Първи месец

Първи месец бременност е на изтичане и вече започват малко по малко да се появяват разни симптоми...

Първото което се усеща веднага е КОЛКО са ми пораснали гърдите! Вече бях принудена да си купувам ново бельо, сутиените от преди просто не ми вършат работа! Да не говорим, че освен големи, гърдите са ми и набъбнали и болят като се пипнат, ако това е подготовка за кърменето, жална ми майка!

Следващ симптом е огромния апетит който се демонстрира в последно време. Почвам сериозно да се плаша , не искам да надебелявам излишно а и с моето тегло максимално трябва да надебелея 9 кила през цялата бременност.

Аз винаги съм била лакомия, но това сега не е лакомия, а си е чист глад! Заклевам се, не е като да искам да преяждам или нещо от сорта. Например, след като съм закусила в 8-9 , по принцип хапвам някакъв плод към 12 и в 14.30 обядваме, това до сега. В последно време, не издържам до 14.30 и даже не издържам до 12 и не е плод а напоследък си взимам някакъв мини сандвич и сок или чай...и после докато се прибера съм пак гладна като кучееее.

Старая се да не ям боклуци, тук непрекъснато повтарят, че бременните не трябва да ядът двойно количество а двойно по-добре, в смисъл качествена храна, с всички нужни вещества, и аз гледам да ям добре, но понякога просто глада ме нападааа, или жаждата... Забравих за жаждата! Поглъщам двойно повече вода от обикновено, чай и сокове, гледам да са натурални и от портокал, в последно време портокалите ме привличат като магнит! Чая го пия без захар винаги, това го научих от китайците, така, че количествата чай не са проблем, наблягам на тях.

С храната имам странни обрати, моменти в които чувствам, че бих изяла слон , и други в които нищо не ми харесва и всичко ми е отвратително. Днес например за обяд, си направих салата, жена ми беше яла със съпартийците , така, че ядох сама. Ами направих си салатата както най я обичам : с малко салата, едно дребно доматче, риба тон и миди, зехтин и оцет от модена... до средата бях добре и ми стана гадно и хвърлих всичко и даже мислех, че ще повърна, но се размина...

Четох, че килограмите които се взимат първите месеци са за майката, не за бебето, защото то се развива след това , а сега се натрупва например литъра и половина кръв, в повече от обикновеното, който се появява в тялото приготвяйки се за раждането, матката която се уголемява въпреки, че бебето е мини зрънце, и други неща като плацента и разни течности които се натрупват сега в тялото...

Продължавам да не повръщам, но все по-често ми става лошо и за известно време трябва да излизам на вън да дишам...

Друго което ми се случва е спане, спане и пак спане... Много съм сънлива и лесно се уморявам. За пример, току що се събудих от сиестата, т.е спала съм два часа следобеден сън...И не, че съм станала рано, нормалното, в 8....

Днес имах късмет, че майка се върна от почивка и си взех следобеда почивен. По –късно сме на концерт с жена ми, ще водим нашата „Habichuela” (бобче), както го нарича майка му Беатриз, да слуша класическа музика :))

Знаем, че още няма развит слух и още не чува, шегуваме се, че е заради бебето, просто ни подариха билети за концерт на класическа музика и ще се възползваме да съберем инфо и да си припомним , аз лично съм ходила на класически концерт веднъж и то когато ни водиха от училище като деца, и Беатриз подобно... Но когато напредна с бременността, сме решили наистина да водим бебето да слуша класическа музика на живо и ще му пускаме в къщи...

Мисля, да започна да ходя повече, не знам какво друго мога да направя, работата ми е почти изцяло седяща...Освен това не мога да ползвам вибро-машината, забраниха ми, не мога и да правя някакви спортове кой знае колко силни...по-нататък ще се запиша на плуване...

За сега първо искам да захвана шофьорски курс веднага щом се върнем от Тенерифе, до тогава няма смисъл да започвам, пък да прекъсна, и пак наново...

Не искам да се записвам на плуване докато не приключа със курса защото предния път пропаднах защото бях започнала сто неща, сега искам да се съсредоточа върху шофирането, не искам после да мъкна дете или две деца по автобусите, абсурд!

Плуването ще почака за сега, остава да ходя пеша винаги когато мога...

Ако имате идеи и искате да разкажете собствен опит за това как да не се надебелее много през бременността, моля споделете! Ще съм безкрайно благодарна за всеки съвет!

Mestizaje

Тази сутрин, отивайки на работа се качих в градския автобус и се загледах в хората които се качваха. Моята спирка е първата, тъй като живеем на края на Саригурен, новият ни квартал, и отивайки към Памплона виждам всички които се качват и слизат.

Качиха се една жена от Мароко, забрадена по тяхна традиция, с количка с малко дете, смесена двойка латиноамериканка и испанец, едно младо черно момче с бялото му приятелче, забързана дребна рускиня хвана автобуса в последния момент, имаше още няколко латиноамериканци а и тази която наблюдаваше беше българка...

Колко е шарен пейзажа! Колко различни хората, различни националности, религии, култури...Поне на пръв поглед се вижда една чудесна хармония между различните хора. На това тук му казват „mestizaje”, смесица на различни култури. На тази дума се дава положителен смисъл, и с изключение на крайно десните расистки настроени, който за щастие са малък процент от тукашните хора, повечето хора са добронамерени към чужденците.

Питам се, защо трябва да съществува расизма? Защо да се мразим едни други и да се избягваме? Защото едните сме по-бели а другите по-матови? Та черната кожа или жълтата, или матовата, са също кожа и под нея също има хора, същите като нас!

