Lilypie First Birthday tickers

Lilypie First Birthday tickers

петък, 28 май 2010 г.

Трети гей праид в София.

Най-точното обяснение и описание на това какво е праида и какви са неговите цели е дала Десислава Петрова- http://www.desislavapetrova.eu/blog/?p=457
Аз само ще добавя моята гледна точка и личните ми идеи защо е важно да се подкрепи праида...

Когато един хомосексуален човек се срамува да каже какви хора харесва, кой конкретно му е партньор, какво харесва и изобщо как живее, внушението което оставя в останалите, иска или не иска, е че върши нещо нередно...

Всички ония които казват „не мога да се разкрия в работата ми защото може да я загубя”, „защото работя с хора”, „защото...” всички те изпращат послание на работодателите и клиентите си, че хомосексуалните хора не заслужават еднакво отношение и се очаква да бъдат уволнени или санкционирани заради тази си ориентация.


Когато не представим партньорите ни в живота на семействата ни, които се очаква да са нашите най-близки хора, когато крием, че имаме връзка, това което всъщност казваме е, че той/тя в крайна сметка, не е толкова важен/а, че се срамуваме от него/нея, че не и даваме статуса (!) на наш спътник в живота а е някакво временно увлечение.

Това прави роднините да се надяват „увлечението” да отмине бързо, следователно се държат с него/нея по този начин и следователно партньора ни който получава такива сигнали и вижда, че не може да очаква от нас да го/я защитим, си тръгва от живота ни при първия удобен случай...

После ревем и се чудим защо стана така, защо все ни оставят и стигаме до подсказаното заключение, че „тези връзки не са трайни, трябва да свикнем с това и да си дадем сметка на време”...
Навреме, за да се оженим или омъжим за „правилен” човек, човек който ще представяме с гордост, човек който ще бъде приеман с почести в семействата ни, човек който да покажем на колегите си, и човек който да покаже на света, че сме „нормални". Лошото е само, че ще сме оставили да отмине истинската любов, и че сега ще трябва да живеем с някой когото не обичаме ние а само околните...

Това което не знаем е, че ако искаме да имаме един ден трайна и стойностна връзка, трябва да третираме партньорите си като ТОЗИ човек, да изискаме и настояваме пред всеки който ни е близък и които иска да съставлява част от живота ни, да третира партньора ни със същото уважение и зачитане като ако беше човек от „правилния” пол....

Ако искаме да зачитат децата ни, деца които не винаги са биологични, деца които често са пренебрегнати от една част от семейството си , деца за чието съществуване не винаги се знае дори(!)....
Представяте ли си какво трябва да означава това да криеш детето си, да не казваш, че е твое, родителите ти дефакто да не знаят , че имаш дете...Или пък да не приемат това дете като твое защото дори не зачитат връзката ти, да не говорим...

Ако искаме да получим това уважение ,ако искаме да зачитат партньорите и децата ни, ако искаме някой ден нещо да се промени а не само да се оплакваме „В България не може да се живее, скапана страна!”, трябва да правим нещо а не само да се оплакваме!

Наслушала съм се на „две птички пролет не правят, къде ще ходя на праид, като ще са двама души на кръст”, „ако има как да се скрия ще отида” , „не мога да отида, че ще си загубя работата” и подобни.

Как ще станат повече птичките ако всички се крият и чакат някой друг да отиде? Защо ще ходиш изобщо някъде ако ще искаш да се криеш дори бъдейки там? Защо да си загубиш работата защото си отишъл на един праид? Ами ако така се разсъждава, това се провокира!
По-добре е да се съсредоточиш в това да си добър/а в работата си за да не трябва да мислиш постоянно, че висиш на косъм и, че личния ти живот ще е решаващ за това дали да останеш на работа или не....

Освен това съществува друга култова фраза „ На никой не му е нужно да знае, с кой си лягам, няма защо да парадирам с това, личния ми живот си е мой...”
Да правилно, на никой не му е нужно да знае с кой си лягаш! Ако само си лягаш с някого няма нужда да го представяш никъде, ако само си лягаш с някого няма да има какво да очакваш от този човек и той/тя няма какво друго да очаква от теб...

Ако сексуалната ориентация за теб не означава само „сексуална” а и емоционална, сантиментална и прочее ориентации...

