Новата Пепеляшка

Историята на „Пепеляшка която не искаше да яде пилета” започва благодарение на поръчката на една група жени, които не се чувстват представени в традиционалните приказки с добрия край „яли, пили и се веселили, три дена и три нощи”
Какво става след трите дена и трите нощи? Наистина ли прекрасния принц е толкова прекрасен? И принцесата, ще се чувства ли удобна с новия си живот? И ако не и харесва да яде пилета (На испански това звучи „fueron felices y comieron perdices”- живяха щастливи и ядоха пилета)? На тези и много други въпроси отговор може да се намери в тази приказка.

В момента, и благодарение на интернет, новата Пепеляшка е известна в цял свят.Успеха на приказката е неочаквано огромен и сред много по-широк кръг читатели от очакваното. Започна се с коментари в някой феминистки блогове и да се разпраща от човек на човек, до момента в който е издадена и преиздадена два пъти а авторките(Nunila López- автор на текста и Myriam Cameros илюстратор) не смогват да подписват автографи. Има също саит http://www.lacenicientaquenoqueriacomerperdices.com/ и страница във феисбук http://www.facebook.com/home.php?ref=home#!/?ref=home, където се коментират тази и други приказки които авторките са „адаптирали” и има различни инициативи които служат на много жени да кажат „СТИГА”.
Това е една приказка, която се бори с насилието от всякакъв вид, и която представя живота като един път където най-важното е да обичаме себе си.

Според авторките,за да преодолеем всички стигми наложени на жените, трябва да съществува нов модел на жена. Нов тип приказки с нов тип героини на които да искат да подражават новите момиченца и да следват техния пример. Мислят, че е важно да се научим да бъдем щастливи по наш начин, да изберем нашето щастие и да не ни втълпяват какво трябва да ни прави щастливи и да ни заробва на идеята , че някой,било то принц или принцеса ще ни направят щастливи, ще ни спасят...идеята е, да се покаже, че не трябва да бъдем зависими от други хора за да бъдем щастливи, защото никоя зависимост не носи щастие.

Самата приказка можете да видите тук ttp://www.mujeresenred.net/IMG/pdf/lacenicientaquenoqueriacomerperdices.pdf

А , аз сега ще направя малък превод на текста на български



ПЕПЕЛЯШКА КОЯТО НЕ ИСКАШЕ ДА ЯДЕ ПИЛЕТА


Пепеляшка имаше такова голямо желание да отиде на купона...

И накрая го постигна.

Но прекали с пиенето....

Толкова, че на другия ден не си спомняше нищо. Прибра се в 12 но по обед на другия ден....

Тогава се появиха двамата пратеници на принца, които носеха кристалната обувчица с ток и заострен връх...

Пепеляшка чакаше нетърпелива обувката за да я пробва.

В началото и беше тясна...но натисна и натисна...и вкара крака в обувката!

И трябваше да се омъжи за принца....

Принца обичаше да яде пилета, но Пепеляшка беше вегетарианка, не яде нито месо нито риба, нито носи кожени якета.

Въпреки това тя трябваше да готви пилетата , защото бяха любимото ядене на принца и тя трябваше да ги готви печени, пълнени, пържени, на фурна...

СУРОВИ СА!

СОЛЕНИ СА!

ПРЕПЕЧЕНИ СА!... Крещеше принца ядосан , защото тя никога не можеше да ги сготви по негов вкус. Каква мъка за Пепеляшка!

И най-лошото трябваше да ходи качена върху кристалните обувки с висок ток и със заострен връх!.......

Виеше и се свят!

В началото опита да държи гърбът изправен, но не успяване,гърба и се наклони и по него се изтичаха всичките и идеи и мечти...

И краката и разбити тотално...Всичките ни органи са в контакт с точки от стъпалото ни, цялото тяло я болеше! Да, тук на запад не обрязват жените, но ни разбиват цялото тяло качвайки ни на тези обувки...

Пепеляшка всеки ден ставаше по-зле болна, депресирана, изгубена...

Един ден реши да го разкаже : „ Писна ми от принца и от обувките и от пилетата...”

- Не се оплаквай от обувките, моят принц е модерен и аз трябва да ходя качена на обувки с половин метрова платформа...- Каза и модерната съседка.

- Не се оплаквай от пилетата, моят принц обича телешко и трябва да мъкна килограми месо всеки ден и да ги готвя...- Каза приятелката с традиционален съпруг

- Не се оплаквай, къде ще си по-добре от колкото с един принц?- каза кралицата майка

- Но ти нали си вегетарианка и обичаш да ходиш боса? – Попита приятеля републиканец с кучето...