Повечето тукашни семейства имат поне по един или двама членове от други раси и култури! Това го казвам съвсем отговорно и моята гледна точка е добра защото работя с много хора и на двете ми работи общувам със широк спектър от обществото.

За пример мога да дам моето ново семейство. Освен мен, която също съм чужденка, в семейството има три осиновени деца, като две от тях са от други раси, Стефани осиновена дъщеря на лелята на жена ми, е черна а Йон сина на Хуанхо е от индиански произход, и двамата с Леире са осиновени от Боливия, но той е 100% индихена, докато Лейре е русичка с индиянски черти, много са сладки и тримата!

Много наши приятелски семейства са смесени, например Мерседес и Амед, които са испанка и мароканец, и детето което чакат , Айман, ще бъде едно от приятелчетата на нашето дете, също с две майки всяка от различна нация...

Една колежка на Беатриз , осинови миналата година две деца от Русия, и другия брат на жена ми също взима всяко лято по едно дете от Чернообил за ваканцията.

Познавам една жена от Конго, омъжена за испанец и двете им синчета мулатчета които са невероятни сладури.

Познавам една сръбкиня и мъжа и испанец който учи сръбски с детето им. За сега само знае да каже "Причай сръбо да те разбере целио свет" Това го е научила Ивана :)

Един дядо който винаги идва с черното си внуче в магазина където работя събота, и му купува всичко което поиска и повече, до колкото разбрах, дъщеря му е омъжена за африканец, и той гледа детенцето почти винаги.

Представям си ако това се беше случило в България...Дори човека да искаше да си гледа внучето сигурно от страх от подигравки щеше да предпочете да не го види...

Други приятелска двойка са две момичета, които имат момиченце, едната е от Германя а другата баска „de pura cepa”

и две момчета като единия е български турчин а съпругът му аржентинец.
Когато празнувахме тяхната сватба, на която ние с жена ми бяхме свидетели, си дадохме сметка, че на масата бяхме четири човека и четиримата принадлежахме на четири различни религии, имаше една католичка, една ортодоксална християнка, един мюсюлманин и един евреин :) поне по документи, беше интересно откритие и истински пример за това, че предразсъдъците трябва да се преодоляват!

Повечето двойки които познавам, без значение хомо или хетеросексуални, дори когато не са смесени, т.е са съставени от двама испанци, пак са смесени защото единия е примерно баски а другия от Каталуня, или Андалусиа или Валенсия...и имат различни майчини езици дори бъдейки от една и съща страна...

Осиновените китайчета, африканчета, колумбиичета и русначета са просто безбройни!

Двойките между латиноамериканци и испанци са неизброими,и тези между българи и испанци, в тези случай предимно латиноамериканки и българки с испанци или испанки, и почти никога не съм видяла българин или латиноамериканец с испанка, едно от изключенията, които потвърждават правилото, е мой втори братовчед женен за испанка. Като цяло българските и латиноамериканските мъже не се харесват на испанките колкото и първите да разправят противното...

Повечето испански жени, особено тук на север, са независими и не търпят мачоман-щината която повечето българи държат да излъчват. Докато повечето испански мъже от младите поколения (сред по-старите испанци също се срещат много мачисти!) са много по-възпитани и третират жените като равни същества, нещо което разтапя много чужденки, особено идващи от такива култури като балканските и латиноамериканските...

Нашите момчета...най-лесно е да ги видиш с българки, рускини и по някоя латиноамериканка, но в тоя пък случай се обажда расиста в тях...

Познавах по физиономия една двойка, момичето живее близо до нас, виждала съм ги да чакат автобуса заедно и да се изпращат...Той българин със супер селска физиономия, а тя бразилка, черна, не много красива, но поне сто пъти По от него! Той се държеше дръпнато, тя налиташе да го целува, виждаше се, че е спал при нея и го изпраща...когато той видеше, че има хора и ги гледат, тичаше пред нея, обръщаше и гръб и какви ли не други обидни жестове които показвана, че го е срам от нея...Когато трябваше да го е срам от себе си ама неисе...От известно време не ги виждам, явно са се разделили...

Единствените раси които не се смесват често с други са китайската и циганската. Първите по причини произлизащи предимно от начина им на живот, и от затвореността на кръговете им. Аз лично познавам много китайци още от България, имала съм големи приятелства с някои от тях, и ги уважавам много дълбоко, но и също толкова дълбоко им съчувствам. Те работят много, прекалено много, понякога не правят нищо друго освен работа, а линия живот е лукс който не всеки може да си позволи. Учудващо е колко са умни, това се разбира когато ги опознаеш, и могат да бъдат много добри приятели, стига наистина да успееш да достигнеш до тях, много са затворени!

А циганите,те си имат разни традиции и обичаи...

Спомням си когато жена ми беше кметица и веднъж трябваше да ожени една циганска двойка, поканиха ни и двете на празненството им. Този ден го помня с това, че едва не скочих на бой на младоженеца, успях да се въздържа и само му изръмжах по мой си начин, от тогава като ме види минава на другата улица...
Повода да избухна така беше как заяви, че той може да спи с други жени, но жена му не, и тя трябвало да е девствена за „ритуала с кръпчето”...Това е циганския ритуал за проверка на девствеността, по принцип се извършва от старите жени от семейството на младоженеца...те трябва да обезчестят булката с бяло кръпче, което после да показват на всички за чест на булката...Това е варварски обичай, който причинява много болка на жените и отдавна дори сред циганите не се практикува, или поне се показва само чаршафа след брачната нощ...А този искаше задължително жена му да мине през това...

