Нямам търпение вече!

Ужасното е, че изобщо не сме близо а аз вече изчерпах търпението, както моето така и това на жена ми...Прекалено съм нетърпелива и тя вечно трябва да ме успокоява и не знам как има нерви, аз сама не се понасям честно казано!

Документите които ни трябват за да започнем терапията за стимулация(което е само началото) са следните:

-Основен преглед на общото състояние при гинеколог
-Хормонален анализ
-Серология (за HIV, хепатит, и др.) за мен и за жена ми
-Радиография на тръбите- което както чувам е доста болезнено, и ме е страх да си помисля. Ако някои го е преживял ще съм благодарна да сподели...

От всичко изброено до тук само имаме кръвните проби и хормоналния анализ. Остава гинеколожка и радиографията на тръбите и вече мисля да ги правя в клиниката ако не ме извикат скоро от социалното осигуряване. В частен кабинет тези изследвания биха ни стрували 600 евро, за това решихме да изчакаме социалното осигуряване за да спестим поне това, имайки предвид, че за напред ще имаме нужда от всичко което имаме за опити, и дано не са много!!!...
Чакам вече втори месец за среща с гинеколог, изчерпва ми се търпението и съм дала срок до средата на месеца(до следващ цикъл защото и без това лечението започва след изтичане на цикъл), ако не ме извикат до тогава, ще отида в клиниката и това е.
Да не говорим, ако трябваше да се надяваме на социалното и за инсеминацията, колко трябваше да чакаме. То в нашия случаи и не го покрива де, в нашата провинция покрива инсеминация само когато нямаш нужда от донор, т.е хетеросексуална двойка, колко личи , че ни управлява дясна партия... Но има други провинции където покрива и донор, познавам момичета които са го направили по социалното осигуряване.

Замисляме се и за това какъв донор да искаме. Напоследък спорим доста за това. Не,че спорим но имаме малко несходство в мнението. Аз искам да бъде някои които да прилича на Беатриз максимално т.е чернокос, дребен, с тъмно кафяви очи, а тя иска да бъде висок, рус със сини очи. Твърди, че е глупаво да искаме да прилича на нея, защото е ясно, че тя няма да бъде генетична майка, и иска да бъде русо защото твърди, че тук се харесват много светлите хора. Това е така, и аз съм се убедила също, но от друга страна, не искам детето да бъде супер модел, даже изобщо не държа да бъде красота неземна. На мнение съм, че красотата не винаги носи щастие, а понякога точно обратното. Единственото на което държа и вече го казах и на доктора, е донора да бъде слаб, със слабо телосложение. Аз цял живот се боря неуспешно с наднорменото тегло и единствено това е което искам да спестя на бъдещото ни дете ако може. Макар, че в моя случай колкото се дължи на генетично предразположение, двойно повече на лоши хранителни навици...
Единственото което знаем за донорите от банката за сперма с която работи нашия доктор е, че са студенти от медицинския университет в Леон и са под 25 годишни, възраст в която се предполага, че сперматозоидите са с най-добро качество. Донорът е винаги неизвестен по закон и само се разкрива самоличността му при супер екстремни случаи, които не искамe да достигаме. При всеки случай ще запазим генетичен материал за евентуално следващо осеменяване, за да съвпадат генетично децата, пак за всеки случай.

Между другото, започнах диета. Надявам се да сваля някои килограм преди да забременея, защото после със сигурност ще кача над 8-9 кила. Казаха ми, че слабите жени може да качат до 20 но за жени с моето телосложение максимума е 9 кила за качване. Казват, че със самото раждане се свалят автоматически 4-5 кила и след това с кърменето може да се отслабне много. Надявам се да е вярно. Но така или иначе смятам да се поддържам, ще се запишем на плуване, за бременни било идеално а и обикновено ходя много и спортувам по малко макар и безразборно, дано не кача много! Хубавото е, че тук не съществуват суеверия като "бременната трябва да яде за двама" а точно обратното, една наша приятелка която сега е бременна в 5-ти месец я сложиха на диета от първия ден и до сега е качила по кило на месец, което е нормата...

Разсъждения за розовото и синьото.