Така, че Пепеляшка се обърка още повече от коментарите на хората и остана сама със своя превит гръб, с токовете си,със своя „обичан” принц, и със свито сърце...

Докато един ден можа да види себе си в бъдещето когато посети магазина за пилета и видя опашката от отчаяни и разбити, възрастни пепеляшки които чакат ред да купят пилета за своите остарели принцове....

И избухна в смях.

Смееше се на себе си, на това колко наивна е била мислейки, че принца ще я спаси

След години съжителство с един принц, тя разбра, че принцовете не те спасяват, нито диджеите, нито камионерите, нито сладкарките...

Спря да се чувства виновна, прости си и си даде сметка, че единствената която може да те спаси...

Си ТИ САМАТА!

Така, че Пепеляшка каза СТИГА! И се появи феята която беше една „Стига”...(трябва да ви кажа, че феите Стига, са дебелички, космати и живеят вътре в нас, излизат когато кажем СТИГА)

Когато феята видя Пепеляшка я прегърна силно и я успокой и Пепеляшка се разплака, не беше плакала толкова отдавна....

Първо започна да плаче за принца, за токовете, за толкова мъртви пилета които трябваше да сготви. После плака за това, че мащехата и я малтретираше, че баща и я пренебрегваше и , че сестрите и почти умряха от анорексия опитвайки се да влязат в 38-ми номер от Zara.

Плака и оплака всичко, всичко дори оплака няколко предишни прераждания , за всеки случай(да не повтори карма)...

И се почувства по-добре от всякога! Празна! (въпреки страха който имаше от това да бъде празна)

Сега само трябваше да се напълни с хубави неща (знаеше, че с феята Стига, можеше да постигне всичко)

На първо място остави принца! Въпреки, че е много трудно да ги оставиш, понякога повтаряш с още двама, трима принца...

После остави обувките и пилетата

Когато остана сама, откри, че искаше да се наслаждава на тялото си, което толкова изстрада...

Откри свободните танци, които не са толкова свободни, но те карат да се чувстваш свободен. В тези танци няма значение дали обувките ти са 42-ри номер или тежиш 90 кила, нито дали си на 80 години.

И така откри други същества които също като нея се намираха на пътя на освобождението.

Запозна се със суетната Мишчица, която преодоляваше анорексията и сега я харесват повече.

Със Снежанка и Спящата красавица които се лекуваха от зависимостта си към антидепресанти.

Запозна се със Червената шапчица която беше жертва на насилие от нейния ловец, поради високите си диоптри не му видяла пушката навреме...

Пинокио, които е уморен от лъжите си иска да постигне мир със себе си и Човека от ламарина които плачейки и плачейки намери сърцето си...

Веднъж освободени, те можаха да постигнат мечтите си помагайки си взаимно.

Пепеляшка откри вегетариански ресторант-кабаре с името „хармония” , където освен да ядяха , танцуваха непрекъснато.

Сега са много щастливи от това, че се срещнаха, но и също много ядосани заради ролите които са трябвали да изпълняват във приказките през вековете : „ пасивни момичета които са в очакване да им поискат ръката и да им вземат живота” НЕ! СТИГА!

Започнаха новата приказка така : ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ ЕДНИ ЖЕНИ КОИТО НЕ СЕ ЧУВСТВАЛИ САМИ И ЕДНИ ПТИЧКИ КОИТО ЛЕТЕЛИ ЩАСТЛИВИ



КРАЙ! (не, край не, защото знаем, че нищо не свършва, всичко продължава)



Ресторанта на Пепеляшка върви много добре и сега работи с един куп приятели. Дори вече отварят през нощта с името „имам нужда от хармония”

Суетната мишчиша вече носи 42-ри номер и живее сама и щастлива.

Спящата красавица и Снежанка успяха да заменят медикаментите с по-леки треви и станаха много, много, много близки...

Червената шапчица води курсове за малтретирани жени и ги учи да превъзмогват „семейната слепота”

Човека от ламарина учи мъжете да плачат и води група с името „мъжете които вият с вълците”

Пинокио продължава да търси истината , за сега преминал през различни лечения и треви...

Кралицата майка абдикира и отиде да работи във вегетарианския ресторант като готвачка, настоява, че доброто пушено месо не е месо... Нейния съпруг почти вече не я вижда и е очарован да има повече свободно време.

