориентации...

Ако искаш да живееш с някого и да си споделиш живота с него, ако искаш този човек да си сподели живота с тебе и да градите нещо заедно, да разчитате един на друг, една на друга, да създавате други хора, които да разчитат на вас и да зависят от вас...тогава не става дума за „лягане с някой”!...
Тогава имаш морално задължение към партньора ти и бъдещето ви заедно и тогава вече ако ти откажеш да го/я представиш за това което е, и отричаш всички произтичащи от това и положение права...

Криейки се в гардероби и килери, пропиляваме живота си!

Пропиляваме живота на партньорите ни и връзката с родителите и приятелите си!

Когато криеш от някого най-съществената част от живота ти ограничаваш връзката с този човек до елементарно познанство и и отричаш възможността да се развива. Ако криеш от родните си самото ти семейство, истинското ти семейство, това което си изградил/а ти, то им отказваш достъп до твоя живот и следователно анулираш роднинската връзка с тях.

Същото се случва ако роднините откажат да се запознаят с твоето семейство, те също анулират роднинството. Работата е там, че ако не им се каже така, те няма да го разберат, няма да знаят, какво всъщност правят отказвайки да знаят за твоето семейство...

Не случайно аз разказвам лични неща, много лични неща свързани със семейството ми и роднините ни , моите и на жена ми, искам да дам пример, за това как се представят нещата ако искаме да предизвикаме определен резултат...

Нашите семейства за които много често съм чувала, че са за завиждане, нашите роднини и родители които толкова хора биха искали, не са такива защото сме стояли свити и треперещи докато сме им казвали с ужас и страх, че видиш ли, имаме една връъзкаааа с един човеееек, и ВЪПРЕКИ, че е от същия пол е свястна и , че ние ВЪПРЕКИ че сме лесбийки сме добри хора...

Не, ако нещо сме постигнали аз и жена ми то е било ходейки изправени, представяйки се една друга винаги за това което сме в дадения момент. Защитавайки се първо нас самите както и партньорката ни от всеки коментар ако изобщо сме оставили място за коментари...

Ако родителите ни са за завиждане днес, то е защото категорично им заявихме , че сме това което сме, че се обичаме и СМЕ семейство и ако някой има нещо против това то той отпада от живота ни! За сега освен баща ми (не е голяма загуба!), никой друг не е проявил неуважение и следователно не сме загубили нито един приятел, колега, роднина, или клиент...

Ако аз съм част от семейството на жена ми, ако ме уважават и третират точно като останалите снахи, то е защото тя ме представи като каквото съм и не е оставила врата за друго отношение! Ако моята жена е в семейството ми това което е, и я зачитат и третират както я третират, то е защото аз я представям като това което е- моята спътница в живота, моята жена!

С всичката тая тирада искам да кажа само едно : Хора освободете се! Отидете на праида, подкрепете малкото ентусиасти които се блъскат да правят праидове в ужасните условия на нацизъм и всеобхватна простотия и незачитане в нашата страна! Тези хора реално го правят за вас!

В къщи пред телевизора където обикновено гледате праидовете, може да е по-сигурно, но това е фалшива сигурност! Това е сигурност която не води до нищо добро! Ако нещо може да промени нещата то е само откритостта! Струва си да прекарате малко страх за да си дадете сметка после колко добре сте се почувствали, колко сила сте събрали, прилива на смелост...Първите крачки са най-трудни, но си струва да бъдат направени!

Освен това си позволявам да се обърна и към хората със „стандартна” сексуална ориентация. Вие също можете да подкрепите прайда! Също можете да отидете и да покажете на света, че подкрепяте хомосексуалните си познати, приятели, роднини и дори да нямате такива(или да си мислите, че нямате!), можете да подкрепите свободата на изразяване и човешките права които биват отказвани на голям брой хора все още...

Повече информация за прайда можете да намерите тук:http://www.sofiapride.info/

Да приготвиш „гнездото”

2010-05-23T14:35:00.000-07:00

Изглежда това е познат на психолозите инстинкт, нещо което се случва на повечето бременни жени по някое време. Някои изпитват неистова нужда да приготвят нещата на бебето няколко месеца предварително, други боядисват цялата къща в пристъп на някакво желание всичко да е идеално изведнъж...

Аз за сега не съм в някакво тежко състояние на приготвяне на гнездото, но вече имам нужда да видя бебешки неща. Да купувам и да ги подреждам, да знам че са там и чакат...

Беатриз е много по-рационална по принцип и в това отношение също, дори тези дни се карах с нея за това. В един пристъп на истерия взех да рева задето тя не демонстрира такова желание да вижда бебешки неща и защото все ми казва да изчакам, да не купувам още нищо, че е рано...

Знам, че тя обича бебето и го чака със същото желание като мене, само че е друг тип човек и е естествено да демонстрира емоции по различен начин и в различни обстоятелства. Вече я познавам и не би трябвало да реагирам така, но още съм силно чувствителна и имам нужда да усетя от нея повече емоция...

И наистина, всеки ден се обаждат приятели да ни предлагат това и онова, а аз вече поръчах почти всичко и трябва да отказваме вече неща защото съм ги купила прибързано. Ако бях изчакала, нямаше да купуваме и половината от нещата които купих. Препоръчвам на други в моето предложение да изчакат и да си спестят не малко пари.

Велик вече се манифестира, от една-две седмици го усещам :))) Първия път когато го усетих беше на една разходка когато седяхме спокойни на слънце и се наслаждавахме на гледката, и когато Беатриз сложи ръцете на корема, като, че се зарадва и другата му майка да го погали.

Усещането е много приятно и емоциите са страшни когато се усеща бебето! Освен това, като не го усещам през целия ден, започвам да се притеснявам и ми се въртят какви ли не мисли... Когато го усещам е страхотно и ме успокоява.

Казват, че ако ядеш шоколад се мърда повече, някои познати са си преминали бременността тъпчейки се с шоколад за да могат да си усещат бебетата, аз намерих по-здравословен начин :) Нашето бебе се мърда като слуша музика! Гарантирано и потвърдено.

Вчера бяхме на сватбата на последния останал все още неженен приятел от групичката на Беатриз. Прекарахме си страхотно, особено Беатриз. А бебето не спря да мърда и да рита, човек би казал, че също танцуваше като майка му. Майка му Беатриз, аз не се включих активно в танците. С всичкия акъл отидох с нови обувки , и с ток, и то при положение, че знам, че съм бременна и сега краката ми отичат повече от всякога...Нищо, за следващия път ще знам!

Много се радвах да видя Беатриз така щастлива, в естествената и среда, сред приятелите и, весела, танцуваща...Искрено се наслаждавах и и се радвах . Де да можеше по-често да е така... Пийнала и въодушевена става много сладка и забавна, обичам я!

Днес също се потвърди мнението ми, че бебето се мърда с музика - ура, аз няма нужда да се тъпча с шоколади за да го усещам ;)

Кръстници и попечители

2010-05-16T01:19:00.000-07:00

Родителството е още далече, но вече се чувстваме майки. И като такива започнахме да се чувстваме отговорни за детето ни, още от сега. Решихме, че трябва да изберем кръстници на детето и евентуални попечители за в случай, че нещо се случи с нас.

Няма да правим религиозно кръщене а гражданско, тази практика се разширява все повече и макар, че в Навара няма прецедент, заради силното участие на религиозни групировки в управата на провинцията, ние сме решили да изискаме такова. Ако не стане, ще го правим в друга провинция или ще изчакаме да се въведе, това няма да се забави и тук, вече много провинции въвеждат тази нова услуга.

Става дума за цивилна церемония , извършена от кметски съветници или съдии , също като гражданските бракове, и се провежда в залите за тази цел. Церемонията се състои от четене на конституционните правата на детето и му се възлага един кръстник, които формално се заема да се грижи за спазването на тези му права докато е малолетно. Кръстника, по-точно кръстниците, че тук са двама, нямат законни права върху детето, но да една морална отговорност. Подобно на църковната процедура.

Решихме, че понеже нито едната от нас не е безсмъртна, е добре да помислим добре кой ще бъде кръстник, та ако евентуално нещо се случи с нас, този човек, тези хора, да се грижат за детето ни.

За възлагане на такава задача на някой, е важно да е някой на който имаме пълно доверие и с който имаме дълбока връзка. По тая причина и двете автоматически разбрахме, че трябва да изберем един от братята на жена ми.

Моята сестра си има повече неприятности от колкото може да понесе и дори собствените и деца са и в повече, а майка ми е възрастна и дори да можеше, предпочитам да не я товаря нея.

Остават Хуанхо или Санхел...

Тук имахме спречкване с жена ми...Тя миси, че трябва да е Санхел, а аз искам да бъде Хуанхо.

Защо тя иска Санхел. Той е големия брат. Най-отговорния, най-сериозния, най-грижовния (прекалено ако питат мен), най-стабилен както финансово така и емоционално. Като всеки по-голям брат и сестра е винаги които тегли всичко, който се обажда да види дали останалите му братя се нуждаят от нещо. Тук го разбирам, защото аз също имам „синдрома на големия брат”, и също съм властна и досадна сестра, макар че и на мен, като на Санхел, винаги може да се разчита. Но признавам, че вгорчаваме живота на тези за които искаме да се грижим и както аз, така и той...

Жена му Тере е много добра, мила, също грижовна, супер мега религиозна. Това е едно от нещата които аз искам да избегна....Знам, че ако детето ни попадне у тях, ще бъде гледано точно като техните деца!

Техните деца са много добре обгрижени, адски умни, макар, че според мен, прекалено много натоварени с всякакви извън класови работи, играят много малко, когато и да ги видиш, учат ,и учат ,и учат...Което е перфектно, и двамата са много напреднали за възрастта си, трудолюбиви, и двамата са сериозни, умни и добри деца! Винаги са добре поддържани и хранени с най-доброто и възпитани идеално...Проблема който аз виждам у тях е, че са ми някак...сухи, прекалено контролиращи, прекалено религиозни, т.е Тере, но тя е която мъкне децата на църквата...Аз бих искала за детето ми друг тип живот, да, искам да учи и да се научи от малко на труд, и че без усилия нищо няма да му падне отгоре, но искам да има и ваканции, да има някакви удоволствия, не само да тича от кларинет, на рисуване и от допълнителни математики или английски на плуване...

Хуанхо е друго нещо въпреки, че Беатриз винаги се е оплаквала, че той се скатава от домашните задължения т.е от хилядите тежести с които Сангел товари всичко живо непрекъснато...

Хуанхо и Елена не се притесняват да хващат пътя и отиват на някой къмпинг за цяло лято, където децата им общуват с чужденци и от малки говорят английски и малко холандки, и всичко това забавлявайки се. И двамата са учители и имат дълги летни ваканции които използват максимално. Те са много по-свободни, много по...не знам, просто аз бих си оставила детето на тях три пъти преди да го дам на другите. Да не говорим, че те вече имат две осиновени деца, и искаха да осиновят трето но се отчаяха от дъъългите и скъъъпи процедури, мисълта ми е, че знам, че те обичат децата и детето ни там би било на най-доброто възможно място! Техните деца също учат и също ходят на извън класови занимания, но изобщо не са така натоварени като другите ни племенници. Да не говорим, как се зарадваха те като им казахме, че чакаме бебе, те именно оценяват много децата защото им струва много да постигнат своите.

Освен това, Хуанхо и Елена обичат животните, предимно кучетата, и това за мен е много важно! А Тере пищи като дойдат у нас ако някое коте и мине покрай крака и се погали...

