Мария, Елена и Николай :)

Роди се първото българско бебе с две майки, което ще бъде признато до известна степен от не биологичната си майка. За мен е огромна чест, че познавам тези чудесни хора, тези смели жени, който се изправят срещу системата и се осмеляват да се борят за щастието си и да дадат на детето си не само едно щастливо семейство в което да расте, а и едно име, една фамилия...

Мария и Елена са две жени свързани от една огромна взаимна обич, уважение и разбирателство, общ дом, общ план за живот...От вчера (26.02.2011) ги свърза за винаги, и това наистина е за винаги(!), и общия им син- Николай! Общ, защото го създадоха заедно, с много желание и надежда, с много обич която да му дадат и много увереност в силата на това което има между тях, те създадоха това дете заедно и заедно ще го отглеждат и възпитават, като всяка от тях ще му даде най-доброто от себе си и ще се бори за него до последен дъх. До тук нищо ново под слънцето, има и други такива двойки в България, жени които се решават на стъпката да създадат заедно един нов живот , заедно да отгледат едно дете и да споделят майчинството с всичките му радости и трудности.

Разликата в случая на тези две жени е, че те намериха начина, да узаконят поне от части детето си, т.е, детето ще носи фамилията на не биологичната си майка! Това щастие го дължат на родителите на Мария! Благодарение на тези невероятни хора, малкият Николай няма да е поредното незащитено от никакъв закон дете на хомосексуално семейство в България. Майките му ще могат да са спокойни , че не дай боже да се случи нещо с биологичната майка,Ели, детето не остава в сиропиталище, вярно, че другата му майка,Мария, няма да фигурира точно нато майка, но тя ще може да си го гледа винаги защото вече фигурира като семейство на това дете! Мария ще може да има гордостта от това, че детето и носи нейната фамилия и когато отива да го взима от училище, или да го записва някъде, където и да било, няма да е подложена на унизителни изпитателни и погледи, и коментари от рода на "ти не си никаква на това дете, къде си тръгнала"...Ели ще може да е спокойна по отношение на това до каква степен Мария е обвързана към детето им,дори да се разделят, и че тя и семейството и го обичат и го признават, което от друга страна ще допринесе и за самочувствието на детето когато расте и с това, че той също ще приема семейството на майка си Мария за свое, защото наистина е част от него и защото са му показали и те, че го приемат като това което е-син на дъщеря им! И мога да изреждам до безкрайност ползите от това едно дете да е осигурено от двете си майки, лошото е, че е малко вероятно това да го прочете някой важен политик и още по-малко вероятно да предприеме нещо по въпроса...

Благодарение на родителите на Мария и този невероятно смел акт на безгранична обич към дъщеря си, на огромна щедрост и подкрепа... с който признаха детето на дъщеря си за свое, като по този начин му дадоха фамилията си,а с това права и защита. Направи го бащата на Мария,който като човек от мъжки пол, е единствения от семейството който можа да признае детето при сегашните закони в България, разбира се подкрепен във всеки момент от жена си!

Имайки предвид, че живеят в България, с нейните средновековни закони и манталитет, това което правят те е огромен напредък, много смела стъпка напред която заслужава огромно възхищение и аз определено свалям шапка на Мария, на Елена, на малкия Николай, и най-вече на родителите на Мария!

Възхищавам се на тези хора! Не само защото приемат дъщеря си такава каквато е и я подкрепят, не само защото приемат детето и, въпреки, че не го е родила тя, което за българския манталитет е сериозно постижение! Възхищавам се на смелостта на тези хора! Става дума за възрастни хора от провинцията, съвсем обикновени хора които на всичко отгоре живеят в едно село... Аз знам какво е да живееш в село и мога да си представя колко, КОЛКО коства да направиш стъпка като тази...Представям си колко извисени трябва да са духом, за да превъзмогнат всичко което трябва да им е минало през главата, страха от това какво ще кажат хората...Представям си колко добри трябва да са за да са готови на такава стъпка и колко умни, наистина УМНИ са щом като избират това да са до детето си. Умни да, защото какво следва от това, че защитават дъщеря си? Следва това, печелят за винаги обичта и признателността на дъщеря си, на снаха си и на внука си, печелят ги тях които са семейството им а не тези хора които минават по улицата и чието мнение е толкова важно за толкова други родители... Печелят, че от признателност Мария и Ели наричат сина си на името на дядо си и винаги ще са с тях, убедена съм в това. Те ще имат до себе си семейството на дъщеря си и чистата съвест, че са си изпълнили родителския дълг към детето си.

Познавам прекалено много други случай, на точно обратното, хора които се считат за "интелигенция", "столичани" и какви ли не, които си отричат децата и ги обричат на куп страдания отлъчени и изоставени в ужасните условия на живот в България, за да не кажат хората "гледай"...Хората? Кой хора???

Тези хора , другите, не родителите на Мария а "интелигенцията" постигат децата им да са нещастни, сами и озлобени срещу тях, дори да не го казват, постигат да държат децата си сами и под пълен родителски контрол, принудени да лъжат и да се изнизват по търлъци за някаква случайна среща с любимия човек с който дори и на 40 години не се осмеляват да се съберат, или ги принуждават да изберат между това да са щастливи с партньора си и да имат родители, заплашват със самоубийство и подлагат и без това измъчените си деца на страшен психически тормоз... Има толкова такива примери за жалост, че...Малко са примерите на родители като тези на Мария, за това не мога да не се възползвам да разкажа за тях, толкова се радвам, че ги има и, че ми дадоха разрешение да говоря за тях!

Мария и Елена ми дадоха разрешение да разкажа за тях с надеждата техния пример да послужи на други, да даде сила на други двойки да опитат като тях да създадат семейство, да се борят...Те са за мен героини! Казват, че аз съм им служила за пример, и че аз съм смела...Аз не съм смела! Не съм нищо сравнена с тях! Аз съм смела от разстояние и признавам, че говоря много но живея мирно и тихо в друг тип общество и с други, съвсем други условия. Но те...Те са истинските героини тука, те са тези които ще трябва да преглътнат много коментари, много шеговити погледи и кой знае колко подмятания...Те са тези които ще трябва непрекъснато и всеки ден да се борят за правото си да са и двете майки на детето си...Познавам ги, свидетел съм на целия процес на създаването на детето им , бременност, раждане, и знам, убедена съм просто, че ще се справят! Ще се справят защото се обичат и защото за смели и умни жени, и двете! Ще преборят всичко и ще бъдат много щастливи! Не може да не си щастлив, с една жена която обичаш и те обича, с едно прекрасно детенце, две в техния случай, имат и дъщеря от предишен брак на Ели, и с такива страхотни родители като техните!
Дерзайте момичета! И се наслаждавайте на малкото си бебе, тепърва ви предстоят толкова хубави моменти с него...:)))))))))