Приятеля републиканец с кучето, е истинска звезда от както излезе в тази приказка и има куп гаджета.

И феята Стига, продължава да се появява всеки път когато една жена каже Стига!

Четвърти месец

Второто тримесечие започна добре и се очертава, че от тук натам ще е пълно с добри новини.

Започнах кормуването и се надявам да върви като до сега. За монета се справям добре и има надежда, има :)

Дойде пролетта и всички цветя в двора ни цъфнаха, някои като зюмбюлите даже прецъфтяха. Розите са се раззеленили и скоро ще се появят първите пъпки. Ако бях изчистила плевелите, щеше да е още по-хубаво...За сега обаче, не мога да правя усилия а жена ми ги изчисти веднъж но сега няма време, работи много. Нищо и така е добре, зелено и цветно :)


Свекър ми си тръгна, сега пък започвам да се чувствам гадно за грубостта ми по някога към него- отвратителна съм!... Истината е, че аз съм кошмарно честна и не мога да симулирам грам...Сега ми става жал, но не мога и да крия, че се радвам, че си тръгна...

Направихме всички проби за малформации на бебето и са негативни, което успокоява...

Имахме още две-три ехографии през този месец и всичко върви добре за момента, въпреки, че кървенето не е спирало изобщо и през четвъртия месец...Обаче вече сме спокойни, казаха, че бебето е добре и кървенето е мой проблем, следствие от хормоналните промени и т.н. но не пречи на развитието на детето. Само трябва да се пазя много и дори пак съм почти на легло... Най-неприятното от това е, че ми казаха да спра и плуването :(, и разходките да са кратки и леки :(, и диета ниска на сол :( и захар :((( В това отношение нещата не са се променили много от предните месеци, с изключение на това, че вече не се шашкаме и приемаме нещата спокойни.

Другата добра новина която ме прави най-щастлива е, че племенника ми ще идва при нас за лятото :) От догодина ще е ученик и няма детска градина за лятото, техните не могат да се занимават с него по цял ден, а ние искаме да прекарва време с нас и той иска да дойде. Племенницата ми е много мъничка а и има детска градина, така че само ще дойде Методий

От няколко дена вече търсим летни училища, занимавки, курсове...Искаме детето да си прекара добре и да научи по нещо докато е тук. Вече правим планове къде ще го водим и какво ще му купим :))) Нямам търпение! Освен това, ще бъде за нас като тренировка за бъдещото родителство.

Също се и притесняваме малко защото е мъничък още(6 годинки), никога не се е делил от родителите си за толкова дълго, смятаме да стои тук поне три месеца... Иначе е идвал тук и му харесва, миналата година не искаха да си тръгват и двамата. С нас е добре, макар, че сме далече, сме близки, идвали са тук ние там...Надявам се да не плаче много за родителите.

Миналата година идваха всички, цялото семейство наред с дядо ми. Прекарахме добре и особено децата се наслаждаваха много. Разликата е, че идваха за един месец само и точно съвпаднаха със Сан Фермин, което ще рече, че децата си тръгнаха с малко погрешна представа за живота тук. Тъй като времето в което бяха тук беше по-малко, можехме да правим повече усилие и да ги водим всеки ден или през ден на различни места, паркове с атракции, плажове, на морето тук и там, после беше Сан Фермин и можете да си представите...Притеснява ни, че той сега иска да дойде защото си мисли, че тука е вечен празник, а после като види истинския живот да се разочарова и да започне да плаче за в къщи...

А аз все пак ще работя(не съм спирала), а и корема ще ми расте все повече , та не може да стане като миналата година- само забавление. За това искаме да го запишем на курсове, на занимални и други неща където да прекарва известно време всеки ден с други деца, хем да понаучи език, хем да се занимава а и аз да мога да работя. Освен това ни се иска да види, че живота тук не е само огромния лунапарк на Сан Фермин и плажовете а има и работа, в неговия случай занималня :)

Ще го запишем и в неделното българско училище на „Орфей”, стига да съществува още, отдавна не съм говорила с организатора...

„Орфей” е организация на българите в Навара и правят доста неща, организатора е доста симпатичен човек, деен, говорила съм с него преди време. Имат и неделно училище на български , което идва много добре. И за нашето дете сме решили да го водим там след време, и за Методий ще е добре, ако не за друго поне да говори и с българчета , за начало докато научи по малко испански, ще има нужда предимно от това...