Онзи ден гледахме един испански филм, който разказваше за една смесена двойка, испанец, който се влюбва в пакистанка. За да се ожени за нея трябваше да стане мюсюлманин, да премине през какво ли не, да живее със семейството и, да учи коран...Целия тон на филма беше положителен, показвайки колко са готини тия хора, как като ги опознаеш ги обикваш, и изобщо колко е хубаво да се смесват културите...

На фона на всичко това си мисля за България...За расизма, за хомофобията, за новините на турски които всички плюят, аз също бях против в началото, трябва да призная...Сега вече мисля различно и за пореден път казвам -слава богу, че еволюирам!!!

Мисля за едно момиче от мюсюлмански произход което се влюби в циганин и беше отхвърлена от цялото семейство. Сега имат дете и родителите и дори не са го видели...

Мисля си за собствения ми баща, който няма да види детето ми, нито мен,
само защото маята партньорка в живота е жена...

За купищата други хора които познавам и чийто родители и близки, не искат да знаят за техните семейства, само за да не ги одумват „хората”...

Както каза сестра ми по повод на баща ни „той плаща данък обществено мнение” , той ме плати в данък на хората...Както и родителите на онова момиче я платиха в данък...

Не са ли много високи данъците в тая страна?

Днес

Вече цял свят знае за бъдещото бебе, или бебета…
Реакцията на семейството беше…писъците и скачането на сестра ми, виковете от радост на Хуанхо, хлипането на майка ми, философстването на дядото Хесус, че и дядо Хосе който има фобия към бебета, се обади специално да каже, че за пръв път ще бъде дядо,т.е приема да бъде дядо…
Всички приятели и познати ни се обадиха да поздравят или изпратиха съобщения…Благодаря още веднъж на всички! Много е трогателно да видиш толкова подкрепа и доброжелание! :)

Решихме, че сега е момента да си вземем почивка, преди да почне да расте корема и да не можем никъде да отидем поне една година. А и бяхме приготвили пари за четвърти опит и понеже имахме късмет да не трябва да ги ползваме с тази цел, решихме да ги похарчим за заслужена почивка :) Отидохме в една агенция за пътувания и си избрахме Тенерифе за една седмица след като се прибере майка. Те с Хосе сега отиват също на Канарските о-ви , това им беше подаръка от нас за рождените дни, предимно 50 годишнината на майка ми. Та решихме и ние да отидем горе долу в тази посока когато се върнат те, не можем да оставим ателието затворено и трябва да се редуваме та да има поне една от нас.

Днес отидох в клиниката и занесох бонбониери, сладки, шампанско и москател…Исках да изкажа благодарността ни с Беатриз. Винаги са били много мили с нас, и когато виждаха, че ме е страх или, че ме боли, винаги проявяваха разбиране…Много съм доволна от тях!
Но, въпреки това се записах и за социалното осигуряване, за сега ще ходя и при тях, но после смятам да мина изцяло при социалното, няма смисъл да плащам толкова пари като това вече мога да го имам гратис.
Първата ехография трябваше да бъде на 9-ти февруари, но точно тогава ще сме на път и трябваше да избързат, така, че на 5-ти ще имаме първата снимка на бейби и ще ни кажат цитирам „как са и колко са” хихихихиииии… И да, имахме два фоликула, това е факт, няма да е никак чудно ако се окаже, че са две… Сутринта в 12 имам среща при акушерка която ще ни следи от социалното и след обяд в 17 сме при Лаиз, ще мога да съпоставя грижите и разликите и ще реша дали си струва да продължавам да ходя в клиниката…

Дадоха ми три кутии фосфорна киселина, трябва да пия през почти цялата бременност.
За сега не усещам нови симптоми, с изключение на това, че съм доста уморена...
Вчера си гледах половин час бебето в черното прозорче отляво :) Знам, че не е нашето но е в подобен етап на развитие и :))))))))))))))))))))))))))))) А цяла нощ гледах документални филми за развитието на бебетата. Сега нашето тежи 3 грама и е дълго 4 милиметра :)

Бременна съм :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

От третия опит :)) Тъкмо бях започнала да се отчайвам, и дори се записахме за осиновяване....Ох не мога да повярвам, това е супер!!! Свърши се с мъченията и хормоните...

Този път беше различно, всичко беше различно от предните опити...

Първо имахме два големи фоликула, предния път само един, а първия път три но много по-малки и недоразвити. Лаиз каза, че този път фоликулите са перфектни и двата , че никога не ми ги е виждал толкова добри...

Инсеминацията я направи доктор Езкурра, Лаиз пак беше на конференция, и слава бого! Предния път когато беше Лаиз едва не умрях от болки, докато сега с Езкурра, не боля и една четвърт от предния...И най-важното е, че има резултат!!!

Около една седмица след инсеминацията, започнах да чувствам болки като, че ми идва мензис и изпаднах в депресия, бях убедена, че ще ми дойде! Обадих се на жена ми, дойде тичайки в работата ми и двете дружно се скъсахме да ревем целия следобед... бяхме за снимка, сега ми е смешно колко сме били трагични! Аз де, защото аз я подведох нея, но бях толкова убедена, че ми идва мензис, че нямаше накъде повече!

На другия ден не ми дойде, нито на следващия и така цялата седмица, а болките и усещането си продължаваше, и продължава...

