Започваме отново.

Вчера вечерта, ми дойде цикъла 11 дена по-рано от предвиденото. Не знам защо така, казано честно преди да се захвана с инсеминациите никога не съм се и замисляла на коя дата ми идва, дали е навреме, дали не е навреме, така, че не знам дали се е случвало преди и дали е нормално за моя организъм.
Още едно от предимствата на това да си лесбийка, не ми се е налагало като на много мои познати да треперя всеки месец дали ще дойде или не.

Както и да е, дойде ми и днес сутринта веднага се обадих на Лаиз, уреди ми среща светкавица(при неговия претъпкан режим си е чест), и след 15 мин бях в кабинета му за ехография. Оказа се, че всичко е ок, фоликулярните кисти от миналия месец са се изчистили и можем да започнем отново. Този път с друго лечение което обещава да е доста по-сериозно...

Трябва да се боцкам всяка вечер...в корема...Дадоха ми специален „химикал”, чийто пълнител е лекарството и само сменям върха , което е иглата. Освен това ми даде нови хапчета и веднага трябваше да започна с тях.

После тичах по целия град да търся дежурна аптека, днес е празник на Памплона и почти нищо не беше отворено, освен това вали дъжд, сняг че и лед на моменти...Чудна картинка!

Радвам се, че стана така и започва някакво движение. Аз винаги бих предпочела да нося камъни ако ще , от колкото да чакам без да мога нищо да направя, за каквото и да става дума. Предпочитам да се скапя от работа от колкото да съм безработна, да тичам като луда за нищо, но да не съм вързана да седя някъде...С две думи, радвам се, че отново ще мога да действам по въпроса та ако ще това действие да се изчерпва с това да си пия хапчетата и да си бия инжекциите, ще знам , че правя нещо...

Вече изобщо не си правя илюзий! Започвам спокойна и с идеята, че може да стане, може и да не стане. Не мисля, ще стане ли или не. Мисля само за това което правя в момента и точка, един ден ще стане а за целта трябва да се действа, това е!

Жена ми е цял ден в Тудела за някаква конференция и аз съм сама в къщи с мацинките и Патра , която категорично отказва да излезе на разходка в дъжда даже и с новото си яке...Няма по-специално куче от това! Ако може да се нарече куче, на мен по-скоро ми прилича на котка и тя...Но пък ги оичаме безкрайно всички! Душички мили!

Как се съчетава отглеждането на деца и работата?

В Openly feminist обсъждат в момента, как майките предприемачи успяват да съчетаят семействата и работата си, та и аз се запитах същото. Имайки предвид, че бих мога да бъда счетена за предприемач с моят мини „бизнес” и с бъдещото ми майчинство се поставям на мястото на тези жени и се замислям по въпроса как бихме се справяли.

В нашия случай сме две жени в къщи и не мога да не отбележа, че едно от предимствата на това да си лесбийка, е, че партньора ти в живота не очаква от теб да носиш чехлите и да сервираш масата, докато той/тя чете вестника. В нашия случай , задълженията се делят, даже не се делят а се вършат от двете в зависимост от това коя е свободна, когато установи нуждата да се направи еди какво си. До сега не сме имали усещането, че никоя от двете да се е натоварила повече от другата, или някоя да „кръшка” товарейки другата.

Ако всички семейства деляха така домашните задължения гаранция, че щеше да има наполовина по-малко разводи!

С детето ще бъде същото, или поне до колкото е възможно. В нашия случаи, аз ще се занимавам повече с детето докато е много малко, предимно заради удобствата които имам в организиране на работното ми време и защото на нас ни излиза по-изгодно да намалим моите доходи, от колкото да намалим тези на жена ми. Въпрос на математика нищо повече. Това не означава, че след работа, в къщи, отглеждането на детето няма да се осъществява от двете. Дори когато дойде време за възпитаване и даване на уроци,знаем, че жена ми ще трябва да полага повече грижи от мен, защото тя е много по-спокойна натура и страхотен педагог.

Всеки човек си има своите качества и търпението не е от моите, за сметка на това Беатриз компенсира, и съм убедена, че ще беде страхотна майка, вероятно много по-добра от мен в това отношение.