Беатриз се притеснява, че ако кажем, че сме избрали Хуанго, Сангел ще се срине. Той е големия брат, той счита за свое задължение всичко което се случва в семейството... Да му кажем, че сме избрали другия пред него ще го съсипе! За това тя предлага да кажем, че кръстниците са Хуанхо и жената на Санхел, иска да смекчи...

Аз съм на мнение, че не трябва да правим мешаници, още повече , че ако решим да поверим детето на някой, трябва да го впишем в евентуалните ни завещания, които между другото сега ще трябва да променим, вече сме родители...
Моето предложение за смекчаване е да се направим, че ще теглим жребий, и уж да се падне Хуанхо...

Това тепърва ще го мислим как да го направим, но ще е нещо от сорта.

И веднъж замислили се за смъртта, имаме още три деца за които трябва да помислим...Маците и Патра!

Маците в никой случай не могат да бъдат разделени, толкова се обичат... Патра не им е толкова мила и пре спокойно може да живее на друго място, но Марче и Маноля не могат да се делят!
Колкото и парадоксално да звучи, по-лесно е да се намери дом за едно дете от колкото за две котенца...

Поне сега като се замисля...Патра може спокойно да отиде също при Хуанхо и Елена, дъщеря им Лейре е луда по нея, идва специално да я види и я обожава, няма да е никакъв проблем да я вземат. Но какво бихме правили с маците?...Не виждам никой който би ги взел...майка ми евентуално...но се съмнявам, че Хосе ще се съгласи да има животни у тях.

Ще трябва да го обмислим и това, ако не намерим никой желаещ да се грижи за тях, като променяме завещанията, ще трябва да определим един фонд, които да е за грижи за котките докато са живи и така поне да могат да отидат в някоя къща за грижи за животни където няма да ги разделят и ще знаем, че са сред любители на животните и ветеринари...

Виждайки всички проблеми които ще създадем ако ни се случи нещо, най-доброто е да си живеем :)))

Но определено трябва да вземем мерки за в случай, че нямаме късмета да си се грижим ние за детето и животинките ни.

„Мамино златно чедо"

2010-05-09T01:33:00.000-07:00

От както съм бременна, чета седмица по седмица обясненията за процесите които се случват сега с Велик и с моето тяло. Сравнявам информацията в една-две книги които имам за бременността и различни сайтове и форуми с такава тематика. В повечето се казва, че сега (20 седмици) бебето вече може да чува и е добре да му се говори и гали корема за да почувства твоето внимание... Особено се препоръчва на другия родител да говори на корема, за да може бебето да различи и неговия/нейния глас, защото гласа на биологичната майка го чува непрекъснато и после лесно го разпознава.

До тук добре, обаче повечето препоръки за начини на говорене на бебето, придружени със физиономиите които правят майките на снимките докато извършват това свето действие са направо...

Ами не знам, аз в това отношение винаги съм била „дървена” колкото до това да говоря така на някой, както и да ми се говори...

Повечето разправии със собствената ми майка са били свързани с това. Тя винаги е била много, прекалено много...любвеобилна. Цял живот си я спомням с прекалено много прегръдки, държане за ръка на публични места, водене като, че съм на три годинки, говорене, като, че съм на три годинки...Ако трябва да съм честна още от както съм била малка, това не ми е било приятно и дори се срамувах страшно много и се дърпах. За това и ми се носи славата на груба, когато не се считам за такава, просто това държание с едно дете или човек ми се струва унизително.

Аз исках да съм голям човек, да се ме уважава...не да дойде майка ми да ме прибере от детска градина или от училище и да почне да ми вика пред всички мой познати „Чеденце мило, как си златото на мама” и подобни...и да ме хване за ръка и да ме води като, че не знам пътя и то след като ме е нацелувала пред всички мой познати и ми е казала колко съм прекрасна и как няма по хубаво дете на света...

Това може да не звучи толкова зле на много хора, дори на много други им изглежда прекрасно, особено ако са имали недостиг на ласки. Но и излишъка не е по-бодър от липсата! Когато съм говорила с познати на тази тема, ми се чудят защо се оплаквам, защото реално имам прекрасна майка. И е такава, не го оспорвам.

Защитната ми реакция от всичко това винаги е било грубото отблъскване...Често пъти съм се държала отвратително с горката ми майка, която казано честно не заслужава такова отношение, но просто аз не виждах друго спасение. И въпреки това, майка ми не се отучи да ме гали пред хора по главата, като че съм малко дете и дори до ден днешен ми настръхва косата когато започне да ме хвали пред познати, непознати, дори клиенти или да ми изпада в умиление след всяко нещо което направя добре без да и пука има ли хора или няма...Тя ме набеждава за „студена”, „дървена”, „груба”...А аз я набеждавам за лигава и лепкава...

Осъзнавам, че ако майка ми беше по-сериозен човек нашите отношения щяха да са много по-добри! Или ако аз имах повече търпимост, и това е така...Говорила съм с нея за тези неща и то сериозно, защото ако я отблъсквам грубо тя изпада в плач и се чувства малко обичана от мен. Обяснявала съм и много пъти и трябва да призная, че имаме напредък в последно време, но пак ако ме види в някой слаб момент, ако съм зле или болна или с температура, автоматически се хвърля върху мен и започва да ме прегръща, да ме гали, да ме гледа как съм, веднага минаваме на „мило чедо” и „Викенце”...

Винаги съм искала да ме наричат с пълното ми име, толкова много мразя лигавщините, че едва ли някой може да си представи!!!...Цял живот майка ми ме нарича Викенце, Толичка, Тотоля и какви ли не подобни...Не искам да ме наричат „Вики”! Никога не съм искала, макар, че казано честно вдигнах ръце и се примирих.

От както съм тук реших, че имам нов шанс и понеже тук се има повече уважение на хората, когато някой се представи като Виктория, следва да го наричат Виктория. Има хора които се представят с умалителните си и на тях е нормално да ги наричаш с въпросното умалително. В България обаче, и в контакти с българи, няма спасение! И с българите се представям като Виктория, но веднага ми се отговаря „значи Вики”... Къде да ходиш? И се примирих, вече не се карам с хората за това, отказах се и без това няма сми...

За мен това държание на майките, защото не е само моята, много са, повечето, е необяснимо...

Но ето, в самите книги които те подготвят за майчинството се учи жените да бъдат лигави патки...После се чудя защо като говоря с познати ми казват например „станах мами”, вместо „имам дете”...наричат се „мами” вместо „майка”...

Толкова ми е опротивяло прозвището "мами", че аз никога няма да казвам на детето ми да ме нарича така, нито дори мама, аз ще съм майка и точка! Жена ми иска да бъде мама-неин проблем, тъкмо ще ни различава по-лесно майка и мама, не е зле :))

Сега аз не знам как ще съм като майка, идея си нямам.

От друга страна, не искам да съм груба с детето, дори напротив имам намерение да му дам много нежност и внимание, но съм твърдо решена да не му говоря по този начин и да не се държа никога така с него както се държа майка ми с мене!

Малкия напредък който отбелязахме с майка ми в последно време (период който съвпада със значителното подобряване на отношенията ни!), се изпари от както съм бременна...Пак минахме на умалителни, на треперене и пазене като писано яйце, говорене като на бебе и подобни. Така ми говорят и други хора между другото, не само майка ми, например леля ми , от известно време има манията да ме нарича „мамче” което последния път строго и забраних и дори и изръмжах много сериозно. Мисля, че и стана ясно и се спря, за сега...

Въпроса е обаче, защо хората се държат с бременните жени по тоя идиотски начин????

Майка ми се въодушеви много с детето и вече се закани как ще го води насам на там, как ще му говори и как ще го нарича „златно чедо” и „слънчице”...Неща които прави и с племенниците ми също. До такава степен ни беше втълпила на всички, че Методий е равно на „слънчице”, че накрая на горното дете никой не му се обръщаше с името му, до днес-седем годишен е, а още е „слънчицето”...

Това между другото е едно от нещата които ще променя като дойде детето. Идва края на месеца :))) Та една от задачите ми е да се държа с него като с голям човек и да не позволя майка да го превърне в лига. За бога, детето е седем годишно почти а му се говори като на бебе!!!... По същия начин, ще се боря и за Велик! Както се боря цял живот и продължавам, за себе си и собственото ми достойнство...

От казаното до тук искам да извадя няколко въпроса, на които ще се радвам да ми помогнете да намеря някакъв отговор...

Защо хората си променят отношението към бременните жени и започват да се държат така лигаво?

Мислите ли, че показването на нежност към детето на публични места е винаги добро?

Вие как превъзмогвате подобно отношение от страна на майките си и държите ли се така с децата си?...

Бебето ни е момче!

2010-05-04T12:22:00.000-07:00

Момченце , Велик :)))

Сега вече се усмихвам, макар, че ако трябва да съм честна новината ме изненада и мъъъничко ме разочарова...Колкото и идиотски да звучи е факт, не се зарадвах...

Бях настроена за момиче, това е истината...Не само бях настроена, ами бях някак си убедена, виждах сигнали къде ли не, хората ми казваха, че сигурно е момиче заради това, заради онова, някой сънувал...
Аз и сестра ми да я хвана само и на нея ще и кажа хубаво, и тя беше убедена, че е момиче и ми нави още повече чивийте. Като когато ми каза, още на първата инсеминация, че е убедена, че съм бременна и аз летех а после и паднах от високото. Ама сама съм си виновна като вярвам на което искам да чуя...Винаги съм искала момиченце,винаги си представях че ще имам момиченце...

Като ми казаха, че е момче чак ми се зави свят, толкова неочаквано беше...

Помолих лекарката да се осигури, още се надявах, че може да се бърка. Тя ме увери, че е убедена и ми показа израстъчето казвайки "Не само е момче а и е надарено" точка, няма съмнение , това е!

Ами вече минаха няколко часа и вече свиквам с идеята, започвам да се пренастройвам и да мисля, че нямаме дъщеричка а синче и съм сигурна, че ще го обичаме еднакво, пола(биологичния) реално няма никакво значение!

Жена ми се радва, тя дори предпочиташе момче, само малко се притеснява, че сега ще почна да и надувам главата за второ дете - момиченце...

Майка ми се зарадва много също, цял след обяд звъни на всичко живо да казва новината. Всичко се радват, и аз също, вече :)

Така, малкото ни женско царство няма да е толкова женско скоро, но пък ще си имаме един малък принц :) Да ни е жив и здрав!

Бебешки покупки

2010-05-01T03:44:00.000-07:00

Малко рано, но все пак се ентусиазирахме и започнахме да се оглеждаме за колички, креватчета, биберони...За момента искахме да прегледаме какво има , какво ще ни е нужно, без какво можем да минем и не на последно място, къде да поберем купищата джаджи които са нужни за отглеждането на едно миниатюрно същество...

Нашия проблем в случая е пространството. Апартамента ни е малък, ок, за тукашните стандарти е малък.

Имаме хол, кухня и две спални, едната за нас, другата до сега беше за гости, и за напред ще бъде детска.

Хубавото е, че още като обзавеждахме предвидихме бъдещи бебета и обзавеждането е добро за детска стая, както и за юношеска а и за гости. Не си падаме по кича и дори когато има деца пак няма да слагаме купища картинки и други, но стаята е свежа макар сравнително класически обзаведена. Бъдейки вече обзаведена, практически няма място за детско креватче, би могло да се сложи, но тогава няма да има място за почти нищо друго.