Разтърсих се в интернет, за симптомите при бременност и за първите седмици даваха същите симптоми като при мензис, дори и кървене...Аз не съм кървяла до сега...Не смеех да се обнадеждавам, и жена ми, ми каза да не и казвам нищо по въпроса защото после разочарованията и идват зле и аз също не смеех да говоря... Болките, усещането, подуването на гърдите...Всичко е същото като при цикъл, само може би гърдите са по-подути...Аз никога не съм била така надарена в това отношение, но напоследък се чувствам като, че нося две бомби които ще експлодират всеки момент и ако така продължава ще и взема първенството на сестра ми ;)

Прекарах цялата седмица в гледане на гърдите и в тичане до банята през пет минути, непрекъснато имах усещането, че ми идва..

Теста трябваше да го направя на теория в неделя, най-рано събота но реших да рискувам, това неведение ме побъркваше...

Ще се окаже вярно, че донора има значение...Друга двойка ми каза, че те също са успели на третия път и след като сменили донора. И аз реших да пробвам. Казах на Лаиз , че искам друг донор, и че единствено искам да е висок и слаб а останалото не ме интересува. Когато отидохме за инсеминация, сестрата ни каза, че са ни пратили друг донор със същите характеристики, но тя ни препоръчва да ползваме друга мостра, на един донор, който са ползвали два пъти и двата пъти е дал резултат веднага, и има мостра останала. Единствената разлика е, че този има тъмна коса и очи, а другия беше рус. Не ни притеснява да е с тъмна коса така, че се съгласихме и ето :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Ох, сега жена ми ми се кара да не се радвам прекалено и да не казвам на всичко живо, защото тези неща са сигурни след третия месец... сега пък ме стегна страха за гърлото...Но не мога да не се радвам! Знам, че всичко ще бъде добре, защото вече го заслужаваме! Мисля, че страдахме достатъчно и сега вече е ред да ни се случват хубави неща!

На 21-ви имаме среща със социален работник да говорим за осиновяването...Мисля да отидем, това, че съм бременна(аи, как звучи :))))) ), nе означава, че няма да осиновим. Ако имаме едно бебе може второто да го осиновим, вече ако ни дойдат повече ще се откажем, но за сега продължаваме напред и на този фланг.

Моля ви се, стискайте палци!

Интервю за az-jenata

Специални благодарности към Жюстин Томс за оказаното внимание и възможността повече хора да чуят думите ми, както и за доброжелателния тон!
Ето и интервюто:

Виктория Димитрова: Живей и остави другите да живеят

Виктория Димитрова е българка с еднополов брак. Тя намира своето щастие в Испания, където живее и работи. Чувства се щастлива и удовлетворена в професионален и личен план. За трудностите и предразсъдъците, които все още съществуват при еднополовите връзки, тя разказа специално за читателите на Az-jenata.bg.

Считате ли се различна? И трябва ли хората да ви “виждат” като такава?
Не се чувствам различна от никого, точно обратното – имам се за най-обикновен човек. Като всеки друг имам моите страхове, трепети, желания, обичам и защитавам семейството си, плащам си данъците и ставам сутрин рано за да отида на работа... Ако някои ме вижда различна, моля да ми обясни в какво, защото аз се чувствам абсолютно нормален човек.

Защо се наложи да емигрирате?
Наложи се да емигрирам по много причини, предимно семейни и финансови проблеми. А вече останах тук защото се убедих, че тук ме чака по-добро бъдеще първо в професионален план, финансов и накрая след като се ожених тук за жена, която е испанка, вече беше окончателно, че най-вероятно ще остана тук за винаги. Но не дойдох тук за да се оженя, то просто се случи.

В Испания, където живеете сега, чувствате ли се комфортно и имате ли проблеми, произтичащи от еднополовия ви брак?
Нямам абсолютно никакви проблеми свързани с еднополовия ми брак! В Испания еднополовите бракове са законни от 2005 а още десет години преди това съществуваха законните семейни съжителства за еднополови двойки. реклама
Тук хората са свикнали отдавна с мисълта и това изобщо не е проблем. Това се вижда и от факта, че преуспявам в работата си, а съм зависима от мнението на клиентите си за мен, до сега не съм загубила и един клиент имайки предвид, че всички знаят за семейното ми положение. Със съседите и приятелите е същото, нашето семейство е третирано като всяко друго.

Сложен ли е пътят за създаване на дете при еднополови двойки, според Вас, вашето семейство сте поели по него? Кои са основните пречки по него?
Създаването на дете е винаги сложен процес, и разбира се при еднополови съпрузи е още по-сложно. Радващото е, че вече медицината е толкова напреднала, че почти всичко е възможно. Възможно не винаги означава лесно, нито бързо, нито евтино, но е възможно да имаме дори деца на които и двете да бъдем биологични майки! Става дума за in витро оплождане с яйцеклетка на едната жена оплодена с генетичен материал от дарител и износена и родена от другата жена. От миналата година тук има нов закон, който счита и двете майки в тези случаи за биологични, едната генетична, другата рождена, докато при останалите случаи винаги едната майка е биологична и другата осиновителка, въпреки, че от две години насам не се налага осиновяване от майката не-носителка, след като е родено по време на брака, детето се записва автоматически на името на двете. Този процес обаче има един недостатък и той е, че е доста скъп и гаранциите не са големи особено след определена възраст. Въпреки това тази възможност съществува. Най-лесният вариант, и вариантът който избрахме конкретно ние с моята съпруга е най-обикновено осеменяване. Където майката носителка бива подложена на едно лечение, което трае няколко месеца и е с цел да се засили производството и качеството на яйцеклетките, за да повиши процента на възможностите с един опит и да намали риска от малформации, особено ако става дума за жени над 30 години. След това се извършва така наречената вътре маточна инсеминация, която се контролира с видеозон с цел да се намали рискът от многоплодна бременност, който е доста висок след стимулацията на производството на яйцеклетките. По тази причина именно повечето двойки подложили се на този тип инсеминация имат по две, три, четири деца...
Най-големи пречки за създаване на деца имат gay мъжете. Те са принудени да ползват услугите на така наречените майки под наем, което често създава проблеми, скъпо е и все още съществува законова дупка по въпроса в много държави, една от тях е Испания, тук все още е незаконно.