Имам и друго огромно улеснение в лицето на майка ми. Не, че възнамерявам да я натоваря нея с отглеждането на детето ни, даже силно съм против такъв вид експлоатация на родителите, но тя определено има желание да помага понякога и преди всичко ще ми е от огромна полза в това, че бъдейки тя в ателието , аз мога да си позволя да отивам във време в което ми е удобно, и да си водя детето с мен.

Също си мисля за другата светлина която дадоха някои читателки в дискусията в Openly feminist, е че до някъде за детето е добре да общува с повече хора, например в детските градини, защото там се учи да отстоява своето и т.н.

Аз си мисля, че освен това за детето е добре да расте с идеята и с примера за това, че майките не спират работа, не зарязват кариерата си и не жертват себе си за тях, защото след това винаги на съзнателно или подсъзнателно ниво ще мислят, че това е правилно и ще изискват това от партньорките си или себе си, и ще се чувстват виновни ако не го правят, както намекна една читателка на Петя .

Аз не искам да давам такъв пример на децата ни. Искам децата ни да растат свободни, но не само това, искам да дават свобода и не да отглеждам тирани и търтеи. Искам да бъдат независими хора а не залепени за полите ни докато навършат 30 и после залепени за полите на партньорките/рите си които да задушават след като са задушили нас с майка им.

И мисля, че понеже наистина първите месеци и години са много важни за развитието на психиката на хората ( твърди се, че научаваме 80 % от всичките си знания и усещания през първите 3 години от живота), именно тогава искам децата да свикнат и с тази идея а не точно обратното...Идвайки с мен на работата, ще се научат и на труд, а това е едно от нещата за които и двете с Беатриз сме категорични , че искаме да научим децата ни. Ние и двете сме трудолюбиви, дори според някои- работохолици, но това изобщо не ни е проблем, напротив, гордеем се и искаме да го предадем на децата ни като основна стойност.

И двете сме израствали в скромни работнически семейства, които са изплували само и единствено с много труд ,и двете от малки сме се запознали добре с работата. Държим да научим децата ни на същото защото сме убедени, че винаги ще им е от полза в живота.

Ако не можех да си позволя да го водя с мен в работата, бих обмислила варианта да се наеме някой който да се грижи за детето няколко часа(в работното ми време) докато е много малко детето и след това на детска градина а ние с другата му майка на работа. И след работа споделяне на задълженията за детето и дома с партньорката...

Това е моята идея за нещата и дано скоро имам възможността да го приложа на практика

Насилието над жените

Тези дни се сблъсквам твърде често с темата за насилието над жените.

В понеделник бяхме на манифестация за подкрепа на семейството на Нагоре Лафаге, една от многото жертви на мачизма по тези земи. Трагичното в случая с Нагоре е, че тя беше убита от син на известен лекар в университетската болница на Наварра, притежание на религиозната секта ОПУС ДЕИ. Много влиятелна религиозна групировка и разполагаща с много пари и влияние... Убийството се извърши миналата година по Сан Фермин, и когато стана ясно името на убиеца всичко предрекоха, че този няма да лежи и 2 години в затвор. Аз не вярвах, радвах се толкова на разликите спрямо отношението към мачизма тук и в България...И наистина, тук мачист е обида която никои мъж не иска да чуе за себе си, срамуват се да бъдат наричани така, за разлика от българските волове които ходят с разкрачени крака (това не мога още да си го обясня как става!) и разказват мачистки вицове и се чудят защо тукашните хора ги гледат ужасени, когато са свикнали на овации за това същото... Тук общественото мнение е много чувствително на тази тема. И въпреки това, много жени продължават да падат жертви на мачизма...

Преди два дена намериха трупа на ОЩЕ една жена в близък град, заподозрения е бившия и съпруг, още веднъж...

В Севиля все още търсят трупа на Марта Дел Кастилио, друга жертва на брутално убийство, чиито труп търсят вече почти цяла година, убийците не казват къде е за да може след време да бъдат освободени по липса на доказателства, а семейството не може и да я погребе...Всеки път когато видя майка и по телевизията –съсипана и молеща се на убийците да кажат само къде е трупа на детето и...Или когато видя майката на Нагоре, молеща за честен съд на убиеца на детето си...Онзи ден на манифестацията не издържах и се разплаках, ужасно е да я видиш срещу теб, тази съсипана, смачкана женица !!!