Иначе аз съм твърдо решена да го уча на език, така ще може да идва всички лета и сестричката му когато порасне малко, също. Мисля, че ще е добре за децата а и за нас, не искам разстоянието да стопи връзката между нас и между племенниците ми и нашето дете/деца след време...А ако научат език през летата, кой знае, един ден може да решат да учат тук...То до тогава не се знае как ще са нещата, но е ясно, че да знаеш език винаги идва добре.

Нито мъж, нито жена II

По темата „Нито мъж, нито жена” възникна доста полемика и реших да се върна и да обясня малко. Предния път просто преведох една –две статии пълни с термини и виждам, че е трудно за смилане. Сега ще опитам да обясня с мои думи идеята на всичко това.

Теорията за половете по принцип се гради на две основни колони които са културата, традициите и разбиранията за това кое представлява даден пол, какви черти и стремежи „трябва” да имат представителите му, какви характери и дори какви съдби ще имат хората...и, биологията.

Първата основа на това разделение на два пола е биологията. Там работата е проста, като се роди едно дете, че и преди да се роди (колко пъти вече на нашето неродено още дете сме му гледали между крачетата...) се разкрачва и се гледа с изпитателен поглед какви са му гениталите...Според гениталите, новороденото автоматически се поставя в едната от двете колонки : мъж-жена.

Като казвам автоматически, имам предвид АВТОМАТИЧЕСКИ!!!

Наскоро ходих в родилното и мога да ви уверя, че дори само по цвета на вързопчетата става ясно веднага кой пол е бебето вътре. Какъв стремеж само да няма никаква заблуда...

Когато ходихме да избираме подаръчета за Айман –току що родено и вече всичко беше разпределено по цветове и полове...Дори пакетите за изписване, като чаршафчета, дрешки за дори неродени още бебета бяха по цветове: „сини за момчета, розови за момичета и бели когато не се знае предварително пола на бебето”-това ни обясни една продавачка...

Цветовете са първата крачка в напъхването на хората в шаблона. Следващите са подметнати фрази от тук от там а) ако си момче : трябва да си мъж бъди еди какъв си, какви са тия сълзи като момиче ааа ууу женчо(да се сравни мъж с жена е кръвна обида!)...

б) ако си момиче : трябва да си мила и нежна, каква жена ще си ако не знаеш да готвиш, каква жена ще си ако не искаш да раждаш, каква жена ще си ако това, каква жена си ако онова...

И трябва това, трябва онова, трябва така, трябва иначе, трябва, трябва, трябва, трябва до побъркване....Защо трябва? Кой е казал, че трябва? Майната му на това трябва и майната на всички които се опитват да ме задължат и да ми внушат каквото и да било!!!!!

Другата ми „любима” думичка след трябва е „нормално”....Това е нормално, онова не е нормално, нормално-ненормално, нормално-ненормално, нормално...Толкова ми се повръща от тези думички, че от много време съзнателно ги избягвам в ежедневния си речник и винаги гледам да ги замествам и заобикалям. Когато ги чуя или прочета просто...усещането е като да чуеш драскане с нокти по дъска....

Това е и идеята на Беатриз Пресиядо най-най-елементарно казано....

Тя , и много други хора са против да чуват „трябва” и „нормално” , те са против да бъдат вкарвани в гарифички и от тях да се очаква едно или друго. Именно са против системата на това разпределение на два пола не за друго а защото не искат никой да бъде определян и ничий живот предопределян поради пола му...

Освен това МЕЖДУ двата полюса Мъж-Жена има огромно разнообразие от хора които къде по-малко, къде повече не отговарят на определенията и изискванията за дадената графичка. Става дума за хора с различни предпочитания и стремежи, с различно себеусещене и които не би трябвало да се натъкват във въпросните графи. Та дори и с различни и специфични хромозомни карти! Кой си е виждал хромозонмата карта, някой правил ли си я е? А хрумвало ли ви е, че не всичко се дели на Х и У ? Знаете ли, че всъщност хромозомите могат да правят неограничени комбинации и в крайна сметка количествата на едни и други предопределят да имаме едни или други външни полови белези, но не означава, че картата на хромозомите на всички е еднаква и още по-малко, че има само два типа хромозомни карти мъжка и женска...

Ето тук някои от хилядите разновидности полове и сексуалности които могат да имат различните хора, започвайки от единия полюс та до другия:



Жена си – следователно трябва да си фина, нежна, добра, търпелива, издръжлива, да нямаш много гордост и да търпиш на бой, е**** и сръбска музика, да носиш поли и да се гримираш, да искаш да спиш с мъже и т.н...