В нашата спалня има място, но не искаме да детето да свиква да спи с нас винаги. Имаме познати чийто деца са научени така и до 6-7 години спят в спалнята на родителите, не искаме това! Други познати научили детето от мъничко да спи в собствената си стая и легло и не е имало никакви проблеми- ние също ще се стараем за това.

Освен това бебето така или иначе, ще е в нашата спалня докато е кърмаче и в такъв случай в нашата стая ще сложим кошче за бебе до 6-7 месеца, след това мислим да отиде в стаята си, която и без това е залепена до нашата и е достатъчно да оставим вратата отворена за да чуваме всичко така, че ми се вижда добра идея.

Проблема сега беше , какво ще правим за спането на бебето след като премине този период-кошче, защото в бъдещата детска стая няма място за още едно детско креватче....

Започнахме да ровим в интернет да оглеждаме съществуващите решения за нуждите на бебетата. Установихме, че съществуват преградки за легла, като по този начин вече съществуващите легла в детската стая се превръщат в детско креватче което за нас е идеално, така проблема с креватчето е решен.

Друг артикул който ни хареса е една мебел, подобна на шкаф, която се ползва за преобличане , къпане и съхранение на дрешки и памперси. Банята ни е доста голяма и имаме място така, че мислим да държим този мебел там. Има и функцията, да се премахне наставката за преобуване и детската вана и след това остава един най-обикновен шкаф, който може да се ползва цял живот. Освен това имахме вариант да го поръчаме в цветовете на останалите мебели които съществуват в банята ни (венге) така, че ще бъде в тон-Идеално!

Освен преградката за леглото и банята, решихме да поръчаме още неща, въпреки, че е малко рано, но след два месеца се покачва ДДС-то(кризата...) и решихме да избързаме с покупките.

Оставаше детската количка...По принцип една приятелка ще ни даде една количка за новородено, навремето ги наричаха зимна количка, сега не знам. От добра марка е и много запазена, въпреки, че тя я е ползвала с двете си деца, но не се сгъва много. Ho ако аз ще съм предимно с бебето(заради кърменето) и аз ще карам партнера (пежо партнер), няма проблем защото там се побира и една къща та неже ли количка. Но въпреки това се замислихме дали да не купим някоя тип 3 в 1 каквото сега са много разпространени. Другия вариант беше да ползваме три месеца количката на Сара, и след това да купим една хубава Maclaren, която ще ползваме няколко години и е редно да имаме хубава количка, в смисъл удобна и практична. Тази количкa Maclaren струва почти колкото също не-лошите комплекти 3 в 1 които съдържат количка като тази която ще ни даде Сара, друга подобна на въпросната и бебешка седалка за кола от 0-0+ .

След задълбочен анализ на ситуацията и разговор с няколко приятелки които имат различни варианти колички, получихме много съвети в полза на Maclaren. Някои от познатите ни които закупили доста добри марки(!) комплекти 3 в 1, въпреки това, след време е трябвало да купят и Maclaren, защото според повечето просто не може да се сравни колко са удобни тези колички. Сгъва се с един пръст и сгъната заема много малко пространство, освен това е много по-лека от други и се ползва за деца до 16-17 кила , че и повече които не се побират в други колички.

Така, че поръчахме една Maclaren с доста функции, пози и допълнителни артикули които дефакто я правят използваема директно от раждането, поне това пише в упътването...Ако се окаже вярно, може дори да не ползване друга количка никога, супер!

При това положение трябваше да поръчаме отделно седалка за колата, което е единственото което ни липсваше от комплекта колички. Разбрахме се с Мерседес, че тя ще ми даде нейната, защото докато нашето дете се роди Айман ще е вече в следващата по размер седалка, а аз ще и купя на нея тази която и трябва- всички доволни. Идеално е когато може да се заменят неща с други родители и така взаимно да се помага!

Поръчахме и една седалка за деца от 6 до 12 год , за племенника ми като е тук, че неговата не ми харесва и мисля да я хвърля още като пристигне.

Другото нещо което поръчахме беше още една възглавница за кърмене, от Jane, просто тази която имам не е толкова добра, убедих се след като я видях в други познати. Аз купих моята възглавница защото беше по-евтина (25 евро а тази на Jane беше 40), обаче сега се налага да купя свястната и реално ми излиза още по-скъпо, тъпотия... Един съвет -не пестете от важни неща!

А аз поне считам тази възглавница за едно от най-важните неща, имайте предвид, че не съм превземка и винаги взимам само най-нужното, като казвам, че е важно значи мисля, че наистина е важно, аз спя благодарение на тази възглавница сега и след това кърменето с нея е много по-лесно, виждам го в приятелките ми...

Поръчахме и седалка за хранене, още е твърде рано за това, но я видях в същите цветове и модел подобен на кухнята ни и реших, че не може да се изпусне момента и после да трябва да взимаме някоя шарения.

Освен това поръчахме легло за пътуване, за като ходим някъде, помпа за кърма и няколко други по-дребни неща които сметнахме, че ще е добре да имаме.

Освен това кошчето за бебе, седалка, хамак и други неща ще ни ги дадат приятели от техни деца и не ни е проблем да са ползвани, дори напротив, радвам се всеки път като мога да рециклирам неща и да им дам втори живот така да се каже :)

Като цяло съвета за хора в моето положение е да купуват само най-нужното и след като са се убедили, че наистина ще го ползват, защото ако отидете в някой бебешки магазин и поискате съвет, със сигурност ще искат да ви пробутат сто неща които после няма да има и къде да сложите а много от тях никога или почти никога не се ползват. Освен това което е добро за едни хора и един дом, не е добро за всички, както е случая с леглото за детето. Повечето хора на които казахме, че няма да купим детско легло а ще пригодим съществуващото за бебето се опулиха, детското легло се счита за едно от нещата от първа необходимост, но ето, че в нашия случай не е нужно.

За дрешки и други изобщо не сме започнали да купуваме , повечето хора ни казват да не купуваме, че всеки ти носи и дава и накрая нямаш време да ги облечеш и по веднъж. Мерседес дефакто не е купувала никакви дрешки а има толкова, че някои няма да може и да ги пробва а след това ще ни ги даде на нас, така, че и това което се дава ползвано не е обличано и по два пъти, ако изобщо е обличано някога...

Като си спомня навремето как носехме и преносвахме а сега сме станали такива консумисти, че не е истина...Както и да е, аз поне смятам да ползваме всичко което ни дадат без свян, още по-добре, и после пак ще ги пазя и ще ги дам на някое друго бебе след това...

Иначе бременността върви добре, корема става все по видим...
Във вторник имаме ехографията на 20 седмици (средата на бременността)и се предполага, че може да се види пола на бебето, макар, че все повече се замислям дали искам да знам...
Предния път си сложи крачето и се криеше все едно ни казваше "гаднярки, какво ви интересува какво ми е гъзето?!" И чак се зарадвах, че не се показа!
Въпреки това всичко живо пита какво е, искат да знаят "какви неща да подаряват" а на мен ми писна да ръмжа на хората, че пола няма значение за дрешките...Вече само казвам, че покупките ще си ги правим ние и ако искат да правят дребни жестове да не се се водят от шаблона розово-момиче синьо-момче ама пак си знам, че ще ни затрупат от розови или сини дрешки, знам си аз...

Новата Пепеляшка

2010-04-24T03:07:00.000-07:00

Историята на „Пепеляшка която не искаше да яде пилета” започва благодарение на поръчката на една група жени, които не се чувстват представени в традиционалните приказки с добрия край „яли, пили и се веселили, три дена и три нощи”
Какво става след трите дена и трите нощи? Наистина ли прекрасния принц е толкова прекрасен? И принцесата, ще се чувства ли удобна с новия си живот? И ако не и харесва да яде пилета (На испански това звучи „fueron felices y comieron perdices”- живяха щастливи и ядоха пилета)? На тези и много други въпроси отговор може да се намери в тази приказка.

В момента, и благодарение на интернет, новата Пепеляшка е известна в цял свят.Успеха на приказката е неочаквано огромен и сред много по-широк кръг читатели от очакваното. Започна се с коментари в някой феминистки блогове и да се разпраща от човек на човек, до момента в който е издадена и преиздадена два пъти а авторките(Nunila López- автор на текста и Myriam Cameros илюстратор) не смогват да подписват автографи. Има също саит http://www.lacenicientaquenoqueriacomerperdices.com/ и страница във феисбук http://www.facebook.com/home.php?ref=home#!/?ref=home, където се коментират тази и други приказки които авторките са „адаптирали” и има различни инициативи които служат на много жени да кажат „СТИГА”.
Това е една приказка, която се бори с насилието от всякакъв вид, и която представя живота като един път където най-важното е да обичаме себе си.

Според авторките,за да преодолеем всички стигми наложени на жените, трябва да съществува нов модел на жена. Нов тип приказки с нов тип героини на които да искат да подражават новите момиченца и да следват техния пример. Мислят, че е важно да се научим да бъдем щастливи по наш начин, да изберем нашето щастие и да не ни втълпяват какво трябва да ни прави щастливи и да ни заробва на идеята , че някой,било то принц или принцеса ще ни направят щастливи, ще ни спасят...идеята е, да се покаже, че не трябва да бъдем зависими от други хора за да бъдем щастливи, защото никоя зависимост не носи щастие.

Самата приказка можете да видите тук ttp://www.mujeresenred.net/IMG/pdf/lacenicientaquenoqueriacomerperdices.pdf

А , аз сега ще направя малък превод на текста на български

ПЕПЕЛЯШКА КОЯТО НЕ ИСКАШЕ ДА ЯДЕ ПИЛЕТА

Пепеляшка имаше такова голямо желание да отиде на купона...

И накрая го постигна.

Но прекали с пиенето....

Толкова, че на другия ден не си спомняше нищо. Прибра се в 12 но по обед на другия ден....

Тогава се появиха двамата пратеници на принца, които носеха кристалната обувчица с ток и заострен връх...

Пепеляшка чакаше нетърпелива обувката за да я пробва.

В началото и беше тясна...но натисна и натисна...и вкара крака в обувката!

И трябваше да се омъжи за принца....

Принца обичаше да яде пилета, но Пепеляшка беше вегетарианка, не яде нито месо нито риба, нито носи кожени якета.

Въпреки това тя трябваше да готви пилетата , защото бяха любимото ядене на принца и тя трябваше да ги готви печени, пълнени, пържени, на фурна...

СУРОВИ СА!

СОЛЕНИ СА!

ПРЕПЕЧЕНИ СА!... Крещеше принца ядосан , защото тя никога не можеше да ги сготви по негов вкус. Каква мъка за Пепеляшка!

И най-лошото трябваше да ходи качена върху кристалните обувки с висок ток и със заострен връх!.......

Виеше и се свят!

В началото опита да държи гърбът изправен, но не успяване,гърба и се наклони и по него се изтичаха всичките и идеи и мечти...

И краката и разбити тотално...Всичките ни органи са в контакт с точки от стъпалото ни, цялото тяло я болеше! Да, тук на запад не обрязват жените, но ни разбиват цялото тяло качвайки ни на тези обувки...

Пепеляшка всеки ден ставаше по-зле болна, депресирана, изгубена...

Един ден реши да го разкаже : „ Писна ми от принца и от обувките и от пилетата...”

- Не се оплаквай от обувките, моят принц е модерен и аз трябва да ходя качена на обувки с половин метрова платформа...- Каза и модерната съседка.