Напоследък се замислям за розовото и синьото, за куклите и количките, за обиците и маратонките... За момиченце обички от както се роди, розова количка и дрешки и пантофки, като някаква супер вариация лилаво, червено или оранжево. За момчетата синьо разбира се, и колички, маратонки, и супер герои, в краен случай зелено, сиво, или може малко червено.
Не знам как ще искам да възпитаваме нашите деца, идея нямам нито какви хора ще са, нито какви неща ще им харесват...Но искам, определено много искам да не ги ограничавам с никакви шаблони.
Често споря със сестра ми задето следва клишетата. Тя и мъжа и разбира се, той е толкова уплашен да не би децата да са като мен, че от малки ги вкарва директно в рамчицата. Често чувам думи като "Ти си момче, трябва да си мъж" или "ти си момиче, трябва да си играеш с кукли, не можеш да искаш колички"...Такива неща...И след всичката критика която дръпвам винаги когато имам възможност по въпроса, аз също не съм по назад. Скоро ходих да им купувам нещица, и разбира се се водех по вече изградения вкус на децата, на племенника ми дрешки със Спаидермен, и за племенницата ми розови неща с принчески...Пфу...И не, че не искам да им харесват това, просто имам усещането, че са подведени да харесват едно или друго, и че им се отнема правото на избор. Не са само племенниците ми. Днес бяхме на пазар, и понеже сме на майчинска вълна, отидохме в детските отделения, да гледаме моделчета, цени, цветове...Уверих се в едно, почти не се произвеждат дрехи унисекс за деца! Гледах, търсих, не! Всичко е разделено и предопределено, или почти всичко. Ами това означава, че от съвсем малки напъхваме децата в шаблоните за това което се очаква от тях в живота и естествено, че после на различните вкусове се гледа като на някакво невиждано чудо. Ако едно момиче иска да си играе с колички или и харесва да играе футбол веднага се заплюва като бъдеща лесбийка, а ако момче е по-нежно и чувствително, или пък "не дай Боже" му харесват куклите, то тогава работата е сигурна.
Аз искам да възпитаваме децата ни в равенство и свобода. Да знаят, че могат да имат всичко каквото искат, ако е момче и иска нещо розово, заклевам се, че ще му го купя! И ако е момиче и иска колички, ще има всички колички които поиска! И изобщо не възнамерявам да повлиявам във вкусовете им. Виждала съм хора как директно водят момиченцето на сектора с куклите и и казват "избери си", ама "избери си от Тука"! Аз се заричам от сега като вкарам детето в магазин за играчки, да не се обаждам изобщо! Да знае, че може да си избере каквото иска само. Друг е въпроса, че с времето, ще види, че другите деца в зависимост от пола си имат определен тип играчки и ще иска да подражава...Ех, не е лесно да се бориш срещу света!
Замислям се и за обиците, защо да дупчим ушите на момиченцата а на момчетата не? Това не им ли показва автоматически , че са различни? А защо да са различни? Защо да не продупчим ушите на момченцето също? Или защо дупчим тогава ушите на момиченцето, някои го правят още в родилното... Говорих за това с жена ми и настоях ако имаме момче да му продупчим и на него ушите, а тя ми каза, че в никакъв случай. Мисли, че нашия син ще бъде подложен на достатъчно натиск, като син на лесбийки, като да го обременим допълнително с такова нещо. Казва, че като порасне, той сам може да си ги продупчи ако иска. Има право, тя винаги има право, добре, че е тя да внася разсъдък в нашето семейство...

P.с. Няма търпение вече да ми дойде месечния цикъл, целия месец броя дните, хормоналните изследвания от които се нуждая се правят само в този период. Нищо, поне наближава вече денят, и същевременно излязоха изследванията на жена ми, потвърждение, че не е носител на никакви венерични болести или които се предават по полов път. Тя трябваше да направи това изследване, като моя партньорка, като гаранция на клиниката ,че ако след осеменяването се появи такава болест, няма да претендираме,че заразяването е станало заради генетичния материал които получаваме от тях. Това са подробности, но се радвам, че малко по малко отмятаме документи от списъка които ни изискват. Най-притеснителното изследване от тези които ми престоят е радиограмата на тръбите, чувала съм, че е много неприятно и боли. Но нищо и това ще изтърпим. Колкото и да сме заети, винаги и на всичко което засяга бебето ни, ходим заедно, това сме решили да го спазваме каквото ще да става. Предимно на жена ми, защото аз съм сравнително свободна, но тя отлага каквото и да е, само и само да сме заедно :)

Майка има едва в живота…Или не?