И разбира се остава вариантът с осиновяванията. В Испания gay двойките можем да осиновяваме деца съвместно, но осиновяването като цяло тук е много трудно, защото няма изоставени деца по принцип. Повечето осиновявания тук са интернационални и разбира се се водят по законите на страните които дават деца за осиновяване. В държави като Китай, Русия, Етиопия, Колумбия, Боливия и т. н., които са най-големите центрове за осиновяване, е незаконно осиновяването от gay двойки, и дори е много трудно за самотни родители.

Как приемат личния ви живот най-близките ви хора, родителите ви?
Като цяло много добре! Майка ми и бащата на жена ми дори бяха наши свидетели на сватбата ни, което е показателно колко добре сме приети, сред семействата си. Единствено баща ми се противопостави на моето щастие и естествено отпадна от живота ми след това. Иначе нямам никакви проблеми с никого, дори дядо ми, който е на 82 години и беше най-голямото ни притеснение, ни идва на гости това лято и макар, че се прави, че не знае, то е просто защото не знае как да реагира. Той е от друго време и му е простено.

Семейството на жена ми е много по-свободно и от тяхна страна не сме имали абсолютно никакъв проблем. Искам да дам пример с това, че когато почина майката на жена ми, а ние още не бяхме сключили брак дори, те ме писаха сред децата и снахите и в некролозите и всички роднини ми се обадиха и на мен да ми изкажат съболезнования за загубата на свекърва ми... Тъжен пример давам, но е много показателен! Наскоро почина бабата на една наша приятелка в България и жена й не можа дори да отиде с нея на погребението, не можа да бъде до жена си в такъв тежък момент... Тогава за пореден път си дадох сметка колко по-различен е моят живот тук и колко ми е жал за хомосексуалните хора, които живеят в България...

Смятате ли, че някога/в скоро време и у нас еднополовите бракове ще се узаконят?
Не знам дали у нас ще се узаконят еднополовите бракове. Дано!!! Дано, защото това е много нужно не само за хомосексуалните двойки, а за цялостното развитие на обществото. При всеки случай знам, че ще бъде много трудно. Понякога чувствам, че България се намира в някаква черна дупка, където времето не минава. Когато се връщам там и само с навлизането в българска територия чувствам, като че се намирам в чернобяла лента от миналия век, като че съм влязла в някаква машина на времето и съм се върнала 50 години назад...

Какво трябва да се направи, за да станем българите по-толерантни, да приемаме и уважаваме свободния избор във всяко едно отношение?
Нямам идея... Трябва да се има предвид историята на нашата страна, дълги векове турско робство, слабо развитие под булото на една религия като мюсюлманската, която е по-ретроградна и от католическата. След това влиянието на комунистическа Русия и пълно информационно затъмнение още дълги години... Предполагам, че трябва да мине време, да контактуваме с други хора, с други народи. В това отношение мисля, че интернет и емиграцията ще помогне много, надявам се. Надявам се, че хората, които са живели в други държави, контактували са с други хора и са научили неща, почувствали са свободата и са се цивилизовали малко, когато се върнат, ще повлияят позитивно и на други и така малко по малко нещата ще започнат да се променят...

Вашето пожелание към нашите читателки?
Желая на всички да търсят щастието си, да се борят за него и за свободата си. Както и да бъдем толерантни към останалите. Тук казват “Vive y deja Vivir!” – “Живей и остави другите да Живеят” Това желая на всички читатели, да живеят!

Носталгия? Носталгията не е това което беше!

Аз винаги казвам, че обичам България...

Когато дълго нямам контакт с българи и не гледам българска телевизия чак започвам да си вярвам...

Истина е, че когато си далече от родината, носталгията изглажда всяка гънка и изтрива всеки лош спомен. Прави да ти потича по някоя сълза когато си спомниш някоя мелодия, или видиш някъде нещо българско...Прави да страдаш за роднините си с които иначе не можеш да издържиш в една стая два часа без да ти се иска да крещиш и да тичаш ли тичаш, да тичаш крещейки....Замазва ти очите, прави да забравиш защо си там където си и как си стигнал до там, през какво си минал...как си драскал да се махнеш и как си се ужасявал от простотията която е обгърнала всичко и направила синьото небе- сиво... Носталгията мами!

Няма да забравя майка ми, когато не си беше ходила три години на България и плачеше ден и нощ за там, как искаше да си отиде, да види, да види хората, сестра ми, децата, дядо ми, къщата за чийто ремонт пращахме толкова пари всеки месец, пращахме по няколко пъти за едно и също нещо, но това е друга тема...Всичко беше малко да се изпрати на там, нашето собствено съществуване не беше важно, представяхме си колко са зле хората ни там и единствено мислехме за тях...Често пращахме целите си заплати, изцяло! Собствените ни двойки тук, собствените ни животи, бъдещето на нас , в смисъл на нас с майка ми (по това време с жена ми бяхме само гаджета), не важеха нищо, важно беше само това там...Важни бяха само тези там...