Ако не искаш да спиш с мъже си фригидна- не ставаш за жена!

Ако се окаже, че дори напротив не само, че не искаш да спиш с мъже а и на всичко отгоре искаш да спиш (спиш вулгарно казано, далеч съм от мисълта, че само секса и „спането” е което се търси в един човек) с жени то си....първо не се знае какво си. Като начало не се приема за истина, че не искаш да спис с мъже, всячески се опитват да те убедят в противното , да те вкарат в правия път! Ако си се отклонила малко да ти се покаже, че няма на къде да мърдаш.

Ако продължаваш да настояваш, че искаш да си с жени вместо с мъже започва да се създава вече едно съмнение, дали пък не си нещо сбъркана...Започва да се предполага, че си бисексуална, което си е същото като курва!

Щом се провъзгласиш за би, т.е. курва , всичко живо започва да се счита с право да ти се натиска, и дори когато се дърпаш, се счита за преструвка, че дефакто „иска ама не и стиска” Нищо и за такива има лек, ще я понатиснеш, може и два шамара ако много се дърпа...Какво? Та тя си иска, просто се прави на интересна тука...

Ако на всичко отгоре решиш да заявиш, че не си бисексуална а си си направо лесбийка, че грам не искаш да си с мъже а само с жени...Е тогава вече си пълен провал! Провал на природата, недоразумение, и то в случаите , че ти се повярва(!!!)...

Когато си вече лесбийка и ако стила ти на обличане и характер е сравним с този на други жени, считани за „нормални” имаш два варианта или да не се вярва, че си лесбийка и всички мъже да се чувстват длъжни да се пробват за да те върнат в правия път и да докажат, че не си намерила подходящия мъж и да се изживеят за известно време като „най-големия”, тоя който връща лесбийките към мъжете...

Ако упорито не можеш да бъдеш „върната”, започва да се мисли, че си измамена! Измамена и излъгана, заблудена и в тия случаи ако имаш партньорка, и тази партньорка е също женствена, не ви взимат на сериозно - играете си и няма проблем, скоро ще ви мине и ще се върнете в редиците, продължават да ви се свалят всички мъже там дето ви видят! Ако партньорката ти обаче се облича или държи малко по...мъжки(?), то автоматически се намира отговор на проблема- тя е проблема! Тя те лъже и те забаламосва, тя е виновната, ти си жертва!

Ако ти писне всичко това и решиш да следваш правилата и за да те оставят на мира всички тия дето се опитват да те връщат в правия път, да ти оставят на мира жената и да не те убеждават повече в нищо, и за целта решиш да следваш стереотипа и да се обличаш и държиш „мъжки”, или ако чисто и просто ти харесва повече този стил...То тогава ставаш мъжкарана, грешка на природата, жената-мъж и тогава вече ти ставаш виновна за дето си измамила приятелката си и „я блъскаш по наклонената плоскост”. Както веднъж ми казаха на мене...Аз я блъсках нея, след като тя преди мене беше имала 3 връзки от по няколко години ама нали...

Това не спира до тук!

Продължаваме...след лесбийката идват транссексуалните мъже. Те са мъже, родени в женско тяло. На тях им се случват горе-долу същите неща като на лесбийките мъжкарани, само, че дори повече и по-гадни. След като те самите не се считат за жени, в повечето случаи търсят връзки с хетеросексуални жени, обаче им се лепят лесбийки и там има проблем, защото те не са жени...Тези мъже често събуждат агресията на другите мъже..., тези които са имали късмета да се родят в мъжко тяло. Това е така, защото те не ги виждат като мъже а като лесбийка която „прекалява” и която трябва да я научиме да не се бута където не и е мястото, още повече ако се дискутира някоя жена...

Това е горе долу центъра на палитрата, плътно следвани от транссексуалните жени. Те напротив са жени, родени в мъжко тяло имат сходни проблеми като транссексуалните мъже, но дори са по-не-благоприятствани от тях.

Реално в системата за двуполово разпределение има привилегировани които са мъжете и ощетени- жените. Когато една „жена” иска да се „прави” на мъж, се приема и най-много да се явят желаещи да я понатупат да и припомнят къде и е мястото, но когато един „мъж” реши да се „прави” на жена...Да се откаже от привилегиите дадени му „свише”...Да омаскари мъжкия пол, защото жена да се прави на мъж е разбираемо, та не е ли мъжкия пол по-добрия? Но обратното е гавра с прадедите ...