- Не се оплаквай от пилетата, моят принц обича телешко и трябва да мъкна килограми месо всеки ден и да ги готвя...- Каза приятелката с традиционален съпруг

- Не се оплаквай, къде ще си по-добре от колкото с един принц?- каза кралицата майка

- Но ти нали си вегетарианка и обичаш да ходиш боса? – Попита приятеля републиканец с кучето...

Така, че Пепеляшка се обърка още повече от коментарите на хората и остана сама със своя превит гръб, с токовете си,със своя „обичан” принц, и със свито сърце...

Докато един ден можа да види себе си в бъдещето когато посети магазина за пилета и видя опашката от отчаяни и разбити, възрастни пепеляшки които чакат ред да купят пилета за своите остарели принцове....

И избухна в смях.

Смееше се на себе си, на това колко наивна е била мислейки, че принца ще я спаси

След години съжителство с един принц, тя разбра, че принцовете не те спасяват, нито диджеите, нито камионерите, нито сладкарките...

Спря да се чувства виновна, прости си и си даде сметка, че единствената която може да те спаси...

Си ТИ САМАТА!

Така, че Пепеляшка каза СТИГА! И се появи феята която беше една „Стига”...(трябва да ви кажа, че феите Стига, са дебелички, космати и живеят вътре в нас, излизат когато кажем СТИГА)

Когато феята видя Пепеляшка я прегърна силно и я успокой и Пепеляшка се разплака, не беше плакала толкова отдавна....

Първо започна да плаче за принца, за токовете, за толкова мъртви пилета които трябваше да сготви. После плака за това, че мащехата и я малтретираше, че баща и я пренебрегваше и , че сестрите и почти умряха от анорексия опитвайки се да влязат в 38-ми номер от Zara.

Плака и оплака всичко, всичко дори оплака няколко предишни прераждания , за всеки случай(да не повтори карма)...

И се почувства по-добре от всякога! Празна! (въпреки страха който имаше от това да бъде празна)

Сега само трябваше да се напълни с хубави неща (знаеше, че с феята Стига, можеше да постигне всичко)

На първо място остави принца! Въпреки, че е много трудно да ги оставиш, понякога повтаряш с още двама, трима принца...

После остави обувките и пилетата

Когато остана сама, откри, че искаше да се наслаждава на тялото си, което толкова изстрада...

Откри свободните танци, които не са толкова свободни, но те карат да се чувстваш свободен. В тези танци няма значение дали обувките ти са 42-ри номер или тежиш 90 кила, нито дали си на 80 години.

И така откри други същества които също като нея се намираха на пътя на освобождението.

Запозна се със суетната Мишчица, която преодоляваше анорексията и сега я харесват повече.

Със Снежанка и Спящата красавица които се лекуваха от зависимостта си към антидепресанти.

Запозна се със Червената шапчица която беше жертва на насилие от нейния ловец, поради високите си диоптри не му видяла пушката навреме...

Пинокио, които е уморен от лъжите си иска да постигне мир със себе си и Човека от ламарина които плачейки и плачейки намери сърцето си...

Веднъж освободени, те можаха да постигнат мечтите си помагайки си взаимно.

Пепеляшка откри вегетариански ресторант-кабаре с името „хармония” , където освен да ядяха , танцуваха непрекъснато.

Сега са много щастливи от това, че се срещнаха, но и също много ядосани заради ролите които са трябвали да изпълняват във приказките през вековете : „ пасивни момичета които са в очакване да им поискат ръката и да им вземат живота” НЕ! СТИГА!

Започнаха новата приказка така : ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ ЕДНИ ЖЕНИ КОИТО НЕ СЕ ЧУВСТВАЛИ САМИ И ЕДНИ ПТИЧКИ КОИТО ЛЕТЕЛИ ЩАСТЛИВИ

КРАЙ! (не, край не, защото знаем, че нищо не свършва, всичко продължава)

Ресторанта на Пепеляшка върви много добре и сега работи с един куп приятели. Дори вече отварят през нощта с името „имам нужда от хармония”

Суетната мишчиша вече носи 42-ри номер и живее сама и щастлива.

Спящата красавица и Снежанка успяха да заменят медикаментите с по-леки треви и станаха много, много, много близки...

Червената шапчица води курсове за малтретирани жени и ги учи да превъзмогват „семейната слепота”

Човека от ламарина учи мъжете да плачат и води група с името „мъжете които вият с вълците”

Пинокио продължава да търси истината , за сега преминал през различни лечения и треви...

Кралицата майка абдикира и отиде да работи във вегетарианския ресторант като готвачка, настоява, че доброто пушено месо не е месо... Нейния съпруг почти вече не я вижда и е очарован да има повече свободно време.

Приятеля републиканец с кучето, е истинска звезда от както излезе в тази приказка и има куп гаджета.

И феята Стига, продължава да се появява всеки път когато една жена каже Стига!

Четвърти месец

2010-04-17T01:25:00.000-07:00

Второто тримесечие започна добре и се очертава, че от тук натам ще е пълно с добри новини.

Започнах кормуването и се надявам да върви като до сега. За монета се справям добре и има надежда, има :)

Дойде пролетта и всички цветя в двора ни цъфнаха, някои като зюмбюлите даже прецъфтяха. Розите са се раззеленили и скоро ще се появят първите пъпки. Ако бях изчистила плевелите, щеше да е още по-хубаво...За сега обаче, не мога да правя усилия а жена ми ги изчисти веднъж но сега няма време, работи много. Нищо и така е добре, зелено и цветно :)

Свекър ми си тръгна, сега пък започвам да се чувствам гадно за грубостта ми по някога към него- отвратителна съм!... Истината е, че аз съм кошмарно честна и не мога да симулирам грам...Сега ми става жал, но не мога и да крия, че се радвам, че си тръгна...

Направихме всички проби за малформации на бебето и са негативни, което успокоява...

Имахме още две-три ехографии през този месец и всичко върви добре за момента, въпреки, че кървенето не е спирало изобщо и през четвъртия месец...Обаче вече сме спокойни, казаха, че бебето е добре и кървенето е мой проблем, следствие от хормоналните промени и т.н. но не пречи на развитието на детето. Само трябва да се пазя много и дори пак съм почти на легло... Най-неприятното от това е, че ми казаха да спра и плуването :(, и разходките да са кратки и леки :(, и диета ниска на сол :( и захар :((( В това отношение нещата не са се променили много от предните месеци, с изключение на това, че вече не се шашкаме и приемаме нещата спокойни.

Другата добра новина която ме прави най-щастлива е, че племенника ми ще идва при нас за лятото :) От догодина ще е ученик и няма детска градина за лятото, техните не могат да се занимават с него по цял ден, а ние искаме да прекарва време с нас и той иска да дойде. Племенницата ми е много мъничка а и има детска градина, така че само ще дойде Методий

От няколко дена вече търсим летни училища, занимавки, курсове...Искаме детето да си прекара добре и да научи по нещо докато е тук. Вече правим планове къде ще го водим и какво ще му купим :))) Нямам търпение! Освен това, ще бъде за нас като тренировка за бъдещото родителство.

Също се и притесняваме малко защото е мъничък още(6 годинки), никога не се е делил от родителите си за толкова дълго, смятаме да стои тук поне три месеца... Иначе е идвал тук и му харесва, миналата година не искаха да си тръгват и двамата. С нас е добре, макар, че сме далече, сме близки, идвали са тук ние там...Надявам се да не плаче много за родителите.

Миналата година идваха всички, цялото семейство наред с дядо ми. Прекарахме добре и особено децата се наслаждаваха много. Разликата е, че идваха за един месец само и точно съвпаднаха със Сан Фермин, което ще рече, че децата си тръгнаха с малко погрешна представа за живота тук. Тъй като времето в което бяха тук беше по-малко, можехме да правим повече усилие и да ги водим всеки ден или през ден на различни места, паркове с атракции, плажове, на морето тук и там, после беше Сан Фермин и можете да си представите...Притеснява ни, че той сега иска да дойде защото си мисли, че тука е вечен празник, а после като види истинския живот да се разочарова и да започне да плаче за в къщи...

А аз все пак ще работя(не съм спирала), а и корема ще ми расте все повече , та не може да стане като миналата година- само забавление. За това искаме да го запишем на курсове, на занимални и други неща където да прекарва известно време всеки ден с други деца, хем да понаучи език, хем да се занимава а и аз да мога да работя. Освен това ни се иска да види, че живота тук не е само огромния лунапарк на Сан Фермин и плажовете а има и работа, в неговия случай занималня :)

Ще го запишем и в неделното българско училище на „Орфей”, стига да съществува още, отдавна не съм говорила с организатора...

„Орфей” е организация на българите в Навара и правят доста неща, организатора е доста симпатичен човек, деен, говорила съм с него преди време. Имат и неделно училище на български , което идва много добре. И за нашето дете сме решили да го водим там след време, и за Методий ще е добре, ако не за друго поне да говори и с българчета , за начало докато научи по малко испански, ще има нужда предимно от това...

Иначе аз съм твърдо решена да го уча на език, така ще може да идва всички лета и сестричката му когато порасне малко, също. Мисля, че ще е добре за децата а и за нас, не искам разстоянието да стопи връзката между нас и между племенниците ми и нашето дете/деца след време...А ако научат език през летата, кой знае, един ден може да решат да учат тук...То до тогава не се знае как ще са нещата, но е ясно, че да знаеш език винаги идва добре.

Нито мъж, нито жена II

2010-04-08T06:16:00.000-07:00

По темата „Нито мъж, нито жена” възникна доста полемика и реших да се върна и да обясня малко. Предния път просто преведох една –две статии пълни с термини и виждам, че е трудно за смилане. Сега ще опитам да обясня с мои думи идеята на всичко това.

Теорията за половете по принцип се гради на две основни колони които са културата, традициите и разбиранията за това кое представлява даден пол, какви черти и стремежи „трябва” да имат представителите му, какви характери и дори какви съдби ще имат хората...и, биологията.

Първата основа на това разделение на два пола е биологията. Там работата е проста, като се роди едно дете, че и преди да се роди (колко пъти вече на нашето неродено още дете сме му гледали между крачетата...) се разкрачва и се гледа с изпитателен поглед какви са му гениталите...Според гениталите, новороденото автоматически се поставя в едната от двете колонки : мъж-жена.

Като казвам автоматически, имам предвид АВТОМАТИЧЕСКИ!!!

Наскоро ходих в родилното и мога да ви уверя, че дори само по цвета на вързопчетата става ясно веднага кой пол е бебето вътре. Какъв стремеж само да няма никаква заблуда...

Когато ходихме да избираме подаръчета за Айман –току що родено и вече всичко беше разпределено по цветове и полове...Дори пакетите за изписване, като чаршафчета, дрешки за дори неродени още бебета бяха по цветове: „сини за момчета, розови за момичета и бели когато не се знае предварително пола на бебето”-това ни обясни една продавачка...

Цветовете са първата крачка в напъхването на хората в шаблона. Следващите са подметнати фрази от тук от там а) ако си момче : трябва да си мъж бъди еди какъв си, какви са тия сълзи като момиче ааа ууу женчо(да се сравни мъж с жена е кръвна обида!)...

б) ако си момиче : трябва да си мила и нежна, каква жена ще си ако не знаеш да готвиш, каква жена ще си ако не искаш да раждаш, каква жена ще си ако това, каква жена си ако онова...

