Изповед на една майка със сърцето

Hester Prynne e автор на един от любимите ми блогове La Letra Escarlata (http://la-letra-escarlata.blogspot.com/). Определението което е дала за себе си с няколко думи е : Жена. Лесбийка. Феминистка. Активистка.Червена. Писателка. Домакиня. Любител на книгите.Готвачка. Отрекла се от църквата. Преводачка. Приятелка. Дъщеря. Сестра. Любяща съпруга. Майка.
За повечето хора които я четат е още много неща : утеха, вдъхновение, пример...Темите които засяга и начина и на писане достигат до дъното на душата, галят и успокояват, показват ни, че нашите емоции не са толкова странни...Естер и жена и очакват своята първа дъщеричка, по случайност разликата на децата ни, до сега, е три дни :)
Ако аз разказвам тук гледната точка на биологичната майка, тя разказва другата гледна точка, на майката със сърцето. Последния пост който публикува в блога си е именно с тази тематика. Толкова дълбоко и искрено описание на чувствата, вълненията , страховете които изпитва една такава майка...този и пост развълнува много хора, веднага получи няколко отговора от няколко други блога на майки лесбийки. Аз също се развълнувах доста и я помолих да ми позволи да го преведа за да може така да достигне и до момичетата в България, защото съм убедена, че разказът и ще помогне на много майки със сърцето да си изяснят емоциите а и на техните партньорки да разберат как се чувства половинката им, има неща които колкото и да опитваме не можем да почувстваме, добре е да ни разкажат и своята гледна точка.


Изповед на една майка със сърцето

„ И така започнахме нашето пътуване по красивият, макар, че често пъти сложен път на двойното майчинство. За да продължим с метафората, скоро разбрахме, че тази земя беше нашият дом. Въпреки, че също беше дома на много други жени, беше нещо практически недокументирано. Къде бяха нашите примери? Къде бяха техните истории и поуките? Като биологична майка имах на мое разположение куп майки желаещи да ме посъветват, да ми разкажат за техните раждания да ме поучат за кърменето, имах моята гинеколожка и моята собствена майка, всички те с готовност да ми дават куп съвети, подкрепа и да ми разкажат истории подобни на моята за навлизането си в майчинството. Но къде беше подкрепата за моята жена? Къде бяха разказите на други жени които като Фаит, бяха решили да отложат или да се откажат да раждат за да могат да помагат на жените си за да могат те да го направят? Къде бяха разказите за ежедневието отглеждайки едно дете което е родила друга жена но което е също твое, но по един друг начин? Фаит се нуждаеше от всички тези неща. Аз се нуждаех от тези неща. И един ден нашата собствена дъщеря щеше да се нуждае от тези неща.” (превод от Harlyn Aizley в Confessions of the Other Mother).

Една майка със сърцето е една не биологична майка. Изразът се създава с цел да се избегне отричането в названието ни като майки, подобно на друг израз използван преди време за название на осиновени деца, които се наричаха деца от сърце. По този начин и също като когато някой осиновява, думата „сърце” показва едно много силно желание което дава на тези майки, също така и на осиновените деца, същата символична стойност като на биологичните.

Казвайки това става ясно, че никоя от двете майки не е по-истинска от другата, и в такъв случай въпроса с който се сблъскват много често двойките от две жени с деца „Коя е истинската майка?” отпада окончателно и заедно нея всеки тип обяснения и въпроси които не са на място и които никой не задава никога на никоя хетеросексуална двойка.

Лесбийските семейства предизвикват консепта за семейство който е въведен от системата като базира колоните си върху любовта и не върху биологията. Разбира се не са единствените които го правят- опърничави хетеросексуални и всеки вид гей семейства могат да следват и действително следват тази тенденция, но аз тук пиша за нас и не за друг тип фамилии.

След това въведение искам да ви призная (за това сложих това заглавие), че може би този е един от най-трудните постове които съм писала, които ми излизат от душата и които ми е много трудно да пиша защото личното, дълбоко душевното се сливат с политиката, и след като това е разказ за сърца и от сърце, думите ми идват от вътре, и чувствата на тази която пише и на много от хората които ще го четат могат да бъдат засегнати в един момент...