Когато майка ми си отиде за пръв след толкова рев, след куп дела (за документи), след толкова саможертви, толкова...Няма да забравя как ми се обади 20 минути след като беше пристигнала и ми каза :

„Край! Никога повече няма да рева за тук, идва ми да си разбия главата в някой стълб, колко нерви съм изхабила.... Не знам как ще издържа две седмици, но когато се върна ти обещавам, че нищо няма да е както до сега!”...

Това майка ми, която ревеше ден и нощ за своята България...

Когато аз самата отидох за пръв път след няколко години отсъствие...се случи същото...Разочарование...

Защо? Защото сме си правели илюзии? Защото сме обичали един нереален образ? Като когато с години страдаш за някоя бивша любов и когато я видиш си дадеш сметка, че всъщност не искаш да имаш нищо общо с нея, че си обичала един измислен образ, една маска с която си облякла фигурата на един съвсем обикновен даже изпълнен с дефекти човек който всъщност даже не ти харесва...
Но разочарованието пак си боли, губиш си кумира и...понякога като с любимите, продължаваш известно време да мечтаеш с образа на тоя човек, давайки си сметка, че всъщност не съществува така както го виждаш...

Помня когато една моя стара позната с която не се бяхме виждали с години ми се обади и ме помоли да и помогна да дойде тук. Каза, че са много зле, родителите и стари и болни, тя без работа...Представих си горкото момиче, аз също съм била зле, много зле(!) знам какво е да имаш болен човек в къщи и как това може да те разори дори да си сравнително добре...Спомних си как сме били ние тогава...Ок, казах и, че аз живея с гаджето ми(това беше преди години), че сме на квартира, със съквартиранти, че имаме една стая и не можем да я държим при нас дълго време, че ще и намеря нещо за интерна за около месец, и след това да работи и да се оправя сама.

Интерна е единственото което може да се намери за човек без език, и трудно, но няма да има разходи за нищо и ще можеше да праша за лекарства на майка и...

Това и го казах още преди да дойде!

Жена ми каза, че ще издържи да не живеем заедно един месец в името на едно добро дело, отстъпи и своето легло, повтарям имахме една стая...

Когато въпросната ми позната пристигна, не можахме да си повярваме на очите когато видяхме четирите и огромни куфара, бяхме предупредили да не носи дрехи, нали е бедна, нали за това правехме тази жертва и двете с жена ми, казахме и че храна и подслон ще и дадем, че дрехи ще и купим от намаленията, да не носи, да остави на техните,на сестра си, те са болни и бедни...Тя надонесе куп парцалки и то скъпи, подаръци за нас, за нея...Четири куфара дрънкулки и шарени парцалки, дрешлета, все маркови, лъскави, бижута и злата, накичена и нагримирана го ушите...

Бедното момиче с болните родители за което ние решихме да се жертваме, дойде и имаше повече дрехи от нас двете взети заедно, и все маркови...Спомням си първата събота от пристигането и, свекърва ми я покани у тях на обед, даже милата е мислила цяла седмица какво да и даде, какво да наготви за горкото бедно момиче...

Когато я видя... Тази префърцуна е бедно момиче и мойта дъщеря трябва да излезе от къщи да и остави място?...Свекърва ми имаше съмнение, че това всъщност е някакъв монтаж, че лъжем дъщеря и, и какво ли не все в тоя род...Горката жена прекара цялото време докато Петя беше у нас, притеснена и звънейки ми по три пъти на ден. Не ми казваше нищо, но аз усетих какво мислеше и беше говорила с Беатриз да си отваря очите, че това не е бедно момиче и, че не вдъхва доверие...

На всичко от горе ми беше смешно, че свекърва ми която само преди няколко месеца плачеше, че дъщеря и е с мен, т.е с жена вместо с мъж, сега се притесняваше да не оставя дъщеря и заради друга :)

Както и да е, когато след един месец и половина, в който принцесата вместо да учи, поне да се научи да си каже името в другата държава в която е отишла..., се гримираше по цял ден и изпробваше съблазнителни физиономии пред огледалото..., намерихме една работа за интерна както и бяхме обещали, и то добре платена, ако средното по това време, за такава работа се плащаше 800 заплата , и намерихме интерна за 1000 без никакви разходи, и то само се искаше от нея да прави компания на една възрастна жена...

На втория ден ми се обади да ходим да я приберем, че това не е работа за нея, че тя иска нещо като продавачка(без да знае да каже как се казва даже), или по часове, и да живее при мен, да сме съквартирантки(?), че предпочита да плаща наем и да не и остава нищо за техните , но да живее добре като нас, че тя е очаквала, че ще и помогна а не да я оставя сама някъде с някаква баба...Заклевам се, бяхме и казали всичко, тя знаеше, видя, живя с нас един месец и половина, не сме и взели един лев за нищо, напротив давахме и каквото можехме, водихме я на ресторанти, на заведения, на гости по приятели, на екскурзии с нас навсякъде...