Аз сега виждам колко е трудно да се създаде, само да се създаде едно дете, а тези майки са минали през същото, плюс , че са носили децата си, после са ги раждали и са им се радвали, отгледали са ги и то за да ги убият някакви нерези чието мъжко его е засегнато защото те вече не са ги искали...Поставям се на мястото на тези майки и не знам аз на какво бих била способна в такава ситуация....НЕ ЗНАМ!!!

Преди една седмица излезе сентенцията за убиеца на Нагоре- непредумишлено убийство...Присъдата ще варира от 7 до 15 год. И гаранция , че ще му сложат 7 и след 2 ще излезе за добро поведение...Поне това претендират, но силно се надявам да им се провалят плановете, твърде много хора протестират вече, твърде много се следи случая...

Непредумишлено убийство??? Спонтанно избухване???? Когато я е душил и бил три часа, ТРИ ЧАСА.....Когато тя се е добрала, до телефон и е звъняла 112 умираща а той я е грабнал и затворил, когато се е опитал да скрие трупа и да я разфасова, когато има безбройни наранявания, опитал се да я изнасили и тя се възпротивила и заплашила, че ще му съсипе кариерата (също е лекар като проклетия си „Свят” баща). Купиха заседателите, и сега това, ТОВА, се счита за непредумишлено убийство...

На манифестацията имаше много хора, много, не знам точната бройка защото всеки вестник казва една сума в зависимост на коя кауза служи, но имаше много хора. Площада беше пълен, пълен, нямаше къде да пуснеш игла. Хора всякакви, най-много се радвах на мъжете. Мъже, момчета млади, бяха толкова или повече от жените, толкова или повече възмутени от мачизма, протестираха и скандираха за честен съд и за край на насилието над жените...Радвах се, те не искаха да са мачисти, искаха да покажат, че не всички мъже са изроди...

Веднъж говорих със сестра ми за това и тя каза „Оплакваш се от мачизма в България а там е по-лошо, през ден убиват жени”. Аз и казах, че първо Испания е много по-голяма от България, и е логично да има повече от всичко. Но Освен това насилието над жените в България не винаги се документира като мачистко нито се следи и излага всеки път като тук. Да не говорим, че повечето убийства на жени тук са извършени от чужденци, сред тях и българи. Преди два-три месеца един българин уби жена си в Майорка, искала да го остави...

Разликата между законодателството тук и там е, че закриля жената. Домашното насилие се санкционира много високо, но не само съда е който наказва, общественото мнение също е много важен фактор! Мъж нарочен за насилник няма къде да се скрие просто!

Веднъж от българка чух следното: „ Как няма да ги убиват като тука жените се правят на голема работа, имат много права и зимат сичко на мъжете като се разведат и после си веят байрака докато той остава сам и без нищо, а ако я подшляпнал(буквално!) може и у затвор да иде”....Това няма да го коментирам, нито ще кажа кой е мозъка който го роди, твърде ме е срам, че ми е роднина...и жена...

Това изказване обаче е показателно за това защо се извършват тези насилия и как разсъждават мъжете тип „Мачо Ман” а и някои жени като въпросната, която впрочем възпитава син...Чувала съм я да го учи да не се хваща с испанки, защото те „имали много права”...

Друга страна на насилието над жените е това което се случва в родилните и други(!) отделения в България. Само ще кажа, че за пореден път благодаря на съдбата, на кармата, на бога , или на каквато да е там сила, че аз ако стигна до раждане няма да бъде в България, нито ЗА България...

За капак, тъкмо чета една книга за Индия която също ме остави доста разклатена психически. Също се говори за съдбата на жените в тази огромна страна. Правата на жените там не са по-големи от тези на жените в Афганистан, въпреки, че за това рядко ще чуем по новините...