Тя е която е бременна, и за това нейните изживявания от последните две години през които сме в процеса, ще съвпаднат отчасти с моите, но в много други не. Много от изживяванията на бременните жени са отразени в много книги и курсовете за подготовка за раждането също помагат много. Други от изживяванията като на бременна лесбийка, или на жена подложена на сложен процес на изкуствено осеменяване, без да има репродуктивни проблеми а само заради факта, че с нуждае от сперма-те не се появяват в никоя книга , поне тук в Испания, като например факта, че си бременна те прави да изглеждаш хетеросексуална пред всички и трябва непрекъснато да излизаш от гардероба с доктори, продавачки в супермаркета и толкова много други случаи...Моята вещица има много неща за разказване върху нейния опит във всичко това, но тя ги казва по свой начин и аз по мой, поне тук, в моя блог.

За щастие всичкото това време в което опитвахме да имаме дете и последвалата бременност само постигнаха да ни сближат още повече. От моя страна любовта която чувствам към нея е много по-силна ако има на къде. Възхищавам и се, уважавам я и не минава един ден само без да се очаровам от силата и, нежността и към мен и към това бебе, което расте вътре в нея. Доброто настроение дори в моменти в които е била реално много зле и безкрайното и търпение към всички тези случки и хора които мен ме побъркваха и изпълваха с негативизъм. ОБИЧАМ ТЕ ВЕЩИЦЕ!

Но след като тази част от мен, като колко безметежно влюбена съм вече я познавате от този блог, който понякога е доста сълзлив, преминавам към темата която исках да разгледам днес: Самотата на майките със сърцето!

Може да генерализирам много и да има хора които не изпитват тези неща които ще разкажа сега, за това ще се радвам да участвате с коментари и да разкажете собствените си изживявания. Вярвам, че да го вербализираме е един много важен момент в този свят който всячески се опитва да ни направи невидими.


Глава 1: ИСКАМЕ ДА СМЕ МАЙКИ

Искаме да сме майки и за това започваме да се информираме. Нашата братовчедка Мамен ни представя едно момиче което от известно време опитва да бъде самотна майка по собствен избор, и която посещава една клиника която ни препоръчва и ние също поискахме среща. Предварително сме решили, че първата която ще забременее ще бъде моята вещица, защото тя работи навън а аз в къщи, и когато и дадат болнични по майчинство ще можем да сме двете в къщи и да се грижим заедно за детето. След като искаме да имаме повече от едно дете, следващата която ще забременее ще съм аз, така, че ако всичко излезе добре, след време че разказвам в La Letra Escarlata и другата страна на монетата.

Имайки предвид, че в този момент не сме женени, аз съм оная която седи там докато говорят на моята вещица и я карат да подписва разни документи.

Тогава започват да ни навлизат страховете, че аз не съм никой, когато се роди детето аз законно няма да съм нищо за него ,че ако нещо се случи с годеницата ми аз няма да мога да направя нищо....

За това решаваме да се оженим. Съжалявам, че звучи толкова не-романтично , след това сватбата беше толкова емоционална, че се радвахме много, че решихме да се оженим, но в първия момент решихме да го направим по тези причини.

Струва ми се много обидно, че една хетеросексуална двойка, не се нуждае да е сключила брак за да могат да запишат детето си на името на двамата и без никакви изследвания и доказателства за бащинството на мъжа, докато ние трябва да носим в гражданското доказателство за това, че сме женени и че бебето е било направено с изкуствено осеменяване(защото тук в Испания трябва задължително да е изкуствено осеменяване ако не забрави детето да е на двете дори да са женени), и след това много ясно, зависи дали служителя в гражданското е информиран и не те побърква излишно в дните в които се предполага, че трябва да са най-щастливите в живота ти, защото ти се е родило бебе, а да се наложи да се караш с хората


Процеса по лечението и изкуственото оплождане са много тежки за човека който се подлага на тях: хормони, да си отваряш краката пред някой всяка седмица, лечението на нещо толкова малко медицинско като да се направи едно бебе...и да не казвам, че всеки опит се изживява като една бременност, защото трябва да се пазиш като когато си бременна, и всеки негативен резултат се изживява почти като ако беше аборт. С две думи моята бедна вещица е като да била две години бременна.