И трябва това, трябва онова, трябва така, трябва иначе, трябва, трябва, трябва, трябва до побъркване....Защо трябва? Кой е казал, че трябва? Майната му на това трябва и майната на всички които се опитват да ме задължат и да ми внушат каквото и да било!!!!!

Другата ми „любима” думичка след трябва е „нормално”....Това е нормално, онова не е нормално, нормално-ненормално, нормално-ненормално, нормално...Толкова ми се повръща от тези думички, че от много време съзнателно ги избягвам в ежедневния си речник и винаги гледам да ги замествам и заобикалям. Когато ги чуя или прочета просто...усещането е като да чуеш драскане с нокти по дъска....

Това е и идеята на Беатриз Пресиядо най-най-елементарно казано....

Тя , и много други хора са против да чуват „трябва” и „нормално” , те са против да бъдат вкарвани в гарифички и от тях да се очаква едно или друго. Именно са против системата на това разпределение на два пола не за друго а защото не искат никой да бъде определян и ничий живот предопределян поради пола му...

Освен това МЕЖДУ двата полюса Мъж-Жена има огромно разнообразие от хора които къде по-малко, къде повече не отговарят на определенията и изискванията за дадената графичка. Става дума за хора с различни предпочитания и стремежи, с различно себеусещене и които не би трябвало да се натъкват във въпросните графи. Та дори и с различни и специфични хромозомни карти! Кой си е виждал хромозонмата карта, някой правил ли си я е? А хрумвало ли ви е, че не всичко се дели на Х и У ? Знаете ли, че всъщност хромозомите могат да правят неограничени комбинации и в крайна сметка количествата на едни и други предопределят да имаме едни или други външни полови белези, но не означава, че картата на хромозомите на всички е еднаква и още по-малко, че има само два типа хромозомни карти мъжка и женска...

Ето тук някои от хилядите разновидности полове и сексуалности които могат да имат различните хора, започвайки от единия полюс та до другия:

Жена си – следователно трябва да си фина, нежна, добра, търпелива, издръжлива, да нямаш много гордост и да търпиш на бой, е**** и сръбска музика, да носиш поли и да се гримираш, да искаш да спиш с мъже и т.н...

Ако не искаш да спиш с мъже си фригидна- не ставаш за жена!

Ако се окаже, че дори напротив не само, че не искаш да спиш с мъже а и на всичко отгоре искаш да спиш (спиш вулгарно казано, далеч съм от мисълта, че само секса и „спането” е което се търси в един човек) с жени то си....първо не се знае какво си. Като начало не се приема за истина, че не искаш да спис с мъже, всячески се опитват да те убедят в противното , да те вкарат в правия път! Ако си се отклонила малко да ти се покаже, че няма на къде да мърдаш.

Ако продължаваш да настояваш, че искаш да си с жени вместо с мъже започва да се създава вече едно съмнение, дали пък не си нещо сбъркана...Започва да се предполага, че си бисексуална, което си е същото като курва!

Щом се провъзгласиш за би, т.е. курва , всичко живо започва да се счита с право да ти се натиска, и дори когато се дърпаш, се счита за преструвка, че дефакто „иска ама не и стиска” Нищо и за такива има лек, ще я понатиснеш, може и два шамара ако много се дърпа...Какво? Та тя си иска, просто се прави на интересна тука...

Ако на всичко отгоре решиш да заявиш, че не си бисексуална а си си направо лесбийка, че грам не искаш да си с мъже а само с жени...Е тогава вече си пълен провал! Провал на природата, недоразумение, и то в случаите , че ти се повярва(!!!)...

Когато си вече лесбийка и ако стила ти на обличане и характер е сравним с този на други жени, считани за „нормални” имаш два варианта или да не се вярва, че си лесбийка и всички мъже да се чувстват длъжни да се пробват за да те върнат в правия път и да докажат, че не си намерила подходящия мъж и да се изживеят за известно време като „най-големия”, тоя който връща лесбийките към мъжете...

Ако упорито не можеш да бъдеш „върната”, започва да се мисли, че си измамена! Измамена и излъгана, заблудена и в тия случаи ако имаш партньорка, и тази партньорка е също женствена, не ви взимат на сериозно - играете си и няма проблем, скоро ще ви мине и ще се върнете в редиците, продължават да ви се свалят всички мъже там дето ви видят! Ако партньорката ти обаче се облича или държи малко по...мъжки(?), то автоматически се намира отговор на проблема- тя е проблема! Тя те лъже и те забаламосва, тя е виновната, ти си жертва!

Ако ти писне всичко това и решиш да следваш правилата и за да те оставят на мира всички тия дето се опитват да те връщат в правия път, да ти оставят на мира жената и да не те убеждават повече в нищо, и за целта решиш да следваш стереотипа и да се обличаш и държиш „мъжки”, или ако чисто и просто ти харесва повече този стил...То тогава ставаш мъжкарана, грешка на природата, жената-мъж и тогава вече ти ставаш виновна за дето си измамила приятелката си и „я блъскаш по наклонената плоскост”. Както веднъж ми казаха на мене...Аз я блъсках нея, след като тя преди мене беше имала 3 връзки от по няколко години ама нали...

Това не спира до тук!

Продължаваме...след лесбийката идват транссексуалните мъже. Те са мъже, родени в женско тяло. На тях им се случват горе-долу същите неща като на лесбийките мъжкарани, само, че дори повече и по-гадни. След като те самите не се считат за жени, в повечето случаи търсят връзки с хетеросексуални жени, обаче им се лепят лесбийки и там има проблем, защото те не са жени...Тези мъже често събуждат агресията на другите мъже..., тези които са имали късмета да се родят в мъжко тяло. Това е така, защото те не ги виждат като мъже а като лесбийка която „прекалява” и която трябва да я научиме да не се бута където не и е мястото, още повече ако се дискутира някоя жена...

Това е горе долу центъра на палитрата, плътно следвани от транссексуалните жени. Те напротив са жени, родени в мъжко тяло имат сходни проблеми като транссексуалните мъже, но дори са по-не-благоприятствани от тях.

Реално в системата за двуполово разпределение има привилегировани които са мъжете и ощетени- жените. Когато една „жена” иска да се „прави” на мъж, се приема и най-много да се явят желаещи да я понатупат да и припомнят къде и е мястото, но когато един „мъж” реши да се „прави” на жена...Да се откаже от привилегиите дадени му „свише”...Да омаскари мъжкия пол, защото жена да се прави на мъж е разбираемо, та не е ли мъжкия пол по-добрия? Но обратното е гавра с прадедите ...

За тях няма прошка, за тях няма подкрепа, за тях няма помощ, тях не ги чака нищо по-различно от страдания. Нямам предвид травестити и други артисти които правят шоу преобличайки се като жени, тях дори ги приемат много добре, то всичко е шега в край на краищата...Но тези другите...нямат право да работят, ако изобщо някой ги наеме с мъжки документи за самоличност и женска външност...никъде не може да влезе така!

Като на всички бедни и поставени в безизходица жени през вековете, единствената ниша която им се оставя е проституцията...Повечето транссексуални жени са принудени да се проституират! Без дом, почти винаги родителите се отричат от тях, без работа, без възможност да се оперират и така да влезнат в другата графичка за която бленуват...

Да не се отплесвам! Следващите са женствените гей мъже, те са мъже които предпочитат да се свързват с други мъже и жестовете им са „типични” за графата на жените, те са също грешка на природата, най-често агресиите срещу гей мъже е срещу такъв тип момчета, първо, че са най-лесни за набиване, второ те провокират най-много особено такива които имат неразрешени вътрешни проблеми със собствената си сексуалност...

Следват гей мъже с „правилен” външен вид и хетеросексуални мъже с правилен и неправилен външен вид...Хетеросексуалните мъже са най-облагодетелствани от цялата тази система, но въпреки това, те също са нейни жертви! Те непрекъснато трябва да се доказват като истински мъже, дори това да им струва понякога да загърбят няколко милиона години еволюция и да се върнат до пра-пра-пра...родителите на човека-маймуните...

Хич не се съмнявам, че също са подложени на ужасен натиск за да се вписват в редиците. Не се съмнявам, че на много от тях отдавна им е писнало да са винаги силни и страшни, че по някога им се реве и искат да могат да го направят, да кажат,че са уморени или да признаят, че не са постъпили правилно, но не, тогава няма да са истински мъже...

Това най-общо казано! Според някои защитници на куиър теорията подграфичките са хиляди и според други толкова колкото хора има на земното кълбо...А се опитват да ни набутат в две графи само!!!....

Към това е протеста и това е идеята на Беатриз Пресиадо и на много други хора които се борят да бъдат изключени от графите в които са вписани при раждането си, за да могат да бъдат себе си!

Аз лично разбирам и подкрепям идеята за борба с двуполовото разпределение защото намирам, че то е крайно ограничаващо и травмиращо. Мисля, че отдавна му е изтекъл срока на годност и , че всички само ще спечелим ако започнем да се отърсваме от робството на идеята и определенията за мъж и жена...Може преди години да е било нужно заради етапа на развитие на човечеството , но вече е време да започнем да се освобождаваме от остарели идеи като тази. Аз лично съм ЗА , или да се въведе нулев пол , където да може да се записва всеки който прецени, че не се побира в другите две графи, или изобщо пола да бъде изключен от документите за самоличност. Дори второто ми се вижда още по-добра идея!

Нерви...

2010-04-04T03:59:00.000-07:00

В петък отидохме на Сан Себастиян да видим чичо ми Боци който имаше турнир там. Той е шахматист и пътува много, така, че по някога се оказва близо до нас, и дори веднъж ни идва на гости преди 2-3 години когато имаше турнир в Памплона.

Брат на баща ми е, и почти единствения от това семейство с който все още поддържам някаква връзка. Въпреки това в него и предимно в неговия начин на мислене има хиляди неща които ме дразнят и рядко се въздържам да не ги коментирам...

Това е причината поради която не контактувам с баща ми, защото не мога да гледам и да мълча...

Сестра ми обаче успява да говори с него и дори да го търпи, т.е търпи ги всички, тя дори е ходила много повече пъти при баща ни и семейството му от колкото аз и си се разбира идеално с тях...Аз не мога, никога не съм могла.
Този който най-много не понасям е баща ми. Всичко в него ме дразни и отвращава(меко казано!!!), глупостите които дрънка, пиянските изпълнения, простотията и наглостта, защото е наааагъъъл....
Цялото семейство са такива...едни повече, други по-малко.

Чичо ми Боци е общо взето е най...нормален...Той е и най-добродушен, останалите, другия ми чичо и особено баща ми...са копие на баща си-агресивен горянин! Боци прилича повече на майка им , но също е плод на средата в която са расли...

Баба ми Зорка беше добродушна и търпелива, цял живот е била жертва на насилие от страна на мъжа си, малкото пъти когато съм я виждала винаги е била насинена, докато не си замина...

Това до известна степен обяснява начина им на мислене, цял живот, от деца са били свидетели на мачистко поведение и малтретиране на жената в къщи...Това е модела който после всички са репродуцирали , или поне опитали да репродуцират в собствените си семейства.

Последния път като този чичо беше у нас се разочаровах доста от него и дори се изпокарахме накрая...
Сега, когато ми се обади и каза, че е тук , не знаех дали искам да отидем да го видим, Беатриз настоя...
Тя държи много на семейството и винаги ме стимулира да поддържам връзка с мой роднини , дори когато аз съм резервирана както в тоя случай...
Сестра ми също настоя да го видя, тя държи много на „кръвта”...Мисля си, че тя или е много, Много по-добър човек от мен, или е много, ама Много по-наивна и глупава.