Нали уж беше дошла да изкарва пари за болните родители? Нали знаеше какво сме и обещали и до къде сме се обвързали с нея???? Когато и казахме , че това не е била уговорката, се разсърди, спря да ни говори, тръгна си от работата без предизвестие и остави бабето само и отиде при хора с който се запознала по пътя насам в автобуса ,ние трябваше да се извиняваме на синовете на жената, защото ние я бяхме препоръчали, да се притесняваме къде е Петя и да не и се случи нещо, да търпим обвиненията на майка и по телефона, че сме я оставили на улицата, че аз е трябвало да я взема при мене да живее , че ако няма място, да изгоня Беатриз(???)естествено не им беше казала каква ми е всъщност тя, която си е в родината вместо да оставям дъщеря и на улицата в друга държава...

След една година някъде я срещнахме на улицата и ни отмина с високо вдигната глава...Беатриз беше бесна, такава неблагодарност не беше виждала...аз да...

И преди съм контактувала с българи които мислят, че тук е раят и искат да дойдат защото са видели, че някой е добре и искат „да се оправят в живота” за нула време за сметка на това някой друг да им търси и урежда всичко, да ги издържа в продължение на време и после вместо да кажат благодаря, в момента в който жертвата се отърси от кърлежа, да протестират- ама как така, ти ми обещаааа...

Нагледала съм се и наслушала на българи и българки които искат да си намерят чужденци „за да се оправят”, нагледала съм се на хора които мислят, че само заради факта, че някой е чужденец то значи, че е богат и трябва да „използват”, не мислят, че чужденците също имат своите проблеми...всъщност изобщо не мислят за тях!

На мен даже са ми намеквали, че „съм се оправила” заради Беатриз, не ме виждат как работя като луда цял живот на по няколко места, това не се вижда...

Майка ми много пъти е уреждала българки на работа, имаше близко приятелство с една монахиня която се занимаваше с това, и уреждаше най-сносните оферти за българи и българки в беда. От стотиците на които е помогнала(не преувеличавам!) само две или три са били истински благодарни и после не са я плюли пред други познати...Накрая майка, много разочарована, спря да се занимава...

Аз и Беатриз също сме търсили работа на българи, ходили сме да превеждаме, да препоръчваме, да пишем сивита, не веднъж и два пъти и нито десет пъти...В повечето случаи след време просто те подминават, а понякога даже ти говорят зад гърба и то когато не се пробват да те свалят с просташки забележки мислейки, че щом си помагала сигурно могат и да те изчукат...

Истинската тема която ме накара да мисля за всичко това е разочарованието на Аксиния което се вижда в последната и тема
http://mushabusha.wordpress.com/
Прекрасно я разбирам в случая.Аз също съм разочарована за кой ли път!
Не уважавам много хората които се свиват като червеи по гардеробите и знаят да говорят много, но все едни и същи дават лице когато трябва да се защити идеята. Нагледала съм се на двойки които се наричат гръмко „жена ми” когато са в чужбина и "съквартирантка" у нас, оплакват се от бг активистите и как не им е дадена възможност да помогнат на каузата, но в България гледат праида по телевизията...И казват, че не могат да излязат на открито защото, види те ли, работят с хора...Като, че други работят с животни...

Е, и аз не мога много да говоря, най-големия ми срам е, че докато бях в България предимно се гърчех...Но това не ме кара да уважавам такива хора, съжалявам...

С цялото това до тук искам да кажа, че българските гейове и лесбийки са като всички останали хора в България! Когато хората живеят в една обстановка, заобиколени от хора с дадена култура, искат или не стават като заобикалящата среда. Бедността и мизерията проникват в душите и правят и хората мизерни и озлобени... Както казах на един познат наскоро в един разговор по тая тема, не мисля, че ЛГТБ хората в България сме по-лоши, нито по-добри от никого. Ако човек контактува с хомосексуални хора, е нормално да се разочарова от такива, ако контактува с хетеросексуални, също, всъщност сексуалната ориентация няма нииищо общо!

”Народа прост

живота тежък скучен

живот без маска и без грим

озъбено свирепо куче...”

Тио Игнасио

С днешния ден се слага край на една дълга върволица от празници, трапези, украси, подаръци, гирлянди, костюми, фойерверки....Започваме месеца с 8-ми рожден ден на Хосе, после майка ми на 18-ти чества 50 годишнина. Да ни е жива и здрава! След това дойдоха бъдни вечер и Коледа, 27-ми имен ден на сестра ми, на 29-ти аз имах рожден ден...След това беше нова година която празнувахме с приятели в Сан Себастиян...

Тъкмо свърши декември и веднага започна януари, и пак започна със празнуване и трапези.... На 1-ви е традиция семейно събиране на цялата рода на свекър ми...

Свекър ми са били 8 братя и сестри, живи са само 5, но присъстват и семействата на останалите. Единия от чичовците, е свещеник и то от висок ранг, и едната от починалите сестри също е била монахиня, така, че 6 големи семейства и „светия” чичо Игнасио...

Под 6 големи семейства разбирам, по един-двама старци , и съответните им деца, мнозинството имат по три деца, съответните съпрузи на трите деца и на свой ред техните 2-3 деца... Някой нямаме още деца, други са на път, братовчедката Сара пак е бременна, Кристина , жената на Адриян също е на път като нас...Догодина на събирането се очаква да сме поте три човека повече от тази година.

Тио Игнасио е много интересен екземпляр, който благославя и пее песни на всички и всява страх и уважение едновременно, всеки гледа да му нагоди но да го избягва колкото се може...той е живо олицетворение на католическата църква!