И ако Майка ти се разведе с баща ти и ти каже, че е лесбийка, и се ожени за друга жена? И ако семейството където те осиновят е съставено от две майки? И ако двете ти майки се разведат и се оженят повторно? Означава ли, че имаш четири майки?

Тук са събрани разкази от деца на хомосексуални семейства.

Щастие. Когато Анхелика (21) мисли за тази дума, в съзнанието и се появява образа на Майка и Ана, танцувайки в салона на къщата им с една огромна усмивка която и покрива цялото лице , държейки за ръце най-добрата си приятелка Габриела и празнувайки с една бутилка шампанско развода си.Анхелика беше на десет години и гледаше смаяна от дивана как тази жена, която до тогава беше винаги една тъжна и затворена майка, мълчалива и дистанцирана, изглеждаше сега друга, различен човек...Тази промяна беше страхотна, като, че Майка и се беше подмладила, беше по-хубава, по-весела. Промяната беше и се отразила много добре.
"Родителите ми преди това непрекъснато се караха, но когато баща ми си замина от къщи за пръв път у нас настана мир и спокойствие. Но същевременно започна един лош период от живота ми, един етап изпълнен с тайни и догадки, шушукания и съмнения", разказва Анхелика.В новия етап имаше странни неща. Габриела, приятелката на майка и, оставаше често да спи у тях, Докато накрая се нанесла да живее с тях. И въпреки,че всичките и вещи се намирали в стаята за гости, винаги осъмвала в стаята на майка и. Освен това баба и и дядо и по бащина линия често правели странни коментари като "майка ти ще отиде в ада за това което върши", "горкото момиче, принудено да живее с извращенията на майка си"…
"Беше много тежко усещах, че нещо ставаше с майка ми и Габриела, но никога не ми казваха нищо. Гледаха се много нежно, но не пред мен и ако ги изненадах хванати за ръце веднага се пускаха щом бях на близо. Всичко беше тайна за това имах усещането, че се вършеше нещо лошо и думите на баба ми и дядо ми потвърждаваха това усещане. Помня, че много нощи плачех и се молех майка ми да не отива в ада а да дойде с мен в рая"
Била на 14 години когато майка и, и Габриела, се хванали за ръце пред нея , заявили и открито, че са лесбийки и че искат да основат едно семейство и да имат и друго дете чрез изкуствено осеменяване."Беше много силен удар за мен, преминах от това да не знам нищо до това да знам всичко, дистанцирах се от майка ми, започнах да се държа ужасно с Габриела която винаги преди това обожавах и скоято се разбирахме cudesно. Чувствах се много самотна, разказах на моята приятелка , че майка ми е лесбийка и тя каза на майка си и тя и забрани да се вижда с мен, защото мислеше ,че това сигурно се наследявало. Момчетата от училище винаги правеха ужасни шеги с "педерасите" и аз умирах от страх да не се разбере,че майка ми е лесбийка за да не започнат да ме третират така и мен. Започнах да настоявам майка ми да се върне при баща ми или да си потърси друг мъж. Караниците бяха така продължителни, че накрая Габриела се изнесе от вкъщи. В началото, като всеки пубертет, се чувствах победителка, бях постигнала целта си и бях изгонила врага си. Но това усещане не трая много дълго. Майка ми още веднъж стана по-мълчалива, по-тъжна, по-дистанцирана, по някога я заварвах да плаче в банята."
Мъка. Това е думата която изниква в съзнанието и когато си спомня за майка си в продължение на цялата година след като Габриела си тръгнала от къщата им. Спомня си я усмихвайки се с угаснал поглед, с торбички под очите , без апетит, рани и сърбежи по ръцете и краката. Спомня си я с кашлица и плачейки защото е забравила да купи масло от магазина или защото си е нацапала чистата блуза... "Идва един момент когато си даваш сметка, че нещо което те прави щастлив не може да е лошо. Осъзнах, че майка ми правеше една огромна жертва за мен, и аз не я заслужавам защото не я обичах такава каквато е, а исках да е такава каквато останалите казваха, че тя трябва да бъде. Реших, че след като аз го съсипах всичко, аз трябваше да го оправя. Обадих се на Габриела и я поканих на кафе. Молих я да ме извини, че се бях държала така зле и да се върне при майка ми която не е щастлива без нея и аз повече не можех да я гледам така. Това което не си давах сметка е, че беше минала една година и нещата се бяха променили. Габриела имаше нова приятелка и двете плануваха да основат едно семейство заедно. Но Габриела беше много мила, каза ми, че майка ми може да бъде щастлива с друга жена стига аз да я подкрепя и да и покажа, че съм до нея"
С писмо. Така Анхелика се извини на майка си за мъката която осъзнаваше,че и е причинила и и казваше, че от сега нататък ще я подкрепя и иска да си намери нова любима и да бъде щастлива, че не я интересува мнението на никой и иска майка и да бъде такава каквато е.
В момента Анхелика има един брат на 3 години, плод на брака на майка си с Роса, жената която последва Габриела.
“Моя проблем беше, че майка ми криеше от мен през цялото време, така ми създаваше усещането, че лесбийството е нещо лошо и ,че тя също не го приемаше изцяло. Знам, че ако от малка ми бяха обяснили, че това е нещо нормално, нямаше да изживея така зле нещата. Много хора казват, че хомосексуалните учат децата си да са хомосексуални, но това не е вярно. Аз съм хетеросексуална, днес съм защитничка на правата на хомосексуалните и съм много горда с майка ми. Горда съм с това колко добра майка е била за мен и от страхотното семейство което създадоха с Роса. Роса е една прекрасна жена която аз обожавам, много големи приятелки сме и двете с майка ми, ми дадоха един огромен подарък, който е братчето ми, което обичам страшно много" Споделя с усмивка Анхелика.