Предния път като дойде този чичо, ние с Беатриз го взехме у нас докато му беше турнира, водихме го на сто места, на ресторанти и къде ли не, отнесохме се с него като с ценен гост...Когато излизахме с Хосе и майка, се скъса да „разказва” тъпи мачистки вицове от рода на „у нас вратите на колите и устите на жените се затварят с удар” очакваше от нас с майка да превеждаме а ние се чудехме къде да се скрием...

Той си мислеше, че Хосе като мъж би се смял на тези негови „вицове”, това което не знаеше е, че ако наистина преведехме това което казва на Хосе и Беатриз...

За капак, когато си тръгна ми дръпна на мен една реч, как трябвало да събера пари и да си се върна в "родината", че това тук не било живот, че тук винаги ще съм чужденка и Беатриз не е нищо...Беатриз, която го прие в дома си, търпя му простотиите и ме успокоява обяснявайки ми, че трябва да го разбирам защото той също е жертва на културата в която е възпитан...Беатриз която се постара и Престара да му угоди във всичко, да го заведе на всякъде...

На въпроса защо мисли, че съм зле тук отговори, че видиш ли Беатриз печели много повече от мене което е показателно , че тукашните хора имат по-добри работи от чужденците като мен, т.е аз трябва да си се върна в България...

Аз се опитах да му обясня, че не съм по-зле от тукашните хора, че дори съм много по-добре от много хора тук защото си имам поне собствен бизнес и това е много , а че не мога да взимам колкото Беатриз защото на Беатриз не мога само да и преброя дипломите, магистратурите, курсовете и какви ли не специализации...не мога и да ги преброя! И как ще сме еднакви като аз и средното образование го завърших задочно защото от 15 годишна работех по фабриките...Защото брат му, за който ми намекна няколко пъти, че е зле(т.е сети се да му помогнеш), никога не е бил баща като какъвто е имала Беатриз и от там тръгват разликите...

Въпреки всичко, не можах да го убедя, но той успя да ме Обиди и мен, и Беатриз...

Сега се видяхме за един час, пихме по една бира и това е...Въпреки краткото време пак успя да ме ядоса на няколко пъти...

Намеци, че баща ми е зле и „защо като сме правили ремонти тука не сме го викнали като знам колко е зле”...Не се въздържах и му казах категорично, че НИКОГА няма да викна баща ми за НИЩО, и с две думи ще си легне както си е постилал! Усетих, че не му стана приятен отговора, но определено аз се обиждам повече от самия намек, и му го казах!
От къде на къде си позволява да мисли, че въпросния ни „баща” има някакво право да очаква нещо от мен, когато ние никога не можахме да очакваме нещо от него, поне не нещо различно от това да умирам от срам от него...

Въпреки всичко се радвам, че го видях...Беатриз твърди, че е добър човек и че се вижда, че ме обича. Може и да е вярно, и може да е вярно, че въпреки всичко са семейство, но аз просто имам непоносимост към хора с такова поведение и разсъждения...

Иначе пък не мога да не отбележа, че чичо Боци е единствения който се сеща да ми се обади от време на време, дори просто да пита как съм и то при положение, че аз никога не го правя...
Освен това никога не каза и една дума за хомосексуалния ми брак и дори за сватбата на дъщеря му ни покани и двете с Беатриз... Не отидохме, предимно защото нямам желание да виждам баща ми и други хора от семейството му на място където имат достъп до неограничено количество алкохол , да не говорим, че от църковните сватби директно ми се повръща...
Въпреки това оценявам жеста да ни покани...Сега каза, че ще ни посети когато се роди бебето да го види...

Все пак може и аз имам вина за непоносимостта която имаме с тях...

Тези дни съм кълбо от нерви...отново! Спя зле, сънувам кошмари, нервна и избухлива съм, плача през две минути, нервирам се за всичко...Беатриз заслужава медал за търпението което проявява, и за разбирането и ...за всичко!

Освен това мисля непрекъснато за осакатеното кученце Мима и я сънувам...
Сега вече не мисля толкова за тези изроди които са и причинили това, мисля си за Мима...Какъв живот я чака? Що за мъки преживява, идея си нямаме...Пълна безпомощност, невъзможност да се изправи, да се почеше, да се завърти...

От няколко дена търся видове протези по интернет, говорих с наши приятели ветеринари...
За жалост прогнозите не са добри, повечето ми казват, че най-доброто е да се направи евтаназия...

Мерседес, вчера и ревах на нея...Ми каза, че тя би направила евтаназия също, че тя е полагала клетва винаги и на всяка цена да избягва и прекратява страданието на животните , и че на това куче не му се очертава добър живот а само още страдания...

Каза, че когато едно животно се обездвижи тотално, цялото му тяло се покрива с рани и страданието е неизмерно...

Каза още, че може да се изчака да се види как зарастват раните и дали мускулите на това което е останало от крачетата не са засегнати и дали ще може един ден да се повдига ако ще минимално опирайки се на тях...Обеща ми тържествено, че ще говори със свой колеги, специалисти в травматология, но предупреди, че много трудно биха се приложили някакви протези, след като става дума за всички крачета, не само за едно или две...
Аз продължавам да търся и питам в различни форуми и други...

Потърсих контакт с Виолета, новата собственичка на Мима, писах и в дир-а, но още не ми е отговорила, може да не е получила бележката. Ако някой знае друг начин да контактувам с нея, моля кажете ми!
Много се радвам, че Мима вече има нов дом и грижовна стопанка която съм убедена, че ще се грижи перфектно за нея, но ако има с какво да помогна бих се радвала да го направя. Освен това искам да и изкажа моето уважение на тази жена която се е наела да се грижи за това кученце...
Така, че моля ако някой има контакт дайте го!

"Кой е бащата? "

2010-04-01T06:10:00.000-07:00

Предполагам, че трябва да се ментализирам, че за напред често ще чувам тоя въпрос...Но още не съм си изградила защитна система, и все още всеки път като го чуя тоя въпрос се изприщвам и по задника...

По необясними, или може би по съвсем обясними причини, тоя въпрос съм го чувала само от чужденци. Т.е. чужденци тук, като българи/ки, руснаци/кини, китайци/ки, латино и т.н. Още не съм срещнала испанец или испанка да ми зададе такъв идиотски въпрос...

Идиотски, защото трябва да си пълен идиот, ша ма прощавате, за да зададеш такъв въпрос на някой, за който знаеш много добре каква му е ориентацията, кой му е партньора и т.н...

Вчера например отидохме с братовчед ми на кафе в една сладкарница където работят предимно българки, с които сме в доста добри отношения, познават жена ми, били са ми клиентки, ние сме им били клиентки, говорили сме си...абе знаят много добре за ситуацията ни! Заговорихме се с едната и попита как сме в новото жилище дали сме добре и т.н и аз и казах, че да и , че чакаме бебе ...тя ме погледна стъписана и изръси вечния въпрос : „Кой е бащата?” ...

Аз запазих спокойствие и и отговорих, че няма баща, че това дете има две майки. Тя продължи да ме гледа опулено и : „Ама как така, да не го направихте ин витро?”....

Не ми се навлизаше в обяснения, какво е ин витрото и какво инсеминация, освен това си дадох сметка, че няма и да разбере...реших да не се хабя и казах „Да ин витро го направихме”... Тя се успокой, пожела късмет и си дадох сметка, че действително е доброжелателна, просто не и го побира мозъчето, не е нищо друго.

Сега, аз вече реших, че иронията и шегата са най-добрия начин да се отговаря на такива въпроси! Следващия път като ми зададат такъв въпрос, вместо за се изприщвам, ще го обърна на шега и ще кажа нещо от рода на :

а) Беатриз е бащата, помъчихме се доста но свърши добра работа...

б) бащата е неизвестен, напих се една вечер и се изчуках с шеснайсе за по-сигурно , че ще забременея, обаче сега не знам кой е..

в)....не се сещам в момента но ще измисля нещо цветущо...
Или
г)за най-лесно да казвам директно "ин витро" го направихме та да не се чудят хорицата....Ми да, щото и да кажа инсеминация, трябва пък да обяснявам какво е инсеминация...
Приема се гласуване за отговорите а,б,в или г :)))

Бебетата на Сан Фермин

2010-03-31T01:34:00.000-07:00

Новината на седмицата е, че се роди Айман!

Роди се той и не само той...Оказа, се, че в родилното имаше нещо като бейби бум и то в големи размери! Всички стаи пълни, цялото отделение, тъпкано до горе, дори се говореше, че се налагало да слагат допълнителни легла някъде и какви ли не други приготовления...

Мерседес беше много доволна от отношението, грижите, лекарите, сестрите и всичко, единственото от което не беше доволна беше това пренаселване...Една ражда, друга родила и се опитва да спи, трета се гърчи докато получи разкритие, други радостни роднини се възхищават на някое бебе...Претъпкано!

Според акушерката с която говорихме, това не е нормално състояние на отделението, а пряка последица от Сан Фермин...

Сан Фермин е най-големия празник на Памплона, Испания, и е на второ място в света след карнавала в Рио, следван от Октобер фест в Мюнхен.

Туристите по тези дни надвишават в пъти коренното население, хотелите преливат, частните къщи се превръщат в хотели, пейките се превръщат в легла, градинките също...Града е тъпкан от хора и всичко живо се весели ден и нощ без прекъсване седем дена и седем нощи...

Девет месеца след това, родилното в Памплона е в състоянието в което описах :) Казват, че в други градове също има повишено окупиране защото и туристите си отнасят по някой „подарък”, но тукашното е най-засегнато...

До такава степен, че когато отидохме с майка ми и Хосе на следващия ден до спешното, защото трябваше да ми правят ехография на мен (всичко е на ред!), на излизане, срещнахме един племенник на Хосе, който каза, че жена му е родила току що. Тичахме до цветарския магазин до болницата, хайде да видим това бебе, после това на Мерседес, тъкмо си тръгвахме срещнахме една приятелка на майка, и нейната племенница раждала...:)

Едно е ясно, цветарския магазин до болницата е много доволен от Сан Фермин!

Слава богу, че нашето бебе не е плод на някой такъв празник и силно се надявам когато аз раждам, да няма такъм бум...

Същата нощ Бетриз сънувала цяла нощ кошмари и като се събуди нервна ми разказва, как сънувала, че раждам в такива условия и тя се карала със всичко живо и накрая ме взела и ме откарала отсреща, в частната клиника...
Това за мен беще по-голям кошмар от това да родя на улицата и я накарах да ми обещае, че никога, НИКОГА няма да ме откара там!!!!

Въпросната частна клиника е на Opus Dei (La obra de dios) , религиозна секта, за която най-вероятно знаете от филма шифърът Да Винчи...Да, условията там са супер луксозни, веднъж посетихме един човек който се лекуваше там и... не съм виждала Шератон, но най-вероятно има в какво да завиди...Както и да е, никога не възнамерявам да влизам там, да не говорим, че със сигурност биха ни вписали в книгата на Гинес най-малко : "Първите лесбийки родили в клиниката на Опус"....Ужас, добре, че е само сън!!!

Като когато аз сънувах, че Беатриз ме е излъгала и ме е замъкнала да се женим в една църква...Тия кошмари се помнят за цял живот!