И аз, нейната жена? Нервни очаквания и споделени разочарования с нея след всеки негативен резултат и лично аз- много страхове скътани вътре в мен. Страх , че никога няма да го постигнем, страх, че ще ни свършат парите, страх, че на нея ще и писне и ще се откаже, страх да не я боли, че ще и причинят болка или, че толкова хормони ще и се отразят на здравето, криех тези страхове за да не усети тя и да съм в позиция да я насърчавам. Също фрустрацията , че не мога да и дам аз тази сперма, това няма нищо общо с това да искам да съм мъж, а разочарованието, че трябва да зависим от един бизнес като този на изкуственото осеменяване. И разбира се въпросите...въпросите на хората които казват „баща” вместо „донор”, които питат за толкова интимни неща , че не знаеш как да отговориш и как да го асимилираш, и не, че го правят с лоши чувства, просто не могат да се поставят на твое място...

И също надежда, разбира се, аз тука само разказвам негативното, но през цялото време имаше една специална магия, перспективата за това абстрактно същество за което мечтаем и решението да го обичаме заедно. Тези безсънни нощи в които си говорим до сутринта за бъдещето, това нетърпение което ни караше да си стискаме силно ръцете.



Глава 2: НЕВИДИМАТА ЖЕНА

Друг път писах за тежкия опит който представляваше за мен процеса на осеменяването ин витро на жена ми. Тогава не знаех, че това е само малък аванс от това което ме чака като майка със сърцето. Колко наивни бяхме! Мислехме, че след като се оженим щяхме да приключим с дискриминацията, че нямаше защо да се притесняваме повече за това, че за напред всички щяха да се обръщат към мен като към мъжа ако бяхме хетеросексуална двойка,

И скам да кажа, че въпреки, че сега ще говоря негативни неща за доста лекари по този път също срещнахме много добри професионалисти, които се отнесоха много мило с нас и винаги ще си спомняме за тях. Дори трябва да кажа, че много от тези които не се отнесоха достатъчно почтително с нас, просто са го правели защото не знаят как да се държат в такава ситуация и не са имали толкова лоши намерения колкото изглеждаше. Възхищавам се на лекарите, сестрите, те са хора които прекарват много часове от живота си помагайки на хората.

Но честно, както ви казвах... майко мила, сега мисля за всичко това с някакво усещане подобно на нежност като към невинността на децата...Колко наивни бяхме!

В нито една консултация, въпреки, че се представях за съпругата на бременната, изглеждаше , че го разбират. Не ме поглеждаха, всичко обясняваха на моята вещица, всичко я питаха нея, включително имахме случай да и говорят за „твоя мъж” бъдейки аз там...Не ми казаха нищо, нито добро нито лошо, просто не ме виждаха. Абе, бях невидима, толкова невидима, че си мислех , че ако започна да крещя там и да си размахвам сутиена, пак нямаше да ми обърнат грам внимание. Всичко това до днес, когато моята вещица е бременна в седми месец.


Януари разбрахме, че най-накрая го бяхме постигнали. Имаше хора които и честитиха само на нея. Други ни честитиха на двете. И след това въпросите като „Как си?” са почти винаги насочени към нея. Не ме разбирайте погрешно, тя носи най-тежката част : гадене, световъртежи, един огромен корем който трябва да носи в тези тежки дни на лятото...Но аз също се нуждая от мили думи, да ме попитат как съм, как се чувствам, как изживявам всичко това...

Ролята на двойката не една бременна жена, била тя мъж или жена, трябва да е да се грижи за всичките движения, местения и носене на багажи за да може тя да бъде здрава и бебето да бъде здраво също. Например, задачата около готвенето е много важна, защото е форма да се грижиш както за нея така и за бебето. Също да чистиш къщата, да и правиш масажи...Аз правех всичко това очарована защото така се чувствах участница в бременността и не само един наблюдател.