Една моя позната която е обиколила цял свят вече каза веднъж, че да си жена е добре само и единствено в Европа, аз допълних, че не в цяла Европа....

Реших да се грижа за себе си!

Мислих много тези дни, говорих с хора... Стигнах до заключението, че трябва коренно да променя начина по който гледам на нещата ако не искам да влезна в лудница докато успеем да имаме дете.

Трябва да призная, че си нямах много големи понятия от тези въпроси и макар да звучи наивно си мислех, че ще забременеем едва ли не с поглед.
Не си представях, че ще трябва да ходя през ден на гинеколог и да се качвам на магарето..., да се тъпча с какво ли не и то без никакви гаранции за успех. И само с надеждата, че ще се получи някои път...Мислех си, че бебетата идват в момента в които ние решим, че ги искаме и отидем да ни сложат една инжекция и готово. Честно, така си мислех!

Лошото на това да си игнорантен е , че когато реалността те принуди да отвориш очи...се разочароваш. И...се случва да има по няколко дена изпълнени със сълзи когато си дадеш сметка, че всичко което си си представяла няма да го бъде, или поне не така както си си го представяла...

Единствения начин да се оцелее след като направиш това откритие, е да промениш гледната точка!

След караницата с Лаиз по телефона имахме час за нова ехография в петък сутринта, но Беатриз трябваше да замества колежка в последния момент и отидох сама.
След прегледа говорихме много, чувствах се като при психоаналитик. Говори ми много, каза ми да изместя точката в която съсредоточавам живота си. Да се съсредоточа в себе си и да се наслаждавам на живота и да приемам опитите като нещо което може да стане, може и да не стане. Да знам, че ще имаме дете един ден, но да не го чакам утре или вдругиден, а в неопределено бъдеще. Да не слагам дата на събитията нито да се опитвам да си представям бъдещото ни бебе, че това е голяма грешка която единствено ме травмира и хормоните които това предизвиква не са благоприятни за успешен резултат...

Освен това ми каза, че този месец не може да имаме нов опит защото сега няма да има добра овулация заради лечението предния месец. С други думи ще започваме следващото лечение и следващия опит в следващия цикъл, след един месец...

В началото като ми каза това ми подейства малко зле. Нетърпелива съм по принцип а за това още повече! Но сега като мисля и може да е за добро. Ще имам време да се успокоя, да се пренастроя...

Когато излязох от кабинета реших да се грижа за себе си! Отидох на фризьор, после на пазар, купих си дреболийки които ми харесват, похарчих повече пари от колкото мога да си позволя да не говорим че тези дни не съм и от наи-добрите работници :)...Но се почувствах супер и съм заредена с нови сили!

Реших да спортувам още веднъж, обадихме се в спортния център в новия ни квартал, но сме изпуснали сроковете за есенния сезон, ще трябва да почакаме Януари за да се записваме за новия сезон... Важното е, че взех решението да се грижа за себе си а това казват, е средата на пътя :)

Занимавам се...

предния двор

още...
задния двор, липстват ни камъчета и още някои храстчета които сме поръчали но още не са пристигнали...

Нямахме късмет този път…

Да…….Днес сутринта си правих първия тест, и то 4 дена по-рано от колкото трябваше да го направя. На теория в неделя ставаха 15 дена от инсеминацията и тогава трябваше да правя тест. Обаче не удържах и още вчера пратих майка ми да го купи. Сутринта си го направих и…беше негативен…..

Оставаше ми надеждата, че съм избързала и че ако го повторя в неделя ще е положителен…

Не!....

Няколко часа по-късно отидох до банята и…не, няма да бъде този месец, няма да правя тест в неделя :(((((((……..