Ако искаш да живееш с някого и да си споделиш живота с него, ако искаш този човек да си сподели живота с тебе и да градите нещо заедно, да разчитате един на друг, една на друга, да създавате други хора, които да разчитат на вас и да зависят от вас...тогава не става дума за „лягане с някой”!...
Тогава имаш морално задължение към партньора ти и бъдещето ви заедно и тогава вече ако ти откажеш да го/я представиш за това което е, и отричаш всички произтичащи от това и положение права...

Криейки се в гардероби и килери, пропиляваме живота си!

Пропиляваме живота на партньорите ни и връзката с родителите и приятелите си!

Когато криеш от някого най-съществената част от живота ти ограничаваш връзката с този човек до елементарно познанство и и отричаш възможността да се развива. Ако криеш от родните си самото ти семейство, истинското ти семейство, това което си изградил/а ти, то им отказваш достъп до твоя живот и следователно анулираш роднинската връзка с тях.

Същото се случва ако роднините откажат да се запознаят с твоето семейство, те също анулират роднинството. Работата е там, че ако не им се каже така, те няма да го разберат, няма да знаят, какво всъщност правят отказвайки да знаят за твоето семейство...

Не случайно аз разказвам лични неща, много лични неща свързани със семейството ми и роднините ни , моите и на жена ми, искам да дам пример, за това как се представят нещата ако искаме да предизвикаме определен резултат...

Нашите семейства за които много често съм чувала, че са за завиждане, нашите роднини и родители които толкова хора биха искали, не са такива защото сме стояли свити и треперещи докато сме им казвали с ужас и страх, че видиш ли, имаме една връъзкаааа с един човеееек, и ВЪПРЕКИ, че е от същия пол е свястна и , че ние ВЪПРЕКИ че сме лесбийки сме добри хора...

Не, ако нещо сме постигнали аз и жена ми то е било ходейки изправени, представяйки се една друга винаги за това което сме в дадения момент. Защитавайки се първо нас самите както и партньорката ни от всеки коментар ако изобщо сме оставили място за коментари...

Ако родителите ни са за завиждане днес, то е защото категорично им заявихме , че сме това което сме, че се обичаме и СМЕ семейство и ако някой има нещо против това то той отпада от живота ни! За сега освен баща ми (не е голяма загуба!), никой друг не е проявил неуважение и следователно не сме загубили нито един приятел, колега, роднина, или клиент...

Ако аз съм част от семейството на жена ми, ако ме уважават и третират точно като останалите снахи, то е защото тя ме представи като каквото съм и не е оставила врата за друго отношение! Ако моята жена е в семейството ми това което е, и я зачитат и третират както я третират, то е защото аз я представям като това което е- моята спътница в живота, моята жена!

С всичката тая тирада искам да кажа само едно : Хора освободете се! Отидете на праида, подкрепете малкото ентусиасти които се блъскат да правят праидове в ужасните условия на нацизъм и всеобхватна простотия и незачитане в нашата страна! Тези хора реално го правят за вас!

В къщи пред телевизора където обикновено гледате праидовете, може да е по-сигурно, но това е фалшива сигурност! Това е сигурност която не води до нищо добро! Ако нещо може да промени нещата то е само откритостта! Струва си да прекарате малко страх за да си дадете сметка после колко добре сте се почувствали, колко сила сте събрали, прилива на смелост...Първите крачки са най-трудни, но си струва да бъдат направени!

Освен това си позволявам да се обърна и към хората със „стандартна” сексуална ориентация. Вие също можете да подкрепите прайда! Също можете да отидете и да покажете на света, че подкрепяте хомосексуалните си познати, приятели, роднини и дори да нямате такива(или да си мислите, че нямате!), можете да подкрепите свободата на изразяване и човешките права които биват отказвани на голям брой хора все още...

Повече информация за прайда можете да намерите тук:http://www.sofiapride.info/

неделя, 23 май 2010 г.

Да приготвиш „гнездото”

Изглежда това е познат на психолозите инстинкт, нещо което се случва на повечето бременни жени по някое време. Някои изпитват неистова нужда да приготвят нещата на бебето няколко месеца предварително, други боядисват цялата къща в пристъп на някакво желание всичко да е идеално изведнъж...

Аз за сега не съм в някакво тежко състояние на приготвяне на гнездото, но вече имам нужда да видя бебешки неща. Да купувам и да ги подреждам, да знам че са там и чакат...