Семейство. Като всяко друго.

Давид (14), братовчеда на един приятел от училище се опита да го целуне. Давид се ядоса много, не заради дръзкостта на момчето, а защото се ядосва, че само заради факта, че той има две майки, хората мислят, че той също може да е "малко" хомосексуален. Изцяло не, но поне малко със сигурност "предразсъдъци и нищо друго освен предразсъдъци! Да си дете на хомосексуални родители, може да ти усложни значително живота. Хората те гледат с интерес, наблюдават всяко твое движение. Много внимавам, да не правя нещо което да е женствено, като да рисувам или пиша, защото знам, че много хора ще приемат това като знак, че също съм хомосексуален. Много ми е писнало от суеверията и предразсъдъците на хората."
Давид знае, че донорът на спермата която получила биологичната му майка е един приятел на майките му, gay, който живее в Дания. Имат приятелски отношения, но не родителски. Неговите родители са двете му майки. Майките му са заедно от 18 години и имат също и друг син, който е осиновен от Латинска Америка.
“Едно семейство съставено от две майки, не се различава по нищо от останалите. По някога се караме за дистанционното, ходим на кино, обядваме на вън,пазаруваме в супермаркета, ходим на почивка а плажа, къщата ни е пълна със снимки, спортуваме, карат ни се и ни наказват когато лъжем, караме се с брат ми или не издържим някои изпит. Единствената разлика е , че имаме две майки , и не ,че едната се прави на баща, просто, като че имаме една майка която е умножена по две и за деня на майката трябва да купуваме два подаръка."
На 12 години, Давид се сби с друго момче в училище защото се смееше на майките му лесбийки.
"Майките ми ми казват, че трябва да свикна да се контролирам, но лесно се ядосвам когато чувам обиди за семейството ми. Хората които критикуват, предразсъдъците им, Рахои които непрекъснато говори против хомосексуалните семейства. За кой се мислят за да критикуват семейството ми? Брат ми е осиновен и е щастлив. Преди да го осиновят майките ми, бил самотен, нямал си никого които да се грижи за него, страдал е много, а сега е едно щастливо момче и има семейство което го обича и се грижи за него. Защо трябва да съществуват политиците и църквата и да говорят толкова глупости. Не е честно, как биха се почувствали те ако ние осъждахме техните семейства? Сигурно, че нямаше да са доволни."

Осиновяването е една често срещана практика в хомосексуалните семейства.