Обадих се на жена ми да дойде да ме вземе, отидох до клиниката да оставя бележка на Лаиз за да знае че ми е дошъл цикъла…

Когато Беатриз пристигна беше като да отпушиш бент…Потекоха ми сълзите като из ведро и нямаше кой да ги спре…

Принципа на жена ми е “а mayor disgusto, mayor premio ” или “ колкото по-голяа е мъката, толкова по-голяма премия” т.е когато имаме някаква мъка веднага трябва да мислим за някаква компенсация. Отидохме да обядваме на ресторант.
Тя опитваше да ме успокоява и разсейва през цялото време. Правеше ми смешки и измисляше шеги от всякакъв вид. Даже и повярвах, че е много спокойна и се замислих дали я е грижа изобщо…
Обаче когато излязохме и си тръгнахме, се обади Лаиз, си дадох сметка, че нито е толкова спокойна колкото се представя нито не и пука хич… Превърна се в друг човек, падна и маската която имаше за пред мен. Беше ядосана на Лаиз, беше бясна, каза му, че е много притеснена заради това което ми се случва и много ядосана на него и екипа му защото когато отидохме да правим инсеминацията не знаехме, че ще има друг доктор, а другия доктор не знаеше, че ние отиваме за инсеминация, мислеше, че отиваме за ехография и не бяха размразили спермата.... Трябваше да се размразява на момента и то на бързо…

Ужасена гледах как жена ми се кара с доктора и то все по-сериозно. Но едновременно с това се почувствах защитена, странно нещо е човешката психика...Накрая Лаиз се извини и тя му каза, че при следващ фал ще търсим нова клиника. Когато пристигнахме в къщи жена ми каза "Още не се е родим човека който да ти причини болка без да се срещне с мене!"

Истината е, че те не са виновни, но при някаква случка като тази е логично да помислиш първо че вината е в друг, ако има вина... Или просто е въпрос на късмет. Ние нямахме този път…Щеше да е прекалено голямо щастие да имахме деца от първия път когато повечето хора правят по няколко опита. За сега във вторник започваме следващия цикъл посещения....

Е, следващ път ще е, сега…
За сега си взех почивен ден който смятам да запълня със садене на двора…Това поне ми се хваща…

Не мога да не се похваля...

Не мога да не се похваля с това колко готин свекър имам! Днес жена ми отиде сама на селото да го види защото аз съм малко настинала заради ужасното време и исках да почивам.

Той милия ме чакал, бил ми приготвил Кардо...

Това е един зеленчук които обожавам. Не съм го виждала у нас за това не знам как се казва на български. Представлява едни зелени стебла които излизат от корена, които трябва да бъдат обелени бавно и внимателно и след това сварени. Много е трудоемко, скъпо и по тая причина се прави предимно по празниците. Късната есен и зима са сезона на това растение. Аз обожавам кардо!

Свекър ми е възрастен човек, 78 години, колкото и дядо ми всъщност, но приликите свършват до тук...

Сега когато Беатриз се върна ми каза, че видяла на календара му , че е заградил 29 декември и писал “рожден ден Виктория”... Цял ден е чистил кардото за мен, и после го е варил два часа, нарича ме “дъще” и се кани да разхожда внучетата...

Въпреки, че не винаги сме се разбирали кой знае колко добре с него, даже имахме един етап в които се бяхме сдърпали сериозно...Трябва да си изкривя душата много сериозно ако кажа, че вината е в него, поне не само...

Той всъщност е много добродушен. Възрастен човек е и си има разбиранията на хората от неговото време, но с мен винаги се е държал еднакво като с всяка друга снаха, общо сме три и с трите се държи еднакво. Винаги опитва да угоди, да каже добра дума....

Понякога досажда като всеки възрастен човек и понякога задушава, но винаги се старае да компенсира по неговия начин. Не е идеален, и аз не съм идеална, нито Беатриз, едва ли изобщо някъде има идеален човек... Но чувствам, че ме приема като част от фамилията, никога преди не съм изпитвала това, ничии родители не са ме третирали така, да не кажа точно обратното...

Сега се чувствам виновна, че съм се карала с него и, за слабото ми търпение към него когато е у нас...Надявам се тази година, както съм много по-добре психически от предните години да съм по-спокойна и да се разбираме с него във времето което ще бъде с нас. По принцип прекарва с нас два месеца през зимата. Два, с всеки от братята на жена ми и лятото живее сам на селото. Скоро идва времето да дойде у нас, дано имам спокойствие и не се карам с него, той определено не заслужава това!