По нашия въпрос проявява учудващо разбиране. Понякога се обажда да види как сме, предимно когато брат му е при нас и винаги пращя поздрави на всички, и за мен също...Това му е начина да каже, че ни е опростено едва ли не...

Преди две години , на сватбата на Адриян и Кристина, която се проведе във Алхесирас(близо до Гибралтар), когато цялото семейство се настани в един хотел, всички неженени двойки бяха настанени в отделни стаи, страх от тио Игнасио...Олицетворението на църквата не трябваше да види , че племенниците му който не са минали през олтара , извършват грехове...Ние с жена ми бяхме единствените които си взехме обща стая, и то след многобройни намеци , къде меки, къде директни от всички роднини, че на Тио Игнасио няма да му хареса да сме в една стая...Казахме, че ако не му харесва да не гледа!

След този и още един друг случай, той ме гледа малко странно, и знам, че не е защото съм лесбийка, защото преди това беше казал на свекър ми, че в деня на сватбата ни, въпреки, че е цивилна(!), се е молил за нас и ни желае всичко добро...Това е постижение!

Студенината между нас идва от друго, аз съм единствената която му се опълчи и то имах неблагоразумието да го направя публично.

Бяхме пак на едно такова събиране от друга година когато той държеше реч от рода на „колко е велик Бог да създаде еди какво си и реши да се обърне към мен да го потвърдя- нали Виктория?!” , моля да се има предвид, че когато той говори, всички мълчат и го гледат, което означава , че беше пъпла тишина и всички очакваха отговора ми...Аз взех, че казах „аз не разбирам, не съм вярваща”....Неблагоразумна аз! И колко наивна вярвах, че това е невинен коментар и ще продължат нататък без да ми обърнат внимание...Последва минутка мълчание и стъписани погледи, някои от младите ни братовчеди с които се разбираме, се подхилкваха тайничко, лелите побеляха, особено Есперанса, тя знае за нашата не-религиозност, всъщност и за тази на децата си, но моли всички да се преструваме за да не се разстройва брат и, боготвори го! Като повечето всъщност, все пак е олицетворение на католическата църква...След това започнаха въпроси от рода на :

- Но вие българите нали сте ортодоксални християни?- аз стъписана, разбрах, че съм център на вниманието....

- Да, някои са ортодоксални християни, има и мюсюлмани, евреи и даже католици, но аз не съм вярваща...

- Да не би да си мюсюлманка?- попита някой с надежда. Хората предпочитат да чуят, че вярваш в друга религия, но не и че не вярваш в никоя(!), това им разклаща устоите на които се крепи тяхната собствена вяра...

- Не, не съм...

- Не си ли кръстена? - попита тио Игнасио с надеждата да има възможността да ме покръсти, той обожава да извършва церемонии от всякакъв вид

- Кръстена съм когато съм била бебе, но тогава никой не ме е питал дали съм съгласна, за това не го считам за валидно, направено е против моята воля...

От тогава не ме пита нищо свързано с Господ и даже избягва да ма пита каквото и да било. На тазгодишното събиране когато правеше любимата си частната литургия преди да започнем да ядем, стовари един кръст направен във въздуха в моя посока...Не знам какво да мисля.
Когато говорехме с Елви за изкуственото осеменяване на което се подлагаме сега с жена ми, улових един негов стъписан поглед, но веднага се усмихна и пожела „Бог да е с вас”... И по-късно дойде и ми подаде един ключодържател с някаква икона, каза „Това е "La buena Madre", добрата майка, за теб!” Не можах да откажа, а и казано честно ме трогна. Представям си какъв вътрешен конфликт трябва да изживява за да демонстрира по такъв очевиден начин подкрепа на хомосексуална двойка, женена цивилно, невярващи и правейки деца без намесата на Бог...

Тук децата имат голяма дилема с това кой им носи подаръците, дядо Коледа, Оленчеро или Тримата Крале...В онази голяма фамилия ги носи Тио Игнасио!

Той купува подаръци на всички, всяка година! И всяка година прави един ритуал, пеейки коледни (религиозни) песнички извиква по ред всички и всеки извикан трябва да излезе пеейки...Тази година ни се размина, миналата аз отказах да пея, и тази година се смили и ни ги даде без песни... И така до следващата година, ако преждевременно няма някоя сватба, кръщене или не дай боже погребение в семейството...където със сигурност фигурата на Тио Игнасио ще бъде в центъра на всичко, както винаги...Истинско олицетворение на католическата църква!

С днешния ден, ден на Тримата Крале, се приключват коледните и новогодишните празници! Най-сетне! Снощи се чества традиционното пристигане на кралете във всички градове, градчета и села на Испания. В Памплона се прави едно грандиозно дефиле, с огромни каравани, декорация и костюми в които участват над 1000 човека и представляват пристигането на кралете които хвърлят от караваните дребни подаръчета и бонбони на многобройните зрители, предимно деца и родители. Тримата крале са тези от библията, тези които занесли подаръци на Исус, когато се родил. От тогава насам, тримата крале носят подаръци на децата по нова година.

Тук почти никой не празнува дядо Коледа, това е американска фигура. Тук са кралете или Оленчеро, в някои семейства и двете. Ние когато имаме деца, ще имат и двете.

Оленчеро , което е баският вариант на дядо Коледа. Той е един старец, въглищар, който слиза от планината и носи подаръци на децата за коледа. Ако някое дете не е било послушно през годината му носи парче въглен вместо подарък. Даже се продават буци приличащи на въглища, които всъщност са направени от захар...