Понеже мисля, че темата си заслужава и отговора на Мария още повече, го слагам като отделна тема за да може да се прочете от повече хора.
Здравейте на всички! Аз съм Мария, "героинята" от разказа на Вики! Първо искам да изкажа своята благодарност на Виктория, затова че разказа възможно най-коректно и вярно нашата история и я направи достояние за вас. На второ място искам да изкажа благодарност на хората, които ни подкрепиха в това начинание-моите родители, а също така дъщеря ни и таткото на Елена, с когото живеем заедно. Той е неотлъчно до нас от самото начало на създаването на бебето ни, дори изяви желание да присъства на един от прегледите с ултразвук, за да види бъдещото си внуче.И в момента е много горд и щастлив, държейки го на ръце! На трето място изказвам огромна благодарност на д-р Ганева, от клиника "Д-р Щерев"-за отношението й към нас, за професионализма й, за искрената радост с която тя следеше бременността и за перфектното водене на раждането. Престоят в клиниката беше повече от приятен и нито за момент не усетихме каквато и да било дискриминация или намек за това. Към мен се отнасяха като към другият родител на това дете, бях допусната до всички контролни прегледи, а също така и до раждането.
Изказвам благодарност и на хората , които са прочели и коментирали тази статия- дори и без да ни познавате, вие искрено ни желаете здраве и успех, за което ви благодарим и желаем същото и на всеки един от вас!
От личен опит успях да разбера, че ние-хората с хомосексуална ориентация, донякъде сами се обричаме на самота и нещастие, смятайки че родителите ни ще се отрекат от нас, ако проведем разговор с тях и разкажем за себе си. На нас като че ли ни е по-лесно да се изнесем на квартира по-далече от родителския надзор, но не и да седнем и да поговорим с родителите си, давайки им шанс да ни разберат. Възможно е след такъв един откровен разговор, отново да ни се наложи да се изнесем на квартира, но в този случай ние вече не бягаме , а просто си тръгваме. И си тръгваме освободени от бремето на съмнението какво ще кажат родителите ни за нас самите. След като разберем мнението им, всичко останало е много по-лесно, защото изричането на истината дава свобода. Пожелавам на всеки от вас да бъде свободен и да докосне щастието си смело и категорично!
Петъчни глупости за Кънчо
преди 19 часа
Публикации
Изцяло съм съгласна с Мария за това, че до голяма степен сами сме си виновни за отношението на родителите ни към нас и начина по който те приемат нашата "различност". Сигурна съм и че ако казвайкио на родителите ни за нас сме твърди и непоколебими и ако родителите ни са убедени, че не е "временно увлечение" или че "някой им е излъгал златното дете, но ще му мине"..., много повече родители отколкото си мислим биха се отнесли с разбиране и подкрепа. Все пак, родители като тези на Мария и Елена са все още рядкосрещани съкровища, дано скоро повечето от нас могат да се похвалят с подобно отношения с родителите си!
ОтговорИзтриванеМного се радвам, че имам възможността да бъда част от Вашата радост, момичета! Това е една огромна стъпка и една голяма промяна в живота Ви и в живота на Вашите родители и Ви се възхищавам на всички, че поемате това предизвикателство и сте готови на всичко, за да отстоявате своето право! Да бъдете семейство! Да бъдете жени, да бъдете майки! Да бъдете двойка, партньори! Желая Ви всичко най-хубаво, МАЙКИ!
ОтговорИзтриванеБъдете себе си!
Чудесно е, че и в България има шанс това да се случи, освен щастие за вас е и стимул за други двойки да имат куража не само да го направят, но и да говорят за това. Не съм убедена, че проблемът е във вас и в страха ви да споделите с родителите си,аз съм хетеросексуална, но съм говорила по темата с приятелите си - млади хора и повечето гледат с недоумение и задават вечния тъп въпрос: "ама детето няма ли и то да стане хомосексуално като има такъв пример пред себе си?". Въпросът не е породен от злоба, а от липса на информация и малко нетолерантност. Да научите детето да обича себе си и успех във новата ви роля на родители.
ОтговорИзтриванеВъпроса за децата на хомосексуални двойки и тяхната сексуалност е сериозна тема, която заслужава специално внимание. Сега искам само да благодаря зя подкрепата и да изкажа радостта ми, че има добронамерени хора и сред непряко заинтересованите от толерантноста...
ОтговорИзтриванеСпоред мен Мария искаше да каже, не че страха на гей хората е виновен за нетолерантността към нас а че това, че не излизаме на слетло, е причината до голяма степен да съществува тази неинформираност и нетолерантност за които и ти спомена. Аз споделям това мнение. Хората които не знаят, че познават хомосексуални хора, че имат такива близки, приятели, роднини, братя, сестри, деца...те са и които си представят какви ли не ужаси и идеята им за нас е като за извънземни, от там и нетолерантността и истерията...До голяма степен от нас зависи да се покажем за да видят, че не сме никакви уроди а обикновени хора, техни близки, хора които обичат и уважават, тогава даваме шанс и на останалите, били те роднини или само познати да надраснат страховете си и да живеят и те в мир с нас