Вали ли, вали…

Тези дни вали непрекъснато. Идеално за цветята които посадих, и не толкова за тези които не можах да посадя, още си стоят в саксиите и чакат да спре този проливен дъжд и да имам достъп до двора.

Сега за мен всичко е символика, ще ми се хванат ли, няма ли…

Вчера ни се обади Сара, приятелка на жена ми от детството. Каза, че ни пази колички и креватчета, ще ни даде всичко което нейните деца, вече пораснали, няма да ползват повече. Тук е практика тези неща да се подаряват ако са в добро състояние на други бебета за да се ползват още. Когато имаш бебе и всички разходи предстоят тези неща идват много добре. Някои не приемат ползвани неща , аз даже съм благодарна, дали ще ги ползваме ще се види, важното е, че хората искат нещо да дадат. Каза, че се носи слух, че съм бременна…Когато още на никой нищо не сме казвали още а и е прекалено рано да се каже каквото и да било...

Това е точен пример за това как се разпространяват слуховете. Някой е казал на някои , че ще се осеменяваме, и после този някой е казал на трети, че сме вече бременни и така докато не чуем, без да сме разбрали още имаме ли бременност или не , че детето ни е тръгнало на училище…
Навремето когато живеех в селото ми, се ядосвах много на тоя начин на разпространение и Правене на новини, но сега вече ми е безразлично а и поне тоя слух има почва за разлика от други неща които съм разбирала, последна, за себе си…
А и хората тук са много по-доброжелателни от онези, които навремето ме женеха с хора с които сме си подали ръка на публично място или нещо от сорта…

Между другото, най-лесния начин да се неутрализират клюките е да не криеш нищо!

Да видим сега кой ще се похвали, че знае нещо тайно за мен след като отдавна нямам тайни?...


И…Дано наистина да съм бременна, дано, дано, дано…!!!

Сега очакване

Мина инсеминацията…Беше в събота сутринта.
В началото се изнервих малко като видях, че не беше Лаиз а колегата му.
Аз съм доста странна в тия отношения, като се отпусна с някои|я доктор|ка и после ми е трудно да отивам с друг|а. Същото ми се случва със зъболекарките. Като свикна с една и не мога да се отпускам с друга, с фризьорките, сега и с Лаис стана така. Беше ми първия преглед даже с него и макар да беше отврат, някак си му имам доверие. Колегата му също беше много любезен но се стегнах като го видях, не ни бяха предупредили , че ще бъде друг доктор и не го очаквахме.

Освен това останахме учудени, че нямаше камера и не можехме да виждаме какво става там. Според това което ни бяха обяснили, щяхме да виждаме всичко на монитор…Или така разбрахме ние, не знам. Истината е, че нямаше монитор а до сега винаги гледахме всичко...

Не мога да кажа какво точно ми направиха, защото ме болеше и се гушках в жена ми през цялото време. Предпочетох да не гледам в този момент точно…Само знам, че мострата от донанта беше една дълга тънка инжекция, учудващо мъничка, казаха, че съдържа подбрани най-качествените сперматозоиди. Вкараха съдържанието, по техни думи, в шийката на матката.

Аз се разплаках, не знам защо, просто ми потекоха сълзите…

Беатриз ме прегръщаше , успокояваше ме…Сестрата каза , че трябва да съм спокойна, а аз не бях…
После ме оставиха 20 минутки така, и след това си тръгнахме.

Жена ми искаше да ме успокои и ме заведе в градините където се продават цветя за садене , обичам цветя и напоследък съм на вълна да оправям двора. Наистина успя да ме разсее и успокои.

След това отидохме с гостенките ни на Сан Себастиян И прекарахме деня там.

Сега ни остава да чакаме и нищо друго. Казаха , че по-рано от 15 дена не трябва да правя тестове за бременност защото нищо не може да се покаже.
Не ни дават много надежди, даже, ни предупредиха да не се настройваме много защото, така само ни чака депресията ако нищо не стане... :(
От днес съм с нови хапчета чиято функция е в случай, че има бременност да спрат защитните системи на тялото да не отхвърлят зародиша.

Днес вече започнах да садя някои от храстите и утре продължавам . Като посадя всичко ще сложа снимки.

И това е, спокойствие…