За тях няма прошка, за тях няма подкрепа, за тях няма помощ, тях не ги чака нищо по-различно от страдания. Нямам предвид травестити и други артисти които правят шоу преобличайки се като жени, тях дори ги приемат много добре, то всичко е шега в край на краищата...Но тези другите...нямат право да работят, ако изобщо някой ги наеме с мъжки документи за самоличност и женска външност...никъде не може да влезе така!

Като на всички бедни и поставени в безизходица жени през вековете, единствената ниша която им се оставя е проституцията...Повечето транссексуални жени са принудени да се проституират! Без дом, почти винаги родителите се отричат от тях, без работа, без възможност да се оперират и така да влезнат в другата графичка за която бленуват...

Да не се отплесвам! Следващите са женствените гей мъже, те са мъже които предпочитат да се свързват с други мъже и жестовете им са „типични” за графата на жените, те са също грешка на природата, най-често агресиите срещу гей мъже е срещу такъв тип момчета, първо, че са най-лесни за набиване, второ те провокират най-много особено такива които имат неразрешени вътрешни проблеми със собствената си сексуалност...

Следват гей мъже с „правилен” външен вид и хетеросексуални мъже с правилен и неправилен външен вид...Хетеросексуалните мъже са най-облагодетелствани от цялата тази система, но въпреки това, те също са нейни жертви! Те непрекъснато трябва да се доказват като истински мъже, дори това да им струва понякога да загърбят няколко милиона години еволюция и да се върнат до пра-пра-пра...родителите на човека-маймуните...

Хич не се съмнявам, че също са подложени на ужасен натиск за да се вписват в редиците. Не се съмнявам, че на много от тях отдавна им е писнало да са винаги силни и страшни, че по някога им се реве и искат да могат да го направят, да кажат,че са уморени или да признаят, че не са постъпили правилно, но не, тогава няма да са истински мъже...

Това най-общо казано! Според някои защитници на куиър теорията подграфичките са хиляди и според други толкова колкото хора има на земното кълбо...А се опитват да ни набутат в две графи само!!!....

Към това е протеста и това е идеята на Беатриз Пресиадо и на много други хора които се борят да бъдат изключени от графите в които са вписани при раждането си, за да могат да бъдат себе си!

Аз лично разбирам и подкрепям идеята за борба с двуполовото разпределение защото намирам, че то е крайно ограничаващо и травмиращо. Мисля, че отдавна му е изтекъл срока на годност и , че всички само ще спечелим ако започнем да се отърсваме от робството на идеята и определенията за мъж и жена...Може преди години да е било нужно заради етапа на развитие на човечеството , но вече е време да започнем да се освобождаваме от остарели идеи като тази. Аз лично съм ЗА , или да се въведе нулев пол , където да може да се записва всеки който прецени, че не се побира в другите две графи, или изобщо пола да бъде изключен от документите за самоличност. Дори второто ми се вижда още по-добра идея!

Нерви...

В петък отидохме на Сан Себастиян да видим чичо ми Боци който имаше турнир там. Той е шахматист и пътува много, така, че по някога се оказва близо до нас, и дори веднъж ни идва на гости преди 2-3 години когато имаше турнир в Памплона.

Брат на баща ми е, и почти единствения от това семейство с който все още поддържам някаква връзка. Въпреки това в него и предимно в неговия начин на мислене има хиляди неща които ме дразнят и рядко се въздържам да не ги коментирам...

Това е причината поради която не контактувам с баща ми, защото не мога да гледам и да мълча...

Сестра ми обаче успява да говори с него и дори да го търпи, т.е търпи ги всички, тя дори е ходила много повече пъти при баща ни и семейството му от колкото аз и си се разбира идеално с тях...Аз не мога, никога не съм могла.
Този който най-много не понасям е баща ми. Всичко в него ме дразни и отвращава(меко казано!!!), глупостите които дрънка, пиянските изпълнения, простотията и наглостта, защото е наааагъъъл....
Цялото семейство са такива...едни повече, други по-малко.

Чичо ми Боци е общо взето е най...нормален...Той е и най-добродушен, останалите, другия ми чичо и особено баща ми...са копие на баща си-агресивен горянин! Боци прилича повече на майка им , но също е плод на средата в която са расли...

Баба ми Зорка беше добродушна и търпелива, цял живот е била жертва на насилие от страна на мъжа си, малкото пъти когато съм я виждала винаги е била насинена, докато не си замина...