Беатриз е много по-рационална по принцип и в това отношение също, дори тези дни се карах с нея за това. В един пристъп на истерия взех да рева задето тя не демонстрира такова желание да вижда бебешки неща и защото все ми казва да изчакам, да не купувам още нищо, че е рано...

Знам, че тя обича бебето и го чака със същото желание като мене, само че е друг тип човек и е естествено да демонстрира емоции по различен начин и в различни обстоятелства. Вече я познавам и не би трябвало да реагирам така, но още съм силно чувствителна и имам нужда да усетя от нея повече емоция...

И наистина, всеки ден се обаждат приятели да ни предлагат това и онова, а аз вече поръчах почти всичко и трябва да отказваме вече неща защото съм ги купила прибързано. Ако бях изчакала, нямаше да купуваме и половината от нещата които купих. Препоръчвам на други в моето предложение да изчакат и да си спестят не малко пари.


Велик вече се манифестира, от една-две седмици го усещам :))) Първия път когато го усетих беше на една разходка когато седяхме спокойни на слънце и се наслаждавахме на гледката, и когато Беатриз сложи ръцете на корема, като, че се зарадва и другата му майка да го погали.

Усещането е много приятно и емоциите са страшни когато се усеща бебето! Освен това, като не го усещам през целия ден, започвам да се притеснявам и ми се въртят какви ли не мисли... Когато го усещам е страхотно и ме успокоява.

Казват, че ако ядеш шоколад се мърда повече, някои познати са си преминали бременността тъпчейки се с шоколад за да могат да си усещат бебетата, аз намерих по-здравословен начин :) Нашето бебе се мърда като слуша музика! Гарантирано и потвърдено.

Вчера бяхме на сватбата на последния останал все още неженен приятел от групичката на Беатриз. Прекарахме си страхотно, особено Беатриз. А бебето не спря да мърда и да рита, човек би казал, че също танцуваше като майка му. Майка му Беатриз, аз не се включих активно в танците. С всичкия акъл отидох с нови обувки , и с ток, и то при положение, че знам, че съм бременна и сега краката ми отичат повече от всякога...Нищо, за следващия път ще знам!

Много се радвах да видя Беатриз така щастлива, в естествената и среда, сред приятелите и, весела, танцуваща...Искрено се наслаждавах и и се радвах . Де да можеше по-често да е така... Пийнала и въодушевена става много сладка и забавна, обичам я!

Днес също се потвърди мнението ми, че бебето се мърда с музика - ура, аз няма нужда да се тъпча с шоколади за да го усещам ;)

неделя, 16 май 2010 г.

Кръстници и попечители

Родителството е още далече, но вече се чувстваме майки. И като такива започнахме да се чувстваме отговорни за детето ни, още от сега. Решихме, че трябва да изберем кръстници на детето и евентуални попечители за в случай, че нещо се случи с нас.

Няма да правим религиозно кръщене а гражданско, тази практика се разширява все повече и макар, че в Навара няма прецедент, заради силното участие на религиозни групировки в управата на провинцията, ние сме решили да изискаме такова. Ако не стане, ще го правим в друга провинция или ще изчакаме да се въведе, това няма да се забави и тук, вече много провинции въвеждат тази нова услуга.

Става дума за цивилна церемония , извършена от кметски съветници или съдии , също като гражданските бракове, и се провежда в залите за тази цел. Церемонията се състои от четене на конституционните правата на детето и му се възлага един кръстник, които формално се заема да се грижи за спазването на тези му права докато е малолетно. Кръстника, по-точно кръстниците, че тук са двама, нямат законни права върху детето, но да една морална отговорност. Подобно на църковната процедура.

Решихме, че понеже нито едната от нас не е безсмъртна, е добре да помислим добре кой ще бъде кръстник, та ако евентуално нещо се случи с нас, този човек, тези хора, да се грижат за детето ни.

За възлагане на такава задача на някой, е важно да е някой на който имаме пълно доверие и с който имаме дълбока връзка. По тая причина и двете автоматически разбрахме, че трябва да изберем един от братята на жена ми.

Моята сестра си има повече неприятности от колкото може да понесе и дори собствените и деца са и в повече, а майка ми е възрастна и дори да можеше, предпочитам да не я товаря нея.

Остават Хуанхо или Санхел...

Тук имахме спречкване с жена ми...Тя миси, че трябва да е Санхел, а аз искам да бъде Хуанхо.