Имайки предвид, че аз също съм една жена, хормоните които атакуваха жена ми, засегнаха също и моите тяло и душа. Но аз съм до някъде гледачката, емоционалната опора в двойката и много често трябваше да игнорирам собствените ми чувства и страхове, за да мога да мога да и помогна на нея и да нося нейните такива, защото всичко което се случваше с нея, се случваше също на бебето ни. И защото достатъчно имаше да страда тя, горката ми вещица...

И така докато дойде момента в който ако някой ми кажеше една добра дума и избухвах в плач, защото не си давах сметка колко много се нуждаех аз от една мила дума, от това да бъда призната...Защото изведнъж си давам сметка, че си бях изградила една броня на смела съпруга и не знаех да поискам опора от моите близки и те също не знаеха, че се нуждая от това. Защото страховете и всички тези неща които имаш вътре, са за споделяне с близките ти, когато не можеш да ги споделиш с жена си.


Културално и социално, ролята на съпруг на една бременна жена е признат и е много по-лесно да се срещне подкрепа, но на жена на бременната, това малко хора го разбират , и както в толкова много неща се превръщаме в пионери без да го искаме дори.


За капак, разбира се, имаш същите притеснения като всяка друга майка: Ще се справим ли?, Какво трябва да яде една бременна?, Не дай-боже да го загубим! Какво означава това което усеща жена ми, да не някакъв лош симптом? Как да се борим с гаденето? бла бла бла...

Търсиш информация в списания и книги и о изненада! Няма нищо за нас, НИЩО! Във всички статии се говори за „бъдещия баща” и „твоят съпруг”. Ставаш експерт в игнорирането на всичко това, да не обръщаш внимание на снимката на тази двойка момче и момиче на снимките и се питаш: „ Толкова ли е сложно да напишат „партньора ако го има”? Само това и вече ще могат да го четат жени с партньори мъже, жени и самотни майки.

Веднъж дори писах писмо до списанието „здравословна бременност” разказвайки им, че ми харесва много информацията която намирам там, но ми липсва да говорят за друг тип семейства. Писмото ми започваше така : „ Казвам се Естер и очаквам дете, но не съм бременна...” Беше писмо на месеца и ми дадоха награда, нещо което не знам какво е защото още не е пристигнало. Но два броя след това продължиха да правят същото...


Глава 3: Близко бъдеще

- Страх номер 1: Когато отида с жена ми в родилното, ще се отнесат ли добре с нас? Ще трябва ли също този ден, предполагаемия най-щастлив ден в живота ми, да се боря да не съм невидима и да давам обяснения на всички за това какво правя там? Надявам се, че не защото избрахме една болница където изглежда, че се взимат под внимание и „другите типове семейства”. Да стискам палци!!!

- Страх номер 2: Ще се справя ли добре по време на раждането? Ще знам ли да помогна достатъчно на горката ми вещица в това страдание?

- Страх номер 3: Какво ще почувства жена ми когато аз кажа, че съм майката на бебето бъдейки тя която го роди току що? Ще има ли някакво негативно усещане което сега не си представя, или ще иска ли тя сама да притежава титлата майка?

- Страх номер 4: първите месеци жена ми ще кърми детето ни, защото и двете мислим, че това е най-доброто. Това означава, че ще прекарва много време с него и ще създадат здрава връзка между тях. Освен това ще имаме много посещения-което е един късмет, нашата дъщеря ще я обичат много хора, които също ще искат да я вземат в ръце. Ще успея ли аз да изградя също здрава връзка с детето ми, ще ме обича ли, ще ме познава ли?

- Страх номер 5: Ще имаме ли някакъв проблем в гражданското?

Това да страхове които може да изглеждат абсурдни. Освен това от мен зависи да направя да ме уважават в болницата или в гражданското например.