Това до известна степен обяснява начина им на мислене, цял живот, от деца са били свидетели на мачистко поведение и малтретиране на жената в къщи...Това е модела който после всички са репродуцирали , или поне опитали да репродуцират в собствените си семейства.

Последния път като този чичо беше у нас се разочаровах доста от него и дори се изпокарахме накрая...
Сега, когато ми се обади и каза, че е тук , не знаех дали искам да отидем да го видим, Беатриз настоя...
Тя държи много на семейството и винаги ме стимулира да поддържам връзка с мой роднини , дори когато аз съм резервирана както в тоя случай...
Сестра ми също настоя да го видя, тя държи много на „кръвта”...Мисля си, че тя или е много, Много по-добър човек от мен, или е много, ама Много по-наивна и глупава.

Предния път като дойде този чичо, ние с Беатриз го взехме у нас докато му беше турнира, водихме го на сто места, на ресторанти и къде ли не, отнесохме се с него като с ценен гост...Когато излизахме с Хосе и майка, се скъса да „разказва” тъпи мачистки вицове от рода на „у нас вратите на колите и устите на жените се затварят с удар” очакваше от нас с майка да превеждаме а ние се чудехме къде да се скрием...

Той си мислеше, че Хосе като мъж би се смял на тези негови „вицове”, това което не знаеше е, че ако наистина преведехме това което казва на Хосе и Беатриз...

За капак, когато си тръгна ми дръпна на мен една реч, как трябвало да събера пари и да си се върна в "родината", че това тук не било живот, че тук винаги ще съм чужденка и Беатриз не е нищо...Беатриз, която го прие в дома си, търпя му простотиите и ме успокоява обяснявайки ми, че трябва да го разбирам защото той също е жертва на културата в която е възпитан...Беатриз която се постара и Престара да му угоди във всичко, да го заведе на всякъде...

На въпроса защо мисли, че съм зле тук отговори, че видиш ли Беатриз печели много повече от мене което е показателно , че тукашните хора имат по-добри работи от чужденците като мен, т.е аз трябва да си се върна в България...

Аз се опитах да му обясня, че не съм по-зле от тукашните хора, че дори съм много по-добре от много хора тук защото си имам поне собствен бизнес и това е много , а че не мога да взимам колкото Беатриз защото на Беатриз не мога само да и преброя дипломите, магистратурите, курсовете и какви ли не специализации...не мога и да ги преброя! И как ще сме еднакви като аз и средното образование го завърших задочно защото от 15 годишна работех по фабриките...Защото брат му, за който ми намекна няколко пъти, че е зле(т.е сети се да му помогнеш), никога не е бил баща като какъвто е имала Беатриз и от там тръгват разликите...

Въпреки всичко, не можах да го убедя, но той успя да ме Обиди и мен, и Беатриз...

Сега се видяхме за един час, пихме по една бира и това е...Въпреки краткото време пак успя да ме ядоса на няколко пъти...

Намеци, че баща ми е зле и „защо като сме правили ремонти тука не сме го викнали като знам колко е зле”...Не се въздържах и му казах категорично, че НИКОГА няма да викна баща ми за НИЩО, и с две думи ще си легне както си е постилал! Усетих, че не му стана приятен отговора, но определено аз се обиждам повече от самия намек, и му го казах!
От къде на къде си позволява да мисли, че въпросния ни „баща” има някакво право да очаква нещо от мен, когато ние никога не можахме да очакваме нещо от него, поне не нещо различно от това да умирам от срам от него...

Въпреки всичко се радвам, че го видях...Беатриз твърди, че е добър човек и че се вижда, че ме обича. Може и да е вярно, и може да е вярно, че въпреки всичко са семейство, но аз просто имам непоносимост към хора с такова поведение и разсъждения...

Иначе пък не мога да не отбележа, че чичо Боци е единствения който се сеща да ми се обади от време на време, дори просто да пита как съм и то при положение, че аз никога не го правя...
Освен това никога не каза и една дума за хомосексуалния ми брак и дори за сватбата на дъщеря му ни покани и двете с Беатриз... Не отидохме, предимно защото нямам желание да виждам баща ми и други хора от семейството му на място където имат достъп до неограничено количество алкохол , да не говорим, че от църковните сватби директно ми се повръща...
Въпреки това оценявам жеста да ни покани...Сега каза, че ще ни посети когато се роди бебето да го види...

Все пак може и аз имам вина за непоносимостта която имаме с тях...