Защо тя иска Санхел. Той е големия брат. Най-отговорния, най-сериозния, най-грижовния (прекалено ако питат мен), най-стабилен както финансово така и емоционално. Като всеки по-голям брат и сестра е винаги които тегли всичко, който се обажда да види дали останалите му братя се нуждаят от нещо. Тук го разбирам, защото аз също имам „синдрома на големия брат”, и също съм властна и досадна сестра, макар че и на мен, като на Санхел, винаги може да се разчита. Но признавам, че вгорчаваме живота на тези за които искаме да се грижим и както аз, така и той...

Жена му Тере е много добра, мила, също грижовна, супер мега религиозна. Това е едно от нещата които аз искам да избегна....Знам, че ако детето ни попадне у тях, ще бъде гледано точно като техните деца!

Техните деца са много добре обгрижени, адски умни, макар, че според мен, прекалено много натоварени с всякакви извън класови работи, играят много малко, когато и да ги видиш, учат ,и учат ,и учат...Което е перфектно, и двамата са много напреднали за възрастта си, трудолюбиви, и двамата са сериозни, умни и добри деца! Винаги са добре поддържани и хранени с най-доброто и възпитани идеално...Проблема който аз виждам у тях е, че са ми някак...сухи, прекалено контролиращи, прекалено религиозни, т.е Тере, но тя е която мъкне децата на църквата...Аз бих искала за детето ми друг тип живот, да, искам да учи и да се научи от малко на труд, и че без усилия нищо няма да му падне отгоре, но искам да има и ваканции, да има някакви удоволствия, не само да тича от кларинет, на рисуване и от допълнителни математики или английски на плуване...

Хуанхо е друго нещо въпреки, че Беатриз винаги се е оплаквала, че той се скатава от домашните задължения т.е от хилядите тежести с които Сангел товари всичко живо непрекъснато...

Хуанхо и Елена не се притесняват да хващат пътя и отиват на някой къмпинг за цяло лято, където децата им общуват с чужденци и от малки говорят английски и малко холандки, и всичко това забавлявайки се. И двамата са учители и имат дълги летни ваканции които използват максимално. Те са много по-свободни, много по...не знам, просто аз бих си оставила детето на тях три пъти преди да го дам на другите. Да не говорим, че те вече имат две осиновени деца, и искаха да осиновят трето но се отчаяха от дъъългите и скъъъпи процедури, мисълта ми е, че знам, че те обичат децата и детето ни там би било на най-доброто възможно място! Техните деца също учат и също ходят на извън класови занимания, но изобщо не са така натоварени като другите ни племенници. Да не говорим, как се зарадваха те като им казахме, че чакаме бебе, те именно оценяват много децата защото им струва много да постигнат своите.

Освен това, Хуанхо и Елена обичат животните, предимно кучетата, и това за мен е много важно! А Тере пищи като дойдат у нас ако някое коте и мине покрай крака и се погали...

Беатриз се притеснява, че ако кажем, че сме избрали Хуанго, Сангел ще се срине. Той е големия брат, той счита за свое задължение всичко което се случва в семейството... Да му кажем, че сме избрали другия пред него ще го съсипе! За това тя предлага да кажем, че кръстниците са Хуанхо и жената на Санхел, иска да смекчи...

Аз съм на мнение, че не трябва да правим мешаници, още повече , че ако решим да поверим детето на някой, трябва да го впишем в евентуалните ни завещания, които между другото сега ще трябва да променим, вече сме родители...
Моето предложение за смекчаване е да се направим, че ще теглим жребий, и уж да се падне Хуанхо...

Това тепърва ще го мислим как да го направим, но ще е нещо от сорта.

И веднъж замислили се за смъртта, имаме още три деца за които трябва да помислим...Маците и Патра!

Маците в никой случай не могат да бъдат разделени, толкова се обичат... Патра не им е толкова мила и пре спокойно може да живее на друго място, но Марче и Маноля не могат да се делят!
Колкото и парадоксално да звучи, по-лесно е да се намери дом за едно дете от колкото за две котенца...

Поне сега като се замисля...Патра може спокойно да отиде също при Хуанхо и Елена, дъщеря им Лейре е луда по нея, идва специално да я види и я обожава, няма да е никакъв проблем да я вземат. Но какво бихме правили с маците?...Не виждам никой който би ги взел...майка ми евентуално...но се съмнявам, че Хосе ще се съгласи да има животни у тях.