Но разберете ме, понякога се чувствам уморена след всичко това. Мисля, че да напиша всичко това тук е освен един политически акт на визибилизация , един начин да махна всичко това от плещите ми и да събера сили . Само ни остават два месеца! Силно развълнувана съм и много щастлива, въпреки този пост който изглежда доста черен, вярвайте ми.

-Открих три книги които ми помогнаха много но са на английски. Без съмнение би трябвало да бъдат преведено за всички. Ако говорите този език не се колебайте да ги потърсите, особено първата:

1-The New Essential Guide to Lesbian Conception, Pregnancy & Birth, por Stephanie Brill (Ed. Alyson Books)
2-Confessions of the Other Mother. Nonbiological Lesbian Moms Tell All!, editado por Harlyn Aizley (Ed. Beacon Press)
3-For Lesbian Parents, por Suzanne M. Johnson y Elizabeth O’Connor (Ed. The Guilford Press).
-Други книги ненасочени към лесбийките, но много полезни за да се поставиш на мястото на бременната си жена и да можеш да и помогнеш и разбереш , са следните

1-La revolución del nacimiento, por Isabel Fernández del Castillo (Ed. Granica)
2-Amar sin miedo a malcriar, por Yolanda González Vara (Ed. RBA)
3-Qué se puede esperar cuando se está esperando, por Heidi Murkoff (Ed. Medici)

Навлязохме в 8-ми месец

Остава малко, само два месеца, а може и по-малко.

Oт седмия месец се счита, че се навлиза в последното тримесечие, най-тежкото от гледна точка на неудобство. За мен също е тежко и определено корема ми тежи. Нощите са дълги, не намирам удобна поза, въртя се по цяла нощ...Имах около две седмици в които бях доста зле и почти не спях, четох за синдрома на неспокойни крака и мисля, че точно това ми се случваше. За щастие тези два-три дена съм по-добре. Поне успявам да спя по няколко часа.

Не искам и да си представям как бих била без възглавницата за бременност! Без нея просто не мога да спя! Отидохме един уикенд в една вила за селски туризъм на морето и не си взех възглавницата. Заклевам се, не можах да мигна! Накрая когато си тръгвахме, бях с такъв измъчен вид и такива торбички под очите, че домакинята се притесни да не би да не съм доволна от условията...Успокоих я, че просто ми е липсвала възглавницата, и че следващия път като ходим (което ще е скоро защото много ни хареса!) ще види как като си я нося няма да има проблем.
Препоръчвам горещо тази възглавница! Ето така изглежда



Последния месец беше доста тежък за мен предимно от емоционална гледна точка, а и си имах сериозно лични причини...смъртта на дядо ми, последвалите разправии а и имахме доста проблеми с жена ми, караници и отдалечаване...Тя премина някакъв тип депресия или емоционална криза, която според мен се дължеше на внезапното осъзнаване на огромната отговорност която означава идването на детето...

Тя го искаше и го чакаше, беше супер въодушевена...плачеше от умиление на ехографиите като чуеше сърдечния ритъм и т.н и т.н. но според мен не беше много наясно за това което реално означава идването на детето. В момента в който започна да вижда корема и да усеща движенията на бебето, някак като че влезе в шок и някакъв истеричен страх за загубата на свободата си и ... криза на 40те ли или знам ли...

Започна да говори пълни глупости, да флиртува чисто по детски с някакви девойки по интернет, да се записва в клубове на мотористи и да иска да ходи на екскурзии с мотори...Оплаква се, че от както съм бременна не ходим никъде с мотора, че не можем да излизаме вечер, че не издържам да ходя много, нито да седя много в барове и задимени помещения, че не можем да правим много от нещата които бяха част от живота ни преди...

Изобщо, имахме сериозни проблеми и доста тежка криза.
Сега уж се стабилизирахме и тя си осъзна грешките, призна си страховете и го обсъждахме...за момента сме добре...
Поне за сега се осъзна и аз, въпреки, че съм доста наранена от това нейно детско поведение, мисля, да преглътна и да опитаме да продължим нататък както преди тези инциденти.