Както и да е, Айман си е вече в къщи, котките се доближават и го подушват отдалече, Линда, кучето, се върти около него по цял ден . Когато отидохме да ги видим у тях, ни казаха от вратата да обърнем много внимание на Линда специално, за да не почувства завист към детето, че това било много важно в тия първи дни.

Освен това, Линда е смес между доберман и немска овчарка и тежи 45 кила, опасно е да се чувства пренебрегната...Макар, че и такава запетайка като нашата Патра би могла да бъде опасна ако я пренебрегнем заради бебето!

Важен урок, куче, че и котка ако е свикнала на много внимание, никога да не се чувства пренебрегната заради идването на детето. Всички промени които биха се направили в един дом заради идването на дете, като например да се изведе кучето ако спи в стаята, която ще е на детето на друго място, или да се забранява нещо което преди е било позволявано...всички промени трябва да се правят предварително за да не ги свързва кучето с идването на детето!

Какво ми се случи, денят когато отидох да видя Айман за пръв път :)))

Първо изведох Патра и понеже понякога намирам четирилистни детелини с голяма лекота, реших да погледна в ливадата и си казах, че ако намеря една, ще я нося на Айман...Ами намерих един куп! Много, цял букет. Сериозно! Голям букет четирилистни детелинки и разбира се ги занесох всичките на малкия герой. Мерседес се разтопи, не беше виждала толкова четирилистни детелини в целия живот, казано честно аз също. Почувствах се като добрата кръстница или орисница от приказките, защото съм убедена след това нещо, че това дете, ще бъде голям късметлия!

Дрехи Пре-мама

2010-03-26T13:41:00.001-07:00

От известно време имам все повече проблеми да се напъхам в дрехите ми и понеже се усетих, че напоследък ходя предимно с анцузи, реших, че е дошъл момента да направя нещо по въпроса.

Вчера разгледах един два магазина за бременни и в някои ми се изправи косицата, цените не са от най-ниските да кажем...

Днес отидохме в Киаби, голям магазин за дрехи, тип супермаркет, т.е има от всичко по много, цените са добри, а по време на оферти дори много ниски и качеството е доста добро. За пример, един панталон за бременна ми излиза по около 27-29 евро, в магазините които разглеждах вчера , средната цена беше 50-55...С парите с които там бих си купила два, максимум три чифта панталони и три-четири блузки, в Киаби си купих дрехи с които мисля да изкарам цялата бременност, два панталона, два-три чифта дънки (много ме кефи как стоят и не стягат изобщо!) , блузки с къс и дълъг ръкав...И най-важното, по качество не се различават изобщо!

Друго предимство на тези магазини е, че ти правят карта с точки, където колкото повече купуваш, толкова повече намаление имаш следващия път(консумизъм нали?), освен това имат и така наречената „сметка бебе”. В момента в който разбираш, че си бременна можеш да си направиш сметка бебе и до една година и половина след като се роди детето ти получаваш много по-големи намаления в сектора за бебешки дрешки и дрехи за бременни плюс подаръци за рожден ден и т.н.

Направихме сметката на нашето бебе. За целта ни попитаха за датата в която се очаква да се роди и името на бебето, пак предполагаемо, защото не винаги се знае със сигурност пола. Когато ни попитаха за името, ни е и двете с жена ми казахме едновременно и в глас „Беатриз”

После се спогледахме и- „ама от къде сме сигурни, че е Беатриз а не Велик?”....

Не знам защо, но имаме вътрешно усещане и двете. А и не само двете, повечето хора ни казват, че е момиче:

-Защото е пъргаво и подвижно, а се предполага, че момчетата се развиват малко по-бавно (това не са феминистки теории а думи на лекари!Освен това Лаиз например, е убеден, че момичетата са по-умни от момчетата и проговарят по-бързо и по-добре)

-Други казват, че съм се разхубавила и по това предполагат така.

-Трети са имали вече пророчески сънища...

-Четвърти просто си мислят, че е момиче и вече като ми говорят на корема , го правят в женски род :)))))

Та да видим дали няма да се наложи да се пренастройваме и да променяме името в сметката бебе ...

Както и да е, сега съм запасена и вече няма да ми личи от километри, че съм българка, няма да ходя само с анцузи ;)

Единственото важно нещо което още ми липства е възглавницата за бременни и кърмене.
Днес я поръчах, ще пристигне другата седмица и дано не се бави, че...
Много ми е нужна, спя зле, а тя се ползва за добра поза при спане предимно. Проблема ми е, че аз по принцип спя по корем, а сега не мога а и не трябва! Та не мога да ис намеря място, въртя се по цяла нощ...
Много разчитам да ми помогне тази прехвалена, почти чудотворна възглавница...

бебето :)

2010-03-24T05:25:00.000-07:00

Най-сетне качих видеото на бебето в you tube , но пак не намирам начин да го кача тук....
Можете да го видите тук: http://www.youtube.com/watch?v=G_oBjtDD6ZM&feature=player_embedded
До сега нямах време, тичане работа, подготовка за изпита...Изкарах го между другото, сега започвам практиката :)
Всеки момент сме в очакване на появяването на бял свят на Айман, бъдещото другарче на нашето бейби.
Термина на Мерседес беше за четвъртък, но този мързелан няма желание да се появи още на бял свят. Майка му казва, че последните седмици спи много зле и много и тежи вече...
Аз съм доста по-добре вече, поне за сега пу-пу! Попреминаха световъртежите и гаденията, сега като цяло съм ок. Пак от време на време ми се завива свят, но то е когато съм някъде където има много хора и миризми, иначе като цяло съм добре.
Другото е, че започвам все повече да се разширявам и започнах сериозна офанзива за борба със стрийте.
Много важно е да се ползва адекватен крем, не само хидратиращ а и специален за стрий и стягане на кожата. Всеки който чуя да говори за това рекламира един съвсем обикновен крем против стрий с марка на Меркадона- верига супермаркети. В Навара и Паис Баско няма меркадона заради конкуренцията с местния Ероски, та трябваше да поръчам голямо количество , което ще ми донесат от друга провинция. За сега ползвам крем на Нивеа, също казват, че е добър, но ако някой някъде има достъп до кремовете на Меркадона , е добре да ползва тях за тия цели. Нямам интерес да рекламирам никой, само повтарям това което ми казва всичко живо, а именно, че кремовете на тази верига супермаркети, които са сравнително евтини и се считат за обикновени, са многократно по-добри от тези на много скъпи марки.
Другото относно крема е да се ползва добре, т.е не както аз си мислех в началото, да си мажа само корема...А трябва да се маже всичко, и много специално горната част на ръцете, шията, гърдите, бедрата, корема, ханша, задника...Трябва да се прави сутрин и вечер, с леки масажни движения и обилно количество крем. Някои ползват специален стягащ крем за гърдите, но Мерседес каза да ползвам същия, тя няма до сега и една стрия! Смята да ползва крема до възвръщане на нормалните форми, мисля да правя същото и аз.
Другата добра грижа която смятам да полагам за себе си е движението. От както съм по-добре, се движа много повече, ходя, плувам...Най-важното, не съм вечно уморена и отпусната, и ако продължавам така, ще съм в състояние да се поддържам сравнително добре...

Нито мъж, нито жена.

2010-03-22T11:15:00.000-07:00

Тази седмица се зароди огромна полемика в пресата по случая с Norrie May-Welby, който успя да принуди Австралия да признае легално неговият пол като „неутрален”. Това е сериозна стъпка напред в развитието на човечеството! Може да звучи прекалено, но наистина го намирам за съдбовно.

Тези дни четох куп статии които разискват въпроса за транс-половите хора, някои, които ми направиха голямо впечатление ги преразказвам накратко по-долу.

Една от моите героини, от писателките феминистки, макар, че тя се самоопределя като постфеминистка, чийто трудове следя е Беатриз Пресиадо, попаднах на нейно интервю, което за пореден път ме накара да се замисля за сто неща.

Философка, писателка и защитничка на куиър теорията, докторка в Принстън Беатриз Пресиадо, заявява в едно интервю пред вестника LA RAZÓN, че тя също е решила да изиска от Испания да признае нейния пол като нулев : „Реших да си приложа лечение с тестостерон, но извън един регламентиран протокол и следене на лечение за смяна на пола. Да се откажа да следвам протокол, беше не само едно лично решение, а един жест на политическа дисиденция. Ако закона го позволи, ще изискам от Испания да ме признае като неутрален пол, решена съм , че ако не мога да го постигна тук, ще отнеса случая в Брюксел. Но няма да умра с едно Ж или М в личната ми карта!”

Беатриз Пресиадо е родена в Бургос, завършила докторат по философия в Принстън, сега преподава Политическа История на Тялото, Теория на пола и История на "la Performance". Книгите и «Manifiesto contrasexual»(нещо като контра-сексуална демонстрация) y «Testo yonqui» (теста джонки) предизвикаха страхотна полемика. Теориите които развива Беатриз върху темата за половете, на много им звучат като научна фантастика но има много други които виждат огромна истината в думите и.

„Целта не е толкова неутралния пол да се стабилизира като трети пол, колкото да се избяга от двуполовото разделение мъж-жена. Аз приемам неутралния пол като един контра-пол, като дупчица през която да избягаме и да започнем да се замисляме върху общовалидността на двуполовото разпределение. „ казва Пресиадо за LA RAZÓN

Проблема и не е само и единствено да се позволи названието „неутрален” или „0”(нулев пол) в личните документи. „Проблема е да се променят нашите институции. Всички институции, образователни, здравно опазване, правни..., всички са организирани следвайки модела на двуполовото разделение. Формите ни на комуникация и забавления, всичко се води от двуполовото разделение. Ние сме едно общество обсесирано от половата идентичност и от сексуалността.

На въпроса дали хомосексуалността и транссексуалността са някакъв тип мода, Беатриз отговаря така: „ Хетеросексуалността също е една мода, със своите естетични кодове, със икони за мъжественост и женственост. Без тези естетични кодове, без телесни стилове, без форми на обличане, на прически и начини на говорене и поведение...няма полове! Културната пропаганда на двуполовото разделение и режима на наложена хетросексуалност е брутална! Всяка реклама, което и да е телевизионно предаване, който и да е филм, носят със себе си посланието „ще бъдеш мъж или жена, или няма да те бъде”. Колко мъже познавате които се осмеляват да носят пола или токове? Колко жени дръзнат да не си депилират лицата? Lady Gaga y Antony Hegarty са двама смелчаци в един свят които наказва много жестоко дезертьорите. Могат да си го позволят защото са музиканти , движат се в среди които правят от различното интересно и модерно, но ако бяха футболисти или политици, щяха да са без работа.

Когато започнах да ходя с мустаци по улиците, си дадох сметка колко са абсурдни тези кодизи. Само с малко повече мъх върху устната, кодизите за разпознаване на пола се променят. Но съществува и транс-полова естетика, можем да я търсим в някои герой на XIX век , в Marc Bolan, David Bowie, The New York Dolls, и лесбийския пънк, Tribe8, готическата култура...Така, че ако искаме да правим полова революция, модата ще е важна отново.

Thomas Beatie, транссексуален мъж , който реши да запази репродуктивните си органи и така да може да забременее, въпреки мъжкия си външен вид. „В неговия случай медиите го третираха като циркова маймуна , показвайки го по различни предавания като тази на Опра и други. Това беше така защото Beatie нямал пари за инсеминацийте и сключил договор с компаниите да разпространи процеса на бременността си и раждането срещу заплащане.
Ако не се отстранят яйчниците, един транссексуален мъж може да спре да взима тестостерон и отново да има менструация и да забременее, това е което Биити и много други са направили вече.