Ще трябва да го обмислим и това, ако не намерим никой желаещ да се грижи за тях, като променяме завещанията, ще трябва да определим един фонд, които да е за грижи за котките докато са живи и така поне да могат да отидат в някоя къща за грижи за животни където няма да ги разделят и ще знаем, че са сред любители на животните и ветеринари...

Виждайки всички проблеми които ще създадем ако ни се случи нещо, най-доброто е да си живеем :)))

Но определено трябва да вземем мерки за в случай, че нямаме късмета да си се грижим ние за детето и животинките ни.

неделя, 9 май 2010 г.

„Мамино златно чедо"

От както съм бременна, чета седмица по седмица обясненията за процесите които се случват сега с Велик и с моето тяло. Сравнявам информацията в една-две книги които имам за бременността и различни сайтове и форуми с такава тематика. В повечето се казва, че сега (20 седмици) бебето вече може да чува и е добре да му се говори и гали корема за да почувства твоето внимание... Особено се препоръчва на другия родител да говори на корема, за да може бебето да различи и неговия/нейния глас, защото гласа на биологичната майка го чува непрекъснато и после лесно го разпознава.

До тук добре, обаче повечето препоръки за начини на говорене на бебето, придружени със физиономиите които правят майките на снимките докато извършват това свето действие са направо...

Ами не знам, аз в това отношение винаги съм била „дървена” колкото до това да говоря така на някой, както и да ми се говори...

Повечето разправии със собствената ми майка са били свързани с това. Тя винаги е била много, прекалено много...любвеобилна. Цял живот си я спомням с прекалено много прегръдки, държане за ръка на публични места, водене като, че съм на три годинки, говорене, като, че съм на три годинки...Ако трябва да съм честна още от както съм била малка, това не ми е било приятно и дори се срамувах страшно много и се дърпах. За това и ми се носи славата на груба, когато не се считам за такава, просто това държание с едно дете или човек ми се струва унизително.

Аз исках да съм голям човек, да се ме уважава...не да дойде майка ми да ме прибере от детска градина или от училище и да почне да ми вика пред всички мой познати „Чеденце мило, как си златото на мама” и подобни...и да ме хване за ръка и да ме води като, че не знам пътя и то след като ме е нацелувала пред всички мой познати и ми е казала колко съм прекрасна и как няма по хубаво дете на света...

Това може да не звучи толкова зле на много хора, дори на много други им изглежда прекрасно, особено ако са имали недостиг на ласки. Но и излишъка не е по-бодър от липсата! Когато съм говорила с познати на тази тема, ми се чудят защо се оплаквам, защото реално имам прекрасна майка. И е такава, не го оспорвам.

Защитната ми реакция от всичко това винаги е било грубото отблъскване...Често пъти съм се държала отвратително с горката ми майка, която казано честно не заслужава такова отношение, но просто аз не виждах друго спасение. И въпреки това, майка ми не се отучи да ме гали пред хора по главата, като че съм малко дете и дори до ден днешен ми настръхва косата когато започне да ме хвали пред познати, непознати, дори клиенти или да ми изпада в умиление след всяко нещо което направя добре без да и пука има ли хора или няма...Тя ме набеждава за „студена”, „дървена”, „груба”...А аз я набеждавам за лигава и лепкава...

Осъзнавам, че ако майка ми беше по-сериозен човек нашите отношения щяха да са много по-добри! Или ако аз имах повече търпимост, и това е така...Говорила съм с нея за тези неща и то сериозно, защото ако я отблъсквам грубо тя изпада в плач и се чувства малко обичана от мен. Обяснявала съм и много пъти и трябва да призная, че имаме напредък в последно време, но пак ако ме види в някой слаб момент, ако съм зле или болна или с температура, автоматически се хвърля върху мен и започва да ме прегръща, да ме гали, да ме гледа как съм, веднага минаваме на „мило чедо” и „Викенце”...

Винаги съм искала да ме наричат с пълното ми име, толкова много мразя лигавщините, че едва ли някой може да си представи!!!...Цял живот майка ми ме нарича Викенце, Толичка, Тотоля и какви ли не подобни...Не искам да ме наричат „Вики”! Никога не съм искала, макар, че казано честно вдигнах ръце и се примирих.