При всеки случай, четох, че доста родители, предимно бащи, но и биологични и не-биологични майки, преминават период на истерия когато започне да се вижда ясно, че бебето РЕАЛНО идва. Защото е едно да искаш бебе и да си мислиш, че ще дойде, да но „един ден”...И когато се види, че е факт и почти щелия ти живот ще се промени и ВЕЧЕ се променя наистина...Освен това слабостите които имат бременните жени , постоянното хленчене от неудобства, постоянно неразположение и болки тук там, които другия родител не може да усети и често се взимат за капризничене, и го/я уморяват. Бременната жена от своя страна, в такива моменти се чувства изоставена и разочарована от партньора си, поне аз това чувствах...

С две думи, връзката може сериозно да се разклати ако не се положат големи усилия от двете страни да разбереш другия, а и въпреки това...
Сега жена ми пак се превърна в грижовна и любяща съпруга и майка, да се надяваме да продължава така...

Като изключим личните ми семейни обстоятелства, самата бременност върви доста добре. Бебето е добре, виждахме го няколко пъти, смао не позволи да му видим личицето...
Въпреки тежестта и неудобството, за мен нищо не може да се сравни с първите 4 месеца, което винаги ще считам като най-тежкия период от бременността, поне от моята бременност до момента.

Най-непоносимото за мен в този период е жегата! Жегата може да те убие, може да те съсипе! Винаги ще съветвам всички мой познати които могат да имат сравнително програмирана бременност, да се постараят да го направят така, че последните месеци да НЕ съвпаднат с лятото!!! Аз това не го предвидих и ето ме сега...
Хетеросексуалните двойки по-трудно могат да контролират това, но ние които можем , поне отчасти, нека се възползване от малкото предимства които ни дава факта, че бременностите ни са организирани.

Пропуснах няколко часа от курса за подготовка за раждането защото майка ми беше на България за погребението на дядо ми и аз бях сама в ателието. Сега от понеделник ще започна да ходя, поне на тези които остават. От началото на август ще започнат да ме контролират много по-начесто, да не би да се появи някакво разкритие предварително. Но вече ми казаха да си приготвя багажа за болницата, за да стои приготвено всичко за в случай, че трябва да се тича да е готово...

Иначе нещата на Велик са приготвени от-до :) Имаме дрешки, комплект за хигиена-бебешки гребенчета и други специални неща, шампоани, кремове, памперси, колички от всякакъв вид, седалки, хамаци, чаршафи и бельо, купихме му и ново кошче за бебе. Мислехме да ползваме едно подарено, но ни хареса това и не можахме да се въздържим. Синчето ни вече може да идва и всичко за посрещането му е налице :)

Наследство

Реших да изтрия това което писах вчера или поне тази част която е твърде лична и едва ли засяга някой друг освен мен и моето семейство.

Остана това:
Пари или имоти получени без труд, паднали от небето, пари и имоти за които се е потил и страдал някой друг...това всеки го иска, всеки мисли, че има право на наследство и го чака, и изисква...

Повечето братя и сестри които не си говорят с години или роднини които си хвърлят кал едни на други до гроб...причината винаги е наследството!

Защо хората сме устроени така? Всички хора и навсякъде, не само ние българите, но ние като цяло, сме свикнали да разчитаме много и дори изцяло на наследството което (евентуално) ще получим за да можем да живеем някакъв сносен живот. За това у нас е много по-често срещано това братя и сестри да се изпокарат за наследство.

Дядо ми си отиде съвсем наскоро и сега вече започват да изплуват разни очаквания които някои е имал относно това което се предполага, че е имал човека...Веднага се появиха желаещи да „наследяват”...
************************************************************************************************************************************************************************************************************************
*************************************************************************************
Идеята ми е, че не може да се живее чакайки наследство! Не може да се изисква наследство от никого без да си си мръднал пръста за тоя човек! А дори да си, пак не може да се изисква наследство, защото всеки би трябвало да разполага с имотите си и с тях да гарантира собствената си старост , времето когато си болен и зависим....