Гаури (17) също като брата на Давид е осиновена. Нейното семейство е съставено от 5 жени . Майките и, сестра и на 32 години, биологична дъщеря на майка и Ева от предишен брак, и другата и сестра на 20 години която също като нея е осиновена. “Харесва ми това което ми се е паднало да живея. Една хомосексуална двойка е същото като хетеросексуалната. Можеше да ми се беше паднало едно семейство с разведени родители, или един дом където да не се отнасят добре с мен или по-лошо да не ме бяха осиновили изобщо. Но на мен ми се падна един дом с две майки, падна ми се едно семейство където се грижат за мен и се чувствам обичана и много щастлива. "
Всички приятели на Гаури знаят, че майките и са лесбийки, и които не го знаят се сещат когато отидат в къщи и видят семейната спалня, и кухнята,и пълния със снимки салон на това така женско семейство.
“Абсурдно е да се мисли, че хомосексуалните родители ще имат хомосексуални деца, когато повечето хомосексуални хора които познавам имат хетеросексуални родители." разказва Гаури."аз не се чувствам нито хомосексуална нито хетеросексуална, отворена съм на каквото ми се случи в живота защото намирам за нормални и двете неща. По-голямата ми сестра е пробвала и с жени и с мъже и предпочита хетеросексуалните отношения, а по-малката ми сестра е изцяло хетеросексуална, и аз, е не знам, каквото дойде."

Четири майки, едно куче и една котка.

На Софиа (12) винаги са и казвали, че в живота не са важни материалните неща а хората които я обичат и тя обича, за това тя се чувства милионерка.
В училище има шест най-добри приятелки, две гаджета(момчета), едно в училище и другото в квартала. Има две къщи, в едната живее един котарак които се казва Фродо и в другата едно куче Silver, и във всяка от къщите си има по две майки : Andrea и Мария и Кармен и Елоиса.
“ Когато аз бях на три годинки, моите първи майки които са Andrea и Кармен, решиха, че вече не се обичат като съпруги а само като приятелки така, че оставиха къщата в която живеехме и всяка се премести в един апартамент. Постараха се да са близо за да може да съм много близо и до двете" разказва София." След това мама Andrea се влюби в майка ми Мария и се събраха да живеят заедно, и след това майка ми Кармен се запозна с мама Елоиса. Ай, аз знам, че моите майки са Andrea и Кармен защото те са които ме създадоха ,но останалите,които са техните половинки, ми харесват толкова, че аз искам също да са ми майки и те." По начало, уговорката е 10 дена в едната къща и 10 в другата, но София и четирите и майки са гъвкави, ако иска да прекара една събота и неделя с едните или да остане повече дни с другите, няма никакви проблема. В къщата на Andrea и Мария и харесва много защото има братчета и и харесва да играе с тях. Мария има един син на 9 години от предишна брак и двете с Andrea имат заедно едно момиченце на 18 месеца. И също и харесва много да е в къщата на Кармен и Елоиса защото там е единствено дете и я глезят много. “Всички мои приятелчета знаят, че майките ми са лесбийки и на всички им харесват много. Например майка ми Мария винаги прави сладки и праща винаги на приятелчетата ми, майка ми Andrea ни оставя с моите приятелки да се гримираме с гримовете и , майка ми Елоиса е най-добрата за игра на топка , на карти и с плаистейшъна, и майка ми Кармен е страхотна давайки съвети защото е психоложка и винаги те изслушва и не те прави да се чувстваш малко дете а говори с теб като с голям човек и те кара да се чувствай важна и , че всеки проблем може да се разрежи и няма смисъл да плачеш"
Понякога хората питат София дали не би искала да има един баща, тя отговаря, че не и е нужен.
"Познавам много бащи на моите приятели и никога не видях един които да ме накара да помисля "ай, искам да имам такъв баща". Тези които познавам са винаги много заети, работят до късно а после гледат футбол, или не говорят много с децата си и не им обръщат внимание. Веднъж за запознах с един баща които биеше детето си защото плачеше. Моите майки никога не са ме били, много са мили и добри, и ми обръщат много внимание. И аз се питам , след като има толкова видове семейства, защо хората не питат децата на хетеросексуалните семейства дали не би им харесало да имат две майки или двама бащи? А ме питат мен дали искам един баща. Освен това аз нямам баща, но имам двама дядовци които ме обичат много, и един от тях винаги ми казва, че съм неговият любим бомбон от бял шоколад а аз му казвам ,че той е моя сладкиш и се смеем много”.