В «Testo yonqui», Пресиадо разказва под формата на дневник за ефектите които има върху тялото и тестостерона които си прилага под формата на гел, който се маже върху кожата. Една от целите на всичко това е да покаже, че : „структурата на половото разпределение е политика, но не може да продължи да съществува ако не получи социално признание. Не става дума всеки да си избира пола, а да спрем да използване пола като норма и разпределение на ролите в живота. Не проповядвам сексуална анархия, а по скоро един вид сексуален атеизъм. Може би сравнението с религиозността не е изцяло погрешно, имайки предвид, че сексуалността и сексуалните роли са се превърнали в новата религия на модерния свят.

Днес живеем заобиколени от високи технологии, прикачени към интернет, клетъчни телефони и какво ли не. Ние сме най-токсичния вид на земята, нашето производство на нерециклируем боклук , консумирането на електроенергия, военните ни технологии... Всички сме продукти на тази технификация. Ключът не е в науката а в социалната реакция. Не ви ли изглежда странно, че преминахме от ерата на огъня до ерата на атома без практически да се променят нашите модели на полово разделение?”

Теориите на Беатриз, нямат много общо с идеите на традиционалните феминистки.
Тя се определя като транс-полова пост-феминистка и казва : „Феминизма не ме интересува като политика която се занимава само с жените, защото според мен проблема е как днес дефинираме това което са жените. Предполагам , че има феминистки които не са съгласни с куиър теорията, защото разнищва тяхната теория за жената. Аз мисля, че насилието над жените се упражнява от половата система като цяло,от нормите които определят какво трябва да бъде един мъж и една жена. Трябва да започнем от там, да разнищим половата система!”

Други философи и психолози, противници на транс-половата теория , като психоложката J. Delgado Suárez , твърди , че се държим като мъже или жени не само в зависимост от нашите хормони или хромозоми , а и от начина по който сме били възпитани. Така, че родителите биха били подложени на страхотно изпитание ако изведнъж трябва да възпитават децата си като неутрални полово, и въвеждайки нови методи на възпитание несъществуващи до момента.

Психолога Antonio Martín, твърди че : „ след шестата седмицаa от формирането на един ембрион вече съществува ясна полова принадлежност на базата на хромозомите с които разполага новия човек, а нещо отделно са сексуалните влечения които се демонстрират на зряла възраст. Не можем да изискаме един нов пол, ние сме или мъже или жени”

Norrie May-Welby напротив, се родил мъж, но в 1990 година се подложил на операция за смяна на пола, която му дала външен вид на жена. Не останал доволен от новия си пол също. Веднага започнал своята битка за признаването му като неутрален пол. „ Концепта за мъж или жена не съвпада с мен, единственото решение за мен е да нямам никаква социална идентификация, да не бъда нито мъж нито жена „ Медицинските становища също били конфузни, защото всички лекари осигурявали, че се намират срещу един практически безполов човек. Накрая след много години в една легална битка, регистърът на раждания, смърт и сключени бракове бракове в Австралия издала документ според който се признава Norrie May-Welby като човек с неопределен пол .

Ехография в дванайста седмица

2010-03-16T13:02:00.000-07:00

Видяхме бебето :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) И ни оставиха да снимаме с камерата, направихме малко видео. Не е с много добро качество, но горе-долу се вижда как мърда и скача безспирно :)
Опитах се да кача видеото във феисбук но не можах, и тук не мога. За сега се отчаях, по-късно ще опитам пак.
Видеото си струва, поне за нас , вече го гледахме няколко пъти на големия телевизор, там се вижда по-добре как се движи :)))
Скача, маха с ръчички, върти се...Завъртя се като към нас и махаше с ръчички все едно поздравява :))) Разтопихме се и ние и докторката и сестрата :)))
Веднага ми стана ясно защо ме боли така корема, с това скачане щеше да е чудно ако нищо не усещах! Не, че му усещам движенията, но явно това скачане ми размърдва всичко от вътре, защото боли корем непрекъснато и като при мензис, подобна болка.
Но нека! Нека ме боли, това ще означава, че мърда :)))))
Днес беше прословутата ехография която мери гънката на главата и в някой случай се засичат някакви малформации. Бях доста уплашена, хората ти разказват...
Каза ни, че всичко изгелжда нормално, че раната е зарастнала, сега риска от аборт е намалял също. За всеки случай се записахме за нови кръвни проби, но за сега всичко изглежда нормално.
Сега е 13,3 см и се предполага, че около 40 грама.
Не се видя някакъв израстък, което ми дава надежда че може да е момиче :)))) То пак не се знае де, все още може да е момче, но според това което четох по форумите, момчетата се виждат още в дванайстата седмица, а ако ти кажат, че не се вижда нищо, шанса да е момиче е доста голям :)
Не, че не искаме момче, но някак си се настроих за момиченце и... :)))
Но разбира се ако е момче пак ще го обичаме.
При всеки случай, след тея скоци които видяхме, е ясно, че това дете няма да е от кротките и няма да седи много мирно, най-вероятно ще ни разказва играта и ще ни кара да тичаме насам натам без спир :))
Иначе вече все повече приятели ни казват, че ще ни дадът това или онова. Едни ще ни дадът количка, други креватче...Не, че не можем да си купим, можем, и още повече с тая радост около бебето бихме купили всичко което видим, но е добре да се рециклира а и тези неща се ползват едва няколко месеца. Например кошчето за новородено максимум до 5-ти месец и е много. Зимната количка и седалката от 0 до 3 месеца за кола, също , хамака също и така куп неща, да не говорим, че заемат много място и на всеки му е нужно да ги разкара когато не му трябват вече.
Иначе ме скастриха днес, качила съм три кила...макар, че е 3-ти месец а се очаква да кача по кило на месец, би трябвал да качвам повече в последните месеци...Истината е, че напоследък ми се гади от всичко с изключение на картофи а ла брава и щоколад....
Но не! Трябва да ям добре и смятам да се стегна, особено когато спре да ми се гади от всичко останало...
Иначе вече ходя на плуване. Не, че правя големи кросове, но плувам доста макар, че без да се уморявам , т.е като се уморя отивам в джакузито и после обратно. Може да не отслабна от това плуване, но се чувствам добре. Да се мушна в бълбукащата топла вода, за мен е като премия след дългия ден и студа по улиците. Иначе ми казаха и с това да внимавам, истината е, че като седя много там, ми става лощо, но сменям с басейна и става супер.
Другото е, че вече имам дата за изпит по теория, за кормуването и сега се движа доста сносно...Абе имам надежди тоя път, и освен това тая щкола е много по-добра от предната дето се записвах и не продължих. Тука има шанс да взема книжка , да видим :)
Беатриз каза, че детето за това вдигаше ръчички през цялото време, можеи то да се учи да шофира заедно с мен ;)

Приятелите от детството

2010-03-14T15:20:00.000-07:00

Днес бяхме на среща с приятелите от детството на жена ми. Те са 8 момичета и 5 момчета и съответните им партньори и партньорки, със съответните им деца.

С тези хора е расла Беатриз, с тях е играла като дете и после като големи са излизали заедно и са си споделяли тръпките...И така до днес.

Сега, вече толкова години по-късно, когато повечето са разпръснати по други населени места и работят и живеят в други среди , като съответно всички имат нови приятелски кръгове и т.н.

Все още са „cuadrilla” , и куадрията е свещена! Периодично се правят различни събирания, вечери, обеди, съботи и недели на селски туризъм всички заедно някъде в планината и какви ли не други поводи за среща.

Те са възпитавани всички от деца, че трябва много да внимават как се държат с другите, защото това са им приятелите за цял живот и не бива да намесват фактори които биха ги разделили. Мисля, че тая задружност дори след толкова години, се дължи на това възпитание и тая убеденост от малки, че са приятели и са такива за винаги.

По принцип не са си и помисляли да се карат помежду си или де се свалят един друг, пак по тая причина. Естествено има изключения- Естебан, един от момчетата искал да сваля жена ми, а тя понеже грам не мислела така за него не си дала сметка сума ти време. Когато накрая и се обяснил в любов, той бил първия човек от групата на който тя казала, че харесва жени...Аз в началото имах усещането, че ме гледаше малко странно, вероятно още се е надявал да размисли когато съм се появила аз и... Може да са мой фантазии, но е факт, че той си хвана гадже едва след като ние се оженихме...Де факто сега ще се жени и той, през май ще ходим на сватба, последната сватба от групичката.

По повод на това се замислих, че аз реално нямам такива приятели...

С децата с които съм си играла като дете не съм се виждала от тогава. Повечето хора с които съм се засичала по житейските пътища, са си останали там някъде...

Най-старите ми приятели с които още поддържам някакъв тип връзка са с мен от около десетина години и не са много... Казано честно завидях, доброжелателно разбира се, за връзката която поддържат жена ми и приятелите и. Иска ми се да бях имала и аз такива приятели от цял живот, да се държи групичката така задружна и да се спазва ред на срещи така, че никога да не минават повече от три-четири месеца от среща до среща...

Да, те са от село и това прави да са по-задружни от други групички които познавам от градовете, но у нас и в селата няма такава задружност и постоянство. Още по-малко приятелство и уважение между групички с момичета и момчета. Или поне аз не съм имала късмета да имам такива приятелства, дано други имат!

Нито в Кюстендил, нито на селото ми съм имала такива приятелски групички, по-скоро имала съм приятели и естествено групички, но не с такава психология.

По принцип групичките, поне вече като по-големи бяха съставени от две-три момичета или момчета, и съответно техните гаджета. Гаджелъците не траеха много, следователно групичките се сформираха и разпадаха бързо и след тях не оставаше никакво приятелство, поне не в тоя вид в който имам предвид.

В различни периоди съм имала различни приятели и приятелки, с някои се разделяхме когато събиращия фактор се изпареше, като общо училище, работа...

В моя случай може пребиваването и излизането от гардероба да спомогнаха да не поддържам връзка с много от приятелите с които съм имала връзка през други периоди...Когато оставиш маската много хора се отдръпват, друг път аз се отдръпвах от други когато си давах сметка, че истинската ми същност не се харесва, или като установех истинската същност на другите и че не съвпада с моята...

Някои приятелства ги развалих с калпав секс който не си струваше, може би и приятелството не си е струвало, но па секса още по-малко.

Друг път се местех, правех нови приятели на новото място, после на друго място и така...
С някои се опитах да поддържам връзка и на новите места където съм опитвала да живея, не винаги се получава обаче. Понякога , особено когато съм се срещала с някой след години, не намирам вече нищо общо с тоя човек, дори да сме били приятели някога. Или и двете страни са се променили много и не намираме нищо общо вече, или поне едната от страните, или си мислиш, че другия се е променил а реално ти си се променила...

А може би просто нямаме тоя чип, не сме градили тея приятелства като за винаги...

Хубаво е да имаш такъв тип приятелство което да издържи на времето и вятъра, но е важно да знаеш да го пазиш и градиш винаги ако искаш да продължава.

Приятелството е тема която може да бъде разтягана до безкрайност, естествено много си зависи от всеки за това какви приятелства ще има и колко ще траят. Но аз си мисля, че по принцип културата също оказва влияние, както и куп други фактори...
Дано другите сте имали повече късмет с приятелствата от мен!