Аз съм вече майка, поне ще бъда скоро, и от сега знам, че няма да науча детето ми да чака наследство!!!! Ще се грижа за него докато е малък и ще го науча, че трябва да може да разчита на себе си и ако нещо остане от мене и другата му майка-добре дошло! Но нито е задължително да остане, нито да го чака и още по-малко да го изисква!!!

Един се ражда друг умира

Такъв е живота. Генерациите се менят, старите си отиват и идва ред на новото поколение...Дядо ми си замина, днес беше погребението...

Не дочака да види новия си правнук, а толкова се радваше...Толкова се радваше на Велик и на името му, толкова се заканваше, как ще го дондурка като го види, и че ще бъде „ного итър”...

Почина същата вечер когато Испания стана световен шампион, или поне тогава разбрахме, че е починал... Живееше сам и зет ми отишъл да го търси след като не отишъл да обядва както обикновено у тях...

Толкова се радваше на всички победи на Испания, страната където са децата му....Гордееше с Алонсо и Надал, следеше всички испански спортисти, музиканти и актьори и после ми казваше тържествено, кой какъв успех е имал...Щеше да се радва на победата за световното...

Харесваше му и Сан Фермин, миналата година присъства и беше много щастлив, гордееше се със снимките си от празника и с белите си и червени дрехи...Сега каза, че се чувства уморен и не му се пътува толкова, но си пазил дрехите от празника за друга година...

Беше свикнал да пита вече всеки път и за Беатриз. От началото не питаше за нея а аз вметвах между другото нейното име за да свиква с идеята. После премина на вълната да ми натяква да я представя на братовчед ми, че бил ерген а тя мома...

Аз му казвах, че тя не е мома а живее с мен...той се правеше на глух и пак повтаряше същото...

Следващия етап беше като идваха тук, вече не претендираше да я представям на никой, но говореше за нея в мъжки род и се подхилваше казвайки „тоя Беатриз”...

Той беше такъв, обичаше да дразни по малко и да го прави уж случайно и да се подхилва под мустак.

Последния етап започна когато си заминаха от тук, мисля, че тогава Беатриз истински му хареса. Видя, че е много добър човек, търпелива и много мила с него, винаги го наричаше „Дедо” и той се смееше на акцента J Спря да се заяжда от тогава и започна да пита за нея всеки път като говорехме и да и праща поздрави наред с Хосе. Беатриз се смееше и се шегуваше, че се чувства повишена, защото преди само беше важен Хосе, а сега и тя се нареди с него в хората за поздравяване, следователно беше я вече признал...

Когато му казахме, че ще имаме дете заедно се зачуди, не беше наясно как така детето ще е на двете , обяснихме му, че тука лекарите могат да правят такива неща и той се зарадва искрено, че ще има още внуци. Успокои се кога разбра, че детето ще може да бъде признато от двете , за пореден път стигна до заключението, че тука „ората са ного напреднали”...

Но днес вече го изпратихме... Аз само мислено бях с тях, не мога да пътувам с този корем...Майка ми замина веднага като разбрахме и успя поне да пристигне за погребението, поне за неговото...За погребението на баба ми не можа да си дойде и още не си е простила, сега замина с първия полет който можа да хване...

На мен се опитаха дори да не ми казват, искали да ме пазят... какъв ужас! И каква обида! Как са могли да си помислят първо, че няма да усетя, че нещо става и второ да крият от мен смъртта на дядо ми...Какво пречи на бременните жени да се казва истината? Изобщо....

Признаване на дете от две майки

Обикновено когато се роди едно бебе, родителите отиват с акта за раждане в гражданското и записват бебето на името на двамата, или на един човек ако няма втори родител.

За да се запише едно бебе на две жени, дори когато имат сключен граждански брак, се прави предварително, преди раждането. Това защото в хетеросексуалните семейства съществува вярването, че мъжа е биологичен родител, дори когато не е, докато при нас се знае, че другата майка, не е биологичен родител и предварително трябва да заяви желанието си да сподели майчинството.


Това е много важно!