Алехандро (7) има една майка и един баща.

Прекарва 15 дена във всяка от двете къщи, баща му има една приятелка а майка му Марта ще се ожени през 2010 с годеницата си Лоли с която е заедно от 5 години. В януари започнаха процеса за изкуствено осеменяване защото Марта и Лоли искат да имат още деца. “Защо се целувата в устата? И двете сте жени!”, ги питал Алехандро в началото," Защото се обичаме, ти също прегръщаш и целуваш хората който обичаш, нали?" Му отговорила Марта. Така Алехандро, разбрал, че няма значение какъв пол са хората който обичаме, щом като ги обичаме и да демонстрира чувствата и нежността си .
Алехандро знае, че майка му е лесбийка, че няма две майки, защото има майка и баща, но знае,че когато се родят братчетата или сестричетата му, ще имат две майки. На него му харесва идеята, щастлив е да има Лоли в къщи , защото тя е която слиза с него в парка да играят футбол и е страхотна партньорка с плаистейшъна.
Марта разказва, че наи-сложното е било да задържи баланса. Например, Лоли може да е авторитетна фигура, но не е майка на Алехандро и ако по някога не може да дава мнение, решенията ги взимат Марта и бившият и съпруг които е другия родител. И вече с децата които ще дойдат, решенията ще бъдат на двете.

Същото се случва с Антонио (6), родителите му са разведени и майка му Росарио живее с другата му майка Ванеса която е нейната нова съпруга и Daniel(4) които е син на двете жени
" Моя татко не ме оставя да гледам филми които плашат и не иска да ям в Мак Доналдс, а братчето ми може да го прави защото той е син само на майките ми и те му позволяват а моя баща не може да му нарежда на него. По някога ми се иска Росарио също да ми е майка и на мен, защото тя е която най-много играе с нас. И тя ми казва, че въпреки, че не ми е майка, ме обича като нейно дете.

Позволих си да преведа този материал, които взех от електронното списание МираЛес (http://www.mirales.es/). Материалът е изготвен от Мария Хесус Мендес.

На гости у шефа на жена ми

Снощи бяхме на гости у шефа на жена ми и вечеряхме със семейството му. Те с прекрасната му съпруга(наистина е Прекрасна!!!) имат три деца и четвъртото се очаква всеки момент. За пръв път бяхме на гости у тях и останахме впечатлени от цялото семейство, наред с кучето, котката и костенурките им. За пореден път се убедихме, че хората който обичат животни са ни много по-приятни и ги чувстваме много по-естествени и добродушни и се събираме с такива хора с много повече желание и лекота. Прекарахме чудесно, говорихме за всичко, за деца, за кучета и котки, за бременността и последващите промени в начина на живот...Те имат много опит в областта и ни дадоха безценни съвети.
Най важното от вечерта което искам да споделя е следния разговор:
Емилио(големия им син): -Теб те познавам-на Беатриз
Беатриз: - Защото работя във фондацията на татко ти
Емилио : -A ти?-към мен- И ти ли работиш там?
Аз: - Не, аз не
Емилио: - Но живеете заедно с Беатриз?
Аз: - Да, живеем заедно.
Емилио: -Сестри ли сте?
Беатриз: - Не, не сме сестри!
Емилио: - А какво сте тогава?- споглеждаме се смутени и
Ние: - Хм...
Емилио баща: - Те са двойка, момичета покажете си пръстените - показваме пръстените- Какви са щом носят еднакви пръстени?
Емилио син: - Съпруги са! А, ок - и продължи да разпитва за други неща...
Когато децата си легнаха, Емилио баща ни каза следното което сметнах за толкова важно, че да го преведа приблизително точно и да го сложа тук :
- Мили момичета, защо се притеснявахте да кажете на детето , че сте двойка? Така сами се омаловажавате, като, че има нещо лошо, нещо което да се крие. Не! Аз искам децата ми да виждат хомосексуални двойки, от малки да свикват с идеята ,че това е нещо съвсем нормално. Това е добро за децата ми и за обществото! Един ден може да се окаже, че сина ми е gay и ако е расъл с мисълта че това е нещо лошо или най-малкото странно, той ще се чувства странно и ще трябва да преживее един дълъг и тежък период на адаптация. А ако се окаже, че някои от братята му или сестра му са gay, или някое приятелче е gay или дете на gay двойка, той може да се научи да ги дискриминира. Не искам децата ми да са дискриминирани нито дикриминатори, искам да израстват с различното и да оценяват правото на всеки да бъде каквото иска и да живее така както иска. Никога не се притеснявайте да казвате какво сте пред деца, особено пред деца, в тях е бъдещето...