Тези дни съм кълбо от нерви...отново! Спя зле, сънувам кошмари, нервна и избухлива съм, плача през две минути, нервирам се за всичко...Беатриз заслужава медал за търпението което проявява, и за разбирането и ...за всичко!

Освен това мисля непрекъснато за осакатеното кученце Мима и я сънувам...
Сега вече не мисля толкова за тези изроди които са и причинили това, мисля си за Мима...Какъв живот я чака? Що за мъки преживява, идея си нямаме...Пълна безпомощност, невъзможност да се изправи, да се почеше, да се завърти...

От няколко дена търся видове протези по интернет, говорих с наши приятели ветеринари...
За жалост прогнозите не са добри, повечето ми казват, че най-доброто е да се направи евтаназия...

Мерседес, вчера и ревах на нея...Ми каза, че тя би направила евтаназия също, че тя е полагала клетва винаги и на всяка цена да избягва и прекратява страданието на животните , и че на това куче не му се очертава добър живот а само още страдания...

Каза, че когато едно животно се обездвижи тотално, цялото му тяло се покрива с рани и страданието е неизмерно...

Каза още, че може да се изчака да се види как зарастват раните и дали мускулите на това което е останало от крачетата не са засегнати и дали ще може един ден да се повдига ако ще минимално опирайки се на тях...Обеща ми тържествено, че ще говори със свой колеги, специалисти в травматология, но предупреди, че много трудно биха се приложили някакви протези, след като става дума за всички крачета, не само за едно или две...
Аз продължавам да търся и питам в различни форуми и други...

Потърсих контакт с Виолета, новата собственичка на Мима, писах и в дир-а, но още не ми е отговорила, може да не е получила бележката. Ако някой знае друг начин да контактувам с нея, моля кажете ми!
Много се радвам, че Мима вече има нов дом и грижовна стопанка която съм убедена, че ще се грижи перфектно за нея, но ако има с какво да помогна бих се радвала да го направя. Освен това искам да и изкажа моето уважение на тази жена която се е наела да се грижи за това кученце...
Така, че моля ако някой има контакт дайте го!

"Кой е бащата? "

Предполагам, че трябва да се ментализирам, че за напред често ще чувам тоя въпрос...Но още не съм си изградила защитна система, и все още всеки път като го чуя тоя въпрос се изприщвам и по задника...

По необясними, или може би по съвсем обясними причини, тоя въпрос съм го чувала само от чужденци. Т.е. чужденци тук, като българи/ки, руснаци/кини, китайци/ки, латино и т.н. Още не съм срещнала испанец или испанка да ми зададе такъв идиотски въпрос...

Идиотски, защото трябва да си пълен идиот, ша ма прощавате, за да зададеш такъв въпрос на някой, за който знаеш много добре каква му е ориентацията, кой му е партньора и т.н...

Вчера например отидохме с братовчед ми на кафе в една сладкарница където работят предимно българки, с които сме в доста добри отношения, познават жена ми, били са ми клиентки, ние сме им били клиентки, говорили сме си...абе знаят много добре за ситуацията ни! Заговорихме се с едната и попита как сме в новото жилище дали сме добре и т.н и аз и казах, че да и , че чакаме бебе ...тя ме погледна стъписана и изръси вечния въпрос : „Кой е бащата?” ...

Аз запазих спокойствие и и отговорих, че няма баща, че това дете има две майки. Тя продължи да ме гледа опулено и : „Ама как така, да не го направихте ин витро?”....

Не ми се навлизаше в обяснения, какво е ин витрото и какво инсеминация, освен това си дадох сметка, че няма и да разбере...реших да не се хабя и казах „Да ин витро го направихме”... Тя се успокой, пожела късмет и си дадох сметка, че действително е доброжелателна, просто не и го побира мозъчето, не е нищо друго.

Сега, аз вече реших, че иронията и шегата са най-добрия начин да се отговаря на такива въпроси! Следващия път като ми зададат такъв въпрос, вместо за се изприщвам, ще го обърна на шега и ще кажа нещо от рода на :

а) Беатриз е бащата, помъчихме се доста но свърши добра работа...

б) бащата е неизвестен, напих се една вечер и се изчуках с шеснайсе за по-сигурно , че ще забременея, обаче сега не знам кой е..

в)....не се сещам в момента но ще измисля нещо цветущо...
Или
г)за най-лесно да казвам директно "ин витро" го направихме та да не се чудят хорицата....Ми да, щото и да кажа инсеминация, трябва пък да обяснявам какво е инсеминация...
Приема се гласуване за отговорите а,б,в или г :)))