От както съм тук реших, че имам нов шанс и понеже тук се има повече уважение на хората, когато някой се представи като Виктория, следва да го наричат Виктория. Има хора които се представят с умалителните си и на тях е нормално да ги наричаш с въпросното умалително. В България обаче, и в контакти с българи, няма спасение! И с българите се представям като Виктория, но веднага ми се отговаря „значи Вики”... Къде да ходиш? И се примирих, вече не се карам с хората за това, отказах се и без това няма сми...

За мен това държание на майките, защото не е само моята, много са, повечето, е необяснимо...

Но ето, в самите книги които те подготвят за майчинството се учи жените да бъдат лигави патки...После се чудя защо като говоря с познати ми казват например „станах мами”, вместо „имам дете”...наричат се „мами” вместо „майка”...

Толкова ми е опротивяло прозвището "мами", че аз никога няма да казвам на детето ми да ме нарича така, нито дори мама, аз ще съм майка и точка! Жена ми иска да бъде мама-неин проблем, тъкмо ще ни различава по-лесно майка и мама, не е зле :))

Сега аз не знам как ще съм като майка, идея си нямам.

От друга страна, не искам да съм груба с детето, дори напротив имам намерение да му дам много нежност и внимание, но съм твърдо решена да не му говоря по този начин и да не се държа никога така с него както се държа майка ми с мене!

Малкия напредък който отбелязахме с майка ми в последно време (период който съвпада със значителното подобряване на отношенията ни!), се изпари от както съм бременна...Пак минахме на умалителни, на треперене и пазене като писано яйце, говорене като на бебе и подобни. Така ми говорят и други хора между другото, не само майка ми, например леля ми , от известно време има манията да ме нарича „мамче” което последния път строго и забраних и дори и изръмжах много сериозно. Мисля, че и стана ясно и се спря, за сега...

Въпроса е обаче, защо хората се държат с бременните жени по тоя идиотски начин????

Майка ми се въодушеви много с детето и вече се закани как ще го води насам на там, как ще му говори и как ще го нарича „златно чедо” и „слънчице”...Неща които прави и с племенниците ми също. До такава степен ни беше втълпила на всички, че Методий е равно на „слънчице”, че накрая на горното дете никой не му се обръщаше с името му, до днес-седем годишен е, а още е „слънчицето”...

Това между другото е едно от нещата които ще променя като дойде детето. Идва края на месеца :))) Та една от задачите ми е да се държа с него като с голям човек и да не позволя майка да го превърне в лига. За бога, детето е седем годишно почти а му се говори като на бебе!!!... По същия начин, ще се боря и за Велик! Както се боря цял живот и продължавам, за себе си и собственото ми достойнство...

От казаното до тук искам да извадя няколко въпроса, на които ще се радвам да ми помогнете да намеря някакъв отговор...

Защо хората си променят отношението към бременните жени и започват да се държат така лигаво?

Мислите ли, че показването на нежност към детето на публични места е винаги добро?

Вие как превъзмогвате подобно отношение от страна на майките си и държите ли се така с децата си?...

вторник, 4 май 2010 г.

Бебето ни е момче!

Момченце , Велик :)))

Сега вече се усмихвам, макар, че ако трябва да съм честна новината ме изненада и мъъъничко ме разочарова...Колкото и идиотски да звучи е факт, не се зарадвах...

Бях настроена за момиче, това е истината...Не само бях настроена, ами бях някак си убедена, виждах сигнали къде ли не, хората ми казваха, че сигурно е момиче заради това, заради онова, някой сънувал...
Аз и сестра ми да я хвана само и на нея ще и кажа хубаво, и тя беше убедена, че е момиче и ми нави още повече чивийте. Като когато ми каза, още на първата инсеминация, че е убедена, че съм бременна и аз летех а после и паднах от високото. Ама сама съм си виновна като вярвам на което искам да чуя...Винаги съм искала момиченце,винаги си представях че ще имам момиченце...

Като ми казаха, че е момче чак ми се зави свят, толкова неочаквано беше...

Помолих лекарката да се осигури, още се надявах, че може да се бърка. Тя ме увери, че е убедена и ми показа израстъчето казвайки "Не само е момче а и е надарено" точка, няма съмнение , това е!

Ами вече минаха няколко часа и вече свиквам с идеята, започвам да се пренастройвам и да мисля, че нямаме дъщеричка а синче и съм сигурна, че ще го обичаме еднакво, пола(биологичния) реално няма никакво значение!