Жена ми твърди, че за всичко е виновна Марчелина...

Първоначалния проект за нашето семейство включваше само и единствено нас двете, това беше нашата идея и цел, да посветим живота си една на друга, да се наслаждаваме една на друга и да се обичаме ние двете...Този проект беше красив, но му изтече срока на годност. Започнаха да ми се събуждат едни странни нужди малко по малко, усещах, че имам желание да се грижа за някои, да се чувствам нужна, необходима, да бъда ...майка? Жена ми се пренастрои по-бавно, но сега е почти толкова ентусиазирана колкото и аз. Онзи ден се поряза докато правеше сок защото вместо да гледа какво прави си представяше бъдещото ни бебе :)
Жена ми твърди, че за всичко е виновна Марчелина...
Тя беше първата което се изпречи на пътя ни ,буквално! Намерихме я насред шосето и трябваше да тичам сред колите рискувайки собствената си кожа за да я спася. После се видя, че е самотна и решихме да и вземем сестричка така в къщи дойде малката Манолия която е душата на всяка компания. Постепенно станахме по-чувствителни на тема животинки, започнахме да ходим по ветеринарни лекари, да общуваме с тях и с хора от кучкарника, така стигнахме до Патра а сега и тя ни е малко :)
Марчелинаааа...Ти си виновна за всичко!
В началото казвах на жена ми, че искам да осиновим дете ,никога не ми и мина през главата идеята да родя, а тя ми беше казала супер категорично още в началото, че не възнамерява да ражда, така, че мислех за осиновяването като единствен вариант да се сдобием с дете. Освен това ме радваше идеята да дадем дом на някое сираче или изоставено дете. Разучих всичко свързано с осиновяванията, процеса, сигурността, възможностите за една лесбийска двойка, каквато сме ние...Жена ми не беше въодушевена, но и никога не се противопостави. Но когато се реших да родя аз, се зарадва и призна, че предпочита това пред осиновяването, и че това би я зарадвало наистина много, докато другия вариант я въодушевява слабо заради рисковете, протакането, пълненето на гушите на купища адвокати, бюрократи и всякакви книжни плъхове които живеят за сметка на децата които ще бъдат осиновени пиейки кръвта на евентуалните бъдещи осиновители и затруднявайки процеса до такава степен, че всъщност отказват хората от осиновяване и обричат много деца да останат по домовете за винаги, маскирайки интереса за собственото им оцеляване, със загриженост за съдбата на децата. Е, сигурно има и съвестни хора чиято цел наистина е да се осигурят за съдбата на децата, сигурно...
Колкото повече се настройвам за бременност и раждане толкова повече го желая! В началото го възприемах като голяма саможертва, и с цел да ни излезе по-евтино ,едно осиновяване излиза средно 12 000 евро и трае поне две-три години, докато една инсеминация максимум 2 000. Та в началото го реших с цел спестяване на пари да си кажа честно...
После се въодушевихме , видяхме, че има варианти да направим ин витро, където аз да износя и родя яйцеклетка на съпругата ми, и детето да е на двете ни дори биологично, не само законно. След това обмисляхме варианта да направим ин витро където да ни се имплантират два ембриона единия от яйцеклетка на жена ми, другия от моя, като по тоя начин си спестявахме следващо раждане (защото намираме за жестоко да оставим едно дете само, в смисъл без братче или сестриче) и ни се струваше много романтична идеята. Всички тези идеи ги имахме преди да говорим с някоя уважавана клиника и може да се каже, че мечтаехме и приготвяхме терена, настройвахме се нас самите за бъдещото майчинство. Още миналата година говорих с една българска клиника, препоръчана ми от позната, която е правила там инсеминацията си, и развих теорията за двете бебета от различни яйцеклетки и така нататък на докторката. Отговориха ми много любезни, че няма никакъв проблем, всичко ще ни направят, няма да има ниииикакъв проблем. Един съвет към бъдещи мечтателки, когато ти обещават безрезервно каквото и да е, имай предвид, че трябва да се замислиш за честността на отсрещния...