Нека всички които ще раждат деца с друга жена някъде където браковете между хора от същия пол са позволени, да обърнат специално внимание, особено ако са запазили българското си гражданство. Много е важно! Ако детето се роди преди да е признато от другата майка, а както казах, това трябва да се направи предварително, поне тук в Испания, когато детето се ражда автоматически става български гражданин и вече край! Може да имате брак и може да имате всичко, ако детето се роди като български гражданин, се води по българските закони, следователно другата майка не може да го признае колкото и да се напъва, че има брак и че по законите в Испания тя също е майка...

Аз си изкарах акъла когато разбрах това! Не знаех, дори, че трябва да се записва детето предварително, слава богу, че отидох при социалния работник и попитах така съвсем между другото...

Нужни са следните документи: -Документи за идентичност на двете майки и копия от същите.Важно е също да присъстват и двете майки.

- свидетелство за раждане на двете (чужденките това също трябва да го предвидят!) В моя случай се разбрах с работниците да ми извадят документите които съм предала когато подавахме за да сключим брак и успяхме да го направим иначе трябваше някой да ми го вади от България, да тича да превежда и заверява, да изпращя…а през това време детето може да се роди.

- адресна регистрация на двете

- семейна книжка

- И много важно, свидетелство от клиниката направила осеменяването, доказвайки, че е било със семе от неизвестен донор!
Важно е детето да се признае предварително, хората с испанско гражданство могат да си позволят лукса да се забавят, да не знаят и да си мислят не знам какво си, и ще могат да го направят и след това, но тези които рождената майка е чужденка , трябва да побързат! Аз сега например, съм на тръни докато не уредим това, имайки предвид, че съм в седми месец и фактически е възможно да родя всеки момент...

Днес представихме всички нужни документи, събрахме ги на тичане и добре, че тук няма така ва бюрокрация и хората се стараят да ти помогнат, успяхме да представим всичко нужно. Предупредиха ни да тичаме много защото тук скоро започва честването на Сан Фермин и всичко ще бъде затворено почти целия Юли и целия Август администрациите навсякъде са в отпуск…

Записахме че детето ще се казва Велик Укар Димитров. Това е даване на предимство на фамилията на жена ми, но както и друг път съм казвала, не ме интересува.

Но настоях да го запишат Ukar с К въпреки, че жена ми още се води Ucar с С но отдавна иска да го смени защото те са баски а в техния език К-то се пише с К докато С-то идва от испански. Бащата на жена ми е единствена който още си пише името с С, той и братята му , младите Укар, отдавна са си сменили всички фамилиите на Ukar с К. Всички с изключение на жена ми, но и тя също иска отдавна да го смени, все се отлага заради липса на време, но сега когато фамилията на детето зависи от нейната, трябва да го смени веднага, та като се роди детето да си го запишем както трябва а не после и на него да му сменяме фамилията.

Така, в понеделник вече ще подпишем окончателно признаването и вече спокойно J

C жена ми преминаваме кризата все още, но започва да се показва малко светлинка в тунела...да видим...

Само едно ще кажа, бременността, а според както ми казват познати и периода след раждането на дете са най-сериозната проба за всяка връзка. За добро или лошо, ще се види в бъдеще, но този сериозен изпит ни показва доста непознати лица на партньорите ни...

Иначе със здравето съм добре, страшното изследване което чаках се оказа добро и не само, че няма да ме вкарват в болница а и ми промениха диетата включвайки много неща от които ми бяха забранили, дори ми казаха да премина на нормално хранене с изключение на бързо разграждащи се захари. Отново мога да ям плодове, хляб, макарони, ориз, и не трябва са меря количествата.

От нервите, жегите които ме морят(!) и ми разказват играта, не само, че съм спряла да качвам кила а и за една седмица съм свалила два килограма. Попитах дали това се отразява на бебето и ме успокоиха, че имам много резерви и няма страшно :)

Иначе ме скъсаха за втори път на кормуването...На всичко от горе, сега и изпитващите и автоучилищата излизат отпуска за целия Юли и ще мога да възобновя опитите чак през Август, кой знае дали ще се побирам зад волана...Поне ми остава коза да заплаша изпитващия , че ако не ми даде книжка, ще му родя в колата и да му мисли, току виж се смилят...