Жена ми се радва, тя дори предпочиташе момче, само малко се притеснява, че сега ще почна да и надувам главата за второ дете - момиченце...

Майка ми се зарадва много също, цял след обяд звъни на всичко живо да казва новината. Всичко се радват, и аз също, вече :)


Така, малкото ни женско царство няма да е толкова женско скоро, но пък ще си имаме един малък принц :) Да ни е жив и здрав!

събота, 1 май 2010 г.

Бебешки покупки

Малко рано, но все пак се ентусиазирахме и започнахме да се оглеждаме за колички, креватчета, биберони...За момента искахме да прегледаме какво има , какво ще ни е нужно, без какво можем да минем и не на последно място, къде да поберем купищата джаджи които са нужни за отглеждането на едно миниатюрно същество...

Нашия проблем в случая е пространството. Апартамента ни е малък, ок, за тукашните стандарти е малък.

Имаме хол, кухня и две спални, едната за нас, другата до сега беше за гости, и за напред ще бъде детска.

Хубавото е, че още като обзавеждахме предвидихме бъдещи бебета и обзавеждането е добро за детска стая, както и за юношеска а и за гости. Не си падаме по кича и дори когато има деца пак няма да слагаме купища картинки и други, но стаята е свежа макар сравнително класически обзаведена. Бъдейки вече обзаведена, практически няма място за детско креватче, би могло да се сложи, но тогава няма да има място за почти нищо друго.

В нашата спалня има място, но не искаме да детето да свиква да спи с нас винаги. Имаме познати чийто деца са научени така и до 6-7 години спят в спалнята на родителите, не искаме това! Други познати научили детето от мъничко да спи в собствената си стая и легло и не е имало никакви проблеми- ние също ще се стараем за това.

Освен това бебето така или иначе, ще е в нашата спалня докато е кърмаче и в такъв случай в нашата стая ще сложим кошче за бебе до 6-7 месеца, след това мислим да отиде в стаята си, която и без това е залепена до нашата и е достатъчно да оставим вратата отворена за да чуваме всичко така, че ми се вижда добра идея.

Проблема сега беше , какво ще правим за спането на бебето след като премине този период-кошче, защото в бъдещата детска стая няма място за още едно детско креватче....

Започнахме да ровим в интернет да оглеждаме съществуващите решения за нуждите на бебетата. Установихме, че съществуват преградки за легла, като по този начин вече съществуващите легла в детската стая се превръщат в детско креватче което за нас е идеално, така проблема с креватчето е решен.

Друг артикул който ни хареса е една мебел, подобна на шкаф, която се ползва за преобличане , къпане и съхранение на дрешки и памперси. Банята ни е доста голяма и имаме място така, че мислим да държим този мебел там. Има и функцията, да се премахне наставката за преобуване и детската вана и след това остава един най-обикновен шкаф, който може да се ползва цял живот. Освен това имахме вариант да го поръчаме в цветовете на останалите мебели които съществуват в банята ни (венге) така, че ще бъде в тон-Идеално!

Освен преградката за леглото и банята, решихме да поръчаме още неща, въпреки, че е малко рано, но след два месеца се покачва ДДС-то(кризата...) и решихме да избързаме с покупките.

Оставаше детската количка...По принцип една приятелка ще ни даде една количка за новородено, навремето ги наричаха зимна количка, сега не знам. От добра марка е и много запазена, въпреки, че тя я е ползвала с двете си деца, но не се сгъва много. Ho ако аз ще съм предимно с бебето(заради кърменето) и аз ще карам партнера (пежо партнер), няма проблем защото там се побира и една къща та неже ли количка. Но въпреки това се замислихме дали да не купим някоя тип 3 в 1 каквото сега са много разпространени. Другия вариант беше да ползваме три месеца количката на Сара, и след това да купим една хубава Maclaren, която ще ползваме няколко години и е редно да имаме хубава количка, в смисъл удобна и практична. Тази количкa Maclaren струва почти колкото също не-лошите комплекти 3 в 1 които съдържат количка като тази която ще ни даде Сара, друга подобна на въпросната и бебешка седалка за кола от 0-0+ .

След задълбочен анализ на ситуацията и разговор с няколко приятелки които имат различни варианти колички, получихме много съвети в полза на Maclaren. Някои от познатите ни които закупили доста добри марки(!) комплекти 3 в 1, въпреки това, след време е трябвало да купят и Maclaren, защото според повечето просто не може да се сравни колко са удобни тези колички. Сгъва се с един пръст и сгъната заема много малко пространство, освен това е много по-лека от други и се ползва за деца до 16-17 кила , че и повече които не се побират в други колички.