Преди около два месеца, решихме вече сериозно да се задействаме и да говорим и с клиники тук, да съпоставим , в България ни бяха обещали миналата година небето, звездите и луната, даде ни всичките проценти на света и то на много приемлива цена, но се притеснявахме за пътувания, периоди в които трябва да отсъстваме от работа...В крайна сметка се свързахме с една тукашна клиника и поискахме информация. Когато развихме теорията за двата ембриона от двете ни, автоматически ни казаха, че е незаконно, че това никой, никъде няма да ни го направи, чисто и просто, защото е незаконно. Че ако искаме да имаме деца на двете ни, трябва да износя яйцеклетка на жена ми, което е не само възможно, а и много лесно, стига яйцеклетките на жена ми да са в добро състояние. Добре, за всеки случай реших да попитам още веднъж в българската клиника, и да поискам повече информация и от тях и да решим къде да се насочим вече окончателно. Написах едно дълго писмо на докторката която ми беше обещала всичко, уважително, на кирилица,без правописни грешки даже..., но и писах, че съм поискала мнение и в тукашна клиника, и че тук са казали, че това е незаконно, да ми отговори, дали в България не съществува такъв проблем, и ако не със сигурност ще отидем там...Отговора които получих ме потресе, съжалявам, че го изтрих, беше добре да го сложа тук да се види ясно и точно как се променя отношението към теб когато се усети, че вероятно няма да те спипат за клиент... Писмото беше не по дълго от три реда, написано на латиница,от доктор(!)... с цифри вместо букви и даже груб тон. Само ми каза, че да, имало такъв закон, който бил излязъл след като тя ми е отговорила преди време, и че сега вече не можело и точка. Звучеше грубо, написано по такъв начин след супер писмото което аз и спретнах звучеше даже обидно...Предполагам, че като е видяла, че търся и в други клиники и е станало ясно, че няма да отида там след като не може да ми предложи нещо повече, за какво да се тормози да ми пише четливо на кирилица и да слага "с уважение:" като миналата година когато още вярваше , че ще сме им клиенти...Не поставям името на клиниката за да не отчайвам никого, все пак за хората които живеят в България, не им остава друго освен да ползват услугите на тези клиники...Все пак бъдете внимателни и не вярвайте сто процента каквото ви казват! Подхождайте със съмнение към всичко което ви обещават, особено ако става дума за ин витро. Иначе предимството на тези клиники у нас е наистина по-ниската цена... Има и предимства все пак какво да се прави...
В тукашната клиника ни разбиха фантазиите но пък ни казаха истината, само истината и цялата истина. Ин витро излиза скъпо, 7 500 евро за опит като за яйцеклетките на жена ми, които трябва да износя аз не дават повече от 20% вероятност да се захванат главно заради възрастта на жена ми-38 и плюс това процеса е доста дълъг и болезнен. А Беатриз припада като и взимат кръв... Болезнено е изваждането на яйцеклетките всъщност. Жена ми се отказа, аз не но не мога да направя много за да я убедя, поне докато не спечеля от тотото и предоставя няколко пъти по 7 500 с които да опитваме на воля докато стане и докато не измисля някаква упойка която да може да и се приложи докато и се изваждат яйцеклетки... Освен това Беатриз изобщо не държи да е биологична майка, макар,че аз бих искала да можеше. Толкова бих се радвала да имам една малка палава Беатриз junior...Това което ни остава е инсеминацията, най-лесния, евтин и сигурен начин, което и решихме в крайна сметка да направим!
Колкото и да е лесен варианта за инсеминация, все пак процеса е дълъг и вече ни предупредиха , че самия процес на събирането на всички изследвания и процедури , за които ще разкажа друг път, че поста стана доста дълъг вече, трае дълго, приблизително половин година, а ако има няколко неуспешни опита (ох дано не!), може да се проточи и повече...Ами това е за сега, следващия път ще разкажа за първата ни среща с доктор Лаиз, един от най-известните гинеколози в Наварра и собственик на една уважавана клиника в Памплона и последвалите изследвания на които вече започнахме да се подлагаме.