Така, че поръчахме една Maclaren с доста функции, пози и допълнителни артикули които дефакто я правят използваема директно от раждането, поне това пише в упътването...Ако се окаже вярно, може дори да не ползване друга количка никога, супер!

При това положение трябваше да поръчаме отделно седалка за колата, което е единственото което ни липсваше от комплекта колички. Разбрахме се с Мерседес, че тя ще ми даде нейната, защото докато нашето дете се роди Айман ще е вече в следващата по размер седалка, а аз ще и купя на нея тази която и трябва- всички доволни. Идеално е когато може да се заменят неща с други родители и така взаимно да се помага!

Поръчахме и една седалка за деца от 6 до 12 год , за племенника ми като е тук, че неговата не ми харесва и мисля да я хвърля още като пристигне.

Другото нещо което поръчахме беше още една възглавница за кърмене, от Jane, просто тази която имам не е толкова добра, убедих се след като я видях в други познати. Аз купих моята възглавница защото беше по-евтина (25 евро а тази на Jane беше 40), обаче сега се налага да купя свястната и реално ми излиза още по-скъпо, тъпотия... Един съвет -не пестете от важни неща!

А аз поне считам тази възглавница за едно от най-важните неща, имайте предвид, че не съм превземка и винаги взимам само най-нужното, като казвам, че е важно значи мисля, че наистина е важно, аз спя благодарение на тази възглавница сега и след това кърменето с нея е много по-лесно, виждам го в приятелките ми...

Поръчахме и седалка за хранене, още е твърде рано за това, но я видях в същите цветове и модел подобен на кухнята ни и реших, че не може да се изпусне момента и после да трябва да взимаме някоя шарения.

Освен това поръчахме легло за пътуване, за като ходим някъде, помпа за кърма и няколко други по-дребни неща които сметнахме, че ще е добре да имаме.

Освен това кошчето за бебе, седалка, хамак и други неща ще ни ги дадат приятели от техни деца и не ни е проблем да са ползвани, дори напротив, радвам се всеки път като мога да рециклирам неща и да им дам втори живот така да се каже :)

Като цяло съвета за хора в моето положение е да купуват само най-нужното и след като са се убедили, че наистина ще го ползват, защото ако отидете в някой бебешки магазин и поискате съвет, със сигурност ще искат да ви пробутат сто неща които после няма да има и къде да сложите а много от тях никога или почти никога не се ползват. Освен това което е добро за едни хора и един дом, не е добро за всички, както е случая с леглото за детето. Повечето хора на които казахме, че няма да купим детско легло а ще пригодим съществуващото за бебето се опулиха, детското легло се счита за едно от нещата от първа необходимост, но ето, че в нашия случай не е нужно.

За дрешки и други изобщо не сме започнали да купуваме , повечето хора ни казват да не купуваме, че всеки ти носи и дава и накрая нямаш време да ги облечеш и по веднъж. Мерседес дефакто не е купувала никакви дрешки а има толкова, че някои няма да може и да ги пробва а след това ще ни ги даде на нас, така, че и това което се дава ползвано не е обличано и по два пъти, ако изобщо е обличано някога...

Като си спомня навремето как носехме и преносвахме а сега сме станали такива консумисти, че не е истина...Както и да е, аз поне смятам да ползваме всичко което ни дадат без свян, още по-добре, и после пак ще ги пазя и ще ги дам на някое друго бебе след това...

Иначе бременността върви добре, корема става все по видим...
Във вторник имаме ехографията на 20 седмици (средата на бременността)и се предполага, че може да се види пола на бебето, макар, че все повече се замислям дали искам да знам...
Предния път си сложи крачето и се криеше все едно ни казваше "гаднярки, какво ви интересува какво ми е гъзето?!" И чак се зарадвах, че не се показа!
Въпреки това всичко живо пита какво е, искат да знаят "какви неща да подаряват" а на мен ми писна да ръмжа на хората, че пола няма значение за дрешките...Вече само казвам, че покупките ще си ги правим ние и ако искат да правят дребни жестове да не се се водят от шаблона розово-момиче синьо-момче ама пак си знам, че ще ни затрупат от розови или сини дрешки, знам си аз...